Раждането: цифри и равносметки

На Веселин му се подкосиха краката и изхлипа. Аз... се изненадах. Тъкмо ми беше тръгнало с напъните, бях им хванала цаката, дето се вика, и то взе че свърши. Аз можех още. Сложиха Ева на гърдите ми. Изчакаха пъпната връв да спре да пулсира и предложиха на Веселин да я отреже. Той отказа. Те понастояха, аз се включих да им кажа, че няма да реже и туй то. Веселин, както и аз, не можеше да отлепи очи от малкото същественце. Сложиха ми окситоцин за плацентата. Оказа се, че не е цяла, и се наложи да ме приспят, за да я изчистят. През това време дали Ева на Веселин. След като се събудих, имаше да се лежи на родилното легло някакъв период от време. Дадоха ми я да я гушна, Елена помогна да я сложим на гърда и това бебе, на някакви минути живот, засука уверено и силно, като че го е правило вече сто пъти!
И така се започна нашата любов.
Мило, кротко бебе, което се роди по такъв начин, сякаш искаше да каже "извинете, че ви притеснявам, може ли да мина?"...
От ден 1 спи по цяла нощ, колика няма грам, никакви капризи не проявява, всичко търпи.
Роди се в 19:35 на 9 февруари, при термин 12 февруари.
3200 гр, 50 см
Раждането продължи от 05:30 (първа контракция) до 19:35 - 14 часа.
За цялата бременност бях качила 15 кг.
До края на първия месец бяха изчезнали 12 от тях, до края на втория - още 4, т.е. в този момент бях на минус. Но после тенденцията се обърна и сега качвам, опитвам се да го овладея.
Ева я изписаха 2800г и до края на първия месец качваше бавно. Оказа се проблем с твърде много кърма, който с помощта на Елена идентифицирахме и разрешихме.
Кърменето започна гладко и след преодоляването на този проблем с предното мляко нещата се нормализираха съвсем.
Кърмя я без режим, поради което нямам никаква представа по колко пъти на ден яде и по колко дълго. Не гледам часовник и не броя. Бебето изглежда добре, аз се чувствам добре. Практично е: дава ми цялата свобода, която си мислех, че човек с бебе не може да има. Мога да пътувам (с малко багаж!), да взимам спонтанни решения, да тръгвам нанякъде без подготовка и да се забавям повече от предвиденото.
Раждането го определям като 85% идеално :) Най-важните цели бяха постигнати, чисто физиологически протече много щадящо за мен, имаше няколко неприятни манипулации иова няколко по-силни контракции, но през цялото време всичко си беше наред и нямаше никакви страхове и притеснения.
Една седмица след това продължи усещането за болка и хлабавост на ставите - усещане, което беше започнало още към средата на бременността. После постепенно започна да отшумява. Сега съм като цяло добре, но все още някак паянтова, а при повечко ходене започват болки - в кръста, в таза, в ябълчните стави. Увеличените килограми допринасят за това също. Не смея да се затичам, защото това значи да скоча върху ставата. Трябва някакси да се вкарам във форма, че не мога да се понасям такава :)