И така, разказах подробно за тиковете (и евентуално "стереотипните движения", които са тези със свиването на раменете и не са същото нещо като тикове), и обобщавам какво научих от психолога:
- нервната система като тип се наследява, но не и конкретното поведение; т.е. най-общо по-трудно справяне с натоварвания може да има като генетично заложено, но тази трудност не е задължително да се превърне точно в тикове; нервните системи имат широк диапазон от възможни реакции;
- да, определено има някаква тревога, натрупана в Деян, която води до такава изява;
- не можем със сигурност да установим конкретно обстоятелство или случка, които са причина за конкретното проявление; в този род неща се работи по-общо: приема се, че нервната система може да се справи с всеки натоварващ фактор поотделно, но не може с всички накуп - те се комбинират и й идва твърде много. Затова трябва да се опитаме да идентифицираме всички възможни фактори за тревожност / безпокойство / напрежение / стрес, и да се опитаме да облекчим който и да е от тях, колкото можем, за да се намали общият товар.
- това, че симптомът е от кратко време (1-2 месеца) е добре, защото означава, че с взимане на гореописаните мерки се очаква да отшуми. Ако след 3-4 месеца тиковете продължават, тогава вече ще се консултираме с детски психолог (т.е. Деян ще стане пациента). На този етап не е необходимо. По принцип детския психолог така или иначе ще започне оттам: от работа с родителите, насочена към промяна на средата и обстоятелствата, допринасящи за натрупването на безпокойство.
Дълго време би било, например, ако са минали 2 години.
- Идентифицирахме 3 основни фактора, които предполагаме с голяма сигурност, че са активни в момента:
(1) тръгването на детска градина като стрес само по себе си,
(2) напрегнатата обстановка вкъщи при тръгване сутрин (понеже винаги закъсняваме и се изнервяме) - като съпътстващ фактор,
(3) личната история на Деян с дългия период на нестабилност по времето, когато го отглеждахме на режим "1 седмица вкъщи - 1 седмица при баба" - резултатът от това усещане за несигурност ще отеква още дълго време в психиката му, като се очаква винаги в ситуации, които изискват от него да се адаптира, той да се справя по-трудно и по-бавно.
- Решението:
(1) да положим усилие да намалим времето, което прекарва в детската градина, за сметка на повече време, което прекарва с нас - понастоящем от 9:30 до 18:30 е един ужасно дълъг ден от гледна точка на едно дете и е желателно да го съкратим - да го взимаме на обяд или ранния следобед. Попитах за алтернатива - да намалим седмицата - да не ходи 5 дни, а 4, и единия ден да го гледа досегашната му детегледачка. Не било добра идея - няма да решим проблема с това, че ще трябва да се адаптира отново и отново всеки понеделник; ще допринесем отново за усещането, че се лашка, и като цяло ще го натоварим дори повече, ако постъпим така.
(2) да положим усилия да успокоим обстановката вкъщи, като ставаме по-рано за да имаме достатъчно време да се оправим спокойно, и без изнервяне;
(3) което е минало, е минало - не можем да повлияем.
Едно отклонение: стискането на очите може да се погледне и метафорично - като "искам да видя нещо, което не успявам да видя". Това, което Деян би искал да вижда повече, а почти не вижда, съм аз.
- Допълнителен щрих: тъй като в неделя го заведохме да види баба си и дядо си в Ботевград и той прояви желание да остане при тях и да не се прибира вкъщи, го оставихме. Вечерта беше плакал много за мен, искал да отидем да си го вземем и т.н. Взехме си го в понеделник. Разбирам, че за него срещите с баба му и дядо му са много интензивно преживяване - емоционално наситени с любов, липса, очакване и т.н. и попитах дали не е по-добре да не му ги причиняваме за определено време - просто да избегнем емоционалните бури, които предизвикват. Не било необходимо, защото проблемът не бил точно в това, че се вижда с тях, а по-скоро в това, че трябва да вижда или тях, или нас - за него при всички положения има загуба. Можем да му осигурим възможността да ги вижда, но без ние да си тръгваме - да елиминираме усещането за липса / изоставяне.
Сигналите, които нервната система изпраща, когато е натоварена, могат да изчезнат и без да сме направили всички тези неща. Те могат да се потулят и да се превърнат в нещо друго, което няма да е видимо. Неразрешените проблеми могат да се погребат дълбоко в човека и той да продължи нататък, без да има никакви симптоми, след което да излязат на повърхността много по-късно и под друга форма. Затова в ситуации, в които детето изпитва силна емоция, е хубаво емоцията да бъде не потисната / преглътната / потулена, а да бъде оставена да се прояви, да бъде изживяна, да се говори за нея и да се "разреши" по някакъв начин (наричат го "копиране").
В тоя ред на мисли, случката, когато Деян плаче в детската градина, е пример за потулване / забраняване на емоция. Алтернативата, която му е предложена (да стои сам в тъмната тоалетна) не е приемлива по никой начин, затова той овладява поведението си, за да не му се случи, но без да е получил възможност да изрази напълно емоционалното си състояние и то да бъде адресирано. Би било по-добре (в психологически аспект), ако го бяха гушнали и поуспокоили тихо-кротко. Разбираемо е, че реакцията им е отработена да бъде ефективна тъкмо в ситуации, където има и други деца, за които трябва да се помисли, и с оглед на това психологът смята методите им за правилни като цяло. Бях длъжна да добавя, че съм виждала много пъти Жени да гушка и дундурка някое плачещо дете при гардеробчетата, да му говори и да му отделя време и персонално внимание; ясно е, че това невинаги е възможно и че обикновено тя няма толкова време, което да му посвети, колкото детето има нужда, за да се нареве и успокои, така че трябва да бъде и пришпорено. Също така, в конкретната ситуация с Деян, проблемът беше още по-голям, защото бяхме закъснели и с пристигането си бяхме прекъснали работата на цялата група - изцяло моя вина.
Това, което предстои, е да измислим някакъв вариант чисто логистично да се справим с намаляването на детскоградинския ден - дали ще го водим по-късно, взимаме по-рано, или и двете, на какъв режим и на цената на какви служебни компромиси - засега нямаме ясен отговор.
С успокояването на сутрешната суматоха започнахме още днес.
Показват се публикациите с етикет здраве. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет здраве. Показване на всички публикации
петък, 19 ноември 2010 г.
понеделник, 15 ноември 2010 г.
Тикове
Една неприятна тема, притеснителна, смущаваща.
От 1 седмица Деян доби тик да си стиска силно очите - съвсем очевиден и често разпространен тик, който не може да се игнорира. Откак го забелязах, започнах да забелязвам и осъзнавам и други неща:
- от доста по-дълго - може би над месец, може два, не съм забелязала точно - редовно прави едно такова невротично движение - сгъва рамене и извива глава назад, както би го правил човек, на който му е схванат вратът и иска да се раздвижи. Не съм отчела появяването му като тик, точно защото го помислих за реакция на схващане; но оня ден вещите ръце на Марийка установиха, че Деян няма никакво схващане на врата. Веселин също разпознава движението като тик (не треперене на нерв, а силно непреодолимо желание да съкратиш даден мускул). Понякога свива двете рамена, понякога само едното.
- понякога вдига ръка странично и се докосва по тила или зад ухото; обикновено с лявата ръка го прави - като да се почеше, но не се почесва, а само се пипва. Това го прави като част от по-общото движение и досега го мислех наистина за почесване, но вече гледам под микроскоп и виждам тези движения в друга светлина.
В сряда ще се консултирам с психотерапевт и ще видим какво бихме могли да предприемем и точно колко да се притеснявам; засега се притеснявам умерено към доста.
Инструктирах всички в обкръжението му - учителките в детската и бабите - да се държат сякаш не забелязват, защото знам, че така се прави с тиковете.
Знам, че повечето от тях са преходни и преминават; много често са експериментални и се дължат на видян тик на друг човек, след което след известно време детето преминава към друг тип експеримент и оставя този, понякога може по този начин и заекване да се появи и после да отшуми; попитах в детската дали има друго дете с подобен тик (стискане на очите), но казаха че няма. Съчетанието на няколко подобни действия обаче е знак за нещо по-сериозно, и основания за притеснение дават най-вече действията, които засягат големи участъци / големи мускулни групи, както е това с раменете.
Не знам дали би могло да има наследственост в предразположеността на нервната система към такива неща. Веселин тази сутрин заяви, че ако Деян се окаже лабилен по този начин, отпадат идеите за строго и натоварващо образование (във връзка с това, че наскоро научихме и коментирахме помежду си на какъв стрес и уморителен дневен режим са подложени децата в СМГ). Ето това вече би било истински източник на фрустрация. Не че съм се завтекла да го бутам в СМГ, но ако трябва да подбера образованието му според някакво ограничение от здравословен характер, да го етикетирам от 3-годишна възраст като човек, който е неспособен да се справя със стрес и високи натоварвания... тогава притеснението ми би било основателно.
Ще пиша отново след консултацията в сряда.
От 1 седмица Деян доби тик да си стиска силно очите - съвсем очевиден и често разпространен тик, който не може да се игнорира. Откак го забелязах, започнах да забелязвам и осъзнавам и други неща:
- от доста по-дълго - може би над месец, може два, не съм забелязала точно - редовно прави едно такова невротично движение - сгъва рамене и извива глава назад, както би го правил човек, на който му е схванат вратът и иска да се раздвижи. Не съм отчела появяването му като тик, точно защото го помислих за реакция на схващане; но оня ден вещите ръце на Марийка установиха, че Деян няма никакво схващане на врата. Веселин също разпознава движението като тик (не треперене на нерв, а силно непреодолимо желание да съкратиш даден мускул). Понякога свива двете рамена, понякога само едното.
- понякога вдига ръка странично и се докосва по тила или зад ухото; обикновено с лявата ръка го прави - като да се почеше, но не се почесва, а само се пипва. Това го прави като част от по-общото движение и досега го мислех наистина за почесване, но вече гледам под микроскоп и виждам тези движения в друга светлина.
В сряда ще се консултирам с психотерапевт и ще видим какво бихме могли да предприемем и точно колко да се притеснявам; засега се притеснявам умерено към доста.
Инструктирах всички в обкръжението му - учителките в детската и бабите - да се държат сякаш не забелязват, защото знам, че така се прави с тиковете.
Знам, че повечето от тях са преходни и преминават; много често са експериментални и се дължат на видян тик на друг човек, след което след известно време детето преминава към друг тип експеримент и оставя този, понякога може по този начин и заекване да се появи и после да отшуми; попитах в детската дали има друго дете с подобен тик (стискане на очите), но казаха че няма. Съчетанието на няколко подобни действия обаче е знак за нещо по-сериозно, и основания за притеснение дават най-вече действията, които засягат големи участъци / големи мускулни групи, както е това с раменете.
Не знам дали би могло да има наследственост в предразположеността на нервната система към такива неща. Веселин тази сутрин заяви, че ако Деян се окаже лабилен по този начин, отпадат идеите за строго и натоварващо образование (във връзка с това, че наскоро научихме и коментирахме помежду си на какъв стрес и уморителен дневен режим са подложени децата в СМГ). Ето това вече би било истински източник на фрустрация. Не че съм се завтекла да го бутам в СМГ, но ако трябва да подбера образованието му според някакво ограничение от здравословен характер, да го етикетирам от 3-годишна възраст като човек, който е неспособен да се справя със стрес и високи натоварвания... тогава притеснението ми би било основателно.
Ще пиша отново след консултацията в сряда.
сряда, 24 юни 2009 г.
Камен
Всеки момент Деян ще навърши точно 2 годинки.
Но не мога напълно да се зарадвам на рождения ден. В мислите ми е бебето Камен, което е само на 20 дни и е с тежка инфекция, в болница, в кувьоз, на хранене със сонда, на 4 антибиотика, и лекарите казват - надяваме се на него самото, да има достатъчно силен организъм, за да се оправи.
Допреди малко бях с родителите му. Смели хора. От 20 дни са родители, а вече толкова смелост са мобилизирали, толкова са пораснали. Още не са имали време да се опомнят какво им се случва, и вече - това.
Тези от нас, които имат на кого, се молят; останалите просто много силно искаме и се надяваме бебето Камен да се оправи, да се пребори, да успее да се отърве от инфекцията и да е добре. А ужаса за родителите - той ще си им остане завинаги, това е ясно. A parent is born означава и това - вече има много неща, които могат да се объркат. Във всеки един момент животът ти може да се промени напълно. Рискове на всяка крачка, кошмари, от които никой не може да те измъкне, решения, които тежат - и на това отгоре не си компетентен да вземеш. Самообвинения, отговорност, невероятна уязвимост. А само до вчера най-голямата ти житейска дилема е била къде да вечеряме днес, най-голямата драма - 2-те кила, които май си качил.
Мисля си за бебето Камен и преливам от благодарност, че толкова много неща, които са могли да се объркат и при нас, не са се объркали. За всички ужасни неща, които не са ни се случили - благодаря.
Но не мога напълно да се зарадвам на рождения ден. В мислите ми е бебето Камен, което е само на 20 дни и е с тежка инфекция, в болница, в кувьоз, на хранене със сонда, на 4 антибиотика, и лекарите казват - надяваме се на него самото, да има достатъчно силен организъм, за да се оправи.
Допреди малко бях с родителите му. Смели хора. От 20 дни са родители, а вече толкова смелост са мобилизирали, толкова са пораснали. Още не са имали време да се опомнят какво им се случва, и вече - това.
Тези от нас, които имат на кого, се молят; останалите просто много силно искаме и се надяваме бебето Камен да се оправи, да се пребори, да успее да се отърве от инфекцията и да е добре. А ужаса за родителите - той ще си им остане завинаги, това е ясно. A parent is born означава и това - вече има много неща, които могат да се объркат. Във всеки един момент животът ти може да се промени напълно. Рискове на всяка крачка, кошмари, от които никой не може да те измъкне, решения, които тежат - и на това отгоре не си компетентен да вземеш. Самообвинения, отговорност, невероятна уязвимост. А само до вчера най-голямата ти житейска дилема е била къде да вечеряме днес, най-голямата драма - 2-те кила, които май си качил.
