Раждането - на практика: част 1

ДУЛАТА

Моята дула се казва Елена Кръстева. Препоръча ми я Ичо и ми даде телефона й. Обадих й се, разбрахме се да се видим.
Освен дула, Елена е и сертифициран консултант по кърмене, което за мен беше изключително важно, тъй като след неуспешния ми опит с кърменето на Деян, сега търсех всякакъв вид помощ и подкрепа, за да успея да кърмя този път. 
А освен тези две неща, тя е също и психотерапевт. В разговора с нея веднага усетих, че мога да се отпусна и да се доверя. Споделих всичко, което си мислех около предстоящото раждане, а към този момент все още нямах представа дали предпочитам секцио или естествено, бях доста несигурна. Имаше и една камара детайли, за които не бях наясно с предпочитанията си. Но психотерапевтите, които познавам, имат една обща черта: обран, сдържан стил на общуване, при който успяват да поставят теб в центъра и разговорът помежду ви да вади всъщност неща от теб, да е по някакъв начин разговор с теб самия. Те не ти вменяват идеите и разбиранията си и не ти предоставят готови отговори. В ролята си на дула Елена прави същото: изслушва, задава уточняващи въпроси, разисква с мен различните възможни варианти, споделя информацията и опита, които има, но не ме подбутва към едно или друго решение - оставя ме аз да реша и не изразява оценка. Беше ми необходим доста кураж, за да се реша на естествено - трябваше да адресирам страхове и притеснения от различно естество:
(1) болката: тъй като ми е непозната като тип, не можех да преценя дали ще бъде по силите ми да я понеса. Няма как да се вземе информирано решение така. Но се изтарикатихме: решихме да не взимам решението все още, а да изчакам да започне нормално раждане (т.е. да не насрочваме дата за секцио), и по време на процеса, ако реша, че се отказвам, винаги могат да ме срежат (по думите на лекарката - за 10 минути го правим!). Това ми вършеше работа. Обичам да си държа опциите отворени, в противен случай бих се чувствала малко като в капан и можеше да се паникьосам. А самото знание, че имам избор да се откажа, ми даваше повече сили да издържам.
(2) обезчовечаването: навсякъде в статиите и разказите, които четох, раждането е описано като много първично преживяване - назад към природното, животинското, граничещо понякога с мистичното. По този въпрос съм не, благодаря. Аз харесвам цивилизованата си, рационална същност, ценя способността си за самоконтрол, и идеята за раждащата жена като всеки един друг вид раждащо животно, макар и винаги изразена с някакъв ореол на очарование и възхищение, за мен е ужасно противна, унизителна някак, срамна. В тази връзка, аз съм и доста свенлив човек, и всякаква силова намеса в областта на гениталиите ми се струва кошмарно преживяване (почти имам комплекс: например не мога да понасям във филмите сцени на изнасилване - това е единствената екранна бруталност, която ме кара да превъртам напред или да крия очи и уши). Спомням си как след първия ми гинекологичен преглед, в тийнейджърска възраст, седях на стълбите пред кабинета и ревах, отвратено, погнусено и обидено, и после не можех да правя секс поне две седмици. Раждането от своя страна е all about гениталиите - с разтворени крака, всевъзможен народ бърника вътре, повече време те гледат там отколкото в лицето. Вагината ти става твое лице. Самата представа за това ме кара да се свия в конвулсивен подтик да изпълзя встрани от насочената светлина на прожектора и да се скатая в някое тъмно ъгълче, да стана невидима. 
Но хубавото на естественото раждане, за разлика от дирижираното медицинско такова, е че то може да се извърши, поне теоретично, и без изобщо да се легне по гръб и да се допусне интрузивно чуждо вмешателство. Представата ни е грешна и идва от всеобщо разпространените болнични практики. 
(3) последствията - дали ще има поражения върху сексуалния ми (ни) живот. Дали родилата жена става по-хлабава, по-широка, по-отпусната; какво точно променят разкъсванията, срезовете, шевовете? Хубавото на естественото раждане за разлика от дирижираното е, че може да се работи за избягване или поне минимизиране на тези последствия. В някои случаи все пак ги има - толкова по-малък процент, колкото по-добре върви раждането (като за това има значение както естествените дадености, така и начинът, по който се води).

Аз сега описвам всичко това с много думи, назовавам нещата директно, структурирано... В разговорите с Елена не беше така - беше ми каша и се сещах хаотично ту за едно, ту за друго. Подредеността настъпи впоследствие. Не знам дали по принцип е така, или аз така си го направих, но в разговорите с дулата човек може да извърши такава психотерапевтична работа - да извади на бял свят страховете си, да ги осъзнае и разбере, да ги сподели с най-големия си помощник, който ще бъде до него във важния момент. Така може да се отърве от някои от тях - които се оказват основани на погрешна информация - и да се подготви за останалите, с които просто ще трябва да се сблъска и преодолее.

