Ева

Пиша това на iPad-a, докато Ева се кърми, облегната на една възглавница, за да е в удобна позиция докато двете ми ръце са горе-долу свободни. Малко е неудобно :)

Ева беше създадена от баща си. Освен в конкретно-физиологичния смисъл, тя беше създадена от него и в смисъла, че идеята за нея беше негова. Също както Деян, и Ева се породи първо в неговото съзнание. Той я измисли, поиска, осъществи. Аз известно време отказвах категорично, а постепенно - по-малко категорично, което беше достатъчно. 

Веселин е такъв човек: той си представя себе си и семейството си по определен начин - че ще има поне 2 деца - и реалностите не го разколебават ни най-малко в общата му визия. Сега нарочно няма да погледна назад в блога, където се пазят откъслечни картини от ранния период на отглеждането на Деян, защото по-важен е споменът ми за този период: кошмара с шишетата, помпите, тоновете къщна работа; страха и объркването, неосъществимия, незадоволен перфекционизъм; изтощителното безсъние; влудяващия детски рев - кога от колики, кога незнайно от какво... Второ дете за мен значеше всичко това отново - не, благодаря; Веселин обаче игнорира ужасния спомен.
Аз също съм такъв човек - и преди ми беше трудно да си се представя в ролята на майка, и до ден днешен продължавам да се боря за интернализиране на тази роля, и реалностите не опровергават представата ми за мен самата. Не ми е достатъчно, че съм майката на едно прекрасно, умно, мило 4-годишно момче, чието съществуване прави света по-хубав. Все още не вярвам, че съм подходяща за родител, и игнорирам индикациите за противното. Но Веселин не се поддава на такива самосъжалителни, пораженчески настроения.

Знаех, че съм бременна, преди да видя теста. Разпознах чувствителността на гърдите, спомнях си я от преди. Една сутрин тръгнах да пия кафе и ми беше противно - тогава си купих тест. Беше 2 дни преди рождения ден на Деян, всички си бяхме вкъщи, и ето я втората чертичка. Не казахме на Деян веднага, изчакахме първо лекарски преглед да потвърди няколко дни по-късно, и му съобщихме същата вечер. Той не изрази кой знае колко силна емоция, но беше доволен - прие новината за добра. На другия ден беше разказал в детската, че ще си има братче или сестричка.

Бременността беше лека и безпроблемна, и доста подобна на първата - с гадене и сънливост през първите 3 месеца и с болки в ставите от началото до края (че и до сега даже); с някои екстри - киселини от средата натам и Бракстън-Хикс контракции в последните два месеца. 

Раждането ще опиша в отделна тема.

Сега имам много време вкъщи и нямам никакво оправдание да не пиша.