От днес на 8 месеца, Деян слиза на долното ниво на креватчето, защото вече е опасно да спи на високото. Взе твърде много да шари, особено откак се научи да си вири краката, с което добива устойчивостта на топка. Та по-добре да го свалим отсега, отколкото да чакаме да се катурне.
Направихме и разместване в неговата стая - сменихме местата на креватчето и гардероба, така че откъм креватчето да се открие повече гледка. Сега, като е на ниското и гледа през мрежестите стени на креватчето, е важно да не вижда пред себе си само стената на гардероба и стената на скрина, а цялата стая. Зер голям човек вече, участва в обкръжението си!
Планираме да се изнесем нанякъде покрай Националния празник. Много ни се ходи в Стара Загора, понеже сме чували, че е разкошен град, имало липи и перпендикулярни улици, а не сме ходили. Имаме братовчеди там. Но преди това ще минем през Ботевград да закараме Деянски на баба му и дядо му, за да направим сефте и на командировките - считаме го вече за достатъчно голям, че да го оставим да го гледат за 2 дена без нас и то на чуждо място. Ще товарим креватче на Вектра, ох леле, но поне няма да мъкнем вана , повивалник и стерилизатор, както като тръгнахме за Вършец.
Прасенцето яде като разпран, 1 бурканче на Хип (от малките) не му стига, изяжда по 2 на хранене и като че ли си остава гладен. На опаковката на кашите пише да се приготвят с 200 мл вода, но като ги приготвям с толкова не му стига, остава си гладен. Ще му ги увелича. И млякото не му стига.
А не е да кажеш че е заслабнал особено! Едни дебели бутчета е отпрал, едни ръчички ала Карлсон - като кълбенца със стърчащи от тях пръстчета - подозирам че просто млякото му липсва (вече е само на 2 млечни хранения дневно) и компенсира с количество. Надявам се като въведем месо, живот и здраве след седмица, да се поуталожи малко.
Трудно се приема пюрето Карфиол с картофи. Мръщи се, муси се, гнуси се - гадно му е, изглежда. Ама няма място за вкус, синковец. С тая алергия дето и моркови не ти дават, ще ядеш всичко дето може, че и без това не е много.
А е започнал да се буди все по-рано - чудя се дали защото огладнява, или има връзка с удължаването на деня. Преди си спеше сутрин до 8, от миналата седмица започна да става към 7:20, а вчера и днес ни вдигна в 6:10... Плашеща тенденция!
---
Edit: Опровержение! Веселин бил ходил в Стара Загора много пъти и държи да впиша това за протокола, за да не остане читателската аудитория излъгана и заблудена от моите инсинуации. Това, че имаме братовчеди там, обаче си остава самата истина, и те се явяват основната причина (а за него - и единствена) да отидем точно там.
неделя, 24 февруари 2008 г.
петък, 22 февруари 2008 г.
Чорапи
Аз:
12:05:49 PM: sutrinta te poiznervi maj?
Веселин:
12:06:05 PM: ne mnogo :)
opitvashe se da si iziade krakata, a tva mnogo prechi na spaneto
12:06:20 PM: tegli si chorapite, az mu gi obuvam i taka
nakraia go ostaih bez chorapi :)
Чорапите са много интересна играчка. Изобщо краката. Като е седнал човек, пръстите на краката са му на една ръка разстояние. Може да си играе с тях и да си тегли чорапите. Егати кефа!
Но това е валидно предимно докато човек е бебе. С напредването на възрастта разстоянието до чорапите се увеличава, с което животът става значително по-скучен.
Ето затова пушат хората. Опитват се да компенсират за изгубената възможност да си напъхат чорапите в устата.
четвъртък, 21 февруари 2008 г.
Бабо, не ходи в кухнята!
Деян днес се държал много странно.
По принцип напоследък го държим седнал в "зимния кош" за количката, който поставяме на дивана. Деян там си седи и си играе с играчките, като в кошарка само че мини-вариант. (Точно това, което се вижда на снимката вдясно).