Мисля си за бебето Камен и преливам от благодарност, че толкова много неща, които са могли да се объркат и при нас, не са се объркали. За всички ужасни неща, които не са ни се случили - благодаря.
сряда, 1 април 2009 г.
pak bolen - ep.4
ne gi broja ama maj stavat 4 razboljavaniata tazi godina (i izobshto).
Men me summonnaha v Botevgrad i updatevam ot telefon. mnogo sym dovolna ot taja nokia e63: izpolzvaemo udoben internet i super udobna qwerty klaviatura.
Ta za Deyan mi beshe dumata, tozi pyt osven T i zapushen nos e dobil i kashlica. Tova hich ne mi haresva i moje bi shte si narusha pyrvonachalnite namerenia i vse pak shte si go otkaram v sofia da go vidi d-r Petrova. S nashata ugroza ot astma samo sme za kashlica. Ne stiga che d-r Mustakov zabrani da go razboljavame izobshto..
V toja red na misli, gradinata shte pochaka malko - kolkoto da reshim che sme OK pak da se razbolee. No mejduvremenno si dvijim dokumentite.
Iskam da vidja bebe Elena.
Dnes beshe prikazno hubav slynchev den v Sofia - a kato dpidoh tuka, mygla i dyjdelivo.
Deyan me iznudi da go zaveda pri kokoshkite v myglata. Tuka sreshtu bloka ima edna kyshta s dvor kydeto si gledat kokoshki - deyan si umira za tjah. Vecher kato se vyrne djado Penko, obiknoveno toj e choveka za razhodki. No dnes bjah vip ;)
Bjah se nakanila da si vzimam malko neplatena otpuska ama njama da mi se otvori parashuta - ima rabota.
A pyk Albena e super! Ako dava vse taka, skoro shte moga da se pensioniram! :)))
Hodi mi se v Stara zagora za maiskite praznici.
Ne uspjah da vidja Rumi dnes i da idem na Kamen Donev s Vesselin. Drugia pyt :)
Men me summonnaha v Botevgrad i updatevam ot telefon. mnogo sym dovolna ot taja nokia e63: izpolzvaemo udoben internet i super udobna qwerty klaviatura.
Ta za Deyan mi beshe dumata, tozi pyt osven T i zapushen nos e dobil i kashlica. Tova hich ne mi haresva i moje bi shte si narusha pyrvonachalnite namerenia i vse pak shte si go otkaram v sofia da go vidi d-r Petrova. S nashata ugroza ot astma samo sme za kashlica. Ne stiga che d-r Mustakov zabrani da go razboljavame izobshto..
V toja red na misli, gradinata shte pochaka malko - kolkoto da reshim che sme OK pak da se razbolee. No mejduvremenno si dvijim dokumentite.
Iskam da vidja bebe Elena.
Dnes beshe prikazno hubav slynchev den v Sofia - a kato dpidoh tuka, mygla i dyjdelivo.
Deyan me iznudi da go zaveda pri kokoshkite v myglata. Tuka sreshtu bloka ima edna kyshta s dvor kydeto si gledat kokoshki - deyan si umira za tjah. Vecher kato se vyrne djado Penko, obiknoveno toj e choveka za razhodki. No dnes bjah vip ;)
Bjah se nakanila da si vzimam malko neplatena otpuska ama njama da mi se otvori parashuta - ima rabota.
A pyk Albena e super! Ako dava vse taka, skoro shte moga da se pensioniram! :)))
Hodi mi se v Stara zagora za maiskite praznici.
Ne uspjah da vidja Rumi dnes i da idem na Kamen Donev s Vesselin. Drugia pyt :)
неделя, 22 март 2009 г.
Аре бе кво стаа...
Пак се гътнахме в конфгурация "мама, татко и аз".
Деян вчера вдигна температура, но с навременно даване на Нурофен май засега го фиксирахме (да, да, знам че не трябва, ама като тръгне да се разболява детето, ужасът от ония безсънни нощи с мокрите чаршафи и тъжните хлипания взима контрол над решенията ми и командва вместо мен). Аз съм втори ден на фервекси за да изкарам на крак каквото при други обстоятелства би било поредния грип. А Веселин е с бъбречна криза.
Бе много наивно може да звучи, ама бива ли, като отидеш в спешната помощ и те боли та 2 не виждаш, поне да не те ругаят, след като чинно и кротко, превит на две, пребледнял и потен от болка, си изчакаш реда и след 3-часово киснене пред кабинета най-накрая се добереш до заветния доктор?...
Седях в чакалнята, забила поглед в изронената мозайка, и си мислех, че никак, ама никак не ми се плащат здравни осигурвки. И Веселиновите не ми се плащат. Само Деян от трима ни успява да се възползва добре от здравеопазването по здравна каса, и то защото ни препоръчаха педиатърка, която наистина е загрижена и внимателна към нас. Готова съм да дам солена сума пари, само и само някой да беше сложил обезболяващата инжекция на Веселин 3 часа по-рано. 3 часа на ненужна непоносима болка - защо?...
Деян вчера вдигна температура, но с навременно даване на Нурофен май засега го фиксирахме (да, да, знам че не трябва, ама като тръгне да се разболява детето, ужасът от ония безсънни нощи с мокрите чаршафи и тъжните хлипания взима контрол над решенията ми и командва вместо мен). Аз съм втори ден на фервекси за да изкарам на крак каквото при други обстоятелства би било поредния грип. А Веселин е с бъбречна криза.
Бе много наивно може да звучи, ама бива ли, като отидеш в спешната помощ и те боли та 2 не виждаш, поне да не те ругаят, след като чинно и кротко, превит на две, пребледнял и потен от болка, си изчакаш реда и след 3-часово киснене пред кабинета най-накрая се добереш до заветния доктор?...
Седях в чакалнята, забила поглед в изронената мозайка, и си мислех, че никак, ама никак не ми се плащат здравни осигурвки. И Веселиновите не ми се плащат. Само Деян от трима ни успява да се възползва добре от здравеопазването по здравна каса, и то защото ни препоръчаха педиатърка, която наистина е загрижена и внимателна към нас. Готова съм да дам солена сума пари, само и само някой да беше сложил обезболяващата инжекция на Веселин 3 часа по-рано. 3 часа на ненужна непоносима болка - защо?...
четвъртък, 5 март 2009 г.
Хомеопатия
Напоследък в коментарите ме питате дали сме пробвали с хомеопатия и ми препоръчвате да пробвам.
Аз много уважавам личния избор на човек да се придържа към течения, вярвания и философии, които не принадлежат на "мейнстрийма", така че не бих искала да кажа в никакъв случай нещо негативно за хората, които са избрали хомеопатията за себе си.
Но не, ние не сме опитвали хомеопатия досега и причината е, че... не просто не вярваме, че работи: ние вярваме, че тя НЕ работи, че НЯМА КАК да работи, поне не повече от плацебо.
Плацебото всъщност работи при наличие на правилните психологически предпоставки, а именно, да вярваш, че ще ти помогне - което при нас не е случаят и следователно нямаме шанс дори за това; да не говорим че при децата хептен не може да се говори за психологически ефект, щото детето пък много знае кво е това дето му буташ в устата.
Всъщност има някои лекарства, които наричат хомеопатични, и си работят добре, пример е сиропът за кашлица Проспан. Но в него има екстрат от бръшлян - има _нещо_ - дето да го кара да работи.
Но измами като Осцилококцинум имат точно нулев шанс да се доберат до домашната ни аптечка, чисто и просто защото в тях няма нищо.
Не вярвам на хомеопатията, защото не вярвам в принципите, върху които почива - доколкото съм ги схванала, те са, че подобно лекува подобно и че молекулата на водата "помни" с какво е била в контакт, дори когато веществото вече не е в нея - оттам и практиката на многократното разреждане, при което във финалното лекарство практически не остава нищо от предполагаемата активна съставка.
Все пак аз лично не съм затворила вратата изцяло. Предполагам, че когато all hope is lost, човек плюе на неща като лични убеждения и здрав разум и почва да прави глупости. Когато стигнем този момент, може да прибегнем и ние до хомеопатия и може пък да сработи, кой знае. Много хора из нета споделят, че са излекували алергии чрез хомеопатия или че само тя им помага за облекчаване на състоянието. Също така много хора споделят, че Господ е чул молитвите им и им е помогнал. За мен тези неща принадлежат към един общ етап: етапът на пълна безнадеждност.
А пък ние далеч не сме там.
Edit: Ха, как съм се объркала. Не Проспан, а Стодал бил хомеопатичният сироп за кашлица. Еми... какво да кажа :)
Аз много уважавам личния избор на човек да се придържа към течения, вярвания и философии, които не принадлежат на "мейнстрийма", така че не бих искала да кажа в никакъв случай нещо негативно за хората, които са избрали хомеопатията за себе си.
Но не, ние не сме опитвали хомеопатия досега и причината е, че... не просто не вярваме, че работи: ние вярваме, че тя НЕ работи, че НЯМА КАК да работи, поне не повече от плацебо.
Плацебото всъщност работи при наличие на правилните психологически предпоставки, а именно, да вярваш, че ще ти помогне - което при нас не е случаят и следователно нямаме шанс дори за това; да не говорим че при децата хептен не може да се говори за психологически ефект, щото детето пък много знае кво е това дето му буташ в устата.
Всъщност има някои лекарства, които наричат хомеопатични, и си работят добре, пример е сиропът за кашлица Проспан. Но в него има екстрат от бръшлян - има _нещо_ - дето да го кара да работи.
Но измами като Осцилококцинум имат точно нулев шанс да се доберат до домашната ни аптечка, чисто и просто защото в тях няма нищо.
Не вярвам на хомеопатията, защото не вярвам в принципите, върху които почива - доколкото съм ги схванала, те са, че подобно лекува подобно и че молекулата на водата "помни" с какво е била в контакт, дори когато веществото вече не е в нея - оттам и практиката на многократното разреждане, при което във финалното лекарство практически не остава нищо от предполагаемата активна съставка.
Все пак аз лично не съм затворила вратата изцяло. Предполагам, че когато all hope is lost, човек плюе на неща като лични убеждения и здрав разум и почва да прави глупости. Когато стигнем този момент, може да прибегнем и ние до хомеопатия и може пък да сработи, кой знае. Много хора из нета споделят, че са излекували алергии чрез хомеопатия или че само тя им помага за облекчаване на състоянието. Също така много хора споделят, че Господ е чул молитвите им и им е помогнал. За мен тези неща принадлежат към един общ етап: етапът на пълна безнадеждност.
А пък ние далеч не сме там.
Edit: Ха, как съм се объркала. Не Проспан, а Стодал бил хомеопатичният сироп за кашлица. Еми... какво да кажа :)
сряда, 18 февруари 2009 г.
Все още силно алергичен :(
Вчера получихме резултатите от изследването на антитела.
След 1 година пълно изключване на всички потенциално алергенни храни (мляко, яйца, пилешко, телешко, говеждо, агнешко месо и риба; бобови растения вкл. грах; хистамин-съдържащи вкл. домати; цитрусови и една камара други плодове), хранене с възможно най-неалергизиращото мляко на света (Pregomin) и спартански оголена домашна обстановка за елиминиране на прах и акари (вкл. неползване на плюшени играчки), резултатът е, че сме си пак там, откъдето започнахме. Накратко, това е: максимално силно изразена алергия към белтък на кравето мляко и яйца (по думите на алерголога: "Не можете да се оплачете от липса на рекорди") + силно изразена към домашен прах / акари + нова придобивка - към куче.
Добрата новина е, че не се е "разширила" алергията. Т.е. по-лошият сценарий би бил, ако Деян развие астма. Все още не е късно. Рискът си е също толкова голям, колкото е бил преди година.
Планът оттук нататък: ще мине още 1 година, преди да се осмелим да мислим отново за изброените по-горе потенциално алергенни храни, разбира се след нов тест, който да покаже, че производството на антитела е спряло. Шансът за това е неизвестен. Спокойно може да продължи десетки години. Никой не знае какво ще й хрумне на имунната система. Междувременно - за тази 1 година - е позволено да пробваме въвеждане на единици нови неща: кайсии, червени чушки, евентуално домат (но внимателно и след преминаване на пролетните цъфтежи), евентуално леща (също внимателно и ако всичко друго е супер наред). С нищо друго не можем да разнообразим менюто.
Започваме отново да даваме антихистамини - едни се редуват по схема и се приемат с храната, други са на капки, които да капем в носа. Едновременно с тях ще даваме нещо дето да повиши приема на желязо и нещо си друго, което било имуностимулатор. Нямало нужда от допълнителен прием на калций - ще компенсираме липсата на млечни произведения с повечко месо. Кърмаческото мляко Pregomin вече не ни е нужно, но не можем да го заменим с друго по-смислено мляко освен продаваните по диетичните магазини оризови млека. Те нямат някаква хранителна функция, а само колкото да се отговори на навика на детето да пие мляко вечер преди да си легне. Оризът е безопасен. Соевите млека - не. Соята създавала проблеми.
Детските заведения са ни забранени, защото трябва - също както беше и преди - да сме особено внимателни да опазваме Деян от вируси. Понеже честите разболявания обострят дихателните проявления на алергията и водят до астма.
След 1 месец ще правим нова пълна кръвна картина, за да установим дали силно повишеното производство на тромбоцити (2 пъти над нормата) се е успокоило от антихистамините. По думите на д-ра, за силно алергичните деца е характерно леко повишеното производство на тромбоцити, но нашето количество е толкова високо, че изглежда като лабораторна грешка. Ако в следващата кръвна картина няма промяна, трябва да търсим причината. Това се нарича тромбоцитоза, не е болест, не се лекува, но трябва да се установи откъде идва проблемът. По принцип костният мозък произвежда повече тромбоцити, когато организмът се чувства нападнат, алергените разбира се са нападатели, което значи че костният мозък е силно активизиран в момента. Но защо _чак_ толкова, не може да каже.
Нямам думи да опиша колко съм разочарована, нещастна и ядосана. Ядосвам се на целия свят, задето така се е променил, че телата ни спират да го понасят. На хората, че са отговорни за това. На телата ни, че реагират така. Как може преди някакви си 30 години на никого да не му е и хрумвало, че кравето мляко може да създаде проблем? Защо преди 30 години телата ни са го приемали нормално, а днес не могат?...
