Деян днес се държал много странно.
По принцип напоследък го държим седнал в "зимния кош" за количката, който поставяме на дивана. Деян там си седи и си играе с играчките, като в кошарка само че мини-вариант. (Точно това, което се вижда на снимката вдясно).
Обаче днес баба му в един момент се показва от кухнята и какво да види - Деян обърнал коша и изпълзял на дивана... Ужас... (за хората без деца обяснявам: озове ли се пълзящо бебе на дивана, има голяма опасност да се претърколи и да падне от него, което само по себе си е достатъчно неприятно, дори да не е придружено от допълнителната опасност да си тресне главата в масата, докато пада)
Хубаво, баба му решила че зимният кош е безвъзрватно в миналото, прибрала го и закарала в хола баш истинската кошарка и го курдисала там.
Стои си той в нея, играе си с играчките и си блее. Обаче! В момента, в който баба му влезе в кухнята, той надава рев. Защо, не мога да проумея. Кошарата е сложена на такова място, че той да вижда вратата на кухнята и да вижда баба си, докато тя е там да му приготвя яденето. Но въпреки това се разревава - точно в момента, в който я види че прекрачва прага, или, ако се е заблял нанякъде - в момента, в който се огледа за нея и установи, че тя е в кухнята.
Тя казва също, че през всички други врати като излиза, е ОК. Той я вижда, че излиза през тях, и никак не реагира. Но точно през кухненската - не може.
И не е да е свикнал да е все с човек около себе си, да кажеш, че се плаши щото е сам. Когато го оставяме сам в неговата стая - дали в кошарката, дали в леглото му - няма никакъв проблем. Той не се притеснява да е сам (по-скоро му омръзва де).
Много странно.
Стресирало се е нещо детенцето, май.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар