Аз съм псевдо-българист. Ще рече, никакъв българист не съм, но българският език ми е интересен и приятен, пък съм и филолог, така че сравнително добра подготовка ми се намира.
Та признавам си, че не мога да направя морфологичен анализ на думата наужким.
Ясно, че ще се раздели на на-уж-ким, но какво е това -ким? Като в санким, белким - прилича на падеж... прилича на "начин, по който се извършва; средство, чрез което се извършва" и ми бие на Творителния в руския.
Българистите да кажат, а аз междувременно да споделя за Деян - правим си, значи, една кошничка от пластилин и я пълним с плодове и зеленчуци от пластилин - правим банан, краставица, домати, диня и зелен портокал (идентичен по размери с динята и поради това напълно неотличим от нея, но ние си знаем кое кое е). Сплескваме и една питка и я мушваме и нея.
Пристига баба Фани.
- Бабо Фани, виж! Това е банан, това е домат, това е краставица, а това е питка.
- Ммм, колко вкусно, ще я папкаме ли?
- (възмутено) Ама тя е от пластилин!!!
По подобен начин ме е поправял, че животните не говорят, или пък - "Ама то е играчка!".
Бива, бива да конструираш измислени реалности, но да си знаем, все пак, докъде се простира реалността и откъде натам почва измислицата.
За мен беше изненада, че изобщо държи на тази граница. Че я забелязва и че сам я налага, когато ние - големите, отговорните - говорим като да не отчитаме нейното съществуване.
Правилата, границите, структурата, яснотата са неща, които са важни на малките човеци. Светът е толкова хаотичен, богат и все още предимно необясним, че не можем току-така да нарушаваме дребните неща, които вече разбираме и си обясняваме.
Показват се публикациите с етикет език. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет език. Показване на всички публикации
петък, 16 юли 2010 г.
четвъртък, 15 юли 2010 г.
Трудната концепция за време
- Кога ще [се случи нещоси]?
- Утре.
- Сега утре ли е?
- Довечера.
- Сега довечера ли е?
Много са му неразбираеми някакви назовани времена, които никога не са "сега", съответно никога не съществуват. Как да разбере човек кога е утре? "Когато се наспинкаме и се събудим." Кога е довечера? "Когато стане тъмно и запалим лампите."
Друг вид относителни понятия са му още по-чудни, и въпреки това се опитва да борави и с тях, за да води адекватен разговор с нас:
- То [представлението] още започнало ли е?
- Не, маменце, не е започнало още.
Той очаква моят отговор да бъде, че "още не е", и го търси с въпроса дали "още е".
- Утре.
- Сега утре ли е?
- Довечера.
- Сега довечера ли е?
Много са му неразбираеми някакви назовани времена, които никога не са "сега", съответно никога не съществуват. Как да разбере човек кога е утре? "Когато се наспинкаме и се събудим." Кога е довечера? "Когато стане тъмно и запалим лампите."
Друг вид относителни понятия са му още по-чудни, и въпреки това се опитва да борави и с тях, за да води адекватен разговор с нас:
- То [представлението] още започнало ли е?
- Не, маменце, не е започнало още.
Той очаква моят отговор да бъде, че "още не е", и го търси с въпроса дали "още е".
понеделник, 12 юли 2010 г.
Резюме
В изтеклата половин година се случиха неща.
А аз имам традиция - досега изпълнена 2 пъти, значи е традиция - на рождения ден на Деян да пиша резюме на изминалата година.
Със сигурност ще пропусна множество важни неща, но ето това, за което се сещам, че непременно трябва да се каже.
1. Алика
Понеже на нея е посветен най-скорошният ми постинг, нейната поява на бял свят не е толкова отдалечена в блоговремето, колкото в реалното време.
В реалното време двамата братовчеди имаха шанса да се запознаят наживо, напук на разстоянията, и това, надявам се един ден да мога да кажа, беше началото на едно прекрасно приятелство :)
2. Илина
Другото важно бебе се роди на Илинден 2009 и към днешна дата вече дори ходи. Деян обича да й подава играчки и освен това среща трудност да произнесе "Илина", та по някаква причина все я произнася "Елина".
Деян веднъж направи знаменития извод, че понеже Алика му е братовчедка, и Илина му е братовчедка, и Елена му е братовчедка - значи "Всички момичета са ми братовчедки!"
3. Алергичният въпрос
Бележим първи и неочакван напредък в това отношение. През февруари направихме изследвания, които показаха ниски нива на всичките алергени: яйчен белтък, краве мляко, ДПМК, куче и плесен - всички със стойност 1, за разлика от преди, когато стойностите бяха 4 и 3 (по скала от 0 до 4).
Докторът отпусна режима, като сега вече пазим Деян само от преките алергени (мляко), но не и от производните (месо). Въведохме пилешкото месо и от време на време даваме по някоя топлиннообработена молекула домат. Сега сме подели въвеждане на козе сирене, обаче Деян не е фен - след първото ядене повече не ще и да чуе, било му горчиво, било му кисело... Обясних му, че то не е горчиво или кисело, а само има миризма, на което той отговори "Искам да се махне миризмата!". Разбираемо желание. Ще пробваме да го топлиннообработим и да го скрием в някоя попара, за да го пробутаме - козето сирене е необходим преходен етап, за да се мине към овче и един ден, живот и здраве, краве.
4. Памперсите
Нямат отказване. Деян отказва да използва гърне, тоалетна, поставка за тоалетна, дърво, леген, кофичка и всякакъв друг не-памперсов начин за цивилизовано облекчаване на физиологичните нужди. Не че не може, напротив - много добре знае кога му се ходи, но просто отказва. При последните 2 къпанета обаче у мен се появи нова надежда: прояви интерес към играта "да улучим канала на ваната". Ще видим дали ще излезе нещо.
5. Учене и игра
Деян учи много, бързо, жадно. С любопитство към всяко нещо. Като празен съд, който копнее да се запълни с информация - каквато и да е, колкото може повече. Запомнил е различни видове динозаври, като диметродон, спинозавър, раптор, трицератопс, диплодок, тиранозавър, стегозавър, птеродактил - общо взето, всички, които знаехме и му казахме. Разпознава нечувани преди от нас животни, като окапи, дик-дик и wombat ;)
Разпознава букви (на мама, на тати, на Деян, на баба Зори, на дядо Пенко, на баба Фани, на дядо Бисер, на баба Руми, на Алика). Някои цифри. Всички цветове. Брои до 14. Пее "Мила моя мамо", "Баба меца от медеца", "Еж беж таралеж" и други подобни. Измисля си мелодии и ги тананика. На пластилина е вманиачен фен, а особено ако и аз съм там и ме използва да правя по-интересни фигурки (щото той засега може да прави само змии).
Разпитва за много неща - стигнали сме етапа с нескончаемата поредица от въпроси "защо".
Не обича много вода, подхожда подозрително към влизане в басейн и много внимава да не се намокри повечко. Затова пък обича да стреля с водния пистолет.
Реденето на пластмасови животни в "посоки" се разби и разнообрази в различни под-форми, от което съм доста доволна. Сега ги събира около някаква обща цел, като например да пият вода, а последно го видях, че ги сортираше по видове ("...да сложа малкото зебърче при мама зебра...").
Няма достатъчно координация за подаване на топка, но има горе-долу за балон (все пак достатъчно слаба, че да го изпуска често и да става весело).
6. Културно-масови мероприятия ;)
Какъв прелестен термин!
Заведохме го на първия в живота му куклен театър ("Слончето с розовите уши", седеше като омагьосан) - в Ателие 313 в Красна поляна, че ни е наблизо. Повторихме опита със Столичния куклен театър, където обаче и костюмите, и постановката (по Р.Киплинг) бяха малко прекомерно артистични и не мисля, че той разбра нещо. Потретихме опита с "Трите прасенца", за чието представление закъсняхме (еми кво да прайш) и двамата с Калина прекараха страхотен ден в съвместна игра на открито в парка.
А точно онзи ден го заведохме и на първия му цирк. Погали истинска игуана и се снима с нея.
А аз имам традиция - досега изпълнена 2 пъти, значи е традиция - на рождения ден на Деян да пиша резюме на изминалата година.
Със сигурност ще пропусна множество важни неща, но ето това, за което се сещам, че непременно трябва да се каже.
1. Алика
Понеже на нея е посветен най-скорошният ми постинг, нейната поява на бял свят не е толкова отдалечена в блоговремето, колкото в реалното време.
В реалното време двамата братовчеди имаха шанса да се запознаят наживо, напук на разстоянията, и това, надявам се един ден да мога да кажа, беше началото на едно прекрасно приятелство :)
2. Илина
Другото важно бебе се роди на Илинден 2009 и към днешна дата вече дори ходи. Деян обича да й подава играчки и освен това среща трудност да произнесе "Илина", та по някаква причина все я произнася "Елина".
Деян веднъж направи знаменития извод, че понеже Алика му е братовчедка, и Илина му е братовчедка, и Елена му е братовчедка - значи "Всички момичета са ми братовчедки!"
3. Алергичният въпрос
Бележим първи и неочакван напредък в това отношение. През февруари направихме изследвания, които показаха ниски нива на всичките алергени: яйчен белтък, краве мляко, ДПМК, куче и плесен - всички със стойност 1, за разлика от преди, когато стойностите бяха 4 и 3 (по скала от 0 до 4).
Докторът отпусна режима, като сега вече пазим Деян само от преките алергени (мляко), но не и от производните (месо). Въведохме пилешкото месо и от време на време даваме по някоя топлиннообработена молекула домат. Сега сме подели въвеждане на козе сирене, обаче Деян не е фен - след първото ядене повече не ще и да чуе, било му горчиво, било му кисело... Обясних му, че то не е горчиво или кисело, а само има миризма, на което той отговори "Искам да се махне миризмата!". Разбираемо желание. Ще пробваме да го топлиннообработим и да го скрием в някоя попара, за да го пробутаме - козето сирене е необходим преходен етап, за да се мине към овче и един ден, живот и здраве, краве.
4. Памперсите
Нямат отказване. Деян отказва да използва гърне, тоалетна, поставка за тоалетна, дърво, леген, кофичка и всякакъв друг не-памперсов начин за цивилизовано облекчаване на физиологичните нужди. Не че не може, напротив - много добре знае кога му се ходи, но просто отказва. При последните 2 къпанета обаче у мен се появи нова надежда: прояви интерес към играта "да улучим канала на ваната". Ще видим дали ще излезе нещо.
5. Учене и игра
Деян учи много, бързо, жадно. С любопитство към всяко нещо. Като празен съд, който копнее да се запълни с информация - каквато и да е, колкото може повече. Запомнил е различни видове динозаври, като диметродон, спинозавър, раптор, трицератопс, диплодок, тиранозавър, стегозавър, птеродактил - общо взето, всички, които знаехме и му казахме. Разпознава нечувани преди от нас животни, като окапи, дик-дик и wombat ;)
Разпознава букви (на мама, на тати, на Деян, на баба Зори, на дядо Пенко, на баба Фани, на дядо Бисер, на баба Руми, на Алика). Някои цифри. Всички цветове. Брои до 14. Пее "Мила моя мамо", "Баба меца от медеца", "Еж беж таралеж" и други подобни. Измисля си мелодии и ги тананика. На пластилина е вманиачен фен, а особено ако и аз съм там и ме използва да правя по-интересни фигурки (щото той засега може да прави само змии).
Разпитва за много неща - стигнали сме етапа с нескончаемата поредица от въпроси "защо".
Не обича много вода, подхожда подозрително към влизане в басейн и много внимава да не се намокри повечко. Затова пък обича да стреля с водния пистолет.
Реденето на пластмасови животни в "посоки" се разби и разнообрази в различни под-форми, от което съм доста доволна. Сега ги събира около някаква обща цел, като например да пият вода, а последно го видях, че ги сортираше по видове ("...да сложа малкото зебърче при мама зебра...").
Няма достатъчно координация за подаване на топка, но има горе-долу за балон (все пак достатъчно слаба, че да го изпуска често и да става весело).
6. Културно-масови мероприятия ;)
Какъв прелестен термин!
Заведохме го на първия в живота му куклен театър ("Слончето с розовите уши", седеше като омагьосан) - в Ателие 313 в Красна поляна, че ни е наблизо. Повторихме опита със Столичния куклен театър, където обаче и костюмите, и постановката (по Р.Киплинг) бяха малко прекомерно артистични и не мисля, че той разбра нещо. Потретихме опита с "Трите прасенца", за чието представление закъсняхме (еми кво да прайш) и двамата с Калина прекараха страхотен ден в съвместна игра на открито в парка.
А точно онзи ден го заведохме и на първия му цирк. Погали истинска игуана и се снима с нея.
четвъртък, 7 януари 2010 г.
Фонетични
Някои съгласни не ги улавя добре:
- Почва филнааа!
- Нещо не-удовно! (неудобно)
(между другото, за филна - това го съобщава, като види Луксо Джр.; а като почне да подскача, Деян озвучава: боинг, боинг, боинг...)
Толкова са ни сладурски тия малки специфични фрази, че ги приемаме и стават наши, и си ги ползваме помежду си.
- По дяголите!
(казва също и: П'оклятие!)
Актобус.
Богли.
- Почва филнааа!
- Нещо не-удовно! (неудобно)
(между другото, за филна - това го съобщава, като види Луксо Джр.; а като почне да подскача, Деян озвучава: боинг, боинг, боинг...)
Толкова са ни сладурски тия малки специфични фрази, че ги приемаме и стават наши, и си ги ползваме помежду си.
- По дяголите!
(казва също и: П'оклятие!)
Актобус.
Богли.
Фило-логика
Обичам парадигматично издържаните езикови "грешки" на малките деца - толкова са логични:
1. тази, тези, този; онази, онези, следователно: онози
2. изяж, да изям, ще изям, следователно: изях (както и: Мамо, ти го изя!)
1. тази, тези, този; онази, онези, следователно: онози
2. изяж, да изям, ще изям, следователно: изях (както и: Мамо, ти го изя!)
Има ли истински скунксове в Африка
Деян учи и повтаря не само от нас, а и каквото чуе по филмчета и по телевизия, въпреки че се стараем да не гледа много. Ето няколко дословно повторени "възрастни" фрази:
------------
Деян идва и си признава:
- Бие главата на тати.
Аз:
- Ударил си тати по главата?
- Да.
- Аааа, това не ми харесва! Това никак не ми харесва. Искам да се извиниш на тати!
Деян(хваща се за главата с две ръце и започва да обикаля в кръг):
- Господи! Само това ми липсва!... Само това ми липсва... на живота ми!
***
Двамата с Веселин мием на Деян нааканото дупе във ваната. Деян нещо се притеснява като го пипнем по пишката и се дърпа.
- Какво има мамо, какво те притеснява?
- (хленчи) Стах ме е. Става голяма пишката.
- Ама това не е лошо, мамо. То това е хубаво, няма страшно.
(мисли, мисли...)
- Ти май се шегуваш!
Овладявам се да не се разхиля и продължавам:
- Не, мамо, наистина - питай тати, ако не ми вярваш.
- Мамо... не говори глупости моля те!
***
Ядосано, че не го разбирам какво ми казва:
- Има ли истински скунксове в Африка, питам!!!
***
Разглеждат книжка с баба Фани. Деян възкликва:
- Боже, боже, колко много животни, божеее!
***
- Не ме тормози! Не ме тормози толкова много.
***
- Остави ме! Имам си работа. Правя си ремонт.
------------
Деян идва и си признава:
- Бие главата на тати.
Аз:
- Ударил си тати по главата?
- Да.
- Аааа, това не ми харесва! Това никак не ми харесва. Искам да се извиниш на тати!
Деян(хваща се за главата с две ръце и започва да обикаля в кръг):
- Господи! Само това ми липсва!... Само това ми липсва... на живота ми!
***
Двамата с Веселин мием на Деян нааканото дупе във ваната. Деян нещо се притеснява като го пипнем по пишката и се дърпа.
- Какво има мамо, какво те притеснява?
- (хленчи) Стах ме е. Става голяма пишката.
- Ама това не е лошо, мамо. То това е хубаво, няма страшно.
(мисли, мисли...)
- Ти май се шегуваш!
Овладявам се да не се разхиля и продължавам:
- Не, мамо, наистина - питай тати, ако не ми вярваш.
- Мамо... не говори глупости моля те!
***
Ядосано, че не го разбирам какво ми казва:
- Има ли истински скунксове в Африка, питам!!!
***
Разглеждат книжка с баба Фани. Деян възкликва:
- Боже, боже, колко много животни, божеее!
***
- Не ме тормози! Не ме тормози толкова много.
***
- Остави ме! Имам си работа. Правя си ремонт.
неделя, 15 ноември 2009 г.
A day in the life: Разговори
С Деян вече може да се разговаря дълго и смислено.
Забележително е как е наизустил разни фрази и приема правилата, които налагаме, чрез ясни, кратки и устойчиви формулировки, които изговаря с важен тон и назидателно вдигнат пръст:
- Децата не пипат ножове и ток! (Като поасне, ще пипа.)
- Децата не пипат ножове и ток и това! (сочейки говорителите в тонколоните)
- Няма да пипаме! Само ще гледаме!
- Децата не пият би'а! Тя го'чи!
- Деян не пие би'а, само мама пие би'а. И тати не пие би'а, и баба не пие би'а, и дядо не пие би'а. Само мама пие. И дядо Битеф пие.
- Ето тука Деян спинка, ето тука мама спинка.
Станал е силен в пазарлъците:
- Посленно! Посленно и к'ай! Няма повече!
- Няма а миеме косичката!
- Пъ'во облечеме, после пиеме млекото, и после пуснеме динозавъ'ите!
Звучат като едностранни декларации, но в контекст са си съвсем интерактивни. Може да се договаряш някакви неща с него, само че после не спазва договорките ;)
Помни вече доста - прави връзки с минали събития и минали неща, които сме казвали. Например вкъщи Веселин взима лекарство и обяснява, че само тати взима лекарство, а Деян не. Ден или два по-късно сме в Горна баня и баба ми обяснява, че взима някакво лекарство. Деян свързва: "Само баба Златка и тати пият лека'ство. Деян не пие лека'ство, и мама не пие, и баба Диди не пие."
Сравнява: мозайчето е червено "като това" - и го слага до червено кубче.
В сравненията се раждат ново поколение бисери - неочаквани и неудобни:
- Това е чичко ковач. Той кове с един голям чук върху тази наковалня. Виж каква шапка има, и какви голеееми мустаци има!
- Като баба Диди!
Или пък:
- Това какво е? (сочи в книжката)
- Това, мамо, е скункс. Той мирише гадно! (бърча нос)
След 3 дни:
- Баба Златка ми'ише ганно. Като един скункс! (и бърчи нос)
Помни и особено много се впечатлява от бременни жени и от концепцията, че в големия корем "има едно малко бебе". Но в една книжка има нарисуван един цар и аз показвам колко голям корем има царя. На другия ден споменаваме леля Мими и Деян казва: "Има голям ко'ем! Като ца'я!"
Има концепция за минало и за това, че е бил малък, а сега вече не е:
- Като беше малък, казваше: топтоптам! А не се казва топтоптам, а казва се: хи-по-по-там!
Много му е забавно да му казваме какви други неща е казвал като малък, и да го изпитваме дали си ги спомня. Към тях спадат: деба (а казва се: зеб'а), мокото (а казва се: мле-ко-то), а някой го е научил и той назидателно ми казва дори, че "Не се казва ждивко здавко! Казва се: назд'аве!"
Има малко объркана концепция за дядо Мраз и дядо Коледа, но знае, че носят подаръци и това е важното. Аз съм заела позицията, че това е един и същ дядо, който може да се нарича по два начина.
Любимата му песничка за в колата е за дядо Мраз, и завършва така: "че с кош подаръци за нас пристига вече дядо Мраз" - което Деян чува като: "И стига вече дядо Мраз!"
Другата любима песничка е "Хипопотама" - а именно, "The Lion Sleeps Tonight".
Можем да си говорим и по телефона. Като е при някоя от бабите, сам си поисква "да се обадиме на мама" и като ми се обади, обикновено ме кара да видя нещо (мамо, виж!). Ако не иска да говори, слуша слуша и заявява "Не чувам!" и дава телефона на някой друг.
Доловил е някои фрази, които звучат смешно от неговата уста:
- Тука кома'че ухапало и съ'би. Кома'че ли ее, гуще'че ли ее, и аз не знам какво е.
Или:
(аз) - А третото прасенце си построило къщичка от камъни.
(Деян) - Точно така! Точно така!
В някакъв пазарлък заковал баба си, като рекъл:
- Честна дума!
А веднъж дълбокомислено отбеляза, след като току-що се беше събудил от сън в колата:
- Има облаци обаче!
Разсъжденията му са особено трогателни:
- Какво е това животно? П'илича на куче, ама не е куче.
Или, за логото на някаква строителна фирма:
- П'илича на кокошка, ама е к'ава!
Наблюдавам го как усвоява езика и хем знам, че е предимно с натрупване на повторения и имитация, хем виждам и как сортира правилата и мисли парадигматично - откъдето излизат чести граматически грешки, произнасяни с несигурност в търсене на корекция от нас, за да успее да го каже правилно. Все се каня да запиша примери, ама забравям - като се сетя, ще ги добавя.
Забележително е как е наизустил разни фрази и приема правилата, които налагаме, чрез ясни, кратки и устойчиви формулировки, които изговаря с важен тон и назидателно вдигнат пръст:
- Децата не пипат ножове и ток! (Като поасне, ще пипа.)
- Децата не пипат ножове и ток и това! (сочейки говорителите в тонколоните)
- Няма да пипаме! Само ще гледаме!
- Децата не пият би'а! Тя го'чи!
- Деян не пие би'а, само мама пие би'а. И тати не пие би'а, и баба не пие би'а, и дядо не пие би'а. Само мама пие. И дядо Битеф пие.
- Ето тука Деян спинка, ето тука мама спинка.
Станал е силен в пазарлъците:
- Посленно! Посленно и к'ай! Няма повече!
- Няма а миеме косичката!
- Пъ'во облечеме, после пиеме млекото, и после пуснеме динозавъ'ите!
Звучат като едностранни декларации, но в контекст са си съвсем интерактивни. Може да се договаряш някакви неща с него, само че после не спазва договорките ;)
Помни вече доста - прави връзки с минали събития и минали неща, които сме казвали. Например вкъщи Веселин взима лекарство и обяснява, че само тати взима лекарство, а Деян не. Ден или два по-късно сме в Горна баня и баба ми обяснява, че взима някакво лекарство. Деян свързва: "Само баба Златка и тати пият лека'ство. Деян не пие лека'ство, и мама не пие, и баба Диди не пие."
Сравнява: мозайчето е червено "като това" - и го слага до червено кубче.
В сравненията се раждат ново поколение бисери - неочаквани и неудобни:
- Това е чичко ковач. Той кове с един голям чук върху тази наковалня. Виж каква шапка има, и какви голеееми мустаци има!
- Като баба Диди!
Или пък:
- Това какво е? (сочи в книжката)
- Това, мамо, е скункс. Той мирише гадно! (бърча нос)
След 3 дни:
- Баба Златка ми'ише ганно. Като един скункс! (и бърчи нос)
Помни и особено много се впечатлява от бременни жени и от концепцията, че в големия корем "има едно малко бебе". Но в една книжка има нарисуван един цар и аз показвам колко голям корем има царя. На другия ден споменаваме леля Мими и Деян казва: "Има голям ко'ем! Като ца'я!"
Има концепция за минало и за това, че е бил малък, а сега вече не е:
- Като беше малък, казваше: топтоптам! А не се казва топтоптам, а казва се: хи-по-по-там!
Много му е забавно да му казваме какви други неща е казвал като малък, и да го изпитваме дали си ги спомня. Към тях спадат: деба (а казва се: зеб'а), мокото (а казва се: мле-ко-то), а някой го е научил и той назидателно ми казва дори, че "Не се казва ждивко здавко! Казва се: назд'аве!"
Има малко объркана концепция за дядо Мраз и дядо Коледа, но знае, че носят подаръци и това е важното. Аз съм заела позицията, че това е един и същ дядо, който може да се нарича по два начина.
Любимата му песничка за в колата е за дядо Мраз, и завършва така: "че с кош подаръци за нас пристига вече дядо Мраз" - което Деян чува като: "И стига вече дядо Мраз!"
Другата любима песничка е "Хипопотама" - а именно, "The Lion Sleeps Tonight".
Можем да си говорим и по телефона. Като е при някоя от бабите, сам си поисква "да се обадиме на мама" и като ми се обади, обикновено ме кара да видя нещо (мамо, виж!). Ако не иска да говори, слуша слуша и заявява "Не чувам!" и дава телефона на някой друг.
Доловил е някои фрази, които звучат смешно от неговата уста:
- Тука кома'че ухапало и съ'би. Кома'че ли ее, гуще'че ли ее, и аз не знам какво е.
Или:
(аз) - А третото прасенце си построило къщичка от камъни.
(Деян) - Точно така! Точно така!
В някакъв пазарлък заковал баба си, като рекъл:
- Честна дума!
А веднъж дълбокомислено отбеляза, след като току-що се беше събудил от сън в колата:
- Има облаци обаче!
Разсъжденията му са особено трогателни:
- Какво е това животно? П'илича на куче, ама не е куче.
Или, за логото на някаква строителна фирма:
- П'илича на кокошка, ама е к'ава!
Наблюдавам го как усвоява езика и хем знам, че е предимно с натрупване на повторения и имитация, хем виждам и как сортира правилата и мисли парадигматично - откъдето излизат чести граматически грешки, произнасяни с несигурност в търсене на корекция от нас, за да успее да го каже правилно. Все се каня да запиша примери, ама забравям - като се сетя, ще ги добавя.
вторник, 19 май 2009 г.
Филологически наброски - 3
Няма толкова забавно нещо като да изпълниш задача. Едно е да разглеждаш книжка и в нея да видиш хипопотам, друго си е да намериш хипопотама в книжката. Деян просиява целият от гордост и чувство за изпълнена мисия, когато намери предварително поръчана картинка - толкова много, че понякога дори не казва "Ето гооо", ами само се обръща към мен и ме гледа победоносно - виждаш ли, намерил съм го, похвали ме - сякаш сме отвъд посочването, то ни е ясно... :)
Малко по малко започва да се учи да съгласува. Но все още преобладаващите случаи са "ето гоо мамаа", "гуаааамо тита'ка" (голяма шишарка), "нама гооо букитеее" (няма ги обувките). Все повече овладява числото ("маааалки камъчета", "ето гиии доматитеее"), по-труден му е родът.
Обявил е всички за момичета и много трудно почва да проумява, че той и Ради са момчета, за разлика от Калина и Руми, които са момичета. Какво е Руми? Момиче. А какво е Ради? Момиче. А ти какво си? Момиче.
На картинка обаче ги различава и безпогрешно идентифицира момчето от момичето.
Вече го наричаме най-много Деян. Отдавна няма вече "човека". Станал е, значи, човек наистина :) Понякога е "детенцето", "хлапето". Той самият си се нарича Деян.
