Малки победи

Вчера имахме прекрасна вечер. Бях си я мислила цял ден как ще я направим и я направихме, и стана.
А именно, голямото ни притеснение от напоследък е все по-големия проблем на Деян с къпането. То като си помислим сега, погледнато назад във времето, тоя проблем си е възникнал постепенно и се е задълбочавал непрекъснато, но в последните седмица - две стигаме до истински истерии. По думите на Веселин, повече от това едно дете не би могло да крещи, дори и ръцете да му режеха. Къпането е за Деян мъчение, от което по-голямо не може да съществува. Навремето беше така само докато миехме косата, но последното ни преживяване беше разтърсващо - самата идея да го доближим до ваната, да го сложим в нея го изпълваше с неистов страх, той се вкопчваше в мене с ръце и крака и пищеше, а аз трябваше силом да го изтръгна от себе си, а Веселин бързо-бързо да полива и да плакне дупето - дори не михме косата тогава...
Като приключи тормоза и го завихме в хавлийка, отне много дълго време, докато се успокои. Хлипаше уплашено, отказваше дори биберонка, говореше с тихо плачливо гласче, през задъхани хлипове - "тати къпе", "не, не". Това никак не е характерно за него, обикновено каквито драми се случват в банята, се забравят тутакси щом излезем оттам.
Та много се ошашавихме.

И вчера предприехме лечебна тактика - обърнахме го на игра и не пристъпихме към никакво къпане. Занесохме едно шарено легенче в банята, насипахме в него играчки и подканихме Деян да си плацика в него. Отначало дори не във ваната - сложихме легенчето върху капака на тоалетната чиния и Деян прав до него, облечен, да си цапоти. Като се заигра така, постепенно го съблякох. Той не че беше кооперативен (напоследък имаме големи драми и при събличането - отказва и се бори срещу), но по-скоро не забеляза какво се случва, защото беше улисан в играта. Като го съблякохме, преместихме легенчето във ваната и той сам поиска да влезе вътре. Пълнихме легенда с нова и нова вода и го изливахме във ваната, докато не се понапълни тя самата - което ни позволи да измием дупето без проблеми. Дадохме го много лежерно - не настояхме за повече.
После си го облякохме, дадохме млякото и той ме инструктира, че "Ето тука двамата пинкаме" и ми направи предложение, на което не мога да откажа - а именно, пльосна се безцеремонно на възглавницата ми на спалнята и ме изкомандва да "лягаме двамата". Гушкахме се, после го убедих някак да ме остави да го пренеса в креватчето му, туширах бързо разрастващото му се недоволство с приказката за трите прасенца (опитвам се да налагам уговорката, че мама разказва приказка само когато Деян е легнал, докато е прав не разказвам - и той май го понаучи това), и накрая го изчаках да заспи, преди да се измъкна.
За къпането с играчките го питахме дали иска "уте пак" и той потвърди, че да, иска. С нетърпение чакам следващите възможности за такива приятни и спокойни вечери и се надявам, че постепенно ще свикне, че водата е добро.
Главата не виждам как скоро ще спре да е проблем - не мога да му обясня как да си я държи, че да не му влиза вода в носа и устата, евентуално мога само да пробвам да го накарам да стиска очи, че то детски детски ама шампоан си е - няма как да не е неприятно, ако попадне в очите.