- Мамо, какво е това?
- Това е пастет.
- Искам!
- Не може, мамо. Много си малък.
- Не съм малък! Аз съм голям! Мамо, аз съм голям човек.
- ...Да, мамо, голям човек си... Но си алергичен.
- Не съм алергичен, аз съм Човек!
Заклевам се, че чух главната буква.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
За много години!
И за още повече любов, радост и душевен мир (с малки деца май никога не е излишен, особено подправен със солидна доза търпение ;))
Също всякакви земни и небесни благословения, както и добри приятели, с които да си ги споделяш :)
Nobbs
П.С. не открих на пръв поглед как да ти го пусна това несвързано с твои текстове, и затова пиша като коментар.
При нас този разговор е:
- Това е за мама/за тати, ти си още малка.
- Като порасна, и аз ще ям !
- Да, точно така, мила.
(пауза, пауза)
- Аз пораствам!
М.
Благодаря, Nobbs, да ти се връща стократно! (за търпението е особено вярно...)
А иначе съм намираема на silviar (at) mail.bg
M.: Хихихи :)
Ние имаме версия, която гласи:
(Деян) Когато по'асне, ще ядеш сиии'енцее, масълцееее, баааничкааа, домаатии, ооо'ехиии,... (изброява докъдето се сети или докато не се разсее с нещо).
Лошото е, че това с порастването е нечестно - нали в същото време обяснявам, че "понеже си вече голямо момче", не може да пиеш от бебешко шише / да акаш в памперса / етц. "като някое бебе!". И то става объркващо - последно, голям ли съм, или малък?
Публикуване на коментар