10 години по-късно

Остаря си тоя блог, отлежава си тука, непогледнат от мен вече няколко години. Но днес имам повод и ми се дописа.

Днес ставам родител на 10 години. Нямам вече бебе(та). Имам 10-годишен младеж и момиченце на 5.

Сега знам какъв родител съм.

Ако питате Деян, ще ви каже следните неща:
- "мама винаги си гледа в телефона"
- "мама е все заета"
- "мама е доста, така, дебела" (с леко виновна усмивка, щото знае, че такива неща, като се кажат, на хората може да им стане малко тъжно)
Доскоро щеше може би и да добави, че мама гушка повече Ева, пък на него все му се кара. Обаче откак Ева не е бебе, нещата си дойдоха обратно на мястото, и сега мама се кара и на двамата.

Вчера преди лягане дойде да ме гушне и каза:
- Толкова отдавна беше миналия път, когато те гушнах. Сигурно... преди 2 седмици.
- А защо не ме гушкаш по-често?
- Защото си все заета.
- Миличък. Идвай да ме гушкаш винаги, като ти се прииска. Само не да ми скачаш върху главата ;)

В началото, когато се преместихме в Швеция, Ева още нямаше 4 месеца, и аз прекарах към 9 месеца вкъщи с двамата, преди да започна работа, като една добра майка домакиня. Помня първия път, когато в детската организираха празненство за родителите, и всеки трябваше да занесе нещо. Тогава с Деян планирахме заедно, напазарувахме и приготвихме заедно домашен ябълков пай. Беше ни първи опит и се вълнувахме дали ще се получи добре. Даже мисля, че направихме репетиция няколко дни предварително. Като го занесохме, се омете моментално и много се хареса. Бил е на 5 тогава. Наскоро в училище правиха тържество и трябваше да се носят неща, и той в магазина заяви, че иска да направим ябълков пай.
Не е в пая работата, знам аз. Работата е във време, прекарано заедно, в споделен проект, в ритуал. Виждам, че му липсват тези неща.

Днес направихме страхотна лятна рожденденска торта по шведско-веселински. Веселин сътвори пълнежите, но отгоре я омацахме бяла и украсихме с ягоди и целувки с децата, както si се прави иконичната Midsommartårta, символ на шведския Средлетен празник. Деян беше главен дизайнер, определяше точно как да се подреди декорацията и редеше, докато Ева предимно нагъваше с шепи от дребните целувки. Аз подавах, нарязвах, давах съвети и дискутирах с него варианти за разрешаване на сложните въпроси като например коя ягода с коя ще бъде добре симетрична, какви цветове да се подберат за свещичките, и как 10 свещи да се разположат в кръг, редувайки се сред 8 ягоди. Чудя се кога ли Деян ще ми каже, че иска пак точно такава торта. А ще има предвид, че иска точно такава майка.



За рождения си ден си пожелавам да се сещам по-често, че малкото усилие, положено за качествена заедност, се отплаща с огромен дивидент. Случка, която е направила такова силно впечатление, че да се запомни за половин живот, за мен тогава е била детайл, но всъщност е част от мозайката, която изгражда моя образ на родител. От Деянова гледна точка, това съм аз: аз съм моето присъствие и активно участие.

А за Деян какво да кажа? Прекрасно, умно, задълбочено дете. Наченки на пубертетска провокативност. Запален геймър (Overwatch) с голямо желание да стане известен youtuber.  В тая връзка, днес получи и първия си компютър, след дълго мечтание и старателно събиране на пари (ще стигнат тъкмо за монитор).
Ентусиазиран читател с огромно количество изчетени книги зад гърба си, за които Веселин стриктно води списък. Когато няма достъп до интернет (защото му е стриктно ограничен), понякога ползва айпада си за да пише. От това, което съм чела, има огромен талант със словото - богатство на езика и изразните средства и още множество умения - за структуриране, поддържане на интересен ритъм и изграждане на персонажи.
Обича да се занимава с всякаква физическа активност. Запалва се да тренира различни неща - баскетбол, джиу-джицу, а последната година паркур и трикинг. Иска да си пуска дълга коса. Има много приятели и е търсен приятел.

И е свестен човек.

Да ни е жив и здрав.