Сънчо

Тази нощ добричкото детенце спа непробудно чак до сутринта. (ъмм, доколкото 06:40 е сутрин)

Изглежда ключът от бараката наистина бил в по-ранното лягане. Като го сложих в 20:10, към 20:50 си заспа.

Хъм!

Пантелейци

Ние пак ще отпрашваме нанякъде. Сега имаме една пауза от 3 седмици, през които Деян си е плътно с нас (за съжаление съботите са работни де), след като преди това стоя 10-тина дни на Вършец между Великден и Гергьовден, докато ние се мотахме по Халкидики. Баба му, която в момента е на обиколно пътешествие из Европа, се връща идната неделя, през което време ние ще сме заминали за един уикенд във Виена (да се окултурим, според едни, и да се повозим на Колело, или пък да се шляем по улиците и да киснем по кръчмите, знам ли и аз какво ще се случи); а по-следващия уикенд го удряме на release party по повод WorldShift, което ще се състои на Доспат.
Покрай нашите странствания, Деян също странства от малък. Преди да го вземе баба му, ще е отседнал за 2 нощи в Горна баня при наште (отсега ми е притеснено как ще бъдат нещата ама дано е наред всичко), след което ще забегнат или на Ботевград, или пак на Вършец.

Онази нощ е била безсънна за Веселин, болезнена за Деян, и вчера забелязахме как прозира новото зъбче - този път долу. Зъби се прогресивно човекът.

И хапе, леле как хапе! Вероятно на всеки вече съм споделила как ще му закачим на вратата табела с надпис "Внимание! Зло внуче"

В приспиването вечер опитахме 2 нови неща.
Оная вечер Веселин си игра с него дълго и интензивно, докато Деян капна от умора - белким се наиграе и наизтощи физически, та да спи по-добре. Резултатът беше плачевен, в буквалния смисъл. Много рев и неспокойство докато заспи, и след това често будене и плач (ама то най-вече зъбът е бил виновен де).
А снощи го нахраних по-рано и го сложих още в 8:10 да спи, при което след сравнително кротка съпротива и известен брой изправяния и замерване на паркета с биберонки, заспа успешно към 9. През нощта нямаше драми - само няколко краткотрайни събуждания.
И заспа много смешно перпендикулярно на леглото, по корем, със свити под корема крачета и щръкнало дупе. Ама няма как да ги снимам тия хитове щот тъмно... :)

Вечери

Свободна минутка в офиса - време за блог.
Все си мисля неща, които да пиша, докато приспивам Деян или докато си играем сутрин с него, но по това време все не е за блогване.
А в офиса... ето - пак ми звънна телефона :)

Та... Променя се човекът. Става все по-адекватен, проявява повече характер, много е смешна любознателността, с която изследва най-тривиални неща като например ципа на жилетката ми или звездичката, от която се прожектират мърдащи се картинки. Започва да прави връзки - че като натисне ключа на лампата, тя светва - обръща се към нея и я търси с поглед да се увери, че е светнала, после се обръща да натисне пак ключа - което е трудно с малките му кашкавалени пръстчета, но се старае :) Като натисне бутончето на звездичката и чуе музичката да свири, започва да се оглежда и да търси по стените къде се прожектират картинките.

Научил се е да е нещастен, когато го оставяме сам. Като го сложим да спи вечер, ако се опитаме да излезем от стаята преди да е заспал, надава такъв плач - да ти скъса сърцето... Аз в началото като почна така, веднага се връщах, инстинктивно, без замисляне. После реших да пробвам да го оставя за мъничко и установих, че най-често, след като първо е изплакал силно, после се успокоява и започва да си мрънка приспивателно. Стига преди това да се е наиграл, де. Още няколко влизания за хоризонтиране и си заспива.

От последното хранене в 20:10 през вечерния тоалет та до заспиването си минава повече от час - чак към 21:30 заспива понякога.
Като го сложим в креватчето, има много енергия. Изправя се, хапе парапета на креватчето, подскача, обикаля, хвърля неща на земята - биберонка, играчка, лигавник, каквото има под ръка - хвърля с един такъв отработен замах, след което поглежда към мен да му ги дам обратно. Хвърля се обратно на леглото да седне - кефи се, че матракът леко пружинира, и му е приятно да се чучва по дупе. Хвърля се напред по корем, натрива си носа в чаршафа, захапва каквото успее да докопа (ако има някоя играчка наоколо или одеялце), надига дупе докато застане на 4 крака, долазва до ръба на креватчето и пак се изправя. Тия лудещини продължават докато се изцеди последната му капка силица. Дори и след като е уморен толкова, че няма сили повече да се вдигне, продължава да се опитва, олюлява се, пада назад, усуква се настрани така че да застане отново по корем, и пак се опитва.