И най-вече на себе си, че поради нехайна неинформираност съм причинила това на детето си.
Аз знам, че той ще бъде ОК. Ще е свикнал от малък, че за него важат някои специални правила, и не очаквам да се тръшка особено. Големината на характера прави така, щото човек да може да понася по-лесно нещата, които са му причинени - намира си начин да живее с тях, да не търси вина, да прости, да си има нормален живот просто с някои дребни условия.
За мен неговата алергия винаги ще бъде по-голям проблем, отколкото за него. Както е за майка ми моето късогледство, от което тя не успя да ме предпази, а на мен почти не ми пречи, то е част от мен дотолкова, че почти не го считам за проблем.
Нямам думи да опиша яростта, която ме обзема, когато си помисля за кърмаческия период. Как се наливах с мляко и ядки, за да имам ужким повече кърма. Как слушах грешните хора. Как не научих достатъчно навреме, за да знам на кого да вярвам и на кого не. Как не си направих труда да се информирам какво ще е добре за имагинерното бебе, докато беше още в корема ми и не можех да си го представя като истинско същество. Как несериозно се отнесох и колко са сериозни и дълготрайни последствията от това.
За нищо в живота си не съм съжалявала повече.
След 1 година пълно изключване на всички потенциално алергенни храни (мляко, яйца, пилешко, телешко, говеждо, агнешко месо и риба; бобови растения вкл. грах; хистамин-съдържащи вкл. домати; цитрусови и една камара други плодове), хранене с възможно най-неалергизиращото мляко на света (Pregomin) и спартански оголена домашна обстановка за елиминиране на прах и акари (вкл. неползване на плюшени играчки), резултатът е, че сме си пак там, откъдето започнахме. Накратко, това е: максимално силно изразена алергия към белтък на кравето мляко и яйца (по думите на алерголога: "Не можете да се оплачете от липса на рекорди") + силно изразена към домашен прах / акари + нова придобивка - към куче.
Добрата новина е, че не се е "разширила" алергията. Т.е. по-лошият сценарий би бил, ако Деян развие астма. Все още не е късно. Рискът си е също толкова голям, колкото е бил преди година.
Планът оттук нататък: ще мине още 1 година, преди да се осмелим да мислим отново за изброените по-горе потенциално алергенни храни, разбира се след нов тест, който да покаже, че производството на антитела е спряло. Шансът за това е неизвестен. Спокойно може да продължи десетки години. Никой не знае какво ще й хрумне на имунната система. Междувременно - за тази 1 година - е позволено да пробваме въвеждане на единици нови неща: кайсии, червени чушки, евентуално домат (но внимателно и след преминаване на пролетните цъфтежи), евентуално леща (също внимателно и ако всичко друго е супер наред). С нищо друго не можем да разнообразим менюто.
Започваме отново да даваме антихистамини - едни се редуват по схема и се приемат с храната, други са на капки, които да капем в носа. Едновременно с тях ще даваме нещо дето да повиши приема на желязо и нещо си друго, което било имуностимулатор. Нямало нужда от допълнителен прием на калций - ще компенсираме липсата на млечни произведения с повечко месо. Кърмаческото мляко Pregomin вече не ни е нужно, но не можем да го заменим с друго по-смислено мляко освен продаваните по диетичните магазини оризови млека. Те нямат някаква хранителна функция, а само колкото да се отговори на навика на детето да пие мляко вечер преди да си легне. Оризът е безопасен. Соевите млека - не. Соята създавала проблеми.
Детските заведения са ни забранени, защото трябва - също както беше и преди - да сме особено внимателни да опазваме Деян от вируси. Понеже честите разболявания обострят дихателните проявления на алергията и водят до астма.
След 1 месец ще правим нова пълна кръвна картина, за да установим дали силно повишеното производство на тромбоцити (2 пъти над нормата) се е успокоило от антихистамините. По думите на д-ра, за силно алергичните деца е характерно леко повишеното производство на тромбоцити, но нашето количество е толкова високо, че изглежда като лабораторна грешка. Ако в следващата кръвна картина няма промяна, трябва да търсим причината. Това се нарича тромбоцитоза, не е болест, не се лекува, но трябва да се установи откъде идва проблемът. По принцип костният мозък произвежда повече тромбоцити, когато организмът се чувства нападнат, алергените разбира се са нападатели, което значи че костният мозък е силно активизиран в момента. Но защо _чак_ толкова, не може да каже.
Нямам думи да опиша колко съм разочарована, нещастна и ядосана. Ядосвам се на целия свят, задето така се е променил, че телата ни спират да го понасят. На хората, че са отговорни за това. На телата ни, че реагират така. Как може преди някакви си 30 години на никого да не му е и хрумвало, че кравето мляко може да създаде проблем? Защо преди 30 години телата ни са го приемали нормално, а днес не могат?...
И най-вече на себе си, че поради нехайна неинформираност съм причинила това на детето си.
Аз знам, че той ще бъде ОК. Ще е свикнал от малък, че за него важат някои специални правила, и не очаквам да се тръшка особено. Големината на характера прави така, щото човек да може да понася по-лесно нещата, които са му причинени - намира си начин да живее с тях, да не търси вина, да прости, да си има нормален живот просто с някои дребни условия.
За мен неговата алергия винаги ще бъде по-голям проблем, отколкото за него. Както е за майка ми моето късогледство, от което тя не успя да ме предпази, а на мен почти не ми пречи, то е част от мен дотолкова, че почти не го считам за проблем.
Нямам думи да опиша яростта, която ме обзема, когато си помисля за кърмаческия период. Как се наливах с мляко и ядки, за да имам ужким повече кърма. Как слушах грешните хора. Как не научих достатъчно навреме, за да знам на кого да вярвам и на кого не. Как не си направих труда да се информирам какво ще е добре за имагинерното бебе, докато беше още в корема ми и не можех да си го представя като истинско същество. Как несериозно се отнесох и колко са сериозни и дълготрайни последствията от това.
За нищо в живота си не съм съжалявала повече.
сряда, 7 януари 2009 г.
Нуначе
Този пост трябваше да се казва "Деян среща Ради" и да е изпълнен с притеснени разсъждения на тема Деяновото вагабонтство, което така силно изпъкна в сравнение с кроткото и послушно поведение на Ради.
Като се прибрахме вкъщи след въпросното гостуване, бяхме изключително потиснати и в разговора ни същата вечер се появиха фразите "професионална помощ" и "трудно дете".
На следващата вечер малкия изедник вдигна 40.3 градуса температура и забравихме всичко с изключение на единствената, паникьосана мисъл какво да правим сега.
Веселин ме предупреди да не описвам в подробности как протече тази нощ (а и денят след нея не беше по-лек - почти 24 часа поддържаше много висока температура и още 2 пъти мина 40, единият път качи 40.9), все пак знаем, че всеки родител, четящ такива неща, би въртял очи знаещо и леко подсмихнат на нашата новашка паника.
Вечер като приспивам Деян, обикновено му пея песнички. Най-вече "Нани нани бебе, мама е при тебе" (по мелодията на "Мила моя мамо сладка и добричка"), но откак е по-разбиращ индивид, го питам коя песничка да изпея и той понякога си поръчва "Тинчо" (Сънчо), а друг път "Дайче" - Зайченцето бяло.
Пея пея, пък по някое време той ме прекъсва, за да си каже - "паче!"
За който е забравил текста или никога не го е знаел, припомням:
Хукнало да бяга, както му приляга, ала в тъмнината сбъркало следата.
Седнало да плаче малкото юначе - на кого да каже път да му покаже?
Пришпорва ме, демек, да стигна до куплета за плаченето. Като изпея "седнало да..." и направя пауза, Деян се включва - "паче"; аз продължавам - "малкото..." - и той добавя: "нуначе".
Мина през кофти процедури на мама юначето и наистина, при цялата му диващина, най-важното е да е жив и здрав, пък с останалите неща ще се справяме все някак... Ето например с Ради направихме специална обучителна сесия за Деян на тема "Дай тази играчка на Ради!" - да се учи да дава... По-често трябва да го събираме с деца. Тези с по-голяма сестричка ми прави впечатление че са по-дисциплинирани. Така де, каката дърпа малкото напред - и го учи на разни неща, и е пример за по-отговорно, по-възпитано поведение.
А дали момичетата (като са сами) са по-кротки от момчетата, не мога да кажа. Знам само, че и от двете ни страни бабите са се хванали за главите и се кълнат, че толкова палаво дете те не са гледали. А те са имали и в двата случая голямо момиче и малко момче.
...И все пак, има ли наоколо дребно, което реве като му дават Панадол? То е сигурно 95% захар това лекарство, а останалото му е аромат на ягоди - няма начин да е неприятно на вкус! Деян просто пощурява от идеята, че го държим, че трябва да се подчинява...
Като се прибрахме вкъщи след въпросното гостуване, бяхме изключително потиснати и в разговора ни същата вечер се появиха фразите "професионална помощ" и "трудно дете".
На следващата вечер малкия изедник вдигна 40.3 градуса температура и забравихме всичко с изключение на единствената, паникьосана мисъл какво да правим сега.
Веселин ме предупреди да не описвам в подробности как протече тази нощ (а и денят след нея не беше по-лек - почти 24 часа поддържаше много висока температура и още 2 пъти мина 40, единият път качи 40.9), все пак знаем, че всеки родител, четящ такива неща, би въртял очи знаещо и леко подсмихнат на нашата новашка паника.
Вечер като приспивам Деян, обикновено му пея песнички. Най-вече "Нани нани бебе, мама е при тебе" (по мелодията на "Мила моя мамо сладка и добричка"), но откак е по-разбиращ индивид, го питам коя песничка да изпея и той понякога си поръчва "Тинчо" (Сънчо), а друг път "Дайче" - Зайченцето бяло.
Пея пея, пък по някое време той ме прекъсва, за да си каже - "паче!"
За който е забравил текста или никога не го е знаел, припомням:
Хукнало да бяга, както му приляга, ала в тъмнината сбъркало следата.
Седнало да плаче малкото юначе - на кого да каже път да му покаже?
Пришпорва ме, демек, да стигна до куплета за плаченето. Като изпея "седнало да..." и направя пауза, Деян се включва - "паче"; аз продължавам - "малкото..." - и той добавя: "нуначе".
Мина през кофти процедури на мама юначето и наистина, при цялата му диващина, най-важното е да е жив и здрав, пък с останалите неща ще се справяме все някак... Ето например с Ради направихме специална обучителна сесия за Деян на тема "Дай тази играчка на Ради!" - да се учи да дава... По-често трябва да го събираме с деца. Тези с по-голяма сестричка ми прави впечатление че са по-дисциплинирани. Така де, каката дърпа малкото напред - и го учи на разни неща, и е пример за по-отговорно, по-възпитано поведение.
А дали момичетата (като са сами) са по-кротки от момчетата, не мога да кажа. Знам само, че и от двете ни страни бабите са се хванали за главите и се кълнат, че толкова палаво дете те не са гледали. А те са имали и в двата случая голямо момиче и малко момче.
...И все пак, има ли наоколо дребно, което реве като му дават Панадол? То е сигурно 95% захар това лекарство, а останалото му е аромат на ягоди - няма начин да е неприятно на вкус! Деян просто пощурява от идеята, че го държим, че трябва да се подчинява...
петък, 24 октомври 2008 г.
Първо разболяване
Ето, че на година и 4 месеца родителство вече ни се случи една от най-важните родителски инициации - болното хлапе.
Миналата нощ имаше запушен нос и не можеше да спи. Прекарахме безсънно дежурство в опити да го успокояваме - защото той като не спи, се изнервя допълнително, и плаче много жално. Докато отпушваме носа със специалните носоотпушвателни устройства (морска вода под налягане + тръбичка за изсмукване), направо истерясва и трябва силом да го държим неподвижен, за да извършим процедурата - а с такова вмешателство той не е свикнал и го ужасява.
Според мен децата, понеже не умеят да дишат през устата, много се плашат от запушения нос, защото си мислят, че ще умрат. Това е както ние бихме се уплашили ако в един момент се окаже, че не можем да си поемем дъх - примерно въздухът е свършил или не можем да разширим гърдите си.
Поне така ми звучи Деян, когато тъкмо вече унасящ се да заспи се размърда и се озове в поза, в която носът се запуши - ревът му е рязък и уплашен и се разсънва напълно...
Е такова нещо 20 пъти миналата нощ.
После има нужда от гушкане, за да се успокои, и пак понякога не успява и си плаче дори и като е гушнат.
Снощи вдигна и температура (а може и през деня да е имал - според леля Фани не, но според майка ми още като е отишла вкъщи в 19:30 от пръв поглед е разбрала че има - очите плуват и зачервени, слепоочието топло, мрънкав и гледа все да е гушнат на ръце).
Термометърчето за чело, което купих на връщане вкъщи, показа "между 37 и 38 градуса", което се тълкува като "около 37 и половина".
Тази сутрин нямаше температура, а и нощта мина спокойно, след като дадохме Панадол за бебета.
Те Панадол ни спамят още от родилния дом и от време на време пращат разни напомняния по пощата - например за рождения ден на Деян изпратиха лигавник с надпис Панадол. И като трябваше в аптеката да избера измежду 3 лекарствени средства, нямах съмнение кое искам да купя. Хем пише в брошурата, че има известен риск от алергии. Но пък педиатърката ми го е препоръчвала по друг повод (за облекчаване на болката при никнене на зъби), така че вчера, след като не можах да се чуя с нея (затрила съм й телефона - абе аз що за майка съм?!?!?!), директно купих Панадола и не му мислих много много. Парацетамол, кво толко.
Надявам се да се оправи бързо. Майка ми е добър болногледач - прави каквото е необходимо и не се скатава - както бих се скатавала аз например - от неприятни процедури. И има увереност и точна преценка за състоянието на пациента, дори само като го погледне.
Навремето мен ме е познавала че ще се разболявам по признака, че миглите ми се усуквали на снопчета. Сега ми показа, че на Деян по същия начин са се усукали и изглежда и за мен това ще бъде показател, по който мога да улавям отрано неговите настинки. Ама на кой би му хрумнало да забележи някаква разлика в миглите на малко дете?... На мен поне - никога.