Обаче днес баба му в един момент се показва от кухнята и какво да види - Деян обърнал коша и изпълзял на дивана... Ужас... (за хората без деца обяснявам: озове ли се пълзящо бебе на дивана, има голяма опасност да се претърколи и да падне от него, което само по себе си е достатъчно неприятно, дори да не е придружено от допълнителната опасност да си тресне главата в масата, докато пада)
Хубаво, баба му решила че зимният кош е безвъзрватно в миналото, прибрала го и закарала в хола баш истинската кошарка и го курдисала там.
Стои си той в нея, играе си с играчките и си блее. Обаче! В момента, в който баба му влезе в кухнята, той надава рев. Защо, не мога да проумея. Кошарата е сложена на такова място, че той да вижда вратата на кухнята и да вижда баба си, докато тя е там да му приготвя яденето. Но въпреки това се разревава - точно в момента, в който я види че прекрачва прага, или, ако се е заблял нанякъде - в момента, в който се огледа за нея и установи, че тя е в кухнята.
Тя казва също, че през всички други врати като излиза, е ОК. Той я вижда, че излиза през тях, и никак не реагира. Но точно през кухненската - не може.
И не е да е свикнал да е все с човек около себе си, да кажеш, че се плаши щото е сам. Когато го оставяме сам в неговата стая - дали в кошарката, дали в леглото му - няма никакъв проблем. Той не се притеснява да е сам (по-скоро му омръзва де).
Много странно.
Стресирало се е нещо детенцето, май.
По принцип напоследък го държим седнал в "зимния кош" за количката, който поставяме на дивана. Деян там си седи и си играе с играчките, като в кошарка само че мини-вариант. (Точно това, което се вижда на снимката вдясно).
Обаче днес баба му в един момент се показва от кухнята и какво да види - Деян обърнал коша и изпълзял на дивана... Ужас... (за хората без деца обяснявам: озове ли се пълзящо бебе на дивана, има голяма опасност да се претърколи и да падне от него, което само по себе си е достатъчно неприятно, дори да не е придружено от допълнителната опасност да си тресне главата в масата, докато пада)
Хубаво, баба му решила че зимният кош е безвъзрватно в миналото, прибрала го и закарала в хола баш истинската кошарка и го курдисала там.
Стои си той в нея, играе си с играчките и си блее. Обаче! В момента, в който баба му влезе в кухнята, той надава рев. Защо, не мога да проумея. Кошарата е сложена на такова място, че той да вижда вратата на кухнята и да вижда баба си, докато тя е там да му приготвя яденето. Но въпреки това се разревава - точно в момента, в който я види че прекрачва прага, или, ако се е заблял нанякъде - в момента, в който се огледа за нея и установи, че тя е в кухнята.
Тя казва също, че през всички други врати като излиза, е ОК. Той я вижда, че излиза през тях, и никак не реагира. Но точно през кухненската - не може.
И не е да е свикнал да е все с човек около себе си, да кажеш, че се плаши щото е сам. Когато го оставяме сам в неговата стая - дали в кошарката, дали в леглото му - няма никакъв проблем. Той не се притеснява да е сам (по-скоро му омръзва де).
Много странно.
Стресирало се е нещо детенцето, май.
четвъртък, 14 февруари 2008 г.
Work & Travel
Тук се възцари затишие, защото не просто нямам време да блогна - нямам време дори да си видя детенцето, за да събера впечатления какво се случва около него и какви ги върши, та да имам какво да блогна!
Моето родителство се изразява в момента в 3 неща:
- сутрин да помогна на бабата да му даде антихистаминчето с лъжичка
- вечер като заспи, да му намажа бузките с Елоком (дори това вече не е актуално, защото направихме 4 мазания и спряхме - не бива да се прекалява с него)
- да инструктирам ден за ден кое пюре да се даде на обяд.
Това е.
Голям срам, но не остава време дори да се засрамя.
Ужким бях започнала да си тръгвам навреме от работа, но в последната седмица го ударих съвсем през просото.