Умира от кеф да ни гледа с Веселин да се целуваме или прегръщаме. Засиява в такова възхитено умиление, че го усещам как почти затаява дъх да не прекъсне момента, погледът му залепен за нас - не ни изпуска от очи; ухилен до ушите. И най-често идва да се присъедини, веднъж дори си го заяви. Ние демонстрираме: "ето сега мама ще цунка тати. Ето сега тати ще цунка мама." - и той реши да се вмести, като отсече: "Деян!" - и дойде и той да цунка.
Придобили сме помежду си говор, който много силно е инкорпорирал Деянови любими думи и фрази. Например вече няма начин да кажа "ето тука", без да си мисля за него - как сочи нещо или подрежда нещо и сладурския начин, по който старателно изговаря "ето тука". "Пинка" (спинка), "ута тая" (другата стая), "каааййй" (край), нинки (книжки), нунки (костенурки) - последните се бяха поизгубили напоследък, та се питахме един друг - "Абе, къде е втората нунка?" и "А, гледам че и двете нунки се намерили?"
Бяхме го научили, че като е тъмно, се казва "добъ детъф". Обаче нещо май прекалихме с уроците, защото някакси подминахме и сега е на някаква следваща фаза - като почна да го тормозя да каже какво се казва, и какво казваме като е тъмно, той отговаря: "Тъно? Добъден." - с една абсолютно неописуема интонация, която просто се надявам никога да не забравя, защото няма как да я запиша, а е толкова сладурска :)
Искам да помня колкото може повече, ужасявам се като погледна назад и видя колко много неща сме забравили. Как е изглеждал, как се е държал, какво е правил, какво е говорил. Тъжно, някак, всички тези неща, които днес са ежедневие и ги познаваме и са ни мили и близки, само след още няколко месеца ще избледнеят и няма да можем да възстановим днешния Деян в спомените си.
А днешният Деян е един щастлив Деян, защото ял диня :)
Малко по малко започва да се учи да съгласува. Но все още преобладаващите случаи са "ето гоо мамаа", "гуаааамо тита'ка" (голяма шишарка), "нама гооо букитеее" (няма ги обувките). Все повече овладява числото ("маааалки камъчета", "ето гиии доматитеее"), по-труден му е родът.
Обявил е всички за момичета и много трудно почва да проумява, че той и Ради са момчета, за разлика от Калина и Руми, които са момичета. Какво е Руми? Момиче. А какво е Ради? Момиче. А ти какво си? Момиче.
На картинка обаче ги различава и безпогрешно идентифицира момчето от момичето.
Вече го наричаме най-много Деян. Отдавна няма вече "човека". Станал е, значи, човек наистина :) Понякога е "детенцето", "хлапето". Той самият си се нарича Деян.
Умира от кеф да ни гледа с Веселин да се целуваме или прегръщаме. Засиява в такова възхитено умиление, че го усещам как почти затаява дъх да не прекъсне момента, погледът му залепен за нас - не ни изпуска от очи; ухилен до ушите. И най-често идва да се присъедини, веднъж дори си го заяви. Ние демонстрираме: "ето сега мама ще цунка тати. Ето сега тати ще цунка мама." - и той реши да се вмести, като отсече: "Деян!" - и дойде и той да цунка.
Придобили сме помежду си говор, който много силно е инкорпорирал Деянови любими думи и фрази. Например вече няма начин да кажа "ето тука", без да си мисля за него - как сочи нещо или подрежда нещо и сладурския начин, по който старателно изговаря "ето тука". "Пинка" (спинка), "ута тая" (другата стая), "каааййй" (край), нинки (книжки), нунки (костенурки) - последните се бяха поизгубили напоследък, та се питахме един друг - "Абе, къде е втората нунка?" и "А, гледам че и двете нунки се намерили?"
Бяхме го научили, че като е тъмно, се казва "добъ детъф". Обаче нещо май прекалихме с уроците, защото някакси подминахме и сега е на някаква следваща фаза - като почна да го тормозя да каже какво се казва, и какво казваме като е тъмно, той отговаря: "Тъно? Добъден." - с една абсолютно неописуема интонация, която просто се надявам никога да не забравя, защото няма как да я запиша, а е толкова сладурска :)
Искам да помня колкото може повече, ужасявам се като погледна назад и видя колко много неща сме забравили. Как е изглеждал, как се е държал, какво е правил, какво е говорил. Тъжно, някак, всички тези неща, които днес са ежедневие и ги познаваме и са ни мили и близки, само след още няколко месеца ще избледнеят и няма да можем да възстановим днешния Деян в спомените си.
А днешният Деян е един щастлив Деян, защото ял диня :)
сряда, 8 април 2009 г.
Мазньо
Деян се е научил да ни играе по тънките струнки.
Цяла сутрин ме налага по главата и като кажа "мама я боли така!", веднага минава на режим "оо, оо, оо" и ме гали и ме целува. Аз се усмихвам, то мое ли да не се усмихнеш, и казвам добре, мама прощава. И после той почва пак да налага.
Пък като ме ухапе, питам:
- Защо ухапа мама?
- Упапа?
И сега официално думата за ухапване е "упапа".
Пък като го питаш "Деян чий?", понякога се сеща да каже: "Меов!"
Толкова му стига артикулацията на детето :) Но е ясно, че в главата му е "Ефремов" :)
А като баща му го води към банята да му мием дупето, Деян се провиква: "Гольо, гольоо!"
Щот ние така му викаме като е голичък :)
Днес ме застреля с някаква дълга поредица. Гледа към библиотеката, където обикновено стои кофата с кубчетата, и заявява: Кофа! Намияяя... (няма я). После се обръща през дивана към постелката зад дивана, където всъщност стои кофата с разпилените кубчета, посочва и обяснява: Еее там!
На мама умното.
;)
Цяла сутрин ме налага по главата и като кажа "мама я боли така!", веднага минава на режим "оо, оо, оо" и ме гали и ме целува. Аз се усмихвам, то мое ли да не се усмихнеш, и казвам добре, мама прощава. И после той почва пак да налага.
Пък като ме ухапе, питам:
- Защо ухапа мама?
- Упапа?
И сега официално думата за ухапване е "упапа".
Пък като го питаш "Деян чий?", понякога се сеща да каже: "Меов!"
Толкова му стига артикулацията на детето :) Но е ясно, че в главата му е "Ефремов" :)
А като баща му го води към банята да му мием дупето, Деян се провиква: "Гольо, гольоо!"
Щот ние така му викаме като е голичък :)
Днес ме застреля с някаква дълга поредица. Гледа към библиотеката, където обикновено стои кофата с кубчетата, и заявява: Кофа! Намияяя... (няма я). После се обръща през дивана към постелката зад дивана, където всъщност стои кофата с разпилените кубчета, посочва и обяснява: Еее там!
На мама умното.
;)
вторник, 7 април 2009 г.
Мамо, пъчка!
Папица е култовата дума за патица.
И как пропуснах да кажа Дудаи!
Дудаи ее тук! (и сочи къде се е ударил)
Опаи ее тук! (и си сочи недозарасналите рани по дланта от опарването на котлона миналата седмица)
Епка! - лепка (и показва напред пръстчета, омазани с нещо); а също: Маза! (демек - омаза)
Не. (отказва съвсем адекватно разни неща които не го кефят, като например да си вземе лекарството)
Буадаай! (и ти връчва нещо - демек "заповядай!")
Тои! = Отвори ми това!
Онкан конче - морско конче
Кума-кумай - искам веднага да ми дадеш ето това, което ти соча.
Бионка - новата дума за бом-бомбонка (биберонка). Бавно се приближава до истината.
Антън тънчо гоица даи кажа еа ноч чица чее тънно ече ън...
Абчо, мина, кета = Бързо есенният ден отмина, спи на топло Врабчо край комина, спят градчета (вероятно го чува като "крачета") и селца, лека нощ деца, лека нощ деца. Това го помни от оня път когато му пусках старите Сънчовци, и сега си го иска да му го пея за приспиване. Зер той си знае кой е Врабчо и какво е крачета, а вероятно и останалото някакси си го догажда :) Много ми се ще да знам какво си мисли като чува из песничките такава мешавица от познати и непознати думи...
И се е научил да целува. Цункай мама, цункай тати - изпълнява детето. Ние се размазваме :) И настава едно взаимно всесемейно нацелуване, любов и прегръдки - идилия :)
Днес с леля Фани като били навън, ми намерили цвете и си го кътат тука да ми го дадат. Та се връщам аз и леля Фани като си затръгва, се подсещат за цветето - а то пръчка от оня пролетния храст с жълтите цветенца - и тя му го дава да ми го връчи и го подсеща да ми каже "Мамо, заповядай!". Деян обаче настоятелно го протяга към мен, без да обели и дума, и ме гледа в упор, да го взема. Аз не взимам, чакам да ми каже "заповядай". Решавам да го подсетя: "Мамо, заповядай!" - на което той най-накрая отвръща: "Мамо, пъчка!" :)
А, научих го да вика на баща си за разни неща. Например като го преобувам, викаме: Татии, пампес! И тати търчи да носи памперс.