Миналата нощ имаше запушен нос и не можеше да спи. Прекарахме безсънно дежурство в опити да го успокояваме - защото той като не спи, се изнервя допълнително, и плаче много жално. Докато отпушваме носа със специалните носоотпушвателни устройства (морска вода под налягане + тръбичка за изсмукване), направо истерясва и трябва силом да го държим неподвижен, за да извършим процедурата - а с такова вмешателство той не е свикнал и го ужасява.
Според мен децата, понеже не умеят да дишат през устата, много се плашат от запушения нос, защото си мислят, че ще умрат. Това е както ние бихме се уплашили ако в един момент се окаже, че не можем да си поемем дъх - примерно въздухът е свършил или не можем да разширим гърдите си.
Поне така ми звучи Деян, когато тъкмо вече унасящ се да заспи се размърда и се озове в поза, в която носът се запуши - ревът му е рязък и уплашен и се разсънва напълно...
Е такова нещо 20 пъти миналата нощ.
После има нужда от гушкане, за да се успокои, и пак понякога не успява и си плаче дори и като е гушнат.
Снощи вдигна и температура (а може и през деня да е имал - според леля Фани не, но според майка ми още като е отишла вкъщи в 19:30 от пръв поглед е разбрала че има - очите плуват и зачервени, слепоочието топло, мрънкав и гледа все да е гушнат на ръце).
Термометърчето за чело, което купих на връщане вкъщи, показа "между 37 и 38 градуса", което се тълкува като "около 37 и половина".
Тази сутрин нямаше температура, а и нощта мина спокойно, след като дадохме Панадол за бебета.
Те Панадол ни спамят още от родилния дом и от време на време пращат разни напомняния по пощата - например за рождения ден на Деян изпратиха лигавник с надпис Панадол. И като трябваше в аптеката да избера измежду 3 лекарствени средства, нямах съмнение кое искам да купя. Хем пише в брошурата, че има известен риск от алергии. Но пък педиатърката ми го е препоръчвала по друг повод (за облекчаване на болката при никнене на зъби), така че вчера, след като не можах да се чуя с нея (затрила съм й телефона - абе аз що за майка съм?!?!?!), директно купих Панадола и не му мислих много много. Парацетамол, кво толко.
Надявам се да се оправи бързо. Майка ми е добър болногледач - прави каквото е необходимо и не се скатава - както бих се скатавала аз например - от неприятни процедури. И има увереност и точна преценка за състоянието на пациента, дори само като го погледне.
Навремето мен ме е познавала че ще се разболявам по признака, че миглите ми се усуквали на снопчета. Сега ми показа, че на Деян по същия начин са се усукали и изглежда и за мен това ще бъде показател, по който мога да улавям отрано неговите настинки. Ама на кой би му хрумнало да забележи някаква разлика в миглите на малко дете?... На мен поне - никога.
вторник, 19 август 2008 г.
Борба
Деян е на Вършец и се е изринал. Червени пъпки като копривна треска, каза баба му, не са релефни, вчера ги имало сутринта, следобед се скрили, вечерта пак се появили. Тази сутрин нямало.
Инструктирахме я да спре банана (това е нововъведението в храните) и да го държи на хладно.
Ама кой знае. Може пък да е шарка?
Може да е щото късал домати? Те са мъхнатички и може да направят алергия. А и ги пръскат със син камък.
Може да е ухапан от насекомо - можело така да реагира организмът.
Кой ти знае...
Аз пък се боря за уикенд с него.
Миналия уикенд, като го изпратихме към Вършец и след тва написах предишния пост, се шматкахме насам-натам и честно казано усещането ми беше едно такова... скучно и безцелно. Като че си пропилявам времето.
Но в неделя следобед се качихме малко на Витоша с едни другари и много ми хареса - там е прохладно и ИМА ШИШАРКИ! :)
И сега много ми се иска да отидем някой уикенд с Деянчик на Витоша.
Щото пък той ужким нали седи в София по 1 седмица, ужким да сме с него, ама ние колко сме с него? Сутрин в полусъзнателен режим докато го нахраним и изчакаме леля Фани да дойде - а тогава хич даже и не ни се седи с него, а предпочитаме да спим - и вечер колкото да дадем млякото, да го изкъпем и да го сложим да спи. Не стига! Бабите го виждат много, ама МНОГО повече от нас! И не е честно :/
Не можем да се доредим...
Ние сега в събота заминаваме на Вършец за да си го вземем, в неделя се връщаме, и аз си правя следните тънки сметки: от понеделник да го гледа леля Фани... ще говоря с нея за цяла седмица (майка ми в петък заминава а преди това има някаква работа); а по-следващата седмица ще го командироваме в Горна баня за няколко дни, и по този начин няма да се налага да пътува през уикенда, и ще си е с нас! :) Ако успея да направя тъй щото да координирам и 3-те баби да се съгласят с тоя пъклен план, ЩЕ ИМАМЕ ЦЯЛ УИКЕНД С ДЕТЕНЦЕ! :)
Ама все пак не мога да не се запитам... не е ли малко абсурдна цялата тая работа?...
Update: Още няма пъпки. Затова пък е кисел :)
Инструктирахме я да спре банана (това е нововъведението в храните) и да го държи на хладно.
Ама кой знае. Може пък да е шарка?
Може да е щото късал домати? Те са мъхнатички и може да направят алергия. А и ги пръскат със син камък.
Може да е ухапан от насекомо - можело така да реагира организмът.
Кой ти знае...
Аз пък се боря за уикенд с него.
Миналия уикенд, като го изпратихме към Вършец и след тва написах предишния пост, се шматкахме насам-натам и честно казано усещането ми беше едно такова... скучно и безцелно. Като че си пропилявам времето.
Но в неделя следобед се качихме малко на Витоша с едни другари и много ми хареса - там е прохладно и ИМА ШИШАРКИ! :)
И сега много ми се иска да отидем някой уикенд с Деянчик на Витоша.
Щото пък той ужким нали седи в София по 1 седмица, ужким да сме с него, ама ние колко сме с него? Сутрин в полусъзнателен режим докато го нахраним и изчакаме леля Фани да дойде - а тогава хич даже и не ни се седи с него, а предпочитаме да спим - и вечер колкото да дадем млякото, да го изкъпем и да го сложим да спи. Не стига! Бабите го виждат много, ама МНОГО повече от нас! И не е честно :/
Не можем да се доредим...
Ние сега в събота заминаваме на Вършец за да си го вземем, в неделя се връщаме, и аз си правя следните тънки сметки: от понеделник да го гледа леля Фани... ще говоря с нея за цяла седмица (майка ми в петък заминава а преди това има някаква работа); а по-следващата седмица ще го командироваме в Горна баня за няколко дни, и по този начин няма да се налага да пътува през уикенда, и ще си е с нас! :) Ако успея да направя тъй щото да координирам и 3-те баби да се съгласят с тоя пъклен план, ЩЕ ИМАМЕ ЦЯЛ УИКЕНД С ДЕТЕНЦЕ! :)
Ама все пак не мога да не се запитам... не е ли малко абсурдна цялата тая работа?...
Update: Още няма пъпки. Затова пък е кисел :)
понеделник, 4 февруари 2008 г.
Зъбче
Ето, похвалваме се - Първи Долен Десен вече прозира във венеца на Деян. Има формата на тясно правоъгълниче - само върхът на резеца - и е прозрачно, а не бяло, както бях очаквала.
Сега бързо трябва да наснимаме наснимаме колкото можем повече бебешки беззъби усмивки, защото никога вече моделът ни няма да има същата физиономия. Ще се промени много и аз откровено се опасявам, че ще погрознее, защото не си представям, че има накъде да е по-хубав, отколкото в момента.
Това са и последни дни, в които можем да го наричаме Венци (както го наричаме, когато се смее с тия ми ти голи венци); за сметка на това продължава да е Лъчезарчо и скоро вече ще е Съби. То затова не си знае името детето, щото какво ли не му викаме. Например като е рошав и му стърчи косата, е Косьо. Макар че тия опашки, дето му бяха на тила, вече опадаха. А плешивината отзад на главата, която се получава при всички бебета защото лежат предимно по гръб, май е почнала да си обраства отново с коса - пряко следствие от умението му да седи и любовта му към преобръщане от гръб на корем.
Като казах да седи - от днес вече го слагаме в кошарата, страшно е щастлив и успява да се задържи сума ти време седнал, преди да се капичне нанякъде. Пак си трябва постоянно наблюдение, но сравнено само с една седмица по-рано, е много задобрял в седенето. Седи като майстор! Неслучайно съм избрала тая снимка за блога за този месец - с такъв изправен гръб и аз не мога да седя! (ух на мама)
Днес за сефте омаа цяло бурканче пюре от броколи и вече считаме броколито за въведено. В резултат на успешното разнообразяване на менюто до 2 (два) вида храна (оризова каша и пюре от броколи с ориз) мен отново ме тресе захранваща треска - пак съм обзета от импулса да кроя безкръчмарни планове от сега до след 3 месеца кога каква храна ще въведем. И като вляза в магазин за детски храни, купувам всичко, което преценя, че става като за него (то и без друго е много малък процент от храните, така че гледам да си го складирам вкъщи да ми е под ръка). Много ми се иска да постигнем поне частично отбиване на млякото, щото подозирам, че продължава да реагира с алергия дори на Прегомина - ето вече 15 дена лечение, а след първоначалното подобрение (когато мазахме с КС) пак се влоши и си караме така - с червени и пресъхнали бузи.
Не че някой го интересува, но редът на въвеждане на храните ще бъде горе-долу такъв (абе просто ми е приятно да мисля за това):
- пюре от тиква
- каша Елда
- пюре "фин алабаш"
- пюре тиква с картофи
- пюре картофи с карфиол
- някаква царевична каша, ама не помня коя марка имаше такава
- пюре тиква с пуйка (оле! месо!)
- каша "Грис" на Милупа (ориз, царевица и тапиока)
После имаме картоф+спанак, може би още 1-2 вида пюре, и със зеленчуковите сме готови. А от плодовите - можем да въведем сини сливи. Тъкмо ще му правят кашата малко по-вкусна, че тя, честно, е егати блудкаша. На мен ми се струва, че като я приготвя с вода вместо с гадното му мляко, е по-поносима, но той не си я хареса така; аз пък ще си отстоявам постижението да отбием 2 от 5-те млечни хранения за деня, и ще трябва да се спазарим все някак.
А някой да знае откъде може да се купи рапично олио / рапично масло?
Сега бързо трябва да наснимаме наснимаме колкото можем повече бебешки беззъби усмивки, защото никога вече моделът ни няма да има същата физиономия. Ще се промени много и аз откровено се опасявам, че ще погрознее, защото не си представям, че има накъде да е по-хубав, отколкото в момента.
Това са и последни дни, в които можем да го наричаме Венци (както го наричаме, когато се смее с тия ми ти голи венци); за сметка на това продължава да е Лъчезарчо и скоро вече ще е Съби. То затова не си знае името детето, щото какво ли не му викаме. Например като е рошав и му стърчи косата, е Косьо. Макар че тия опашки, дето му бяха на тила, вече опадаха. А плешивината отзад на главата, която се получава при всички бебета защото лежат предимно по гръб, май е почнала да си обраства отново с коса - пряко следствие от умението му да седи и любовта му към преобръщане от гръб на корем.
Като казах да седи - от днес вече го слагаме в кошарата, страшно е щастлив и успява да се задържи сума ти време седнал, преди да се капичне нанякъде. Пак си трябва постоянно наблюдение, но сравнено само с една седмица по-рано, е много задобрял в седенето. Седи като майстор! Неслучайно съм избрала тая снимка за блога за този месец - с такъв изправен гръб и аз не мога да седя! (ух на мама)
Днес за сефте омаа цяло бурканче пюре от броколи и вече считаме броколито за въведено. В резултат на успешното разнообразяване на менюто до 2 (два) вида храна (оризова каша и пюре от броколи с ориз) мен отново ме тресе захранваща треска - пак съм обзета от импулса да кроя безкръчмарни планове от сега до след 3 месеца кога каква храна ще въведем. И като вляза в магазин за детски храни, купувам всичко, което преценя, че става като за него (то и без друго е много малък процент от храните, така че гледам да си го складирам вкъщи да ми е под ръка). Много ми се иска да постигнем поне частично отбиване на млякото, щото подозирам, че продължава да реагира с алергия дори на Прегомина - ето вече 15 дена лечение, а след първоначалното подобрение (когато мазахме с КС) пак се влоши и си караме така - с червени и пресъхнали бузи.
Не че някой го интересува, но редът на въвеждане на храните ще бъде горе-долу такъв (абе просто ми е приятно да мисля за това):
- пюре от тиква
- каша Елда
- пюре "фин алабаш"
- пюре тиква с картофи
- пюре картофи с карфиол
- някаква царевична каша, ама не помня коя марка имаше такава
- пюре тиква с пуйка (оле! месо!)
- каша "Грис" на Милупа (ориз, царевица и тапиока)
После имаме картоф+спанак, може би още 1-2 вида пюре, и със зеленчуковите сме готови. А от плодовите - можем да въведем сини сливи. Тъкмо ще му правят кашата малко по-вкусна, че тя, честно, е егати блудкаша. На мен ми се струва, че като я приготвя с вода вместо с гадното му мляко, е по-поносима, но той не си я хареса така; аз пък ще си отстоявам постижението да отбием 2 от 5-те млечни хранения за деня, и ще трябва да се спазарим все някак.
А някой да знае откъде може да се купи рапично олио / рапично масло?
петък, 18 януари 2008 г.
Резултати от теста за антитела
Ето ни росни-пресни от алерголога.
Добрата новина е, че вече знаем какво му е на Деян.
Лошата е, че хич не е хубаво и че не е само едно.
Най-силно изразена е алергията към краве мляко и яйчен белтък. Бройката на антителата или каквото е там (числовото изражение на степента на алергичност) е ударила в тавана, налични са и отражения в стойностите на някои елементи от кръвната картина. По всички показатели Деян бил учебникарски случай за млечна алергия - както се изрази докторът, "радост за алерголога".
Към краве мляко е толкова чувствителен, че разпознава молекулата му дори когато е разградена до такава степен, каквато е във Фризопеп-а. Имало едно 5-10% такива случаи.
