Бебето Камен известно време задържа състоянието си и после се влоши, от вчера е на командно дишане.
Разбрах, че е нулева кръвна група - каквато е и Деян. Представям си Деян с една тръбичка в ръката, в интензивното при бебето в кувьоза, свързан към него, да му прелива кръв. То не може, но си го представям. Иска ми се Деян да е добър човек, който би се радвал да направи такова нещо за милото бебе, което се бори за живота си. Не изпитвам скрупули от идеята, че съм готова да дам от кръвта на детето си заради чуждото бебе - някакси усещам, че може би е ужасно нещо една майка да каже така, но от друга гледна точка, бебето в момента се нуждае от такава кръв, а Деян ще си направи нова.
Освен това ние много държим Деян да не бъде кръстен освен ако сам не пожелае, но ако бях на мястото на тези родители и Деян беше бебето в кувьоза, сигурно сега щях да водя поп за ръката там, да няма нещо което съм пропуснала да направя - колкото и ирационално да е това поведение, понякога човек не може да контролира суеверието си (това си е чиста проба суеверие, не е вяра).
Готова съм да търгувам - бих обещала да кръстим Деян, ако бебето Камен се оправи. Веселин, като по-здравомислещ, каза твърдо "не" - било ябълки и портокали. Не съм съгласна - такава търговия е типична за езическото мислене на обикновения човек, в това число аз, и е характерна и за хората, определящи себе си като християни. Искам да кажа, нехристиянско е, но какво от това, на мен типично по езически не ми пука да подкупвам християнския бог с такива неща, защото не изключвам съществуването му, и предпочитам да се подсигуря.
Абе какво да кажа, полудели сме, говоря глупости, но това ми е в мислите в момента.
Всеки път, когато таткото се обади да даде нова информация, вдигам със страх какво може да чуя. "Без промяна" минава за добра новина, защото оставя място за надежда.
Утре заминаваме на другия край на света за 10 дни и няма да сме тук, когато и каквото и да се случи през това време.
Бори се, мило бебенце! :'(
петък, 26 юни 2009 г.
сряда, 24 юни 2009 г.
Ние, родителите - Година 2
Преди година днешният ден ми се струваше в необозримо далечно бъдеще, а днес се обръщам назад и се питам - какво толкова ни се случи в последната година? Не че нещо, ама миналогодишният постинг беше бая дълъг, и се опасявам да не би сегашният да остане по-назад. Но всъщност има доста какво да се каже.
Във втората година от живота на Деян се роди братовчедка му Ели. Живот и здраве очакваме братовчедския кръг да се разшири и още, но за това - след година :)
Около нас основната промяна е, че си купихме Апартамента на Нашите Мечти. Нашите мечти са скромни и практични и се характеризират предимно с идеята да не пътуваме по час и половина до работа ежедневно. Но и всичко друго на Апартамента му е прекрасно, само малко е тесничък в раменете ама ще свикнем :) По тоя повод се оженихме за една банка и затънахме до гуша и в допълнителни лични дългове. Но това никак не ни гнети, защото само като си представим гледката към Витоша от хола, искаме час по-скоро да се пренесем там. Стартирали сме и процедура по начален ремонт, като ще почнем с банята и още не сме се спрели на Идеалната и Перфектна Във Всяко Едно Отношение комбинация от плочки; не смеем да взимаме решенията и за оборудването за баня - да избереш точния модел мивка изведнъж изглежда плашещо отговорно. Всяко такова нещо има усещане за окончателност, което парализира способността ни да го извършим все някога тоя ремонт. Е, липсата на време си е също така реална както винаги.
Купихме си и кола, тъй както се бяхме заканили. Засега не ни създава проблеми, макар че успяхме да я раздрънкаме доста за 6-те месеца, през които я притежаваме. Прилична колица, малко флегматична ама всичко друго си й е наред.