А като пръцне, се ухилва гордо и оповестява: пъц! И се оглежда да си обере лаврите от присъстващите, които неизменно се развеселяват :)
Пък бях споменала, че го научихме да казва "о, боже!" - днес като се върнах, с тия думи ме посрещна: "Ооо, божеее, ооо, божеее!"
Неимоверно сладък, излишно е да казвам.
Още на антибиотик, кашля и се сополиви, утре сутринта сме на лекар да видим какво ще се прави оттук нататък.
И как пропуснах да кажа Дудаи!
Дудаи ее тук! (и сочи къде се е ударил)
Опаи ее тук! (и си сочи недозарасналите рани по дланта от опарването на котлона миналата седмица)
Епка! - лепка (и показва напред пръстчета, омазани с нещо); а също: Маза! (демек - омаза)
Не. (отказва съвсем адекватно разни неща които не го кефят, като например да си вземе лекарството)
Буадаай! (и ти връчва нещо - демек "заповядай!")
Тои! = Отвори ми това!
Онкан конче - морско конче
Кума-кумай - искам веднага да ми дадеш ето това, което ти соча.
Бионка - новата дума за бом-бомбонка (биберонка). Бавно се приближава до истината.
Антън тънчо гоица даи кажа еа ноч чица чее тънно ече ън...
Абчо, мина, кета = Бързо есенният ден отмина, спи на топло Врабчо край комина, спят градчета (вероятно го чува като "крачета") и селца, лека нощ деца, лека нощ деца. Това го помни от оня път когато му пусках старите Сънчовци, и сега си го иска да му го пея за приспиване. Зер той си знае кой е Врабчо и какво е крачета, а вероятно и останалото някакси си го догажда :) Много ми се ще да знам какво си мисли като чува из песничките такава мешавица от познати и непознати думи...
И се е научил да целува. Цункай мама, цункай тати - изпълнява детето. Ние се размазваме :) И настава едно взаимно всесемейно нацелуване, любов и прегръдки - идилия :)
Днес с леля Фани като били навън, ми намерили цвете и си го кътат тука да ми го дадат. Та се връщам аз и леля Фани като си затръгва, се подсещат за цветето - а то пръчка от оня пролетния храст с жълтите цветенца - и тя му го дава да ми го връчи и го подсеща да ми каже "Мамо, заповядай!". Деян обаче настоятелно го протяга към мен, без да обели и дума, и ме гледа в упор, да го взема. Аз не взимам, чакам да ми каже "заповядай". Решавам да го подсетя: "Мамо, заповядай!" - на което той най-накрая отвръща: "Мамо, пъчка!" :)
А, научих го да вика на баща си за разни неща. Например като го преобувам, викаме: Татии, пампес! И тати търчи да носи памперс.
А като пръцне, се ухилва гордо и оповестява: пъц! И се оглежда да си обере лаврите от присъстващите, които неизменно се развеселяват :)
Пък бях споменала, че го научихме да казва "о, боже!" - днес като се върнах, с тия думи ме посрещна: "Ооо, божеее, ооо, божеее!"
Неимоверно сладък, излишно е да казвам.
Още на антибиотик, кашля и се сополиви, утре сутринта сме на лекар да видим какво ще се прави оттук нататък.
неделя, 29 март 2009 г.
Най-сладките думи и други дреболии
Сред нй-сладурските думи на Деян са:
- топ-топ-тамм (хипопотам) - безспорен фаворит
- бимбиф (бръмбар)
- пимпинк (пингвин)
- гуюф (гущер)
А пък според дядо му Пенко, може да брои до 20. Това се случва така:
Деян: Ноо, две, ти, тетии, пет, тес, сеем, осим, деет, деет.
Дядо му: А после?
Деян: Найсе, найсе, найсе, найсе, найсе, найсе...
:))
Също сладурско казва митка (мишка).
Наскоро е научил да казва "мии-аау' вместо само "мауу".
А тия дни му казах гарван и го запомни. Нарича го ганган.
А, и паик, паик :) за паяк. А понякога се чуди чуди и казва пупак.
Преди казваше пупашка, сега вече - опашка. Или опатка. Не съм много сигурна :)
Сочи си неща: крачетата, ръчичките, пръстчето, палчето (само че вдига показалче - май няма толкова контрол, че да вдигне само палче?), знае "куте" (кутре), онтки или нотки (нокти), тумбака, дупето (смешно си сочи отзад със сериозна физиономия), питката, гърдичките, устичката, очите, ушите, бузките, брадичката, устичката, нослето, главичката. В някои случаи показва главичката вместо тумбака :)
Е не ми омръзват тия работи начи. Тука едни все такива постове за говора са се заредили, ама е невероятна сладурщина това! И като му кажа: сладурчо! И той повтаря: дудуучо!
А, и казва "о боже ооо боожеее!" :)
Повтарям се, знам :)
А за лека нощ казва еа ноч!
А пък няма по-прекрасно нещо да се прибера вечер след работа и той да ме посрещне с любимото ми "добъ детъф!"
Днес Веселин го учи, че митката казва "цър". Деян го повтори като "цъф" :)
Между другото, някой подлец го е научил да казва "ии-по-по-там". Но ние веднага му обяснихме, че правилното си е топ-топ-тамм и се постарахме да му заличим толкова по-скучния изговор :)
Научил е малка, дуго. Пак. Оте (още). Нямаа (и показва празни ръчички).
Днес се изгори на котлона в Ботевград, защото хвана пръчката на решетката отгоре, след като газовия котлон беше работил и скарата още беше гореща. После обясняваше, че "мого мого паи" (много много пари) и ми даваше ръчичка да духам. Зачерви му се там, дано му мине бързичко. Но пък няма как да схване концепцията за "паи", ако не се опари поне веднъж. Надявам се да внимава повече... че наистина, много е щур и светкавично ги прави тези неща.
Мислим да пробваме детската градина там. Оказва се, че можем да го запишем без да се задължаваме с редовни целодневни посещения, което значи, че ще може да тръгне постепенно, така че да не е шоково за него. Да има време да свикне с децата, с учителките, с обстановката, преди, първо, да го оставят сам там, и после, да го оставят дори да спи. Тогава и за баба му ще е по-лесно да го гледа, че той в момента е голям дивчо и е много, много труден. Пък си е добре да има къде да го метнеш за 3-4 часа - прави ежедневието съвсем различно. А и социализирането с децата вече си е на дневен ред.
По-следващата седмица, когато отново ще е при нас, ще направим задължителните изследвания, и след това се надявам да тръгне. Тогава ще пиша как върви.
А Веселин го научил като са навън и е студено, да си държи ръката в джобчето. И сега си вървят така заедно - Деян с едната ръка държи Веселин, с другата си е бръкнал в джоба.
Освен ако си е намерил тонтинка на улицата - тогава си държи тонтинката.
Или пръчката, или камъка, или шишарката.
Много е добър с подреждачката за формички. Мисля, че ги разпознава по цвета. Най-много го затруднява тази формичка, при която цветът на елементчето не съвпада с цвета на канта около дупката, където трябва да влезе. Само едно е такова - оранжево, а кантът на дупката за него е син - и Деян винаги се опитва да го напъха в оранжева дупка.
Но пък не постигам още успех да го науча да сортираме кубчетата по цвят - сини на едно място, червени на друго, жълти на трето... Не схваща концепцията.
Но пък строим заедно. Правим си общи обекти, където се редуваме да слагаме кубчета. А понякога той ми ги дава на мене и ме подканя да ги сложа аз, но пак съвсем ясно си работим в екип.
Много обича да си набучва неща на виличка и да си ги яде така. Особено парченце моков.
- топ-топ-тамм (хипопотам) - безспорен фаворит
- бимбиф (бръмбар)
- пимпинк (пингвин)
- гуюф (гущер)
А пък според дядо му Пенко, може да брои до 20. Това се случва така:
Деян: Ноо, две, ти, тетии, пет, тес, сеем, осим, деет, деет.
Дядо му: А после?
Деян: Найсе, найсе, найсе, найсе, найсе, найсе...
:))
Също сладурско казва митка (мишка).
Наскоро е научил да казва "мии-аау' вместо само "мауу".
А тия дни му казах гарван и го запомни. Нарича го ганган.
А, и паик, паик :) за паяк. А понякога се чуди чуди и казва пупак.
Преди казваше пупашка, сега вече - опашка. Или опатка. Не съм много сигурна :)
Сочи си неща: крачетата, ръчичките, пръстчето, палчето (само че вдига показалче - май няма толкова контрол, че да вдигне само палче?), знае "куте" (кутре), онтки или нотки (нокти), тумбака, дупето (смешно си сочи отзад със сериозна физиономия), питката, гърдичките, устичката, очите, ушите, бузките, брадичката, устичката, нослето, главичката. В някои случаи показва главичката вместо тумбака :)
Е не ми омръзват тия работи начи. Тука едни все такива постове за говора са се заредили, ама е невероятна сладурщина това! И като му кажа: сладурчо! И той повтаря: дудуучо!
А, и казва "о боже ооо боожеее!" :)
Повтарям се, знам :)
А за лека нощ казва еа ноч!
А пък няма по-прекрасно нещо да се прибера вечер след работа и той да ме посрещне с любимото ми "добъ детъф!"
