Ние, родителите

За тази година, първата от живота на сина ни, се случиха разни неща, които аз ще взема да изброя.

Веселин си отряза косата. Като се запознахме, беше с подрастваща коса, след това тя допорасна и оттогава си я държеше дълга ("под мою давление", както казва баба ми), но трябва да се признае, че от доста време вече беше редно да мине в лагера на порасналите хора. Простих се с един от елементите на идеалната сватба, а именно - дългокосия младоженец ;) но поне Деянски успя да види баща си дългокос - не че ще помни разбира се, но ги има на снимки за доказателство :)
А ние между другото ако продължим така да се мотаем, току виж един ден сме се дотътрузили в гражданското с бастунчета - procrastinate later, дето има една дума.

Попътувахме доста. Да са живи и здрави бабите, че си гледат внуците ;) докато ние си хайманосваме като млади гаджета (разбира се и работодателите да са живи и бизнесите да процъфтяват, та да има и за детегледачка да се плаща).
Отидохме за пръв път в Гърция - изкарахме една тридневна почивка на Халкидики и беше чудно.
Разходихме се и до Виена, където аз стъпвах за първи път, видях наживо любимия си Schiele, пих прясна бира и ядохме 2 метра наденица (от която ни останаха към 40 сантиметра). И се изненадах много приятно, че Виена всъщност е прекрасен град. На 30-годишна възраст човек е благодарен, когато се намери какво да го изненада.
Планираме следващото low-cost пътуване да е до Рим (където съм се отбивала все за малко и бих искала да имам повече време, за да си го разгледам със собствено темпо) или Барселона (където не съм била още, но чувам, имало височки кули за качване).
Веселин се качи с мен на Виенско колело.
Из България обиколихме, за да я обикнем, на 2 фирмени пътувания - в Доспат с Веселиновата фирма и в Сандански с нашата. За първи път бях на СПА.
Успяхме да наминем и към Стара Загора - прекрасен град - за да се видим с братчедите.
Досега не сме се осмелили да предприемем пътуване с Деян. Той обикаля по самостоятелен маршрут - между Вършец, Ботевград, Овча купел и Горна баня :)

С триста зорове и перипетии най-накрая завърши и излезе играта, по която Веселин работи в последните 3 години. Това е втората игра, която изкарва изцяло, и първата му като арт директор.

Аз отсъствах от работа половин година, след което се върнах и си продължих оттам, където бях оставила нещата. Отскоро имам асистентка, малко нестандартна си я избрах, та ще видим какво ще излезе от тая авантюра.

Скоро не е имало MAS, затова пък има openlyfeminist и Петя и Кайл. С Надя се виждахме по-често за известно време, но напоследък пак се затрихме - откак съм на работа. Хубавото е, че се събрахме пак с Лили. Плейбек театърът потенциално се връща в живота ми.

Родиха се бебета: Боян (2 седмици след Деян), Калина (на равноденствието), бебета на колеги (Боян на Чоката) и на клиенти (Боян на Мартето).

Брат ми се ожени (се ожениЛ всъщност), даже и сватба щеше да вдига ама нещо се ската в крайна сметка. Мими се сгоди, събра се с мъжа си и се премести от кооперацията с претенциозните аристократки. Добре се представят по фронта на вуйчовците и лелите, все пак за Деян са нужни братовчеди! Лошото е че ще са далечни все (в разстоятелен смисъл) - ако не са женевско/амстердамско/лондонски българоавстралийчета, то ще са българоканадчета. Това за Канадската емиграция на брат ми и Марийка не го считам към добрите новини (егоистично погледнато), но пък е реализация на отколешна тяхна мечта, така че си е постижение.

Веселин държи да бъде вписано за протокола, че миналото лято играл StarCraft 2 (словом, ДВЕ).

Открихме цяла вселена от интересни книги. Веселин изобрети нов подход към подбора на литература. Нямаме достатъчно дълги животи, за да си позволим да четем плява, само защото се намира на българския пазар и/или е преведена на български, и веднъж осъзнали изолираността и неадекватността на българската книжна действителност, гениално се сетихме да искаме препоръки и книги от чужбина.
В резултат на този подход в къщата ни влязоха автори като John Irving, Cormac McCarthy, Georges Perec, Iain Banks, Mo Yan, Richard Feynman, Dave Eggers.
Имаме много за четене и това вече ни радва - читателският опит вече не се характеризира с усещане за компромис, жертва, с дистанцирана насмешка към некадърността на автора и/или преводача.

Ходихме на концерти. Още с големия корем (преди повече от година, хехе) видях наживо Blind Guardian; а есента на 2007 дойдоха Amorphis.

За пръв път карахме Коледа вкъщи. Това е огромно скъсване с традицията с дълбок символичен смисъл: Деян е изместил центъра на семейството.

За пръв път бяхме домакини на новогодишно парти. Получи се прилично, отчитайки липсата ни на опит в цивилизования тип купони.

Веселин даде няколко интервюта за разни телевизии, списания - български, чужди. Ама ги нямам събрани.

Аз пък бях на една много интересна командировка в Осло, на семинар, озаглавен Digital Storytelling, и слушах лекции от разни топ шотс в областта на специалните ефекти и превиз-а. Запознах Здравко с милите ми кумци, ходихме в парка Вигеланд и в кръчмата Джекил'с (където в тоалетната се влиза като бутнеш на специално място в стената с книгите), ядохме знаменитите ословчански хоци доци (от по 9 кинта парчето за едно нюнюфче). Беше ми много приятно да съм пак в Осло.

Дообзаведохме си апартамента, така че - не че е финален - но вече се живее нормално в него. Купихме си диван, секция, ъмм, това не е интересно...

Имахме първото си ПТП. На път към Ботевград след работа, бързахме да стигнем до Вършец за да си видим Деян и да прекараме с него почивните дни, а то валеше като из ведро. Един камион намали рязко, колата зад него успя да спре на косъм, но аз поднесох и изгубих контрол над Вектрата. Прекосихме, пързаляйки се, лявата лента, ударихме се в мантинелата, после се изпързаляхме наобратно и някъде там я овладях.
Тъкмо си я взех от ремонт. Но е крайно време да си купим друга кола.
В резултат от удара си открихме PSP-то - било се закопало някъде под седалките... А ние си мислехме, че са ни го откраднали!
Подариха ни нов XBOX (стария ни го откраднаха ама наистина), изиграхме Mass Effect.
Гледахме разни филми, като за най-добър се класира No Country for Old Men; останалите ще да са били толкова безлични, че дори не ги помня.


В следващия постинг от този тип, след година, се надявам да прочетете:
- купихме си кола, много е яка
- направихме първата си вноска за апартамент, намира се на страхотно място и вече ще сме близо до работа и ще можем да прекарваме повече време с Деян
- пътувахме :)