Мушморочик отпразнува чудесен рожден ден.
На 28 юни - е, не на деня, но пък събота - ден, в който беше възможно да се случи целодневното семейно събиране; в Горна баня при наште (тенкю пипъл за организационната... помощ? класира ли се за помощ, когато съставлява 95 процента от действието?); на теферич на терасата и в градината на новата люлка - екстра си му беше!
Имаше шарени балони, навързани по цялата тераса; имаше лъскав балон с формата на цифрата "1", голям горе-долу колкото самия Деян; и един самопееще балон (=пеещ от само себе си като го пернеш с юмрук) с Мечо Пух на него. А ние точно в момента се занимаваме с едни Дисниеви анимации и съм се побъркала от МечоПуховци, та като го видех, все за работа се сещах :)
И островърхи шапчици имахме.
И разкошна лека лятна торта! От която за съжаление Деянски нямаше начин да хапне, ноооо пък имаше печена пуйка (специално ястие за специалния повод), от която за първи път Деян яде еднаква храна с нас! :) (Е, омешахме му я с тиква, щото малко суха му се стори като я пасирахме)...
Не знам кога ще се организираме дотолкова, че да пусна някоя снимка на Деянчик в огромния надуваем басейно-камион, който получи (специално донесен чак от далечна Дания). Изправен до кормилото и го върти с една ръка, почти както аз правя :)
Документирахме събитието и с видеокамера. Трябва да свалим материала, за което ми е нужна помощта на колегата Дени, но той в момента има толкова много работа, че не мога да го ангажирам. А и имаше рожден ден вчера баш :)
Това беше и последното публично показване на Деян с дългите мекички бебешки къдрици. Веднага щом го изпратихме в Ботевград за поредните две седмици, баба му го подстрига късичко късичко, та да му е прохладно в летните жеги. Как се подстригва такова активно детенце, което щъка нагоре-надолу почти непрекъснато, направо не мога да си представя!
Когато отидохме тази сряда да си го видим, че ни беше домъчняло вече, направо изглеждаше като друг човек. Вече му викаме Рапончо.
Веселин е отрязал кичур от бебешката косица и аз го скатах в един плик да си го пазим по сантиментални причини. И пъпчето пазим още.
И в Ботевград има едно кичурче. Да си го имат и там :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Искааааам филмаааа! Нали може да се качи на някой диск и да се прати до наше село? Ма моля, искам.
Пък аз видях шофьора в зелената кола, ей много горд и доволен:)
А пратих няколко снимки на моята дружка Марлена (която, ах какво съвпадение, сега живее точно в Копенхаген) и тя каза,напълно разбираемо, че Деян е "чак неприлично красив"...:)
Публикуване на коментар