Днес Веселин го учи, че митката казва "цър". Деян го повтори като "цъф" :)
Между другото, някой подлец го е научил да казва "ии-по-по-там". Но ние веднага му обяснихме, че правилното си е топ-топ-тамм и се постарахме да му заличим толкова по-скучния изговор :)
Научил е малка, дуго. Пак. Оте (още). Нямаа (и показва празни ръчички).
Днес се изгори на котлона в Ботевград, защото хвана пръчката на решетката отгоре, след като газовия котлон беше работил и скарата още беше гореща. После обясняваше, че "мого мого паи" (много много пари) и ми даваше ръчичка да духам. Зачерви му се там, дано му мине бързичко. Но пък няма как да схване концепцията за "паи", ако не се опари поне веднъж. Надявам се да внимава повече... че наистина, много е щур и светкавично ги прави тези неща.
Мислим да пробваме детската градина там. Оказва се, че можем да го запишем без да се задължаваме с редовни целодневни посещения, което значи, че ще може да тръгне постепенно, така че да не е шоково за него. Да има време да свикне с децата, с учителките, с обстановката, преди, първо, да го оставят сам там, и после, да го оставят дори да спи. Тогава и за баба му ще е по-лесно да го гледа, че той в момента е голям дивчо и е много, много труден. Пък си е добре да има къде да го метнеш за 3-4 часа - прави ежедневието съвсем различно. А и социализирането с децата вече си е на дневен ред.
По-следващата седмица, когато отново ще е при нас, ще направим задължителните изследвания, и след това се надявам да тръгне. Тогава ще пиша как върви.
А Веселин го научил като са навън и е студено, да си държи ръката в джобчето. И сега си вървят така заедно - Деян с едната ръка държи Веселин, с другата си е бръкнал в джоба.
Освен ако си е намерил тонтинка на улицата - тогава си държи тонтинката.
Или пръчката, или камъка, или шишарката.
Много е добър с подреждачката за формички. Мисля, че ги разпознава по цвета. Най-много го затруднява тази формичка, при която цветът на елементчето не съвпада с цвета на канта около дупката, където трябва да влезе. Само едно е такова - оранжево, а кантът на дупката за него е син - и Деян винаги се опитва да го напъха в оранжева дупка.
Но пък не постигам още успех да го науча да сортираме кубчетата по цвят - сини на едно място, червени на друго, жълти на трето... Не схваща концепцията.
Но пък строим заедно. Правим си общи обекти, където се редуваме да слагаме кубчета. А понякога той ми ги дава на мене и ме подканя да ги сложа аз, но пак съвсем ясно си работим в екип.
Много обича да си набучва неща на виличка и да си ги яде така. Особено парченце моков.
понеделник, 16 март 2009 г.
Отиваме във водата при Зайка
С Деян си имаме един стандартен диалог, който мен много ме радва, защото прилича на истински разговор:
- Какво е това?
- Дибка.
- Какво правят рибките?
- Пуат.
- А къде плуват рибките - във...?
- Дудата.
Имаме си и още един - за багера.
- Какво е това?
- Баъф.
- Какво копае багера?
- Дупка.
Имаме си също така и практиката да си пеем диалогично - аз подавам началото на стиха, а Деян допълва последната дума, например:
- От дъждеца, ...
- Ааах!
- Нас не ни е...
- Тах!
И както съм споменавала вече, това много успешно го правим и със Зайченцето бяло:
- Сендало да?
- Паче.
- Малкото?
- Нуначе.
- На кого да?
- Каже.
- Път да му по-?
- Каже.
- Ей във тъм-
- Нината.
- С лампичка в ръ-?
- Ката.
- Малката све-?
- Туука.
- На щуреца?
- Буука.
- Зайчето ви-?
- Дала.
- Пътя му?
- Огала.
- Отишло при?
- Дайка.
(двамата):
- Свойта мила майка / Тойта миа майка.
Това са наизустени диалози и Деян надали разбира всички думи, които пеем. Вероятно само оттук-оттам някоя думичка прави смисъл. Но за мен илюзията, че си разговаряме наистина, е много силна :)
Та вчера ще тръгваме с Деян към Ботевград и аз сядам да си говоря с него:
- Сега къде отиваме маме, във...?
Очаквам да смотолеви Ботевград, а пък той убедено - тип "аа, аз тва го знам!" - изтърсва:
- Дудата.
Двамата с Веселин прихваме и решавам да сменя фразата, за да избягам от наизустените реплики.
- Някой друг път ще ходим във водата, не точно сега. А сега отиваме в Ботевград, миличък. В Бо-тев-град. А при кого отиваме там - при...?
(Очаквам "баба" или "дядо Пенко".)
- Дайка.
И доволен един такъв, и леко усмихнат, уверен че ми е дал правилния отговор щото, нали, той тва много добре го знае :)
- Какво е това?
- Дибка.
- Какво правят рибките?
- Пуат.
- А къде плуват рибките - във...?
- Дудата.
Имаме си и още един - за багера.
- Какво е това?
- Баъф.
- Какво копае багера?
- Дупка.
Имаме си също така и практиката да си пеем диалогично - аз подавам началото на стиха, а Деян допълва последната дума, например:
- От дъждеца, ...
- Ааах!
- Нас не ни е...
- Тах!
И както съм споменавала вече, това много успешно го правим и със Зайченцето бяло:
- Сендало да?
- Паче.
- Малкото?
- Нуначе.
- На кого да?
- Каже.
- Път да му по-?
- Каже.
- Ей във тъм-
- Нината.
- С лампичка в ръ-?
- Ката.
- Малката све-?
- Туука.
- На щуреца?
- Буука.
- Зайчето ви-?
- Дала.
- Пътя му?
- Огала.
- Отишло при?
- Дайка.
(двамата):
- Свойта мила майка / Тойта миа майка.
Това са наизустени диалози и Деян надали разбира всички думи, които пеем. Вероятно само оттук-оттам някоя думичка прави смисъл. Но за мен илюзията, че си разговаряме наистина, е много силна :)
Та вчера ще тръгваме с Деян към Ботевград и аз сядам да си говоря с него:
- Сега къде отиваме маме, във...?
Очаквам да смотолеви Ботевград, а пък той убедено - тип "аа, аз тва го знам!" - изтърсва:
- Дудата.
Двамата с Веселин прихваме и решавам да сменя фразата, за да избягам от наизустените реплики.
- Някой друг път ще ходим във водата, не точно сега. А сега отиваме в Ботевград, миличък. В Бо-тев-град. А при кого отиваме там - при...?
(Очаквам "баба" или "дядо Пенко".)
- Дайка.
И доволен един такъв, и леко усмихнат, уверен че ми е дал правилния отговор щото, нали, той тва много добре го знае :)
неделя, 8 март 2009 г.
Филологически наброски - 2
Деян пак е при нас и пак има случки.
Една лека от току-що.
Стои си в кошарката и си играе с играчките, а ние с Веселин сме се разпльокали на дивана и се досъбуждаме.
На Деян играчките в кошарката му омръзват и посяга към шкафа отвън, където има една костенурка с коруба дето е shape sorter (сортировачка на формички? :) )
- Нунка!
Нас обаче ни мързи та 2 не виждаме и искаме да отложим момента, в който трябва да станем, за да му я подадем. Решавам да действам възпитателно:
- Костенурката ли искаш, маменце? Какво ще кажеш?
Деян се позамисля и пробва:
- Добъ ден?
Аз обяснявам:
- Не, маме, като искаш нещо не се казва Добър ден. Какво се казва?
Деян пак се замисля и тихичко и колебливо:
- Добъ детъф? ("добър вечер")
Понеже все го учим, че когато е тъмно, се казва добър вечер вместо добър ден, тези неща си му стоят заедно в съзнанието.
Пояснявам:
- Казва се "моля те". Когато искаш нещо, се казва: "мамо, моля те".
- Моа те!
- Кажи сега: мамо, моля те!
Деян помисли помисли, па отсече:
- Тати, моа те!
За голямо мое удоволствие, за тати е неустоимо като го помолят да не стане да откликне на молбата :)
А пък както съм писала и преди, понякога Деян съобщава, че плаче, с думата "Паче!"
Сега трябва да му даваме сиропа против алергия и да му капем капки в носа, пак заради алегията, и Веселин тъкмо го извади от кошарката с думите:
- Хайде да капем капки в носа!
На което Деян отговори с равен, съобщителен тон:
- Паче.
А по повод предишните филологически наброски и споменатата метатеза, да добавя още един пример - думата "онти", която чух днес за пръв път и отначало не разбрах, след което установих, че има предвид "животни".
Опитва се и да брои, но му трябва малко помощ. Докарва го до: Ноо, дее, тии, тетеи, ПЕТ! Тетеи днес за пръв път го чувам, преди го пропускаше. После може и да продължи със Тес, Сеем, Оем, Деет, Деет.
Все се каня също да напиша, че много от думите започнаха да стават с по една-две срички повече от преди.
Така например "тапи" станаха "тотапи" (чорапи), "мечо" стана "мечето", "бока" стана "абока" (ябълка), а "бонка" - "бом-бом-бонка" (малко прекалено даже :) ). "Дайче" стана "Дайо Байо"
Но най-смешната дума в момента е хипопотам, която звучи така: "топ-топ-тамм", само че с толкова силно плозивно "п", че по-скоро дори "топа-топа-тамм!"