В пътешественическо отношение реализирахме една Швейцария и няколко Виени. Виените предимно по работа за мен, но преди това - за кеф, на истински туризъм. Веселин самостоятелно се зашмитка по Будапеща и Франкфурт. Освен това отидоха със Здравко на трето море в Анталия. Инициативата и организацията, между другото, бяха изцяло мои. За което много държа да си получавам кредита винаги, щом стане на дума.
Мими се омъжи.
Заведохме Деян на сватба.
Пътувахме с Деян в чужбина.
Деян се вози на самолет.
Горните четири събития са всъщност едно :)
Някои колеги се бракуваха - Косьо и Ира, ей сега в събота - Орлин и Надя (това е за догодина ама ще го забравя кога точно се е падало). Разбира се, бебето Камен.
Не сме изгубили никой близък човек. Изгубихме Миша (доколкото тя не беше наша, но имаше място в сърцата ни).
В работно отношение, фирмата на Веселин беше купена от Crytek и сега той се оказа работник в някаква гигантейша международна фирма, за която преди време не му е и хрумвало да мечтае да работи. Моята пък фирма откри офис във Виена (оттам и мойте ходения за по 1 ден, или както вече съм споменавала - the fastest there-and-back-agains).
Гледахме In treatment (заразителен сериал, сега сме се вдъхновили да се третираме), Dexter, нищо друго интересно на филмовия хоризонт.
В книгите още по-постно.
Ъмм, аз отслабнах с 15 кила. Какво, постижение си е. Настоящото ми тегло е като в първите години откак се събрахме.
Деян беше здрав, изключенията (няколко температури) са пренебрежими. Алергията... бавно и славно... не ми се говори за нея.
Във втората година от живота на Деян се роди братовчедка му Ели. Живот и здраве очакваме братовчедския кръг да се разшири и още, но за това - след година :)
Около нас основната промяна е, че си купихме Апартамента на Нашите Мечти. Нашите мечти са скромни и практични и се характеризират предимно с идеята да не пътуваме по час и половина до работа ежедневно. Но и всичко друго на Апартамента му е прекрасно, само малко е тесничък в раменете ама ще свикнем :) По тоя повод се оженихме за една банка и затънахме до гуша и в допълнителни лични дългове. Но това никак не ни гнети, защото само като си представим гледката към Витоша от хола, искаме час по-скоро да се пренесем там. Стартирали сме и процедура по начален ремонт, като ще почнем с банята и още не сме се спрели на Идеалната и Перфектна Във Всяко Едно Отношение комбинация от плочки; не смеем да взимаме решенията и за оборудването за баня - да избереш точния модел мивка изведнъж изглежда плашещо отговорно. Всяко такова нещо има усещане за окончателност, което парализира способността ни да го извършим все някога тоя ремонт. Е, липсата на време си е също така реална както винаги.
Купихме си и кола, тъй както се бяхме заканили. Засега не ни създава проблеми, макар че успяхме да я раздрънкаме доста за 6-те месеца, през които я притежаваме. Прилична колица, малко флегматична ама всичко друго си й е наред.
В пътешественическо отношение реализирахме една Швейцария и няколко Виени. Виените предимно по работа за мен, но преди това - за кеф, на истински туризъм. Веселин самостоятелно се зашмитка по Будапеща и Франкфурт. Освен това отидоха със Здравко на трето море в Анталия. Инициативата и организацията, между другото, бяха изцяло мои. За което много държа да си получавам кредита винаги, щом стане на дума.
Мими се омъжи.
Заведохме Деян на сватба.
Пътувахме с Деян в чужбина.
Деян се вози на самолет.
Горните четири събития са всъщност едно :)
Някои колеги се бракуваха - Косьо и Ира, ей сега в събота - Орлин и Надя (това е за догодина ама ще го забравя кога точно се е падало). Разбира се, бебето Камен.
Не сме изгубили никой близък човек. Изгубихме Миша (доколкото тя не беше наша, но имаше място в сърцата ни).
В работно отношение, фирмата на Веселин беше купена от Crytek и сега той се оказа работник в някаква гигантейша международна фирма, за която преди време не му е и хрумвало да мечтае да работи. Моята пък фирма откри офис във Виена (оттам и мойте ходения за по 1 ден, или както вече съм споменавала - the fastest there-and-back-agains).