За сметка на това, успявам да наваксам малко социален живот. Примерно Здравко си купи нова кола и трябваше да я полеем; на Веселин пък му дойдоха чуждестранци на посещение във фирмата и излязохме с тях на вечеря - знаем се с тях и ни беше приятно да ги видим пак, а и аз обичам да излизам с неговите колеги, особено като е там и шефът му, пред когото съм в коленопреклонна възхита.
Вечерно време, като заспи Деян (и ние се приберем), сядам да ровичкам из сайтовете с хостели, хотели и апартаменти във Виена, защото съм се наела с организацията на пътуването.
Изръшнах цялата налична информация и намерих къде да спим (отне ми 4-5 вечери проучване и няколко неуспешни запитвания за места, които се оказваха резервирани). Сега минавам във фаза културна програма. Оказа се, че в Белведерето показват постоянно любимия ми Egon Schiele и любимия им Oscar Kokoschka, когото също харесвам. Така че там трябва да отида със сигурност; да видим дали още някой от групата ще се навие. Бих отишла и с гид, ама Веселин сигурно пак ще ме разубеди (ето, още злопомня Chateau de Chillon!).
Има също един Мунк (хубаво е да се види, нали съм отколешна фенка) и задължителния, макар и досадно преекспониран, Климт.
Прелест.
И на Виенско колело трябва да се кача (понеже сме в града, където го наричат просто "колело" - тая смешка кога ще се изтърка?).
А след време ще водим мъничето и аз ще се возя с него на колело, а баща му ще ни маха от земята, докато ни държи захарните памуци.
Да да, хубаво е, че Виена е на някакви си 29 EUR разстояние. Ето как се приближават градовете.
Промоцията е на sky europe, имат директни полети и до Прага (където има Голем!!!), 2 билета на цената на един ако ги купите до полунощ тази вечер - бързо бързо бързо!
Моето родителство се изразява в момента в 3 неща:
- сутрин да помогна на бабата да му даде антихистаминчето с лъжичка
- вечер като заспи, да му намажа бузките с Елоком (дори това вече не е актуално, защото направихме 4 мазания и спряхме - не бива да се прекалява с него)
- да инструктирам ден за ден кое пюре да се даде на обяд.
Това е.
Голям срам, но не остава време дори да се засрамя.
Ужким бях започнала да си тръгвам навреме от работа, но в последната седмица го ударих съвсем през просото.
За сметка на това, успявам да наваксам малко социален живот. Примерно Здравко си купи нова кола и трябваше да я полеем; на Веселин пък му дойдоха чуждестранци на посещение във фирмата и излязохме с тях на вечеря - знаем се с тях и ни беше приятно да ги видим пак, а и аз обичам да излизам с неговите колеги, особено като е там и шефът му, пред когото съм в коленопреклонна възхита.
Вечерно време, като заспи Деян (и ние се приберем), сядам да ровичкам из сайтовете с хостели, хотели и апартаменти във Виена, защото съм се наела с организацията на пътуването.
Изръшнах цялата налична информация и намерих къде да спим (отне ми 4-5 вечери проучване и няколко неуспешни запитвания за места, които се оказваха резервирани). Сега минавам във фаза културна програма. Оказа се, че в Белведерето показват постоянно любимия ми Egon Schiele и любимия им Oscar Kokoschka, когото също харесвам. Така че там трябва да отида със сигурност; да видим дали още някой от групата ще се навие. Бих отишла и с гид, ама Веселин сигурно пак ще ме разубеди (ето, още злопомня Chateau de Chillon!).
Има също един Мунк (хубаво е да се види, нали съм отколешна фенка) и задължителния, макар и досадно преекспониран, Климт.
Прелест.
И на Виенско колело трябва да се кача (понеже сме в града, където го наричат просто "колело" - тая смешка кога ще се изтърка?).
А след време ще водим мъничето и аз ще се возя с него на колело, а баща му ще ни маха от земята, докато ни държи захарните памуци.