Минаваме на Прегомин, стискайте палци да се научи да го яде. Докторът каза, че от едно гадно мляко на друго нямало проблем да мине, трудното било от хубаво на гадно. И понеже Деян си е свикнал вече с гнусотийката Фризопеп, би трябвало лесно да се адаптира и към Прегомин.
Другите неща, към които е алергичен, но малко, са брашно (пшеница) - демек глутен - това ако се засили, сме много зян. Също моркови и ябълка - това ни окастря избора на готови пюрета неимоверно много. Също дава чувствителност към картофи. Вероятно това ще е единственият алерген, който ще си позволим да му даваме, защото и без картофи захранването съвсем ще отиде на кино. Не че няма какво да се яде, но детегледачката няма да се справи, а и на бабите ще им е нанагорно. Към околната среда също има алергии - пълната комбинация - домашни микрокърлежи (акари), домашен прах и някакъв полен.
Препоръките от лекаря са следните:
- диета (Прегомин + захранване само с един кратичък-кратичък списък позволени неща)
- саниране на дома - за плюшени играчки "забравете напълно", пластмасови - да не се унасяме (излъчвали някакви не знам си кви си вещества), виж дървени - може. Но да не са боядисани или да са боядисани с хипоалергенна боя.
- комбинация от мазила за поддържане на кожата в некошмарно състояние, вкл. Елоком - кортикостероидния крем, който ни притесняваше, но дофтурът ни успокои, че нямало да има странични ефекти, ако спазваме дозировката, и ни заплаши, че много по-лошият вариант е да оставим кожата да се влоши прекалено
- комбинация от лекарства - антихистамини за различни поводи, с различен начин на приемане, които се взимат по схема
Към котка не е алергичен според теста, но докторът заяви, че ако си вземем Миша, гарантираме на Деян астмата. Считано от днес, Миша вече не е наша котка.
А иначе прогнозите за "израстване" на алергията са неясни - да, в много случаи се израства и можем и ние да се надяваме на това. Кога - докторът не може да се ангажира. Дали - не може да обещае. Зависи от строгостта, с която ще спазваме диетата и другите предписания, от това колко често Деян ще се разболява, и от независещи от нас обстоятелства, да ги наречем за удобство с простичкото "божа работа".
В полето за диагноза пише: Dermatitis Atopica (ср. тежък), Rhinitis Allergica (персист.), НБКМ.*
Контролен преглед след 3 месеца.
------
* НБКМ = непоносимост към белтъка на кравето мляко
Добрата новина е, че вече знаем какво му е на Деян.
Лошата е, че хич не е хубаво и че не е само едно.
Най-силно изразена е алергията към краве мляко и яйчен белтък. Бройката на антителата или каквото е там (числовото изражение на степента на алергичност) е ударила в тавана, налични са и отражения в стойностите на някои елементи от кръвната картина. По всички показатели Деян бил учебникарски случай за млечна алергия - както се изрази докторът, "радост за алерголога".
Към краве мляко е толкова чувствителен, че разпознава молекулата му дори когато е разградена до такава степен, каквато е във Фризопеп-а. Имало едно 5-10% такива случаи.
Минаваме на Прегомин, стискайте палци да се научи да го яде. Докторът каза, че от едно гадно мляко на друго нямало проблем да мине, трудното било от хубаво на гадно. И понеже Деян си е свикнал вече с гнусотийката Фризопеп, би трябвало лесно да се адаптира и към Прегомин.
Другите неща, към които е алергичен, но малко, са брашно (пшеница) - демек глутен - това ако се засили, сме много зян. Също моркови и ябълка - това ни окастря избора на готови пюрета неимоверно много. Също дава чувствителност към картофи. Вероятно това ще е единственият алерген, който ще си позволим да му даваме, защото и без картофи захранването съвсем ще отиде на кино. Не че няма какво да се яде, но детегледачката няма да се справи, а и на бабите ще им е нанагорно. Към околната среда също има алергии - пълната комбинация - домашни микрокърлежи (акари), домашен прах и някакъв полен.
Препоръките от лекаря са следните:
- диета (Прегомин + захранване само с един кратичък-кратичък списък позволени неща)
- саниране на дома - за плюшени играчки "забравете напълно", пластмасови - да не се унасяме (излъчвали някакви не знам си кви си вещества), виж дървени - може. Но да не са боядисани или да са боядисани с хипоалергенна боя.
- комбинация от мазила за поддържане на кожата в некошмарно състояние, вкл. Елоком - кортикостероидния крем, който ни притесняваше, но дофтурът ни успокои, че нямало да има странични ефекти, ако спазваме дозировката, и ни заплаши, че много по-лошият вариант е да оставим кожата да се влоши прекалено
- комбинация от лекарства - антихистамини за различни поводи, с различен начин на приемане, които се взимат по схема
Към котка не е алергичен според теста, но докторът заяви, че ако си вземем Миша, гарантираме на Деян астмата. Считано от днес, Миша вече не е наша котка.
А иначе прогнозите за "израстване" на алергията са неясни - да, в много случаи се израства и можем и ние да се надяваме на това. Кога - докторът не може да се ангажира. Дали - не може да обещае. Зависи от строгостта, с която ще спазваме диетата и другите предписания, от това колко често Деян ще се разболява, и от независещи от нас обстоятелства, да ги наречем за удобство с простичкото "божа работа".
В полето за диагноза пише: Dermatitis Atopica (ср. тежък), Rhinitis Allergica (персист.), НБКМ.*
Контролен преглед след 3 месеца.
------
* НБКМ = непоносимост към белтъка на кравето мляко
петък, 11 януари 2008 г.
Dermatitis Atooo... абе атопичния дерматит
Заглавието е цитат от педиатърката днес, която искаше да обясни на сестрата каква диагноза да впише в направлението за изследване, което трябваше да ни издаде, но очевидно не беше сигурна в латинското окончание на заболяването и реши да го мине за по-сигурно на български.
Atopica би трябвало да е. Dermatitis бидейки от женски род като tussis (4-то скл.), по аналогия с каквото си спомням от 9-10 клас.
Ако Деян се окаже хуманитарно насочен, бих се радвала да учи латински. Ще си го поприпомня заедно с него.
Д-р Мустаков каза следните съществени неща:
1. Да, възможно е да проявява алергия към нещо, което не сме хванали досега. Например към сгъстители, свързващи вещества или някакви други помощни вещества във Frisopep-a. Както и към самия кравешки белтък, който макар и съвсем разграден, все пак си го има там. Ако Frisopep-a е проблема, ще минем и ние на Pregomin.
2. Да, възможно е също така да няма никаква алергия. В 20-тина-30% от случаите А.Д. не е причинен от алергия.
3. Котешкият алерген си стои в апартамента 6 месеца след махането на котката и основното почистване след нея. В нашия случай вероятно още си стои. Ех, Миша, Миша...
4. В чешмяната вода имало хлор и други глупости (оле), които сигурно дразнят кожата, особено когато е толкова чувствителна вече, и затова по-рядкото къпане му се отразява добре. Това обаче не може да е причинител на проблема. Заръча също да му правим млякото с бутилирана вода (изворна).
Но най-важното е, че на възраст 6 месеца човекът вече е достатъчно голям, за да му направят кръвно изследване за IgE антитела (нещо, което показва към какви алергени реагира). Ще се занимаем с това още в понеделник, ако нещо не се обърка, и се надявам до петък да получим яснота какво се случва, как да действаме занапред и какви са прогнозите. Специално прогнозите за астма са зависими от резултатите от това нещо.
Определи тежестта на А.Д. като "лека към средна".
Предписа един друг крем за мазане (Atoderm), с който да заменим Linola Fett, понеже тя имала недостатъка, че омазнявала не по правилния начин, в резултат на което в определена степен даже пресушавала (нещо свързано с дълбочината, на която работи).
Ако този крем не сработи, предписа Elocom - това е кортикостероидният крем, който широко се ползва в тези случаи, и който много ми се иска да избегнем, но ако се наложи, ще мажем и него. Този доктор вече ще го слушаме буквално, пък ако ще да ни каже да се хвърлим през прозореца. Все на някого трябва да се довериш най-накрая. Не ни е по силите да се справим сами, въоръжени само с Интернет.
Това, което оправда очакванията ми за цялостен и разумен подход, беше, че определи козметичното третиране с кремовете като съпътстващо лечение, което в никакъв случай не може да бъде основно. Близко е до акъла, ама иди го обяснявай на педиатър или дерматолог.
А това, което ме озадачи, бяха встъпителните му думи към нас в началото на посещението ни - цитирам: "Момент само да сетна таймера, че да не се отплеснем."
Разбира се, не можеше да седне да чете моята подробна справка, но я попрегледа, а аз основните milestones ги разказах. Аз като че ли имах очакване да си прибере написаното и да си го картотекира някъде, изобщо да заведе някъде при себе си информация за пациент Деян, ама ниц. Това вероятно само по филмите го има.
Добрата новина е, че даде зелена светлина на захранването с позволение да дадем оризова каша (Baby Rice на Hipp или Синлак на Нестле), царевична каша и картофено пюре. Пиршество.
Деян вчера се е нахвърлил на оризовата каша с огромен кеф, а днес не е искал да я яде. Ще го видим утре, като ми е в ръчиците. Че така по разкази от бабите не мога да разбера защо би ял единия път и би отказал другия.
От няколко дена се буди многократно през нощта и реве неутешимо. Аз почти не разбирам (блажени са бабите защото тяхно ще е царството небесно), но все пак се притеснявам защо така. Свивал се и се гънел като да го боли корем. Другите варианти освен корема са зъбите или сърбящите обриви. Хубав човек, а не може да си стъпи на краката.
Atopica би трябвало да е. Dermatitis бидейки от женски род като tussis (4-то скл.), по аналогия с каквото си спомням от 9-10 клас.
Ако Деян се окаже хуманитарно насочен, бих се радвала да учи латински. Ще си го поприпомня заедно с него.
Д-р Мустаков каза следните съществени неща:
1. Да, възможно е да проявява алергия към нещо, което не сме хванали досега. Например към сгъстители, свързващи вещества или някакви други помощни вещества във Frisopep-a. Както и към самия кравешки белтък, който макар и съвсем разграден, все пак си го има там. Ако Frisopep-a е проблема, ще минем и ние на Pregomin.
2. Да, възможно е също така да няма никаква алергия. В 20-тина-30% от случаите А.Д. не е причинен от алергия.
3. Котешкият алерген си стои в апартамента 6 месеца след махането на котката и основното почистване след нея. В нашия случай вероятно още си стои. Ех, Миша, Миша...
4. В чешмяната вода имало хлор и други глупости (оле), които сигурно дразнят кожата, особено когато е толкова чувствителна вече, и затова по-рядкото къпане му се отразява добре. Това обаче не може да е причинител на проблема. Заръча също да му правим млякото с бутилирана вода (изворна).
Но най-важното е, че на възраст 6 месеца човекът вече е достатъчно голям, за да му направят кръвно изследване за IgE антитела (нещо, което показва към какви алергени реагира). Ще се занимаем с това още в понеделник, ако нещо не се обърка, и се надявам до петък да получим яснота какво се случва, как да действаме занапред и какви са прогнозите. Специално прогнозите за астма са зависими от резултатите от това нещо.
Определи тежестта на А.Д. като "лека към средна".
Предписа един друг крем за мазане (Atoderm), с който да заменим Linola Fett, понеже тя имала недостатъка, че омазнявала не по правилния начин, в резултат на което в определена степен даже пресушавала (нещо свързано с дълбочината, на която работи).
Ако този крем не сработи, предписа Elocom - това е кортикостероидният крем, който широко се ползва в тези случаи, и който много ми се иска да избегнем, но ако се наложи, ще мажем и него. Този доктор вече ще го слушаме буквално, пък ако ще да ни каже да се хвърлим през прозореца. Все на някого трябва да се довериш най-накрая. Не ни е по силите да се справим сами, въоръжени само с Интернет.
Това, което оправда очакванията ми за цялостен и разумен подход, беше, че определи козметичното третиране с кремовете като съпътстващо лечение, което в никакъв случай не може да бъде основно. Близко е до акъла, ама иди го обяснявай на педиатър или дерматолог.
А това, което ме озадачи, бяха встъпителните му думи към нас в началото на посещението ни - цитирам: "Момент само да сетна таймера, че да не се отплеснем."
Разбира се, не можеше да седне да чете моята подробна справка, но я попрегледа, а аз основните milestones ги разказах. Аз като че ли имах очакване да си прибере написаното и да си го картотекира някъде, изобщо да заведе някъде при себе си информация за пациент Деян, ама ниц. Това вероятно само по филмите го има.
Добрата новина е, че даде зелена светлина на захранването с позволение да дадем оризова каша (Baby Rice на Hipp или Синлак на Нестле), царевична каша и картофено пюре. Пиршество.
Деян вчера се е нахвърлил на оризовата каша с огромен кеф, а днес не е искал да я яде. Ще го видим утре, като ми е в ръчиците. Че така по разкази от бабите не мога да разбера защо би ял единия път и би отказал другия.
От няколко дена се буди многократно през нощта и реве неутешимо. Аз почти не разбирам (блажени са бабите защото тяхно ще е царството небесно), но все пак се притеснявам защо така. Свивал се и се гънел като да го боли корем. Другите варианти освен корема са зъбите или сърбящите обриви. Хубав човек, а не може да си стъпи на краката.
сряда, 9 януари 2008 г.
Алерголог
Тръгвам към алерголога. След повече от месец чакане днес ни излиза датата за прегледа, и след наскорошното влошаване на състоянието вече възлагам всичките си надежди на него - че като някакъв бог от машина ще се появи и с магическа пръчка (или каквото там ползват боговете, от машина или не) ще оправи нещата. Или най-малкото - уверено и компетентно ще поведе правилната линия на лечение, Деян ще оздравее и ще забравим всички притеснения.
Подготвила съм се като някой зубър-подмазвач пред изпит: справка в табличен вид с описание на всички досегашни симптоми, диагнози и прилагано лечение (по дати), справка за фамилната обремененост към алергии, описание на факторите на средата, които е възможно да влияят върху състоянието и да предизвикват или засилват алергиите, както и какво сме направили, за да ги отстраним. Само дето не отивам с лаптопа с PowerPoint.