Освен това много се е научил да пее и понякога си пее и сам. "...пи Дайка, тойта миа майка" например е краят на "Зайченцето бяло". "Опа топа ъчички, опа топа мъички" пък е краят на "Хей ръчички".
Днес го учим да казва "рододендрон". Ние сме извратени родители :)
Мислехме го за майтап, но аз вчера му подхвърлих "я кажи рододендрон" и той веднага откликна: "дун-дун-дун-дон!" :)
Една лека от току-що.
Стои си в кошарката и си играе с играчките, а ние с Веселин сме се разпльокали на дивана и се досъбуждаме.
На Деян играчките в кошарката му омръзват и посяга към шкафа отвън, където има една костенурка с коруба дето е shape sorter (сортировачка на формички? :) )
- Нунка!
Нас обаче ни мързи та 2 не виждаме и искаме да отложим момента, в който трябва да станем, за да му я подадем. Решавам да действам възпитателно:
- Костенурката ли искаш, маменце? Какво ще кажеш?
Деян се позамисля и пробва:
- Добъ ден?
Аз обяснявам:
- Не, маме, като искаш нещо не се казва Добър ден. Какво се казва?
Деян пак се замисля и тихичко и колебливо:
- Добъ детъф? ("добър вечер")
Понеже все го учим, че когато е тъмно, се казва добър вечер вместо добър ден, тези неща си му стоят заедно в съзнанието.
Пояснявам:
- Казва се "моля те". Когато искаш нещо, се казва: "мамо, моля те".
- Моа те!
- Кажи сега: мамо, моля те!
Деян помисли помисли, па отсече:
- Тати, моа те!
За голямо мое удоволствие, за тати е неустоимо като го помолят да не стане да откликне на молбата :)
А пък както съм писала и преди, понякога Деян съобщава, че плаче, с думата "Паче!"
Сега трябва да му даваме сиропа против алергия и да му капем капки в носа, пак заради алегията, и Веселин тъкмо го извади от кошарката с думите:
- Хайде да капем капки в носа!
На което Деян отговори с равен, съобщителен тон:
- Паче.
А по повод предишните филологически наброски и споменатата метатеза, да добавя още един пример - думата "онти", която чух днес за пръв път и отначало не разбрах, след което установих, че има предвид "животни".
Опитва се и да брои, но му трябва малко помощ. Докарва го до: Ноо, дее, тии, тетеи, ПЕТ! Тетеи днес за пръв път го чувам, преди го пропускаше. После може и да продължи със Тес, Сеем, Оем, Деет, Деет.
Все се каня също да напиша, че много от думите започнаха да стават с по една-две срички повече от преди.
Така например "тапи" станаха "тотапи" (чорапи), "мечо" стана "мечето", "бока" стана "абока" (ябълка), а "бонка" - "бом-бом-бонка" (малко прекалено даже :) ). "Дайче" стана "Дайо Байо"
Но най-смешната дума в момента е хипопотам, която звучи така: "топ-топ-тамм", само че с толкова силно плозивно "п", че по-скоро дори "топа-топа-тамм!"
Освен това много се е научил да пее и понякога си пее и сам. "...пи Дайка, тойта миа майка" например е краят на "Зайченцето бяло". "Опа топа ъчички, опа топа мъички" пък е краят на "Хей ръчички".
Днес го учим да казва "рододендрон". Ние сме извратени родители :)
Мислехме го за майтап, но аз вчера му подхвърлих "я кажи рододендрон" и той веднага откликна: "дун-дун-дун-дон!" :)
събота, 14 февруари 2009 г.
частичен речник
домати
кат-ит-ца
кукачка
кат-ит-ка
ак
ог
няма (днес сефте го чух)
митка - според случая: мишка / пирамидка
матка - маска / мравка
"ууууууууу" прави свирката
гибка
гитка
тонто
бомбомбомбонка
тонтинка
пума
дил
гал
туп-туп-там
буаа тии!
Уато
пинка
питка - пишка
тутапи
мик
точе - моторче
готи - готви
кат-ит-ца
кукачка
кат-ит-ка
ак
ог
няма (днес сефте го чух)
митка - според случая: мишка / пирамидка
матка - маска / мравка
"ууууууууу" прави свирката
гибка
гитка
тонто
бомбомбомбонка
тонтинка
пума
дил
гал
туп-туп-там
буаа тии!
Уато
пинка
питка - пишка
тутапи
мик
точе - моторче
готи - готви
сряда, 11 февруари 2009 г.
При д-р Мустаков
Вчера водихме Деян при д-р Мустаков, за да се посъветваме дали вече е безопасно, от една страна, да разширим малко менюто на Деян с нови храни (непозволени до момента заради по-високата си алергенност), от друга, да пробваме с някой млечен продукт (да заменим досегашното супер-специално мляко с такова, дето е една степен по-ниско в стълбицата на хипоалергенните адаптирани млека - Pregomin с Frisopep, за който знае за какво говоря), и от трета, да позволи поставянето на едни забавяни досега ваксини - Приорикс и Пентаксим 3.
Нищо от тия неща няма да се реши, преди да направим нов кръвен тест на Деян, за да видим дали продължава да произвежда антитела и какви.
Така че по здравословния въпрос ще има ново включване.
Деян обаче избива рибата с неговото "Добър ден!". Като влязохме, в чакалнята за д-р Мустаков имаше едно момченце с двамата си родители, едно 7-8-месечно бебе също с двамата си родители, и една възрастна жена - общо 5 възрастни и 2 деца, голяма тълпа непознати. Деян се спря в началото и не посмя да навлезе по-навътре сред тях; вместо това се вкопчи в пръста ми и стискайки здраво, ги заразглежда изучаващо. Те пък - умрели от скука, както е нормално пред лекарски кабинет - му се зарадваха и заусмихваха, при което той съответно също взе да им се усмихва и като цяло приветливо ги гледаше. След като ги разгледа хубаво, се престраши да проговори и заяви високо: "Добър ден!"
Всичките 5 възрастни му отговориха сериозно и полу-едновременно (с леко разминаващи се гласове): "Добър ден!".
Ужким нищо странно няма в това, нормален рефлекс на хората е станало да ти отвръщат на поздрава. Да, ама като го казвам аз. Но ето, в този случай едно количество непознати възрастни хора отговаря на сина ми, на нещо, което той е казал. И гледат него, а не мен. Говорят на него. Не казват "гъди гъди" или "я кажи, слушкаш ли мама?", а истинска, човешка фраза... Импулсът да отговорят на поздрава е по-силен от осъзнаването, че това е едно малко детенце, което може би дори не разбира смисъла на фразата, която е казало. (А Деян определено не разбира, според нас си мисли че това е нещото, което казваме за да умилим хората и да им се качим след това по-лесно на главите, в т.ч. когато сме свършили някоя беля и някой ни се кара - един вид "get out of jail free" карта).
И освен това тонът им не беше присмехулен или подигравателен - макар и развеселени, тяхното "добър ден" си беше истински отговор на Деяновия поздрав. Всичките горе-долу заедно, както ученици отговарят на учител.
Направо се изумих.
Хората говорят на сина ми.
Приемат го за човек!...
Нищо от тия неща няма да се реши, преди да направим нов кръвен тест на Деян, за да видим дали продължава да произвежда антитела и какви.
Така че по здравословния въпрос ще има ново включване.
Деян обаче избива рибата с неговото "Добър ден!". Като влязохме, в чакалнята за д-р Мустаков имаше едно момченце с двамата си родители, едно 7-8-месечно бебе също с двамата си родители, и една възрастна жена - общо 5 възрастни и 2 деца, голяма тълпа непознати. Деян се спря в началото и не посмя да навлезе по-навътре сред тях; вместо това се вкопчи в пръста ми и стискайки здраво, ги заразглежда изучаващо. Те пък - умрели от скука, както е нормално пред лекарски кабинет - му се зарадваха и заусмихваха, при което той съответно също взе да им се усмихва и като цяло приветливо ги гледаше. След като ги разгледа хубаво, се престраши да проговори и заяви високо: "Добър ден!"
Всичките 5 възрастни му отговориха сериозно и полу-едновременно (с леко разминаващи се гласове): "Добър ден!".
Ужким нищо странно няма в това, нормален рефлекс на хората е станало да ти отвръщат на поздрава. Да, ама като го казвам аз. Но ето, в този случай едно количество непознати възрастни хора отговаря на сина ми, на нещо, което той е казал. И гледат него, а не мен. Говорят на него. Не казват "гъди гъди" или "я кажи, слушкаш ли мама?", а истинска, човешка фраза... Импулсът да отговорят на поздрава е по-силен от осъзнаването, че това е едно малко детенце, което може би дори не разбира смисъла на фразата, която е казало. (А Деян определено не разбира, според нас си мисли че това е нещото, което казваме за да умилим хората и да им се качим след това по-лесно на главите, в т.ч. когато сме свършили някоя беля и някой ни се кара - един вид "get out of jail free" карта).
И освен това тонът им не беше присмехулен или подигравателен - макар и развеселени, тяхното "добър ден" си беше истински отговор на Деяновия поздрав. Всичките горе-долу заедно, както ученици отговарят на учител.