Гледахме In treatment (заразителен сериал, сега сме се вдъхновили да се третираме), Dexter, нищо друго интересно на филмовия хоризонт.
В книгите още по-постно.
Ъмм, аз отслабнах с 15 кила. Какво, постижение си е. Настоящото ми тегло е като в първите години откак се събрахме.
Деян беше здрав, изключенията (няколко температури) са пренебрежими. Алергията... бавно и славно... не ми се говори за нея.
Камен
Всеки момент Деян ще навърши точно 2 годинки.
Но не мога напълно да се зарадвам на рождения ден. В мислите ми е бебето Камен, което е само на 20 дни и е с тежка инфекция, в болница, в кувьоз, на хранене със сонда, на 4 антибиотика, и лекарите казват - надяваме се на него самото, да има достатъчно силен организъм, за да се оправи.
Допреди малко бях с родителите му. Смели хора. От 20 дни са родители, а вече толкова смелост са мобилизирали, толкова са пораснали. Още не са имали време да се опомнят какво им се случва, и вече - това.
Тези от нас, които имат на кого, се молят; останалите просто много силно искаме и се надяваме бебето Камен да се оправи, да се пребори, да успее да се отърве от инфекцията и да е добре. А ужаса за родителите - той ще си им остане завинаги, това е ясно. A parent is born означава и това - вече има много неща, които могат да се объркат. Във всеки един момент животът ти може да се промени напълно. Рискове на всяка крачка, кошмари, от които никой не може да те измъкне, решения, които тежат - и на това отгоре не си компетентен да вземеш. Самообвинения, отговорност, невероятна уязвимост. А само до вчера най-голямата ти житейска дилема е била къде да вечеряме днес, най-голямата драма - 2-те кила, които май си качил.
Мисля си за бебето Камен и преливам от благодарност, че толкова много неща, които са могли да се объркат и при нас, не са се объркали. За всички ужасни неща, които не са ни се случили - благодаря.
Но не мога напълно да се зарадвам на рождения ден. В мислите ми е бебето Камен, което е само на 20 дни и е с тежка инфекция, в болница, в кувьоз, на хранене със сонда, на 4 антибиотика, и лекарите казват - надяваме се на него самото, да има достатъчно силен организъм, за да се оправи.
Допреди малко бях с родителите му. Смели хора. От 20 дни са родители, а вече толкова смелост са мобилизирали, толкова са пораснали. Още не са имали време да се опомнят какво им се случва, и вече - това.
Тези от нас, които имат на кого, се молят; останалите просто много силно искаме и се надяваме бебето Камен да се оправи, да се пребори, да успее да се отърве от инфекцията и да е добре. А ужаса за родителите - той ще си им остане завинаги, това е ясно. A parent is born означава и това - вече има много неща, които могат да се объркат. Във всеки един момент животът ти може да се промени напълно. Рискове на всяка крачка, кошмари, от които никой не може да те измъкне, решения, които тежат - и на това отгоре не си компетентен да вземеш. Самообвинения, отговорност, невероятна уязвимост. А само до вчера най-голямата ти житейска дилема е била къде да вечеряме днес, най-голямата драма - 2-те кила, които май си качил.
Мисля си за бебето Камен и преливам от благодарност, че толкова много неща, които са могли да се объркат и при нас, не са се объркали. За всички ужасни неща, които не са ни се случили - благодаря.
вторник, 23 юни 2009 г.
Малки победи
Вчера имахме прекрасна вечер. Бях си я мислила цял ден как ще я направим и я направихме, и стана.
А именно, голямото ни притеснение от напоследък е все по-големия проблем на Деян с къпането. То като си помислим сега, погледнато назад във времето, тоя проблем си е възникнал постепенно и се е задълбочавал непрекъснато, но в последните седмица - две стигаме до истински истерии. По думите на Веселин, повече от това едно дете не би могло да крещи, дори и ръцете да му режеха. Къпането е за Деян мъчение, от което по-голямо не може да съществува. Навремето беше така само докато миехме косата, но последното ни преживяване беше разтърсващо - самата идея да го доближим до ваната, да го сложим в нея го изпълваше с неистов страх, той се вкопчваше в мене с ръце и крака и пищеше, а аз трябваше силом да го изтръгна от себе си, а Веселин бързо-бързо да полива и да плакне дупето - дори не михме косата тогава...
