Пантелейци

Ние пак ще отпрашваме нанякъде. Сега имаме една пауза от 3 седмици, през които Деян си е плътно с нас (за съжаление съботите са работни де), след като преди това стоя 10-тина дни на Вършец между Великден и Гергьовден, докато ние се мотахме по Халкидики. Баба му, която в момента е на обиколно пътешествие из Европа, се връща идната неделя, през което време ние ще сме заминали за един уикенд във Виена (да се окултурим, според едни, и да се повозим на Колело, или пък да се шляем по улиците и да киснем по кръчмите, знам ли и аз какво ще се случи); а по-следващия уикенд го удряме на release party по повод WorldShift, което ще се състои на Доспат.
Покрай нашите странствания, Деян също странства от малък. Преди да го вземе баба му, ще е отседнал за 2 нощи в Горна баня при наште (отсега ми е притеснено как ще бъдат нещата ама дано е наред всичко), след което ще забегнат или на Ботевград, или пак на Вършец.

Онази нощ е била безсънна за Веселин, болезнена за Деян, и вчера забелязахме как прозира новото зъбче - този път долу. Зъби се прогресивно човекът.

И хапе, леле как хапе! Вероятно на всеки вече съм споделила как ще му закачим на вратата табела с надпис "Внимание! Зло внуче"

В приспиването вечер опитахме 2 нови неща.
Оная вечер Веселин си игра с него дълго и интензивно, докато Деян капна от умора - белким се наиграе и наизтощи физически, та да спи по-добре. Резултатът беше плачевен, в буквалния смисъл. Много рев и неспокойство докато заспи, и след това често будене и плач (ама то най-вече зъбът е бил виновен де).
А снощи го нахраних по-рано и го сложих още в 8:10 да спи, при което след сравнително кротка съпротива и известен брой изправяния и замерване на паркета с биберонки, заспа успешно към 9. През нощта нямаше драми - само няколко краткотрайни събуждания.
И заспа много смешно перпендикулярно на леглото, по корем, със свити под корема крачета и щръкнало дупе. Ама няма как да ги снимам тия хитове щот тъмно... :)

Опит за пълзене

Абе вчера забравих да напиша най-важното! Човека се опитва да пълзи вече.
Бях го сложила по корем, и гледам - забива крачета в леглото и си надига цялото дупе. А носът забит в пелената.
Подложих си ръката зад стъпалата му, за да може да се оттласква, и той бавно, упорито и с доста фрустрация (основна движеща сила на прогреса) успя да се избута цели 2 педи напред.
Педиатърката много се зарадва и каза да го карам колкото може повече да пълзи, че било страшно полезно.

Педиатърката и сестра й пък много се трогнали от коледните подаръци, които съм им направила. Аз на последната консултация (18 декември - тегло 7,315г, ръст 67см, Пентаксим III) им подарих по една ароматизирана свещ плюс ароматен сапун на Рефан (нали съм стара фенка на ръчно изработените сапуни) и вчера като отидох да си взема болничния, направо се шашнах какво посрещане ми направиха - накараха ме да се чувствам като ВИП клиент. Страшно съм впечатлена, че такъв дребен жест на внимание има такива последици. Аз винаги си мисля, че по Коледа и по професионалните празници разните лекари, учители и т.н. са заринати от подаръци и просто вяло приемат следващия и го пъхат в чекмеджето без да го погледнат. Помня една такава сцена от някакъв български филм - от времето, когато се считаше за уместно на жените да се подаряват чорапогащници - та на някаква секретарка й носят чорапогащник, уж за да я умилостивят с подкупващ жест на внимание, и тя с каменна физиономия го взе и го хвърли в чекмеджето на бюрото си, което беше пълно с чорапогащници. Мале, какви времена са били... Бонбони Амфора и Простор.

Follow-up

По повод Frisopep-а - още на следващия ден след първото опитване си прие цяла доза и оттогава насам нямаме никакви проблеми. Свикна с вкуса, изглежда. А аз го опитах (другите млека не съм му опитвала много-много, освен някоя капнала капка по ръката ми - а от това направо си отпих, за да го видя какво). Бааааси гадния горчиляк!...

По повод ранта за пералнята - колкото повече го мисля, по-малко ме е яд. Не че "ония" не са идиоти, идиоти са, ама да не ми толкова болно и да не го приемам лично - в чисто практически аспект, едва ли не услуга са ми направили. Унищожените дрешки така или иначе бяха на ръба на израстването, а особено любимата ни пижамка на зелени фигурки (виждали сте я на тази снимка) дори е отвъд него - беше си за прибиране в чекмеджето така или иначе. Аз вече отидох и му купих нова - същата, но по-голям размер, само дето вместо на зелени камиончета е на жълти крави.

А на Вектрата пак й оставих акумулатора да падне. Голямо съм говедо. Направо съм недостойна да притежавам кола. Хем ми каза брат ми да я припалвам.

Утре Миша отива у hazel за празниците. Много съм благодарна на hazel, че ще приюти горкото ми котенце-чергарче. Чудя се дали Миша ме помни още. Сигурно вече предпочита да си остане при Косьо и Ира, които я гледат вече половин година, отколкото да се върне при нас, т.е. може би ако си я вземем все пак - когато и да е това - ще е поредното издевателство над нея.