Последен ден от отпуската

Последен ден вкъщи с Деян - последен ден от едномесечната ми Деянска отпуска.
Връщането на работа в офиса ще ми е приятно, доколкото в момента представлява същия онзи ескейпизъм като когато Деян беше на 6 месеца и за първи път го "оставих" - бягство от далеч по-отговорната работа, която имам тук и която, отново се уверявам, не умея да върша добре.
Но независимо от моите (незавидни) способности като майка, си давам сметка, че за него съм незаменима. И че му е по-добре, когато аз детегледствам криво-ляво, отколкото когато който и да е друг детегледства дисциплинирано, правилно, възпитателно и по всякакъв друг начин перфектно.
Чудна работа е това родителството.

Не поради собствени заслуги, а въпреки собствените ми недостатъци, през този един месец свърших чудесна работа. Деян е по-спокоен. Светът му се закрепи около него. Личи си във всичко. Позволява ни дори да го оставим в детския кът да си играе с каките. Мога да липсвам 2 часа, той да е на чуждо място, и това не го притеснява. Чудесна подложка за детска градина - която, впрочем, отваря врати на 10 февруари, а все още не знаем какво ще се случи там: дали сме приети всъщност, и какво ще правим с алергичния въпрос. Както и с детегледаческия въпрос.

Абе хаосът е пълен, ремонтът кипи, но ще си кипи така до края на март (поне), не можем все още да се преместим и аз не потърсих друга детегледачка, а все още задържам, поради всичките тия неизвестни. И все пак отчитам успех на начинанието и се чувствам доволна. Колко е хубаво да правиш това, което знаеш, че трябва.

Само че беше по-добре 3 месеца вместо 1, ама не можеше.
Ех, искам всяка година така да отпускарствам по 1 месец!... :)