Всеки път, когато по Новините излъчват репортаж за поредното здравно заведение, което отчаяно се нуждае от апаратура и разчита единствено на благотворителни инициативи, за да си позволи елементарни неща, очите ми се напълват със сълзи и едва се сдържам да не заплача. Хъм, пък си и заплаквам понякога.
Обзела ме е непреживявана досега емпатия, бях много по-дебелокожа някога.
Представям си какво ли им е на родителите на болните дечица и сърцето ми се къса.
Не, не мисля, че инициативата е излишна, неуместна или каквото и да било. Мисля, че се прави с чисти намерения и понеже не мога да си представя такава чудовищност като да се злоупотребява с тези пари (събирани левче по левче, за да има някое детенце малко по-голям шанс да оцелее или мъничко да му се облекчи животът), вярвам, че никой няма да злоупотреби с тях и че всички събрани средства, до стотинка, ще отидат по предназначение.
И дано нас никога не ни сполетява нуждата да разчитаме на Българската Коледа, за да получим нещо. Нека винаги сме от даващата страна.
"дано нас никога не ни сполетява нуждата да разчитаме на Българската Коледа, за да получим нещо. Нека винаги сме от даващата страна."
ОтговорИзтриванеАмин.