Тази част от разказа ми се оказа по-многословна, отколкото очаквах, но сега докато описвам тези неща, си давам сметка колко изключително важна е била тази психологическа подготовка за мен. Цял живот, от малко момиче, възрастните жени около мен са ме плашели с раждането (помня баба ми, като ме водеше на зъболекар и аз не исках да си отворя устата щото ме болеше, двете заедно със зъболекарката се опитваха да ме мотивират, като насмешливо ме питаха "Ти ако един зъб не можеш да изтърпиш, как ще раждаш един ден?"). После са ме плашели филмите, после разказите на току-що родили майки по форумите на Дир-а и БГ-мама. И някакси накрая само за един месец успях да превъзмогна тези трупани с години негативни нагласи и да се успокоя, и да отида спокойна на раждането си.

БОЛНИЦАТА И ЕКИПЪТ

В сайта на дулите е публикувано кои болници работят понастоящем с дули. Трябваше да изберем някоя от тях. Направихме избора, след като обсъдихме други параметри: практиките в съответните болници покрай грижата за бебетата, например храненето с адаптирано мляко; допускането на бащата и т.н., и изборът на Св.Лазар сам се очерта. Ключово беше също, че Елена вече беше ходила на раждания там, познаваше екипа и те - нея, и имаше впечатление, че естествените активни раждания са започнали да им се получават. На това отгоре, нали тъкмо бяха разкрили и зала за активно раждане. Нещата се напаснаха и отидохме при тях.
Говорихме първо с д-р Тияна Николова. Обсъдихме с нея какво искаме, предоставих й изследванията ми до момента, тя се запозна с тях и ме прие и за преглед, уговорихме се кога ще започнем запис на тоновете. После една от акушерките ни разведе из самата болница и ни показа стаите (всяка стая има различна цена), залата за естествено раждане (беше с пълно басейнче с вода, очакваха жена за водно раждане), самата родилна зала с операционната непосредствено до нея, неонатологичното отделение - всичко. Обстановката беше много приятна - като в тризвездно фамилно хотелче :) Всичко е новичко, чисто, приятни цветове и материали, има уют. Но по-важното бяха хората: персоналът изглеждаше спокоен, приветлив, всички ни посрещаха с усмивка и мило отношение. Не видяхме родилки и бебета. Изглеждаше, че всичко чака само мен и всички ще ми предоставят пълното си внимание :) Няма нищо общо с лудницата и студенината в Тина Киркова и Майчин Дом.
Капарирахме пакет за раждане - цената му е различна в зависимост от конкретната стая, която избереш, но винаги включва избор на лекар, самото раждане независимо как се проведе, и престоят след това. Някои неща, които в другите болници се считат за екстри, тук се подразбират: присъствие на бащата, самостоятелна родилна зала (тя така или иначе е една), ползване на залата за естествено, включително, ако сте се уговорили предварително, басейна (но само до пълно разкритие, не се ражда в него), всички стаи са единични, със собствена баня - всъщност човек си ползва стаята от самото начало, т.е. и като предродилна.
След като всичко това беше решено, на следващ разговор с Елена решихме да направим и избор на акушерка (той се заплаща отделно) и да изберем Емилия Казълова. Факторите бяха два: опитът на Елена с нея при други естествени раждания, и това, че Емилия е от малкото акушерки, запознати както трябва с темата за кърменето, т.е. тя щеше да разбере защо искаме повечето неща, които искаме, а и после, след раждането, щеше да може да ми помогне с кърменето, когато Елена я няма. Показателен е самият факт, че по собствена инициатива Емилия се е записала на обучение по кърмене. В България огромна част от проблемите около ражданията са свързани с това, че всички по веригата се водят от остарели знания и спазват остарели практики, и твърде малко медици полагат усилие да се държат в течение със съвременното развитие на науката и да актуализират информацията си. Така че е много ценно да попаднеш на някого, който е наясно с нещата, с които целият останал свят е наясно, но никой в България.
Направихме и план за раждане, по формуляр от сайта на дулите, и при следващата ни среща с д-р Николова й го дадохме, тя се запозна с него и го прибра в досието ми. Дадохме и един екземпляр на Емилия.
И зачакахме Ева да реши да се роди.

Знам, че съм ужасно муден разказвач, защото се отклонявам често и навлизам в прекалени детайли, но искам да запазя всичко, което си спомням, пък и днес ми потръгна с писането - навън вали, Ева се кърми и подремва в мене, и какво по-хубаво имам за правене? Но се уморих да пиша с една ръка и останалото ще доразкажа другия път.