Да да, хубаво е, че Виена е на някакви си 29 EUR разстояние. Ето как се приближават градовете.
Промоцията е на sky europe, имат директни полети и до Прага (където има Голем!!!), 2 билета на цената на един ако ги купите до полунощ тази вечер - бързо бързо бързо!
понеделник, 11 февруари 2008 г.
Жъби
Тра-ла-ла-ла-ли, зъбките са 3!
Двата долни са извън венеца, а горен десен първи се опитва да пробие. Горен ляв първи прозира.
Докато щракне с пръсти човек, и ей го, изкарал цяло чене.
Двата долни са извън венеца, а горен десен първи се опитва да пробие. Горен ляв първи прозира.
Докато щракне с пръсти човек, и ей го, изкарал цяло чене.
понеделник, 4 февруари 2008 г.
Зъбче
Ето, похвалваме се - Първи Долен Десен вече прозира във венеца на Деян. Има формата на тясно правоъгълниче - само върхът на резеца - и е прозрачно, а не бяло, както бях очаквала.
Сега бързо трябва да наснимаме наснимаме колкото можем повече бебешки беззъби усмивки, защото никога вече моделът ни няма да има същата физиономия. Ще се промени много и аз откровено се опасявам, че ще погрознее, защото не си представям, че има накъде да е по-хубав, отколкото в момента.
Това са и последни дни, в които можем да го наричаме Венци (както го наричаме, когато се смее с тия ми ти голи венци); за сметка на това продължава да е Лъчезарчо и скоро вече ще е Съби. То затова не си знае името детето, щото какво ли не му викаме. Например като е рошав и му стърчи косата, е Косьо. Макар че тия опашки, дето му бяха на тила, вече опадаха. А плешивината отзад на главата, която се получава при всички бебета защото лежат предимно по гръб, май е почнала да си обраства отново с коса - пряко следствие от умението му да седи и любовта му към преобръщане от гръб на корем.
Като казах да седи - от днес вече го слагаме в кошарата, страшно е щастлив и успява да се задържи сума ти време седнал, преди да се капичне нанякъде. Пак си трябва постоянно наблюдение, но сравнено само с една седмица по-рано, е много задобрял в седенето. Седи като майстор! Неслучайно съм избрала тая снимка за блога за този месец - с такъв изправен гръб и аз не мога да седя! (ух на мама)
Днес за сефте омаа цяло бурканче пюре от броколи и вече считаме броколито за въведено. В резултат на успешното разнообразяване на менюто до 2 (два) вида храна (оризова каша и пюре от броколи с ориз) мен отново ме тресе захранваща треска - пак съм обзета от импулса да кроя безкръчмарни планове от сега до след 3 месеца кога каква храна ще въведем. И като вляза в магазин за детски храни, купувам всичко, което преценя, че става като за него (то и без друго е много малък процент от храните, така че гледам да си го складирам вкъщи да ми е под ръка). Много ми се иска да постигнем поне частично отбиване на млякото, щото подозирам, че продължава да реагира с алергия дори на Прегомина - ето вече 15 дена лечение, а след първоначалното подобрение (когато мазахме с КС) пак се влоши и си караме така - с червени и пресъхнали бузи.
Не че някой го интересува, но редът на въвеждане на храните ще бъде горе-долу такъв (абе просто ми е приятно да мисля за това):
- пюре от тиква
- каша Елда
- пюре "фин алабаш"
- пюре тиква с картофи
- пюре картофи с карфиол
- някаква царевична каша, ама не помня коя марка имаше такава
- пюре тиква с пуйка (оле! месо!)
- каша "Грис" на Милупа (ориз, царевица и тапиока)
После имаме картоф+спанак, може би още 1-2 вида пюре, и със зеленчуковите сме готови. А от плодовите - можем да въведем сини сливи. Тъкмо ще му правят кашата малко по-вкусна, че тя, честно, е егати блудкаша. На мен ми се струва, че като я приготвя с вода вместо с гадното му мляко, е по-поносима, но той не си я хареса така; аз пък ще си отстоявам постижението да отбием 2 от 5-те млечни хранения за деня, и ще трябва да се спазарим все някак.
