сряда, 30 април 2008 г.

Снимка

Слагам нова снимка и оставям старата тук:



Човечецът се чувства чудесно на Вършец.
А на мен ми липсва.

Освен да щъка насам-натам (от момента, в който овладя изправянето (леле какво вълнение като го видях за пръв път!), овладя едновременно с него и лазенето... И сега си лази - като истинско бебе :) ), също се е научил да седи на стол - баща му го поставил и той си седи...
А на количката се вози бейски разположен, хванал с една ръка ограничителя отпред, а другата провесил отстрани, като италиански шофьор баровец.

Докторът позволи като излязат черешите и вишните, да му дадем. Иначе последно въведохме елда (голям хит), а в момента - тиквички.

петък, 18 април 2008 г.

Изправя се!!!

На мама слънчицето! :)))))))))
Вече се изправя!!!

Пълзи пълзи по килима, и като стигне до леглото, се набира по него и се изправя на крака! :))))))))))))))))

Ще се разплача от умиление :))))

И не съм го видяла още...
Нали е в Ботевград...
Само да свърши работното време, отпрашвам с мръсна газ да си го видя... съкровището!... :)))))

петък, 11 април 2008 г.

Yawn

Оооох спи ми се... :)

четвъртък, 10 април 2008 г.

Седящия мъник

Докато ме е нямало, Деян се научил да сяда.
И да не си мислите, че ме е нямало месеци или седмици. 3 дни и половина бяха.
Досега стоеше - все по-стабилено - на ръце и колене, а сега се научил да се избута назад с ръцете и да се чучне, изкарвайки някакси краката си пред себе си - перфектно седнало положение. Голям кеф.

Освен това се изправя и прав, при наличие на подходящ релеф около него - някой възрастен, по когото да се покатери. Какъв е тоя зор да се изправи човек, ми е напълно неразбираемо - вместо да си лежи и да си спи, будалицата се чуди как да изхабява все повече и повече енергия.

Продължава да не спи добре - буди се по много пъти през нощта, понякога само за да му се даде биберонка, а друг път се разстройва повече и плаче, докато не бъде успокоен и приспан с гушкане и люлеене. Веселин по принуда е поел нощните смени, защото дори и да не ги поеме, пак се събужда и не може да спи. Аз нощем спя (т.е. къде спя, къде се посъбуждам и аз за малко, но не ставам), затова пък сутрин приготвянето на млякото, храненето и тия три неща са мое задължение. Лично време със съкровището - уви, в най-неподходящия момент - когато съм неадекватна и умирам за сън.

Бабите и гледачката получават най-добрите страни от гледането на бебе :)

Побърборва по малко - дадада, тата, айди; кара се понякога; повиква си като му е кеф да вика. Лъчезарно бебенце на мама.
Вечер като се прибера, ми се радва. Сутрин като дойде гледачката, направо просиява като я види. У нас се заражда ревност :)
Обича и бабите си, и дядовците, изобщо всички.
По никой начин не изглежда да сме му по-специални ние с баща му! (намус)
Ще мине още малко време и ще време да забранява и да го гушкаме даже... Да не го излагаме пред приятелчетата.

Вчера откри мобилния ми телефон. Разглежда го с такова задълбочение и интерес, и така внимателно опипва всеки елемент от релефа, че ще речеш че се кани да го моделира. Смени ми мелодията на звънене, трябва да си я променя обратно.
Умира си за всякакъв вид клавиатури. Трябва да му купя една клавиатура, ще има да й се радва сума време - със сигурност няма да ми излезе по-скъпо от някоя бебешка играчка, като се имат предвид цените по бебешките магазини. Сигурно скоро и мобилните телефони ще са по-евтини от играчките.

През последната седмица вече окончателно отказа единия сън - този след храненето в 17:30. Спи преди това, после се храни, и след това издържа до 20:10-15, когато го храним и слагаме да спи.

Кански е намразил карфиола - едва го пробутваме.
От заешкото се изрина и го спряхме.

петък, 4 април 2008 г.

Снимка

Много набързо да пусна нова снимчица, че вече отекохме в следващия месец...

Старата остава тук:



... и на десктопа ми в офиса...
Веднага ми оправят настроението тия засмени очички :)