Сега остава добрият доктор да има достатъчно нерви и търпение, за да се запознае с информацията, и достатъчно компетентност, за да открие скритите зависимости, които на мене ми убягват (например не може съвпадението на влошаването с минаването на Frisopep да означава, че Frisopep-ът го причинява - просто е абсурд!...)
Иначе, вече съм на работа. Обичам си колегите и клиентите и партньорите, офиса, сградата, бюрото, новия компютър, глезотиите, шефовете, динамиката, предизвикателствата, натоварването, многото задачи! Мислех, че ще съм много разсеяна и разконцентрирана, понеже вместо да мисля за работа, ще мисля за Деян и ще ми липсва. Не е така. Не се сещам за него по цял ден. Само като се върна вкъщи, ми се струва, че не съм му вече толкова близка, че не съм човекът, който най-добре може да го разсмее, утеши, забавлява. Следя поведението му с очите на ревността - да не би да се усмихва повече на баба си, отколкото на мен, да не би да предпочита тя да го гушка, отколкото аз, радва ли ми се достатъчно, или съм му чужда...
Бях параноясала на тема детегледачка... Оказа се, че вместо да съм съвсем спокойна да го оставя с нея (както си мислех, че ще бъда), аз се дразня от всяко малко нещо, което прави не-като-мен и лудвам от притеснение дали ще се грижи добре за Деян... Но понеже знам, че не може да се разчита на преценката ми в този момент, помолих бабата да дойде да я нагледа тия 2 дни, и се оказа че по нейното (много по-обективно) мнение детегледачката си е съвсем ОК. Така че ми падна камък от сърцето и вече не се притеснявам толкова...
Ох, айде тръгавм, пък вие стискайте!
Подготвила съм се като някой зубър-подмазвач пред изпит: справка в табличен вид с описание на всички досегашни симптоми, диагнози и прилагано лечение (по дати), справка за фамилната обремененост към алергии, описание на факторите на средата, които е възможно да влияят върху състоянието и да предизвикват или засилват алергиите, както и какво сме направили, за да ги отстраним. Само дето не отивам с лаптопа с PowerPoint.
Сега остава добрият доктор да има достатъчно нерви и търпение, за да се запознае с информацията, и достатъчно компетентност, за да открие скритите зависимости, които на мене ми убягват (например не може съвпадението на влошаването с минаването на Frisopep да означава, че Frisopep-ът го причинява - просто е абсурд!...)
Иначе, вече съм на работа. Обичам си колегите и клиентите и партньорите, офиса, сградата, бюрото, новия компютър, глезотиите, шефовете, динамиката, предизвикателствата, натоварването, многото задачи! Мислех, че ще съм много разсеяна и разконцентрирана, понеже вместо да мисля за работа, ще мисля за Деян и ще ми липсва. Не е така. Не се сещам за него по цял ден. Само като се върна вкъщи, ми се струва, че не съм му вече толкова близка, че не съм човекът, който най-добре може да го разсмее, утеши, забавлява. Следя поведението му с очите на ревността - да не би да се усмихва повече на баба си, отколкото на мен, да не би да предпочита тя да го гушка, отколкото аз, радва ли ми се достатъчно, или съм му чужда...
Бях параноясала на тема детегледачка... Оказа се, че вместо да съм съвсем спокойна да го оставя с нея (както си мислех, че ще бъда), аз се дразня от всяко малко нещо, което прави не-като-мен и лудвам от притеснение дали ще се грижи добре за Деян... Но понеже знам, че не може да се разчита на преценката ми в този момент, помолих бабата да дойде да я нагледа тия 2 дни, и се оказа че по нейното (много по-обективно) мнение детегледачката си е съвсем ОК. Така че ми падна камък от сърцето и вече не се притеснявам толкова...
Ох, айде тръгавм, пък вие стискайте!
петък, 28 декември 2007 г.
Шейната спря пред нас...
Деянски като за първа Коледа намаза доста добре с подаръци от благия старец.
Получи столче за хранене и кошарка за игра, съответно от едните и от другите баба и дядо, и увеличи авоарите си с една приятна сума в брой от третите.
В столчето за хранене се чувства направо в стихията си. Изглежда като голям човек, седнал там зад масата като зад писалище и съсредоточен в играчките. Вече му е кеф и да удря и да блъска. Изглежда го кефи, че издава звуци :) Освен това като си е в столчето, го слагаме да седи с нас на масата когато се храним. Не че ни обръща внимание, но все пак сме си тримата заедно, не е изолиран :)
За кошарката още му е рано май. Сложихме го да седне, подпрян на мрежата, но той постепенно се изсули настрани (въпреки че се подпираше с едната ръка за пода), и после се капична по очи и ревна. Ще изчакаме малко и пак ще пробваме.
Дрешките ще започнат една по една да се показват по снимките, които качваме с променлива редовност на picasa-та, начело с космонавтчето, с което вече го извеждаме навън в кенгуруто.
Вчера и днес си направихме този експеримент, но младежът не беше голям ентусиаст да гледа външния свят отвисоко. Може би му е студено на бузите и на носа, а може би и му е твърде жега в космонавтчето, но след 15 минути навън почва да се самурайчи и после се разхленчва. Като се прибрахме, съблякохме го и го гушнах - всичко беше наред. И двата дена така.
Вече си има и спално чувалче. В нашия бебешки магазин от 3 месеца насам ги тормозя за спално чувалче и все нямат нашия размер. Добре, че дядо Коледа се е сетил да ни донесе. Това сега е чудно и младежът се чувства перфектно в него. То е декорирано отпред като жаба, с едни големи очи от допълнително пришити парчета плат (релефни демек), които се падат баш на идеалното местоположение за дъвчене и смучене когато човек се събуди от сън.
А като казах сън - ключът към проблемите с приспиването се оказа само и единствено навременната реакция. Трябва да се приспи точно когато даде първите признаци на умора, в противен случай превърта и истерясва. Последните 3 дена с Веселин не сме имали никакви проблеми с приспиването - младенецът си спи като къпан по 4, дори 5 пъти на ден, и то някой път дори по повече от 30 минути, а което е най-важното - заспива сравнително лесно. Нито веднъж не сме го приспали на ръце! :) (това е постижение).
Лошото е, че бузите и брадичката пламнаха отново в ужасни обриви, та пак съм се притеснила.
Или е от тиквата (последната въведена храна - само 2 дни съм давала), или е от морковите, ако са му се натрупали прекалено много (макар че съм правила сносни почивки между приемите - ама знае ли човек кога организмът ще реши, че му е станало много), или ... няма друго от какво. Освен ако оная дреха дето пусна в пералнята не е била примерно с гадна боя, която сега като е боядисала другите дрешки и аз като използвам някои от тях, от досега с нея нещо да реагира... Но това ми се струва твърде измислено вече. Сега съм спряла всякаква твърда храна и го държа само на мляко докато не се оправи. Днес е маалко по-добре от вчера, ще видим как ще е утре... Ако се оправи, значи е било или морковът, или тиквата. Ще изчакам още малко и ще въведа оризовата каша. Оризът е може би най-безопасната храна. И ще ми трябва да е въведен, за да мога при евентуални следващи такива изцяло млечни периоди да има все пак някаква по-човешка храна, на която да се разчита, защото само млякото вече като че ли не му стига (хем че увеличихме дозата).
Съответно след това, ако всичко е наред, ще направя провокация с тиква, за да видя това ли беше проблемът. Ако е това - лошо. Ако е от морковите - още по-лошо. Ако пък не е нито едното, нито другото, ще се объркам хептен, но поне човека ще се храни.
Получи столче за хранене и кошарка за игра, съответно от едните и от другите баба и дядо, и увеличи авоарите си с една приятна сума в брой от третите.
В столчето за хранене се чувства направо в стихията си. Изглежда като голям човек, седнал там зад масата като зад писалище и съсредоточен в играчките. Вече му е кеф и да удря и да блъска. Изглежда го кефи, че издава звуци :) Освен това като си е в столчето, го слагаме да седи с нас на масата когато се храним. Не че ни обръща внимание, но все пак сме си тримата заедно, не е изолиран :)
За кошарката още му е рано май. Сложихме го да седне, подпрян на мрежата, но той постепенно се изсули настрани (въпреки че се подпираше с едната ръка за пода), и после се капична по очи и ревна. Ще изчакаме малко и пак ще пробваме.
Дрешките ще започнат една по една да се показват по снимките, които качваме с променлива редовност на picasa-та, начело с космонавтчето, с което вече го извеждаме навън в кенгуруто.
Вчера и днес си направихме този експеримент, но младежът не беше голям ентусиаст да гледа външния свят отвисоко. Може би му е студено на бузите и на носа, а може би и му е твърде жега в космонавтчето, но след 15 минути навън почва да се самурайчи и после се разхленчва. Като се прибрахме, съблякохме го и го гушнах - всичко беше наред. И двата дена така.
Вече си има и спално чувалче. В нашия бебешки магазин от 3 месеца насам ги тормозя за спално чувалче и все нямат нашия размер. Добре, че дядо Коледа се е сетил да ни донесе. Това сега е чудно и младежът се чувства перфектно в него. То е декорирано отпред като жаба, с едни големи очи от допълнително пришити парчета плат (релефни демек), които се падат баш на идеалното местоположение за дъвчене и смучене когато човек се събуди от сън.
А като казах сън - ключът към проблемите с приспиването се оказа само и единствено навременната реакция. Трябва да се приспи точно когато даде първите признаци на умора, в противен случай превърта и истерясва. Последните 3 дена с Веселин не сме имали никакви проблеми с приспиването - младенецът си спи като къпан по 4, дори 5 пъти на ден, и то някой път дори по повече от 30 минути, а което е най-важното - заспива сравнително лесно. Нито веднъж не сме го приспали на ръце! :) (това е постижение).
Лошото е, че бузите и брадичката пламнаха отново в ужасни обриви, та пак съм се притеснила.
Или е от тиквата (последната въведена храна - само 2 дни съм давала), или е от морковите, ако са му се натрупали прекалено много (макар че съм правила сносни почивки между приемите - ама знае ли човек кога организмът ще реши, че му е станало много), или ... няма друго от какво. Освен ако оная дреха дето пусна в пералнята не е била примерно с гадна боя, която сега като е боядисала другите дрешки и аз като използвам някои от тях, от досега с нея нещо да реагира... Но това ми се струва твърде измислено вече. Сега съм спряла всякаква твърда храна и го държа само на мляко докато не се оправи. Днес е маалко по-добре от вчера, ще видим как ще е утре... Ако се оправи, значи е било или морковът, или тиквата. Ще изчакам още малко и ще въведа оризовата каша. Оризът е може би най-безопасната храна. И ще ми трябва да е въведен, за да мога при евентуални следващи такива изцяло млечни периоди да има все пак някаква по-човешка храна, на която да се разчита, защото само млякото вече като че ли не му стига (хем че увеличихме дозата).
Съответно след това, ако всичко е наред, ще направя провокация с тиква, за да видя това ли беше проблемът. Ако е това - лошо. Ако е от морковите - още по-лошо. Ако пък не е нито едното, нито другото, ще се объркам хептен, но поне човека ще се храни.
вторник, 18 декември 2007 г.
Frisopep
От днес с благословията на личната педиатърка минаваме на Фризопеп - специалната храна за деца с алергия към белтъка на кравето мляко.
Причината е, че атопичният дерматит ту се проявява, ту се скрива - по няколко пъти в рамките на един ден - но определено не е минал. Вече повече от 2 месеца сме на ХА-мляко (хипоалергенно - за деца, предразположени към алергии) и отделно от това блъскаме Зиртек (антихистамини - потиска алергичните реакции), и положението си е все едно и също. Докато още имах поне 1 хранене кърма, все си мислех, че нещо недоспазвам хипоалергенната диета за кърмачки; след като спрях кърмата обаче и нищо не се промени, вече е напълно ясно, че на ред е ХА-то.
Сега ако от Фризопепа се оправи, значи сме потвърдили АБКМ.
Ако не се оправи, ще мислим други алергени - акари, домашен прах, знам ли.
Бях похвалила Деян, че е добро прасенце и няма претенции каква храна му давам. Фризопепът обаче му дойде нанагорно. Все бях чувала, че е много горчив, че децата не го искат, че майките го подслаждат с глюкоза... ама пак си виках, че Деян ще си го приеме. Той все пак удържа да изпие към 60 мл от него - докато беше гладен - но после взе да се държи както с водата - като с нещо, което не става за хранене. Дъвче биберона, извива се, мучи и в крайна сметка се разрева. Додадох оставащите 100 мл от ХА-млякото, за да се нахрани все пак. Утре ще се старая да увеличавам Фризопепа постепенно, с постепенно намаляване на ХА-то. Ако се излъже, добре; ако не... ще видим.
Сигурно е голям вече и затова е по-трудна смяната, свикнал си е на някакъв вкус и новото му се вижда гадно.
Мъчно ми е за детенцето :(
Иначе сега си давам Зиртек заради ваксината, която сложихме днес (Пентаксим - ДТК с полиомиелит и менингит)... Още 3 дни ще давам. В това време не мога да въвеждам нови храни, за да напредвам със захранването, така че съм вързана само с морковите. Но и не искам да давам всеки ден моркови, защото много деца добиват алергии и към тях - не трябва да се прекалява.
Като спра Зиртека, трябва 4-5 дни да минат да се поизчисти от него, и чак тогава ще въвеждам нещо ново (може би тиква - за да избегна морковите... първоначалният ми план беше след моркови да дам морков с картоф... но по-добре изцяло да сменим. А само картоф няма).
Т.е. изгубихме към 2 седмици заради ваксината...
В средата на януари ще правим третата имунизация срещу Хепатит Б, така че пак ще изгубим от ритъма на захранването. Но се надявам дотогава да сме въвели достатъчно неща, че да има какво да давам докато пие Зиртека.
В Клуб Алергии на Дир-а майките са въвели съдържанието на всички видове бебешки каши и пюрета, които стават за алергични деца (т.е. не съдържат млечен протеин и глутен). С помощта на този списък човек може да си направи график кое след кое да купува, за да въвежда винаги само по 1 нова храна и в същото време да успее да стигне до сложни и разнообразни манджи от по няколко вида смесени зеленчуци и дори месни менюта.