Направо се изумих.
Хората говорят на сина ми.
Приемат го за човек!...
понеделник, 26 януари 2009 г.
пампес
Взехме си го.
Научил е да казва "пампес". И все още помни "коала"! Аз мислех че е трудна тая дума, ама си я казва много добре. Към менажерията преди известно време бяха прибавени "дил" (крокодил) и "ок" (носорог). Според мен не останаха животни неназовани.
А пък като го попитам как се казва, след известно замисляне отговаря Деян, това не е ново. Но като го попитам как се казва тати, се оказва пак Деян. А като му играя театър с животните, едното среща другото, казва "дооба денн!" и пита - "как се казваш?" - и тук Деян бърза да отговори вместо животното - "Деянн!"
Всичко живо се казва Деян.
Видях го покачен върху библиотеката, и огромното удоволствие, изписано на лицето му.
Новата тема, на която ще се притеснявам, е гърнето (т.нар. "гинето" - писах вече за обръщането на "ъ" в "и"). Не ще да седне там и туй то.
Научил е да казва "пампес". И все още помни "коала"! Аз мислех че е трудна тая дума, ама си я казва много добре. Към менажерията преди известно време бяха прибавени "дил" (крокодил) и "ок" (носорог). Според мен не останаха животни неназовани.
А пък като го попитам как се казва, след известно замисляне отговаря Деян, това не е ново. Но като го попитам как се казва тати, се оказва пак Деян. А като му играя театър с животните, едното среща другото, казва "дооба денн!" и пита - "как се казваш?" - и тук Деян бърза да отговори вместо животното - "Деянн!"
Всичко живо се казва Деян.
Видях го покачен върху библиотеката, и огромното удоволствие, изписано на лицето му.
Новата тема, на която ще се притеснявам, е гърнето (т.нар. "гинето" - писах вече за обръщането на "ъ" в "и"). Не ще да седне там и туй то.
сряда, 14 януари 2009 г.
Филологически наброски
Не е неочаквано или пък неразбираемо, че начинът, по който децата се учат да говорят, е любим обект за изследване от филолозите по всичките земни кълбета.
В тая връзка ми се ще да споделя някои наблюдения над говора на Деян.
В опита си да имитира думите, които казваме и които вече той разбира, се забелязва една често повтаряща се грешка: вмъкването на излишен звук (епентеза ли се казваше това?), който алитерира с някой от следващите звуци в думата (и то по-скоро със съгласната в ударената сричка). Примери: нуначе (юначе), дудаи (удари), пупашка (опашка), дудата (водата).
Спомням си, че докато се занимавах със староисландска поезия, бях добила вкус към алитерациите и бях започнала наистина да чувствам тяхната поетичност.
Всъщност за староисландската поезия алитерацията е първична, имам предвид, те не познават римата преди да навлезе за първи път чрез преводи на чуждоезична литература, доста по-късно при това (към края на Средновековието).
Ние тук сме свикнали да възприемаме поезия чрез рима, но Деян ми подсказва, че за неговия необременен ум алитерацията е не по-малко естествена от римата. Когато в езика основното значение се носи от началото на думата (където се пада ударената сричка обикновено), а в края на думата може да се смотолеви нещо (както Деян често прави - багерът е "ба(ъъ)", гущерът -"гу(ууфф)"), алитерацията прави силно впечатление и не може да остане недоловена. Ако пък езикът е такъв, че ударенията се падат в края, тогава предполагам по-естествено би възникнала римата.
Друго, което Деян прави, е да вмъква назални, където привидно не им е мястото: бамбин (вместо бабин), имах и още един пример ама го забравих. [Редакция 16.01.: тонтинка! (стотинка)]
Освен това за преминаването от -дн- в -нн- си имаше някакъв термин но не го помня, всеки случай си е известно езиково правило - в Деянова интерпретация думата "падна" звучи "пання" (не знам мекостта пък откъде идва).
В и Б са често взаимозаменими, в смисъл преминават от едно в друго - ярки примери за близостта на тези два звука са старо/ново-гръцкият и испанският. При Деян също трудното В се заменя от по-лесния за него звук Б (по-лесен, защото е имал възможност да го упражнява от по-отдавна; все пак част от оборудването, необходимо за произнасяне на В, пониква по-късно отколкото бебето започва да имитира говора ни). По тоя начин преди време бях познала, че думата "видра" в Деянова интерпретация ще звучи "бида".
И накрая, както знаем, звукът ъ е характерен за българския език и го отличава от станалите славянски - води се за белег за тюркско влияние (ако не чак произход). Деян сигурно е в по-голяма степен славянин, отколкото тюрк, защото се забелязва ясно изразен проблем с ъ-то - просто не може да го произнася. Вместо дънки казва динки, вместо гъска - гитка, бръмбар започва с "бим-" и други подобни.
В старанието си да изговаря - това наистина е труд за него - той редовно вмъква по едно ясно доловимо придихание между плозивни и фрикативни - шапка, митка (мишка), топка.
И накрая две не съвсем свързани с горното бележки, но докато сме на тема език.
Изключително доволни сме, задето избра да сведе пеперудката до "утка", та не се налага да се червим (а то в детските книжки изобилства от нарисувани пеперудки).
А една от последно научените фрази е "добре, айде". След като усвои практиката да ни поздравява с "доба денн" при всякакви поводи, сега е минал на "добе-айде" - никога преди не си бяхме давали сметката колко често го употребяваме. При всеки разговор по телефона, при всяко обсъждане на елементарни ежедневности от сорта да отидем ли сега до магазина и да сменим ли памперса преди да сложим Деян да се храни. Едва когато започна да ни повтаря, обърнахме внимание.
В тая връзка ми се ще да споделя някои наблюдения над говора на Деян.
В опита си да имитира думите, които казваме и които вече той разбира, се забелязва една често повтаряща се грешка: вмъкването на излишен звук (епентеза ли се казваше това?), който алитерира с някой от следващите звуци в думата (и то по-скоро със съгласната в ударената сричка). Примери: нуначе (юначе), дудаи (удари), пупашка (опашка), дудата (водата).
Спомням си, че докато се занимавах със староисландска поезия, бях добила вкус към алитерациите и бях започнала наистина да чувствам тяхната поетичност.
Всъщност за староисландската поезия алитерацията е първична, имам предвид, те не познават римата преди да навлезе за първи път чрез преводи на чуждоезична литература, доста по-късно при това (към края на Средновековието).
Ние тук сме свикнали да възприемаме поезия чрез рима, но Деян ми подсказва, че за неговия необременен ум алитерацията е не по-малко естествена от римата. Когато в езика основното значение се носи от началото на думата (където се пада ударената сричка обикновено), а в края на думата може да се смотолеви нещо (както Деян често прави - багерът е "ба(ъъ)", гущерът -"гу(ууфф)"), алитерацията прави силно впечатление и не може да остане недоловена. Ако пък езикът е такъв, че ударенията се падат в края, тогава предполагам по-естествено би възникнала римата.
Друго, което Деян прави, е да вмъква назални, където привидно не им е мястото: бамбин (вместо бабин), имах и още един пример ама го забравих. [Редакция 16.01.: тонтинка! (стотинка)]
Освен това за преминаването от -дн- в -нн- си имаше някакъв термин но не го помня, всеки случай си е известно езиково правило - в Деянова интерпретация думата "падна" звучи "пання" (не знам мекостта пък откъде идва).
В и Б са често взаимозаменими, в смисъл преминават от едно в друго - ярки примери за близостта на тези два звука са старо/ново-гръцкият и испанският. При Деян също трудното В се заменя от по-лесния за него звук Б (по-лесен, защото е имал възможност да го упражнява от по-отдавна; все пак част от оборудването, необходимо за произнасяне на В, пониква по-късно отколкото бебето започва да имитира говора ни). По тоя начин преди време бях познала, че думата "видра" в Деянова интерпретация ще звучи "бида".
И накрая, както знаем, звукът ъ е характерен за българския език и го отличава от станалите славянски - води се за белег за тюркско влияние (ако не чак произход). Деян сигурно е в по-голяма степен славянин, отколкото тюрк, защото се забелязва ясно изразен проблем с ъ-то - просто не може да го произнася. Вместо дънки казва динки, вместо гъска - гитка, бръмбар започва с "бим-" и други подобни.
В старанието си да изговаря - това наистина е труд за него - той редовно вмъква по едно ясно доловимо придихание между плозивни и фрикативни - шапка, митка (мишка), топка.
И накрая две не съвсем свързани с горното бележки, но докато сме на тема език.
Изключително доволни сме, задето избра да сведе пеперудката до "утка", та не се налага да се червим (а то в детските книжки изобилства от нарисувани пеперудки).
А една от последно научените фрази е "добре, айде". След като усвои практиката да ни поздравява с "доба денн" при всякакви поводи, сега е минал на "добе-айде" - никога преди не си бяхме давали сметката колко често го употребяваме. При всеки разговор по телефона, при всяко обсъждане на елементарни ежедневности от сорта да отидем ли сега до магазина и да сменим ли памперса преди да сложим Деян да се храни. Едва когато започна да ни повтаря, обърнахме внимание.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
