Ние, родителите - Година 2

Преди година днешният ден ми се струваше в необозримо далечно бъдеще, а днес се обръщам назад и се питам - какво толкова ни се случи в последната година? Не че нещо, ама миналогодишният постинг беше бая дълъг, и се опасявам да не би сегашният да остане по-назад. Но всъщност има доста какво да се каже.

Във втората година от живота на Деян се роди братовчедка му Ели. Живот и здраве очакваме братовчедския кръг да се разшири и още, но за това - след година :)

Около нас основната промяна е, че си купихме Апартамента на Нашите Мечти. Нашите мечти са скромни и практични и се характеризират предимно с идеята да не пътуваме по час и половина до работа ежедневно. Но и всичко друго на Апартамента му е прекрасно, само малко е тесничък в раменете ама ще свикнем :) По тоя повод се оженихме за една банка и затънахме до гуша и в допълнителни лични дългове. Но това никак не ни гнети, защото само като си представим гледката към Витоша от хола, искаме час по-скоро да се пренесем там. Стартирали сме и процедура по начален ремонт, като ще почнем с банята и още не сме се спрели на Идеалната и Перфектна Във Всяко Едно Отношение комбинация от плочки; не смеем да взимаме решенията и за оборудването за баня - да избереш точния модел мивка изведнъж изглежда плашещо отговорно. Всяко такова нещо има усещане за окончателност, което парализира способността ни да го извършим все някога тоя ремонт. Е, липсата на време си е също така реална както винаги.

Купихме си и кола, тъй както се бяхме заканили. Засега не ни създава проблеми, макар че успяхме да я раздрънкаме доста за 6-те месеца, през които я притежаваме. Прилична колица, малко флегматична ама всичко друго си й е наред.

В пътешественическо отношение реализирахме една Швейцария и няколко Виени. Виените предимно по работа за мен, но преди това - за кеф, на истински туризъм. Веселин самостоятелно се зашмитка по Будапеща и Франкфурт. Освен това отидоха със Здравко на трето море в Анталия. Инициативата и организацията, между другото, бяха изцяло мои. За което много държа да си получавам кредита винаги, щом стане на дума.

Мими се омъжи.
Заведохме Деян на сватба.
Пътувахме с Деян в чужбина.
Деян се вози на самолет.
Горните четири събития са всъщност едно :)

Някои колеги се бракуваха - Косьо и Ира, ей сега в събота - Орлин и Надя (това е за догодина ама ще го забравя кога точно се е падало). Разбира се, бебето Камен.

Не сме изгубили никой близък човек. Изгубихме Миша (доколкото тя не беше наша, но имаше място в сърцата ни).

В работно отношение, фирмата на Веселин беше купена от Crytek и сега той се оказа работник в някаква гигантейша международна фирма, за която преди време не му е и хрумвало да мечтае да работи. Моята пък фирма откри офис във Виена (оттам и мойте ходения за по 1 ден, или както вече съм споменавала - the fastest there-and-back-agains).

Гледахме In treatment (заразителен сериал, сега сме се вдъхновили да се третираме), Dexter, нищо друго интересно на филмовия хоризонт.
В книгите още по-постно.

Ъмм, аз отслабнах с 15 кила. Какво, постижение си е. Настоящото ми тегло е като в първите години откак се събрахме.

Деян беше здрав, изключенията (няколко температури) са пренебрежими. Алергията... бавно и славно... не ми се говори за нея.