Ако се ползват продуктите само на 1 фирма, няма начин да се постигне това, защото разнообразието им не е толкова голямо. Но като се комбинират от различни марки, може.
Купих си нарочен календар за кухнята, в който ще впиша програмата за захранване и ще бъде прегледно. И съм уговорила с продавачката в кварталния бебешки магазин, че които храни ги няма, мога да ги поръчвам.
Като чета какво е било на пазара само преди 3-4 години, много се радвам, че сега е... сега.
Причината е, че атопичният дерматит ту се проявява, ту се скрива - по няколко пъти в рамките на един ден - но определено не е минал. Вече повече от 2 месеца сме на ХА-мляко (хипоалергенно - за деца, предразположени към алергии) и отделно от това блъскаме Зиртек (антихистамини - потиска алергичните реакции), и положението си е все едно и също. Докато още имах поне 1 хранене кърма, все си мислех, че нещо недоспазвам хипоалергенната диета за кърмачки; след като спрях кърмата обаче и нищо не се промени, вече е напълно ясно, че на ред е ХА-то.
Сега ако от Фризопепа се оправи, значи сме потвърдили АБКМ.
Ако не се оправи, ще мислим други алергени - акари, домашен прах, знам ли.
Бях похвалила Деян, че е добро прасенце и няма претенции каква храна му давам. Фризопепът обаче му дойде нанагорно. Все бях чувала, че е много горчив, че децата не го искат, че майките го подслаждат с глюкоза... ама пак си виках, че Деян ще си го приеме. Той все пак удържа да изпие към 60 мл от него - докато беше гладен - но после взе да се държи както с водата - като с нещо, което не става за хранене. Дъвче биберона, извива се, мучи и в крайна сметка се разрева. Додадох оставащите 100 мл от ХА-млякото, за да се нахрани все пак. Утре ще се старая да увеличавам Фризопепа постепенно, с постепенно намаляване на ХА-то. Ако се излъже, добре; ако не... ще видим.
Сигурно е голям вече и затова е по-трудна смяната, свикнал си е на някакъв вкус и новото му се вижда гадно.
Мъчно ми е за детенцето :(
Иначе сега си давам Зиртек заради ваксината, която сложихме днес (Пентаксим - ДТК с полиомиелит и менингит)... Още 3 дни ще давам. В това време не мога да въвеждам нови храни, за да напредвам със захранването, така че съм вързана само с морковите. Но и не искам да давам всеки ден моркови, защото много деца добиват алергии и към тях - не трябва да се прекалява.
Като спра Зиртека, трябва 4-5 дни да минат да се поизчисти от него, и чак тогава ще въвеждам нещо ново (може би тиква - за да избегна морковите... първоначалният ми план беше след моркови да дам морков с картоф... но по-добре изцяло да сменим. А само картоф няма).
Т.е. изгубихме към 2 седмици заради ваксината...
В средата на януари ще правим третата имунизация срещу Хепатит Б, така че пак ще изгубим от ритъма на захранването. Но се надявам дотогава да сме въвели достатъчно неща, че да има какво да давам докато пие Зиртека.
В Клуб Алергии на Дир-а майките са въвели съдържанието на всички видове бебешки каши и пюрета, които стават за алергични деца (т.е. не съдържат млечен протеин и глутен). С помощта на този списък човек може да си направи график кое след кое да купува, за да въвежда винаги само по 1 нова храна и в същото време да успее да стигне до сложни и разнообразни манджи от по няколко вида смесени зеленчуци и дори месни менюта.
Ако се ползват продуктите само на 1 фирма, няма начин да се постигне това, защото разнообразието им не е толкова голямо. Но като се комбинират от различни марки, може.
Купих си нарочен календар за кухнята, в който ще впиша програмата за захранване и ще бъде прегледно. И съм уговорила с продавачката в кварталния бебешки магазин, че които храни ги няма, мога да ги поръчвам.
Като чета какво е било на пазара само преди 3-4 години, много се радвам, че сега е... сега.
четвъртък, 6 декември 2007 г.
Мъжки мурафети
Деян много обича да стои по гол задник. Като го сложа на повивалника, отначало се начумерва, готов да заплаче, защото е хоризонтиран когато не е време за сън, но щом сваля памперса и го оставя по дупе - то е кеф, то е радост, то е чудо - кракорита, ръкомаха, цвили, смее се с глас (може би го гъделичкат мокрите кърпички, те са студени) и изобщо много е щастлив. Оставям го така малко да постои, да се нарита, да види въздух туй дупе - няма само да се спарва под тия памперси я.
В последни дни младежът откри, че има пишка. С извинение за термина, но пенис имат мъжете, бебетата си имат пишки. (Според педиатърката - членче, ама някак не ми върви.) Хваща я с ръка и си я държи, докато се оглежда насам-натам сякаш нищо. Ето значи кога се появявал тоя навик, от който някои мъже не се отървават до края на живота си! А пък аз изтръпвам, защото малките му пръстчета са като менгемета (а аз знам - нали ми стиска пръстите докато го храня с шишето - чак ми спира кръвта) и направо леденея да не вземе да стисне по-силно или да дръпне по-рязко :)) Е, досега не се е случвало.
А в един материал, който четох на тема фимоза (така се нарича срастването на кожата на върха на пениса, което навремето масово е било считано за показание за оперативна намеса), и там пишеше, че фимозата се предотвратява от това, че момченцата започват да си играят с пишките и в тоя процес извършват цялата необходима профилактика (а именно - да опънат кожата така, че да не се стигне до срастване).
Излиза, че дълбока медицинска логика се криела в думите "Нямаш ли си пишка да си играеш!" :)
А за захранването да кажа - засега приема моркова добре, а аз много се кефя да го храня с лъжичка - така ми е значително по-интересно. Нищо, че бастисахме с оранжеви лекета маса лигавници и едно любимо боди.
Освен това вече не се задоволява да стои полуседнал-полулегнал в столчето за кола, ами се опитва да се надига, като си изправя главата (все едно коремна преса прави) - иска да си е съвсем седнал. Слагам го в ъгъла на дивана и си седи така много време, преди да се хлъзне постепенно надолу.
Днес извърших и първото ресане. Много се беше разрошил :)) и си викам ае, да видим тия бебешки четки и гребенчета за какво аджеба служат. Четката е прелест! Толкова мекичка, и оставя косата да стои сресана, но пухкава, а не зализана.
В последни дни младежът откри, че има пишка. С извинение за термина, но пенис имат мъжете, бебетата си имат пишки. (Според педиатърката - членче, ама някак не ми върви.) Хваща я с ръка и си я държи, докато се оглежда насам-натам сякаш нищо. Ето значи кога се появявал тоя навик, от който някои мъже не се отървават до края на живота си! А пък аз изтръпвам, защото малките му пръстчета са като менгемета (а аз знам - нали ми стиска пръстите докато го храня с шишето - чак ми спира кръвта) и направо леденея да не вземе да стисне по-силно или да дръпне по-рязко :)) Е, досега не се е случвало.
А в един материал, който четох на тема фимоза (така се нарича срастването на кожата на върха на пениса, което навремето масово е било считано за показание за оперативна намеса), и там пишеше, че фимозата се предотвратява от това, че момченцата започват да си играят с пишките и в тоя процес извършват цялата необходима профилактика (а именно - да опънат кожата така, че да не се стигне до срастване).
Излиза, че дълбока медицинска логика се криела в думите "Нямаш ли си пишка да си играеш!" :)
А за захранването да кажа - засега приема моркова добре, а аз много се кефя да го храня с лъжичка - така ми е значително по-интересно. Нищо, че бастисахме с оранжеви лекета маса лигавници и едно любимо боди.
Освен това вече не се задоволява да стои полуседнал-полулегнал в столчето за кола, ами се опитва да се надига, като си изправя главата (все едно коремна преса прави) - иска да си е съвсем седнал. Слагам го в ъгъла на дивана и си седи така много време, преди да се хлъзне постепенно надолу.
Днес извърших и първото ресане. Много се беше разрошил :)) и си викам ае, да видим тия бебешки четки и гребенчета за какво аджеба служат. Четката е прелест! Толкова мекичка, и оставя косата да стои сресана, но пухкава, а не зализана.
четвъртък, 1 ноември 2007 г.
Чалгаджийче
Докато баща му се помайва с денонощни смени в офиса (имат крънч - няма такава дума на български, както и такова явление... от чужбина сме си го внесли), майка му си прави експерименти всякакви. Прекарваме тиха и приятна вечер в конфигурация майка, син и Слави Трифонов.
Иначе казано, почна концерта "Ние продължаваме" и аз се метнах с една бира (Каменица 0%) пред телевизора да зяпам, бебе или не. Гледам го - захърка си в столчето с блажена физиономия. Ако по майка си се води, ще си стане едно чалгаджийче като нищо. Добре че е баща му да вкарва ред и с твърда десница да смени канала. Ама сега като го няма, мишките мнали.
За мое оправдание, полага ми се малко разпускане след първата в моя и Деяновия живот борба със запушен нос посредством впръскване на морска вода (и то по погрешка в окото вместо в ноздрата поради некадърност от моя страна и немирност от негова). Плачовете се научих вече до голяма степен да ги игнорирам, когато знам от какво са и че не е нещо за притесняване, така че не си противореча, когато окачествявам вечерта като цялостно тиха и приятна.
Ей, грандиозно шоу, ей. Почна със зрелищни фойерверки, садо-мазо облекло на балета и "Ад и рай". И просто ме напъна отвътре да споделя кефа, а то в icq листа ми - никой подходящ, който да каже "баси якото, тичам и аз да гледам". Всички едни ентелектуалци сте се подредили.
А в събота - Amorphis. Предстои подготовка, да вляза малко в час с последния албум.
То бива еклектика, бива, ама чедото ще се види в чудо.
Edit: Събуди се. Някаква мадама пее, той я зяпнал и пее и той с нея: аа, аа, уу, уу, бввв... мм, мм.. И гука на Слави. Я стига съм писала, отивам да се възползвам малко от доброто му настроение и да получа и аз някоя усмивка.
Иначе казано, почна концерта "Ние продължаваме" и аз се метнах с една бира (Каменица 0%) пред телевизора да зяпам, бебе или не. Гледам го - захърка си в столчето с блажена физиономия. Ако по майка си се води, ще си стане едно чалгаджийче като нищо. Добре че е баща му да вкарва ред и с твърда десница да смени канала. Ама сега като го няма, мишките мнали.
За мое оправдание, полага ми се малко разпускане след първата в моя и Деяновия живот борба със запушен нос посредством впръскване на морска вода (и то по погрешка в окото вместо в ноздрата поради некадърност от моя страна и немирност от негова). Плачовете се научих вече до голяма степен да ги игнорирам, когато знам от какво са и че не е нещо за притесняване, така че не си противореча, когато окачествявам вечерта като цялостно тиха и приятна.
Ей, грандиозно шоу, ей. Почна със зрелищни фойерверки, садо-мазо облекло на балета и "Ад и рай". И просто ме напъна отвътре да споделя кефа, а то в icq листа ми - никой подходящ, който да каже "баси якото, тичам и аз да гледам". Всички едни ентелектуалци сте се подредили.
А в събота - Amorphis. Предстои подготовка, да вляза малко в час с последния албум.
То бива еклектика, бива, ама чедото ще се види в чудо.
Edit: Събуди се. Някаква мадама пее, той я зяпнал и пее и той с нея: аа, аа, уу, уу, бввв... мм, мм.. И гука на Слави. Я стига съм писала, отивам да се възползвам малко от доброто му настроение и да получа и аз някоя усмивка.
неделя, 28 октомври 2007 г.
Полезните неща
Едно време някой казал на баба ми, че морковите били много полезни. Тя ни блъскаше с прясно изцеден морковен сок докато брат ми пооранжевя, тя се уплаши, заведе го на лекар и й казаха, че е от морковите.
По-късно някой й каза, че в зелената салата трябва да се слагат листа от глухарче, много били полезни. В желанието си да ни пробута повече от тях (а те са адски горчиви и гадни на вкус), тя постепенно увеличаваше дозата им за сметка на марулите, докато стигна до пропорция 9:1 в полза на глухарчетата (или поне на нас така ни се струваше, толкова й бяха гадни салатите) и ние съвсем отказахме да пасем повече.
Много родители насилват децата си да пият мляко, защото било полезно, но всъщност то не е нужно на порасналия човек - млякото е необходима храна само в кърмаческа възраст, по-късно преработването му е проблем за организма.
Емблематичният случай със спанака би трябвало да накара родителите да се позамислят по отношение на насилването на децата да консумират неща, които те отказват - може би си има причина, може би организмът си знае най-добре какво му е нужно и в какво количество. Разбира се, става въпрос за организъм, чиято способност да идентифицира собствените си нужди не е разбичкана от злоупотребяващите с вкусовите ни рецептори изобретения като натриев глутамат (долу!) и подсладители от всякакъв вид.
Извън храненето, други неща също се считат ту за полезни,ту за вредни - в момента се сещам за удобното обяснение "Нека реве, да му се развиват дробчетата" - как хубаво успокоява родителя, притеснен и изнервен от ревящото бебе, и колко е далече от истината. От лекарствата, спомням си че аналгинът беше дори забранен за известно време, преди пак да го пуснат, защото бяха открили някаква негова вредност; сега май само аналгин-хининът се счита за вреден. Като ученици по лагерите целият клас задължително ходеше запасен с аналгин-хинин (едни красиви зелени хапчета - гладички такива), защото за всички майки това беше любимият пенкилер (по някаква причина у нас не го ползвахме).
Педиатърката при последните два прегледа ми направи забележка, че държа Деян седнал - трябвало да се държи полегнал под ъгъл 45 градуса до навършване на (май) 6 месеца. След първия път аз звъннах на нашия братовчед Иво, който е ортопед, и той беше категоричен, че няма никакъв проблем да се държи прикрепен в седнало положение (и слава Богу, защото иначе щеше да лудне вече - той само иска да зяпа наоколо и вече въобще не понася да лежи по гръб). На втория преглед, като пак ме укори за неправилното държане, й казах че ортопедът е казал че няма проблем, и нагло завърших с "Не знам, разберете се!" (ми тва медицината пък е баси и науката).
