Итки, тоетки, все там

Деян много обича "Зайченцето бяло", а от него особено много обича да рецитира края му -а именно: "Отишло при Зайка, свойта мила майка" - което в негов вариант по-скоро звучи като "Отио Дайка, тойта миа майка".
Та пристигаме тука първия ден, излизаме на балкона с него, наслаждаваме се на следобедното слънце, и в един момент Деян се провиква - ама така, балкански се провиква: "Тойта миа майкааа!"
С кеф едно такова :)
Ще има след време да се обясняваме със съседите...

А пък той също така много умее да си поиска, каквото си е наумил да си поиска, и особено като е полу-гладен, да се тъпче с бисквитки ("итки").
Споменавала съм за омонимията в неговата реч - че различни думи, като ги произнася, звучат еднакво, но на него не му пречи - той като че ли си ги разпознава.
Та завел го Веселин един ден навън и му обяснил, че тези мъничките бели цветенца са маргаритки. Деян разбрал и дори повторил - итки.
На следващия ден излезли пак навън и Веселин го питал - какви цветенца ще берем сега? Деян помислил помислил, па предположил - Тоетки? (солетки)

А пък майка ми го учила, че той е на баба Диди душичка. И го изпитва после - Какво си ти на баба Диди? Ду-...?
- ...пе!