Като приключи тормоза и го завихме в хавлийка, отне много дълго време, докато се успокои. Хлипаше уплашено, отказваше дори биберонка, говореше с тихо плачливо гласче, през задъхани хлипове - "тати къпе", "не, не". Това никак не е характерно за него, обикновено каквито драми се случват в банята, се забравят тутакси щом излезем оттам.
Та много се ошашавихме.
И вчера предприехме лечебна тактика - обърнахме го на игра и не пристъпихме към никакво къпане. Занесохме едно шарено легенче в банята, насипахме в него играчки и подканихме Деян да си плацика в него. Отначало дори не във ваната - сложихме легенчето върху капака на тоалетната чиния и Деян прав до него, облечен, да си цапоти. Като се заигра така, постепенно го съблякох. Той не че беше кооперативен (напоследък имаме големи драми и при събличането - отказва и се бори срещу), но по-скоро не забеляза какво се случва, защото беше улисан в играта. Като го съблякохме, преместихме легенчето във ваната и той сам поиска да влезе вътре. Пълнихме легенда с нова и нова вода и го изливахме във ваната, докато не се понапълни тя самата - което ни позволи да измием дупето без проблеми. Дадохме го много лежерно - не настояхме за повече.
После си го облякохме, дадохме млякото и той ме инструктира, че "Ето тука двамата пинкаме" и ми направи предложение, на което не мога да откажа - а именно, пльосна се безцеремонно на възглавницата ми на спалнята и ме изкомандва да "лягаме двамата". Гушкахме се, после го убедих някак да ме остави да го пренеса в креватчето му, туширах бързо разрастващото му се недоволство с приказката за трите прасенца (опитвам се да налагам уговорката, че мама разказва приказка само когато Деян е легнал, докато е прав не разказвам - и той май го понаучи това), и накрая го изчаках да заспи, преди да се измъкна.
За къпането с играчките го питахме дали иска "уте пак" и той потвърди, че да, иска. С нетърпение чакам следващите възможности за такива приятни и спокойни вечери и се надявам, че постепенно ще свикне, че водата е добро.
Главата не виждам как скоро ще спре да е проблем - не мога да му обясня как да си я държи, че да не му влиза вода в носа и устата, евентуално мога само да пробвам да го накарам да стиска очи, че то детски детски ама шампоан си е - няма как да не е неприятно, ако попадне в очите.
А именно, голямото ни притеснение от напоследък е все по-големия проблем на Деян с къпането. То като си помислим сега, погледнато назад във времето, тоя проблем си е възникнал постепенно и се е задълбочавал непрекъснато, но в последните седмица - две стигаме до истински истерии. По думите на Веселин, повече от това едно дете не би могло да крещи, дори и ръцете да му режеха. Къпането е за Деян мъчение, от което по-голямо не може да съществува. Навремето беше така само докато миехме косата, но последното ни преживяване беше разтърсващо - самата идея да го доближим до ваната, да го сложим в нея го изпълваше с неистов страх, той се вкопчваше в мене с ръце и крака и пищеше, а аз трябваше силом да го изтръгна от себе си, а Веселин бързо-бързо да полива и да плакне дупето - дори не михме косата тогава...
Като приключи тормоза и го завихме в хавлийка, отне много дълго време, докато се успокои. Хлипаше уплашено, отказваше дори биберонка, говореше с тихо плачливо гласче, през задъхани хлипове - "тати къпе", "не, не". Това никак не е характерно за него, обикновено каквито драми се случват в банята, се забравят тутакси щом излезем оттам.
Та много се ошашавихме.