А някой да знае откъде може да се купи рапично олио / рапично масло?
Сега бързо трябва да наснимаме наснимаме колкото можем повече бебешки беззъби усмивки, защото никога вече моделът ни няма да има същата физиономия. Ще се промени много и аз откровено се опасявам, че ще погрознее, защото не си представям, че има накъде да е по-хубав, отколкото в момента.
Това са и последни дни, в които можем да го наричаме Венци (както го наричаме, когато се смее с тия ми ти голи венци); за сметка на това продължава да е Лъчезарчо и скоро вече ще е Съби. То затова не си знае името детето, щото какво ли не му викаме. Например като е рошав и му стърчи косата, е Косьо. Макар че тия опашки, дето му бяха на тила, вече опадаха. А плешивината отзад на главата, която се получава при всички бебета защото лежат предимно по гръб, май е почнала да си обраства отново с коса - пряко следствие от умението му да седи и любовта му към преобръщане от гръб на корем.
Като казах да седи - от днес вече го слагаме в кошарата, страшно е щастлив и успява да се задържи сума ти време седнал, преди да се капичне нанякъде. Пак си трябва постоянно наблюдение, но сравнено само с една седмица по-рано, е много задобрял в седенето. Седи като майстор! Неслучайно съм избрала тая снимка за блога за този месец - с такъв изправен гръб и аз не мога да седя! (ух на мама)
Днес за сефте омаа цяло бурканче пюре от броколи и вече считаме броколито за въведено. В резултат на успешното разнообразяване на менюто до 2 (два) вида храна (оризова каша и пюре от броколи с ориз) мен отново ме тресе захранваща треска - пак съм обзета от импулса да кроя безкръчмарни планове от сега до след 3 месеца кога каква храна ще въведем. И като вляза в магазин за детски храни, купувам всичко, което преценя, че става като за него (то и без друго е много малък процент от храните, така че гледам да си го складирам вкъщи да ми е под ръка). Много ми се иска да постигнем поне частично отбиване на млякото, щото подозирам, че продължава да реагира с алергия дори на Прегомина - ето вече 15 дена лечение, а след първоначалното подобрение (когато мазахме с КС) пак се влоши и си караме така - с червени и пресъхнали бузи.
Не че някой го интересува, но редът на въвеждане на храните ще бъде горе-долу такъв (абе просто ми е приятно да мисля за това):
- пюре от тиква
- каша Елда
- пюре "фин алабаш"
- пюре тиква с картофи
- пюре картофи с карфиол
- някаква царевична каша, ама не помня коя марка имаше такава
- пюре тиква с пуйка (оле! месо!)
- каша "Грис" на Милупа (ориз, царевица и тапиока)
После имаме картоф+спанак, може би още 1-2 вида пюре, и със зеленчуковите сме готови. А от плодовите - можем да въведем сини сливи. Тъкмо ще му правят кашата малко по-вкусна, че тя, честно, е егати блудкаша. На мен ми се струва, че като я приготвя с вода вместо с гадното му мляко, е по-поносима, но той не си я хареса така; аз пък ще си отстоявам постижението да отбием 2 от 5-те млечни хранения за деня, и ще трябва да се спазарим все някак.
А някой да знае откъде може да се купи рапично олио / рапично масло?
петък, 1 февруари 2008 г.
Снимка
Паметната снимка с Деян, който се опитва да играе на PSP-то в ръцете на баща си (докато виси на кенгуру), остава назад във времето...
Качвам новата - седнал, без да се подпира, с изправен гръб и интелигентен поглед - дава вид на зает с важно дело. "Хмм, нека разгледаме казуса с тези играчки..."
Качвам новата - седнал, без да се подпира, с изправен гръб и интелигентен поглед - дава вид на зает с важно дело. "Хмм, нека разгледаме казуса с тези играчки..."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
