Обедна почивка ли? Няма такива работи. От известно време се процедира така: Ани взима от Ниагара (онзи якия пектопахт) обедното им меню, аз казвам какво да вземе за мен (и останалите ако искат нещо също си казват) и ни носят яденето.
Така благодарение на Веселин, който препоръча тази схема, имам едно 1-часово вдигане на задника от стола по-малко.
Браво и благодаря.
Деянски е без нас и ние сме без него. На връщане от Косьовата сватба вчера успяхме да минем през Ботевград и да го погледаме за 5 минутки как спи. Спи като ангел, на мама сладурчото! Облечен в пижамка, с която изглежда като бебенце понеже е цяла, и се пльоснал отгоре върху завивката и няма начин на света да бъде завит без да бъде разбуждащо преместен. И с биберонката, от която от време на време си придърпва. По корем.
Бях му купила едни обувки от Добрич... Оказаха се малки. Не мога да преценявам големината на обувките, които ще му станат. Трябва да е с мен. Чоки и Деси ги наследиха за Боянчо, обувчиците са много хубави иначе, а той тъкмо ще прохожда. Така че не ме е яд, но Деян си остава в нужда от обувки за зимния период.
После като се прибрахме, направихме пак една сесия гледане на Деянски снимки - от началото на годината... когато беше на 6 месеца. Много различно изглежда от сега! Дебели бузи, още проблема с екземата, лигави се много, и най-вече - много различно се държи... Не може да прави неща, които сега са му ежедневие. А ние сме си същите. Озадачаващо някак.
На море без него беше почивка (от онези, дето ти доскучава), но и ни липсваше, разбира се. Всички бебета по плажа събираха умилените ни погледи, изглеждахме като двойка която или много се опитва да има дете, но не може, или наскоро е загубила своето. Да ни ожали човек. А кръстът ми не се оправи, още ме боли...
За прощъпулника сега няма да пиша, ще приложа видео щом успея.
Трябва да ходим при Мустаков на редовен преглед (и да каже каква нова храна може да дадем - глутенът върви добре засега, а дадохме и грозде; иска ми се грах да въведем но понеже е белтъчна храна, ме е страх) и при педиатърката на редовен преглед с мерене и ваксина Приорикс.
Освен това трябва да му вадим паспорт за да замине за сватбата на леля си.
А нямаме кола :)
Спешно, спешно трябва да купим една кола. Ква да е.
Избрала съм Peugeot 306. Веселин е избрал Audi Q7.
Огромна дилема...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Аз ще пращам бисквити Bambosan по София, от тия без глутен, мляко и яйца. Три пакета поръчах, ще и ги връча в петък, ще ги донесе в понеделник, после се разбирайте за предаването на стоката:) Но малко ме обърка твоето съобщение - ако сте почнали глутена, трябват ли ви още не-глутенови бисквити? Между другото, оказа се, че на Адисън един от лондонските племенници също е алергичен към глутен, та няма Деянски да е сам в торто-неяденето:)
А по повод на пазаруването за зимния сезон. Ако можеш да устискаш, не купувай нищо (или нищо съществено) до ноември. Тук детските неща са не само много по-качествени, но и по-евтини. Ще му ударим един shopping като по филмите. С моята алергия към пазаруването, открих че само Деянски нещица ми е кеф да обикалям да търся, та ще се юрнем;) Щеше ми се да пратя някоя дрешка по София, ама няма как, че тя само с ръчен багаж, а бисквитите тежат повече от кило.
Хаха...Деянски с паспорт, бях го забравила този момент. Ама, моля, той направо си се квалифицира за вице-президент на САЩ, между неговия паспорт и този на Сара Пейлин я има няколко месеца разлика, я не:)
Аз пък си харесах Пежо 307:)
Като почне да говори, развитието ще е още по-скокообразно, имайте готовност.
Чакам с нетърпение видеото от прощъпулника :)
Публикуване на коментар