Като споменах ортопед - навремето са повивали бебетата стегнато, с изпънати тела, изпънати крачета и покрай тялото прибрани ръцете. Целта е била да им се изправят крачетата, иначе щели да си останат криви. Това е било кошмарно вредно и е причинявало страхотни проблеми с тазобедрените стави. Съвременната ортопедия препоръчва обличане и държане на бебето по такъв начин, че краката му да бъдат в естественото си положение - разтворени като на жабче.
Тия дни попаднах на ей тази статия в BGMamma. Според нея алергията не се предизвиква от твърде ранно излагане на алергени, а напротив, от твърде късно, от живот в твърде стерилна среда. Това становище винаги ми е звучало по-логичното, но не смеех да рискувам. И сега не знам да вярвам ли на изложените доказателства, или не.
Иска ми се да си приберем Миша. Аз бях много против махането й дори след раждането на Деян (за по време на бременността не щях и да чуя, колкото и да бяха категорични лекарите), но след като той доби атопичния дерматит, си казах - добре че все пак я махнахме, щото иначе щях доста удобно да реша, че тя го е причинила, и да се обвинявам, че проявих егоизма да я задържа (заради собственото си удоволствие да си имам котка).
Работата е там, че все още не смея да рискувам. Някои решения, ако не ги вземеш, се взимат сами, като например това да си я приберем ли или не - колебанието е равносилно на решение да не си я прибираме.
При вече проявена алергия, най-вероятно е късно вече да му градим имунитет тепърва. Но колко трябва да се чака? Нямам идея :/
Този пост няма никаква друга цел, освен да сподели поредната родителска несигурност, в която изпадам. Някакси няма проблем сам да се тъпчеш с неща, които можело било да са вредни - е, казваш си, да няма да живея сто години, я. Всеки си има някакъв самоубийствен инстинкт, който му позволява (и го подтиква) да върши неща, за които знае или предполага, че са вредни. Не е същото, когато взимаш решенията вместо друг човек.
Освен това аз съм свикнала да има много теми, по които да нямам мнение. Не ми харесва, че родителството ме принуждава да заемам позиция по толкова много въпроси.
Родителството е предизвикателство към много от личните недостатъци на човек. Че ще бъде предизвикателство към егоизма ми, бях подготвена. Но не се бях сещала, че и нерешителността ми ще бъде атакувана. Аз си харесвам нерешителността, моля, оставете я на мира.
По-късно някой й каза, че в зелената салата трябва да се слагат листа от глухарче, много били полезни. В желанието си да ни пробута повече от тях (а те са адски горчиви и гадни на вкус), тя постепенно увеличаваше дозата им за сметка на марулите, докато стигна до пропорция 9:1 в полза на глухарчетата (или поне на нас така ни се струваше, толкова й бяха гадни салатите) и ние съвсем отказахме да пасем повече.
Много родители насилват децата си да пият мляко, защото било полезно, но всъщност то не е нужно на порасналия човек - млякото е необходима храна само в кърмаческа възраст, по-късно преработването му е проблем за организма.
Емблематичният случай със спанака би трябвало да накара родителите да се позамислят по отношение на насилването на децата да консумират неща, които те отказват - може би си има причина, може би организмът си знае най-добре какво му е нужно и в какво количество. Разбира се, става въпрос за организъм, чиято способност да идентифицира собствените си нужди не е разбичкана от злоупотребяващите с вкусовите ни рецептори изобретения като натриев глутамат (долу!) и подсладители от всякакъв вид.
Извън храненето, други неща също се считат ту за полезни,ту за вредни - в момента се сещам за удобното обяснение "Нека реве, да му се развиват дробчетата" - как хубаво успокоява родителя, притеснен и изнервен от ревящото бебе, и колко е далече от истината. От лекарствата, спомням си че аналгинът беше дори забранен за известно време, преди пак да го пуснат, защото бяха открили някаква негова вредност; сега май само аналгин-хининът се счита за вреден. Като ученици по лагерите целият клас задължително ходеше запасен с аналгин-хинин (едни красиви зелени хапчета - гладички такива), защото за всички майки това беше любимият пенкилер (по някаква причина у нас не го ползвахме).
Педиатърката при последните два прегледа ми направи забележка, че държа Деян седнал - трябвало да се държи полегнал под ъгъл 45 градуса до навършване на (май) 6 месеца. След първия път аз звъннах на нашия братовчед Иво, който е ортопед, и той беше категоричен, че няма никакъв проблем да се държи прикрепен в седнало положение (и слава Богу, защото иначе щеше да лудне вече - той само иска да зяпа наоколо и вече въобще не понася да лежи по гръб). На втория преглед, като пак ме укори за неправилното държане, й казах че ортопедът е казал че няма проблем, и нагло завърших с "Не знам, разберете се!" (ми тва медицината пък е баси и науката).
Като споменах ортопед - навремето са повивали бебетата стегнато, с изпънати тела, изпънати крачета и покрай тялото прибрани ръцете. Целта е била да им се изправят крачетата, иначе щели да си останат криви. Това е било кошмарно вредно и е причинявало страхотни проблеми с тазобедрените стави. Съвременната ортопедия препоръчва обличане и държане на бебето по такъв начин, че краката му да бъдат в естественото си положение - разтворени като на жабче.
Тия дни попаднах на ей тази статия в BGMamma. Според нея алергията не се предизвиква от твърде ранно излагане на алергени, а напротив, от твърде късно, от живот в твърде стерилна среда. Това становище винаги ми е звучало по-логичното, но не смеех да рискувам. И сега не знам да вярвам ли на изложените доказателства, или не.
Иска ми се да си приберем Миша. Аз бях много против махането й дори след раждането на Деян (за по време на бременността не щях и да чуя, колкото и да бяха категорични лекарите), но след като той доби атопичния дерматит, си казах - добре че все пак я махнахме, щото иначе щях доста удобно да реша, че тя го е причинила, и да се обвинявам, че проявих егоизма да я задържа (заради собственото си удоволствие да си имам котка).
Работата е там, че все още не смея да рискувам. Някои решения, ако не ги вземеш, се взимат сами, като например това да си я приберем ли или не - колебанието е равносилно на решение да не си я прибираме.
При вече проявена алергия, най-вероятно е късно вече да му градим имунитет тепърва. Но колко трябва да се чака? Нямам идея :/
Този пост няма никаква друга цел, освен да сподели поредната родителска несигурност, в която изпадам. Някакси няма проблем сам да се тъпчеш с неща, които можело било да са вредни - е, казваш си, да няма да живея сто години, я. Всеки си има някакъв самоубийствен инстинкт, който му позволява (и го подтиква) да върши неща, за които знае или предполага, че са вредни. Не е същото, когато взимаш решенията вместо друг човек.
Освен това аз съм свикнала да има много теми, по които да нямам мнение. Не ми харесва, че родителството ме принуждава да заемам позиция по толкова много въпроси.
Родителството е предизвикателство към много от личните недостатъци на човек. Че ще бъде предизвикателство към егоизма ми, бях подготвена. Но не се бях сещала, че и нерешителността ми ще бъде атакувана. Аз си харесвам нерешителността, моля, оставете я на мира.
понеделник, 1 октомври 2007 г.
Атопичен дерматит
Ето, че видяхме и опаката страна на родителството. Притесненията, безсънните нощи, безсилието да помогнеш на детенцето, като го виждаш, че се мъчи. Болестта.
Започна с нетипично за него нервно поведение, не можеше да спи, плачеше непрекъснато, беше трудно да се утеши, а като се унесеше, след половин-един час се стряскаше и събуждаше, с което всичко започваше отново.
Супер пресушена кожа, зачервени гънки на ръцете, коленете, шията, и розов обрив - диагностицираха го с атопичен дерматит и се започна търсенето на алергена, който го отключва.
Не сме го намерили още. Междувременно изръшнахме нета и книгите за информация, уплашихме се до немай къде, и най-накрая разбрах това, с което майка ми ме плашеше като тийн - "Ще видиш, като станеш майка ти самата - родителят винаги мисли най-лошото".
Атопичният дерматит може да се прояви по хиляди начини. Това е име само на симптома, но не указва причината. Съответно причините могат да са най-различни при различните хора. При някои ще е хранителна алергия (тук аз хленча - горкото детенце, какво детство ще има, като не може да си хапне шоколадче като другите дечица, като вечно ще трябва да пази диета и да се съобразява какво яде!), при други - такава, проникваща през дихателните пътища - към домашен прах, химически препарати, котка (без капка колебание се сбогувах мислено с Миша, която изглежда никога няма да си приберем обратно), при трети ще е свръхчувствителност на кожата - прах за пране, изкуствен компонент в дрехите и т.н.
Продължителността на тази болест също е различна. При голяма част от случаите се израства след 18-тия месец; останалите го надрастват на 5-6 годишна възраст, и някаква част си го влачат и като възрастни.
Последствията варират - понякога минава с леки обриви, друг път се развива сенна хрема, заболявания на дихателните пътища (бронхити и подобни), вторични инфекции от разчесването на кожата, особено стафилококови, и цялостна податливост на вирусни заболявания поради занижената защитна способност на кожата. 1/3 от хората с атопичен дерматит развиват астма.
Лечението е многообразно, понеже няма двама лекари да предписват едно и също. Някои предписват кортикостероидни кремове, други ги избягват, трети се кълнат в хомеопатията като единственото ефективно средство. По думите на някаква лекарка - "вие, майките на деца с А.Д., сте като туристи - само обикаляте от кабинет на кабинет". Не е оптимистично.
Като истински родител, от това море от възможни сценарии оттук насетне, аз мазохистично да се потапям в обмисляне на детайлите около живота на дете, алергично към всички вкусни неща, измъчвано от астма, комплексирано заради грозните обриви, изнервено заради ужасния сърбеж, болнаво, допълнително увредено от кортикостероидите; социалните и психологическите последствия от такъв живот (като започнем с разбития сън, чиито основи полагаме в момента, взимайки го да спи гушнат при нас на спалнята като единствен начин да поспи през нощта), и се ужасявам, ужасявам, и ми се къса сърцето и ми се плаче.
Вече 1 седмица откак се борим с болестта, първоначалната уплаха ни попремина - човек не може да е уплашен постоянно; има и подобрение - с променлив успех, но все пак поддържа надеждата.
Баба Зорка си е донесла една свещичка от храма на Богородица в Ефес, където беше на посещение миналия месец. Даде ми я и ми каза - запали си я, като останеш сама, и се моли - като майка - да се оправи детето ти. Преди... щях да се усмихна, да благодаря, и после да я прибера в шкафа. Сега... стои приготвена на масата и чака - да се отчая достатъчно, да изгубя надежда, да падна толкова на дъното, че претенциозният ми агностицизъм да стане маловажен и да започна да се моля... не с вяра, а въпреки неверието.
Започна с нетипично за него нервно поведение, не можеше да спи, плачеше непрекъснато, беше трудно да се утеши, а като се унесеше, след половин-един час се стряскаше и събуждаше, с което всичко започваше отново.
Супер пресушена кожа, зачервени гънки на ръцете, коленете, шията, и розов обрив - диагностицираха го с атопичен дерматит и се започна търсенето на алергена, който го отключва.
Не сме го намерили още. Междувременно изръшнахме нета и книгите за информация, уплашихме се до немай къде, и най-накрая разбрах това, с което майка ми ме плашеше като тийн - "Ще видиш, като станеш майка ти самата - родителят винаги мисли най-лошото".
Атопичният дерматит може да се прояви по хиляди начини. Това е име само на симптома, но не указва причината. Съответно причините могат да са най-различни при различните хора. При някои ще е хранителна алергия (тук аз хленча - горкото детенце, какво детство ще има, като не може да си хапне шоколадче като другите дечица, като вечно ще трябва да пази диета и да се съобразява какво яде!), при други - такава, проникваща през дихателните пътища - към домашен прах, химически препарати, котка (без капка колебание се сбогувах мислено с Миша, която изглежда никога няма да си приберем обратно), при трети ще е свръхчувствителност на кожата - прах за пране, изкуствен компонент в дрехите и т.н.
Продължителността на тази болест също е различна. При голяма част от случаите се израства след 18-тия месец; останалите го надрастват на 5-6 годишна възраст, и някаква част си го влачат и като възрастни.
Последствията варират - понякога минава с леки обриви, друг път се развива сенна хрема, заболявания на дихателните пътища (бронхити и подобни), вторични инфекции от разчесването на кожата, особено стафилококови, и цялостна податливост на вирусни заболявания поради занижената защитна способност на кожата. 1/3 от хората с атопичен дерматит развиват астма.
Лечението е многообразно, понеже няма двама лекари да предписват едно и също. Някои предписват кортикостероидни кремове, други ги избягват, трети се кълнат в хомеопатията като единственото ефективно средство. По думите на някаква лекарка - "вие, майките на деца с А.Д., сте като туристи - само обикаляте от кабинет на кабинет". Не е оптимистично.
Като истински родител, от това море от възможни сценарии оттук насетне, аз мазохистично да се потапям в обмисляне на детайлите около живота на дете, алергично към всички вкусни неща, измъчвано от астма, комплексирано заради грозните обриви, изнервено заради ужасния сърбеж, болнаво, допълнително увредено от кортикостероидите; социалните и психологическите последствия от такъв живот (като започнем с разбития сън, чиито основи полагаме в момента, взимайки го да спи гушнат при нас на спалнята като единствен начин да поспи през нощта), и се ужасявам, ужасявам, и ми се къса сърцето и ми се плаче.
Вече 1 седмица откак се борим с болестта, първоначалната уплаха ни попремина - човек не може да е уплашен постоянно; има и подобрение - с променлив успех, но все пак поддържа надеждата.
Баба Зорка си е донесла една свещичка от храма на Богородица в Ефес, където беше на посещение миналия месец. Даде ми я и ми каза - запали си я, като останеш сама, и се моли - като майка - да се оправи детето ти. Преди... щях да се усмихна, да благодаря, и после да я прибера в шкафа. Сега... стои приготвена на масата и чака - да се отчая достатъчно, да изгубя надежда, да падна толкова на дъното, че претенциозният ми агностицизъм да стане маловажен и да започна да се моля... не с вяра, а въпреки неверието.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