Аз сядам на спалнята, за да не ме вижда да излизам от стаята, но и да не съм му над главата. Като е легнал или седнал, няма видимост към мен, но когато знае, че съм там, се изправя от тази страна на креватчето, от която съм аз. След много пъшкане и грухтене за парапета се хващат едни 4 пръстчета, после другите 4, и после отгоре се показва рошавата главица, с личице, тържествуващо от чувството за постигната цел. Като ме види, просиява в усмивка - сякаш съм най-прекрасното нещо на света. Много е ласкателно и не успявам да се сдържа да не му се усмихна в отговор.

Мисля си, че вече е достатъчно голям, че да му липсваме. И че тези вечерни игри са стремеж към повече комуникация с нас. Ние се прибираме в 8, той се радва страшно много като ни види, а после не получава достатъчно време да ни се нарадва хубаво. Сякаш отказва да заспи, за да не ни изпусне - да не изпусне от времето с нас.

Аз го виждам основно сутрин. Той се събужда около 7-7:10. Храня го около 7:30, сменям памперса и после си играем - чак до 8:20, след което трябва бързо да се оправя за да тръгна за работа (и все закъснявам). Това си е нашето време. Но не стига.

Снимка

Слагам нова снимка и оставям старата тук:



Човечецът се чувства чудесно на Вършец.
А на мен ми липсва.

Освен да щъка насам-натам (от момента, в който овладя изправянето (леле какво вълнение като го видях за пръв път!), овладя едновременно с него и лазенето... И сега си лази - като истинско бебе :) ), също се е научил да седи на стол - баща му го поставил и той си седи...
А на количката се вози бейски разположен, хванал с една ръка ограничителя отпред, а другата провесил отстрани, като италиански шофьор баровец.

Докторът позволи като излязат черешите и вишните, да му дадем. Иначе последно въведохме елда (голям хит), а в момента - тиквички.

Изправя се!!!

На мама слънчицето! :)))))))))
Вече се изправя!!!

Пълзи пълзи по килима, и като стигне до леглото, се набира по него и се изправя на крака! :))))))))))))))))

Ще се разплача от умиление :))))

И не съм го видяла още...
Нали е в Ботевград...
Само да свърши работното време, отпрашвам с мръсна газ да си го видя... съкровището!... :)))))

Yawn

Оооох спи ми се... :)

Седящия мъник

Докато ме е нямало, Деян се научил да сяда.
И да не си мислите, че ме е нямало месеци или седмици. 3 дни и половина бяха.
Досега стоеше - все по-стабилено - на ръце и колене, а сега се научил да се избута назад с ръцете и да се чучне, изкарвайки някакси краката си пред себе си - перфектно седнало положение. Голям кеф.

Освен това се изправя и прав, при наличие на подходящ релеф около него - някой възрастен, по когото да се покатери. Какъв е тоя зор да се изправи човек, ми е напълно неразбираемо - вместо да си лежи и да си спи, будалицата се чуди как да изхабява все повече и повече енергия.

Продължава да не спи добре - буди се по много пъти през нощта, понякога само за да му се даде биберонка, а друг път се разстройва повече и плаче, докато не бъде успокоен и приспан с гушкане и люлеене. Веселин по принуда е поел нощните смени, защото дори и да не ги поеме, пак се събужда и не може да спи. Аз нощем спя (т.е. къде спя, къде се посъбуждам и аз за малко, но не ставам), затова пък сутрин приготвянето на млякото, храненето и тия три неща са мое задължение. Лично време със съкровището - уви, в най-неподходящия момент - когато съм неадекватна и умирам за сън.

Бабите и гледачката получават най-добрите страни от гледането на бебе :)

Побърборва по малко - дадада, тата, айди; кара се понякога; повиква си като му е кеф да вика. Лъчезарно бебенце на мама.
Вечер като се прибера, ми се радва. Сутрин като дойде гледачката, направо просиява като я види. У нас се заражда ревност :)
Обича и бабите си, и дядовците, изобщо всички.
По никой начин не изглежда да сме му по-специални ние с баща му! (намус)
Ще мине още малко време и ще време да забранява и да го гушкаме даже... Да не го излагаме пред приятелчетата.

Вчера откри мобилния ми телефон. Разглежда го с такова задълбочение и интерес, и така внимателно опипва всеки елемент от релефа, че ще речеш че се кани да го моделира. Смени ми мелодията на звънене, трябва да си я променя обратно.
Умира си за всякакъв вид клавиатури. Трябва да му купя една клавиатура, ще има да й се радва сума време - със сигурност няма да ми излезе по-скъпо от някоя бебешка играчка, като се имат предвид цените по бебешките магазини. Сигурно скоро и мобилните телефони ще са по-евтини от играчките.

През последната седмица вече окончателно отказа единия сън - този след храненето в 17:30. Спи преди това, после се храни, и след това издържа до 20:10-15, когато го храним и слагаме да спи.

Кански е намразил карфиола - едва го пробутваме.
От заешкото се изрина и го спряхме.