Свят без дискриминация

Като скромни привърженици на идеята за свят без дискриминация, и двамата с Веселин при всяко влизане в магазин за детски играчки изпитваме споделено възмущение от профилирането на играчките по полов признак и то от най-ранна детска възраст. При играчките за момичета проблемът е особено остър, защото огромната част от тях директно отразяват представата на обществото за ролята на жените в него:
а) кухненски комплекти
б) игри от тип ръкоделие, които служат за изработване на всякакви шарени украшения
в) кукли - сред които разбира се на първо място Барби - с ясно послание относно представата за женска красота
г) и отделни турбо-изцепки като: "РАЗСИПНИЦА: Как да изхарчим повече пари (Игра за момичета!)"

Винаги съм много затруднена, когато търся подарък за момиченце, защото категорично не бих подарила никое от гореизброените и изборът силно се ограничава.
При книжките пък има други драми - масата от тях са с покъртително грозни илюстрации, а особено пък тези от издателство (или поредица, не знам) "Златното пате" са и с наистина малоумни текстове - нека цитирам едно стихче по памет:
"Жабчо каза възхитен:
като блато съм зелен!"
(това е цялото, да не си помислите че го вадя от някакъв контекст. Стихчето има за цел да каже на детето, че жабата е зелена. В книжка, която представя цветовете чрез различните животни.)
Като говорим за художествени качества, безспорно Дисниевите герои са добре изпълнени, но пък аз имам едно подчертано нехаресване може би най-вече към тяхната преекспонираност, към доминирането на вкусовете от Дисни-стилистиката (твърде клиширано ми е). С времето отстъпих и допуснах вкъщи тайфата на Мечо Пух; за останалите все още се дърпам.
На всичкото отгоре ако книжката е с приказки, аз държа приказките да са политически коректни, а пък самата същност на (народната) приказка по принцип е такава, че те са всичко друго но не и това. Ако няма насилие и разни страхотии, има злорадство; има глупост; има надлъгване; и разбира се, има натрупвани с хилядолетия джендър стереотипи. С една дума, приказките учат на ценностна система, която напълно противоречи на моята собствена.

И ето, става вечер и искам някой път да разкажа на Деян приказка, и се опитвам - напъвам се да се сетя нещо друго освен Червената шапчица и се сещам за Пепеляшка - приказка, която ни учи, че за едно момиче най-голямото щастие е да се омъжи за някой принц, а пък подходящият жених ще хареса момичето на база красивата му рокля, която непременно трябва да е по-красива от тази на всички останали, защото това е единственият начин момичето да бъде забелязано.
Тегля една майна на Пепеляшка и се сещам за Рапунцел. Това е приказка, която ни учи, че сексуалното съзряване на момичетата е опасно и освен това, че поведението и контактите на момичето в този период следва да бъдат контролирани; научаваме също, че умното момиче може с хитрост да се измъкне от ситуацията, като прибегне до тайно нарушаване на забраните (защото разбира се това е начинът, по който жената следва да постига целите си: потайно и чрез хитрост, а не в открит конфликт); и накрая, че ултимативната цел на едно момиче е да бъде обладано от съответния обожател, който обаче всъщност е перспективен, защото е принц (никак нямаше да е ОК, ако беше някой льохман). Също така важно е сексуалният акт да се извършва тайно, иначе следва наказание; и изобщо хем сексът е кофти работа, хем тия дето ни го забраняват са още по-кофти. Все пак момичето е красиво, нали има нечовешки дълга руса коса.
Решавам че на Деян му е рано да слуша за сложната ситуация около сексуалното съзряване в миналото и днес, пък и темата е встрани от него понеже конкретно тая приказка е за женската гледна точка, и търся други истории, други мотиви.
Деян лесно запаметява ритмична и римувана реч, и вече знае наизуст "Бабо Мравке, де така? / Тичам, Щурчо, за храна..." - и т.н., та чак до покъртителния край, в който разбираме, че да си музикант е недостойно и презряно занимание и не се счита за работа, поради което разумната и предвидлива баба злорадо ще остави щурчето да гладува през зимата, чрез което справедливостта ще възтържествува. Е това вече съвсем лично го приемам, не само от името на приятелите си музиканти, а от името на всички, заети в entertainment индустрията, какъвто се явява дори и собственият ни отруден Тати.

Аз и друг път съм коментирала тия и подобни тям въпроси (макар че сега не ми се търсят линкове към конкретни постинги), та който ме чете от по-отдавна, да прощава, ако се повтарям. Обаче днес попаднах на блога на Виктория и Беатрис, които планират да имат дете и са решени да изградят за него свят без стереотипи, без дискриминация, да възпитат в него определени ценности в тая посока - и цялата тема, която чувствам много близка, отново ме предизвика да я коментирам. Не можах да не се обадя и там с присъщата си многословност, и понеже ми беше малко, просто продължих и тук :)
Конкретният постинг е този, а блога ще го линкна отстрани.