понеделник, 10 март 2008 г.

Ботевград

Едва след като прекарахме цял уикенд с Деян в Ботевград, си дадох сметка колко наистина отвратително мръсно е в София.
Седяхме с него и с Веселин в едно кафе на пешеходното площадче в центъра на града - чистичко, светличко, приветливо, има си пейчици, има си фонтанчета, хора щъкат насам-натам - чудно! - и само като си помислих за гнусната Овча купел, ми стана гадно дори да си представя как разхождаме Деян в оня прахоляк, сред носените от вятъра прокъсани найлонови торбички и отрупаните с боклуци смърдящи кофи.
Аз винаги съм си харесвала София. Винаги съм считала за досадно постоянното мрънкане, че било мръсно - на мен никога не ми е пречело, защото съм си свикнала. А и къде ходя аз толкова - предимно съм на закрито: офиса, вкъщи, кръчмите, Арените...
И почти не ме касае какъв е светът "навън" - не извън София, а извън стените, които ме заобикалят почти през цялото време.
Пък и парковете. Чудно място е Южния парк, но за да идем дотам, все пак си трябва да имаме около 3 часа свободни - да отидем, да се разходим и да се върнем. Минимум!
А в Ботевград сме на пъпа на центъра - излизаме и сме в толкова приятно обкръжение, все едно сме в парк - може за час и половина, може за час, може за по-малко. Това позволява и гъвкавост спрямо дневния режим на Деян - хранене, разходка, после се прибира и си спи в креватчето... след което пак може да излезе. В София, дори да отидем в парк, сме вързани да липсваме цял ден и да дреме навън, седнал в количката. Да, мога да го нахраня навън, мога и да му сменя памперса направо в количката (ако е достатъчно топло), но не мога примерно да го измия.

Определено ще дам заден по въпроса с "детето трябва да се гледа при родителите си" и ще започнем да го командироваме за по-често и по-продължително при баба му.

Основен плюс на Ботевград е, че е близо до София. Ще си го взимаме за уикенда да се шляем с него по парковете и да се показваме с него пред света, пък през седмицата да си стои там. Една седмица там, една - тук. Нещо такова... А дори през седмицата, в която е там, може да отидем за една нощ сряда срещу четвъртък да си го видим за малко синковеца, и после обратно на работа. Времето за път до офисите ни е едно и също, независимо дали тръгваме от къщи или от Ботевград.

4 коментара:

hazel каза...

Eх. Аз като бях студентка планирах да ида да _живея_ в Ботевград като завърша. И даже нямаше да пътувам до София, но примерно до училището в Правец. А колко е хубаво на Зелин...
За съжаление, не стана. Life is what happens to you, etc.

Не, наистина ли е еднакво близо от Б-д и от ОК?!

Wynche каза...

Не е еднакво близо, но се стига за еднакво време - малко над час. Заради задръстването :)

hazel каза...

Да де, това исках да кажа. Еднакво близо като време.
Айде да се местим в Ботевград, значи:)

Yana каза...

И аз все повече започвам да оценявам малките чисти зелени градчета. Днес излязох на разходка в НДК с кучето, с надежда да мога да седна на пейка и да чета, докато кучето се шушка. Еми не става - народ, народ, народ, огромни породи, с които моето куче не може да общува, помияри, фасове, гадости.