И вчера предприехме лечебна тактика - обърнахме го на игра и не пристъпихме към никакво къпане. Занесохме едно шарено легенче в банята, насипахме в него играчки и подканихме Деян да си плацика в него. Отначало дори не във ваната - сложихме легенчето върху капака на тоалетната чиния и Деян прав до него, облечен, да си цапоти. Като се заигра така, постепенно го съблякох. Той не че беше кооперативен (напоследък имаме големи драми и при събличането - отказва и се бори срещу), но по-скоро не забеляза какво се случва, защото беше улисан в играта. Като го съблякохме, преместихме легенчето във ваната и той сам поиска да влезе вътре. Пълнихме легенда с нова и нова вода и го изливахме във ваната, докато не се понапълни тя самата - което ни позволи да измием дупето без проблеми. Дадохме го много лежерно - не настояхме за повече.
После си го облякохме, дадохме млякото и той ме инструктира, че "Ето тука двамата пинкаме" и ми направи предложение, на което не мога да откажа - а именно, пльосна се безцеремонно на възглавницата ми на спалнята и ме изкомандва да "лягаме двамата". Гушкахме се, после го убедих някак да ме остави да го пренеса в креватчето му, туширах бързо разрастващото му се недоволство с приказката за трите прасенца (опитвам се да налагам уговорката, че мама разказва приказка само когато Деян е легнал, докато е прав не разказвам - и той май го понаучи това), и накрая го изчаках да заспи, преди да се измъкна.
За къпането с играчките го питахме дали иска "уте пак" и той потвърди, че да, иска. С нетърпение чакам следващите възможности за такива приятни и спокойни вечери и се надявам, че постепенно ще свикне, че водата е добро.
Главата не виждам как скоро ще спре да е проблем - не мога да му обясня как да си я държи, че да не му влиза вода в носа и устата, евентуално мога само да пробвам да го накарам да стиска очи, че то детски детски ама шампоан си е - няма как да не е неприятно, ако попадне в очите.
събота, 20 юни 2009 г.
Приказки
Vesselin iska da mi demonstrira, che Deyan se e nauchil da kazva "patica".
- Deni, kaji na mama "patica"!
Deyan se usmihva samouvereno i mi kazva:
- Gyska!
----
Pyk otskoro nali si razkazvame prikazki. Dnes reshih, che Chervenata shapchica veche e jasna, i reshih da vyveda Trite prasenca. Stigame do momenta, v kojto Golemia Losh Vylk otishyl pri prasenceto, i kakvo kazal? Spored Deyan:
- Chervena shapchice, kyde otivash?
- Deni, kaji na mama "patica"!
Deyan se usmihva samouvereno i mi kazva:
- Gyska!
----
Pyk otskoro nali si razkazvame prikazki. Dnes reshih, che Chervenata shapchica veche e jasna, i reshih da vyveda Trite prasenca. Stigame do momenta, v kojto Golemia Losh Vylk otishyl pri prasenceto, i kakvo kazal? Spored Deyan:
- Chervena shapchice, kyde otivash?
събота, 6 юни 2009 г.
петък, 5 юни 2009 г.
Затъжено
Утре ще видим детенцето и цял ден ще го караме да повтаря "Ето тука!", и също: "Тъмно? Добъден."
Пък имало едно бебе дето не щяло биберонка и Деян изумено и невярващо повтарял, с вдигнати рамене и разперени встрани ръце: "Бебето не иска бонка!"
А пък днес хвърлил един черпак на баба си в тоалетната.
П.П. 05 юни: А пък днес баба му кихнала и той казал "дико дако!" (живко здравко!)
Няма да ходим днес, оказа се. Утре ще свършим малко работа и тогава.
Пък имало едно бебе дето не щяло биберонка и Деян изумено и невярващо повтарял, с вдигнати рамене и разперени встрани ръце: "Бебето не иска бонка!"
А пък днес хвърлил един черпак на баба си в тоалетната.
П.П. 05 юни: А пък днес баба му кихнала и той казал "дико дако!" (живко здравко!)
Няма да ходим днес, оказа се. Утре ще свършим малко работа и тогава.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
