- Много се ядосвам, тати, защото колоната струваше много пари и беше подарък на мама. А сега като си я счупил така, няма да можем да слушаме от нея.
- Няма да говори ли?
- Да, няма да говори.
- А телевизора нали говори?
Туше.
(поводът: забучил пръстче в хартиения купол на говорителя на средните и той съответно се намачкал навътре beyond repair; нямаме решетки на пустите говорители. Забучването на пръстче се случи демонстративно пред мен вчера - с думите "Виж, пипам!", предназначени да изтръгнат от мен реакция в момент, когато ме беше обзел ступор. Та виновна съм си аз, че оставих да се случи, Деян просто търсеше подновяване на забраната и сигурен начин за контакт с мен.)
Показват се публикациите с етикет бисери. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бисери. Показване на всички публикации
сряда, 20 октомври 2010 г.
неделя, 17 октомври 2010 г.
Дядото за ряпата...
Неделя следобед. С Веселин сме се пльоснали на леглото и дремем, за да даваме положителен личен пример на Деян и демонстрационно да го съблазним да дойде да легне и той, та белки заспи.
Той пък от своя страна, след известно боричкане с нас, се е кротнал на земята някъде в далечния край на стаята, така че не го виждаме. След известно време тишина чувам:
- Дядото за ряпата... бабата за дядото... внучката за бабата... кучето за внучката... котката за кучето... мишката за котката...
Ясно, викам си, "чете" книжката за "Дядо вади ряпа". Обаче Деян почва пак:
- Дядото за ряпата... бабата за дядото... внучката за бабата... кучето за внучката... котката за кучето...
И пак, в непрекъснат общ изброителен ритъм:
- Дядото за ряпата... бабата за дядото... внучката за бабата... кучето за внучката... дядото за ряпата... бабата за дядото... внучката за бабата...
В тоя момент разбрах, че я "чете" наобратно - разлиства страниците отзад напред. Накрая стигна до само "Дядото за ряпата" и Веселин, развеселен, не се стърпя:
- А! Къде са се разотишли всички?
Той пък от своя страна, след известно боричкане с нас, се е кротнал на земята някъде в далечния край на стаята, така че не го виждаме. След известно време тишина чувам:
- Дядото за ряпата... бабата за дядото... внучката за бабата... кучето за внучката... котката за кучето... мишката за котката...
Ясно, викам си, "чете" книжката за "Дядо вади ряпа". Обаче Деян почва пак:
- Дядото за ряпата... бабата за дядото... внучката за бабата... кучето за внучката... котката за кучето...
И пак, в непрекъснат общ изброителен ритъм:
- Дядото за ряпата... бабата за дядото... внучката за бабата... кучето за внучката... дядото за ряпата... бабата за дядото... внучката за бабата...
В тоя момент разбрах, че я "чете" наобратно - разлиства страниците отзад напред. Накрая стигна до само "Дядото за ряпата" и Веселин, развеселен, не се стърпя:
- А! Къде са се разотишли всички?
понеделник, 12 юли 2010 г.
Резюме
В изтеклата половин година се случиха неща.
А аз имам традиция - досега изпълнена 2 пъти, значи е традиция - на рождения ден на Деян да пиша резюме на изминалата година.
Със сигурност ще пропусна множество важни неща, но ето това, за което се сещам, че непременно трябва да се каже.
1. Алика
Понеже на нея е посветен най-скорошният ми постинг, нейната поява на бял свят не е толкова отдалечена в блоговремето, колкото в реалното време.
В реалното време двамата братовчеди имаха шанса да се запознаят наживо, напук на разстоянията, и това, надявам се един ден да мога да кажа, беше началото на едно прекрасно приятелство :)
2. Илина
Другото важно бебе се роди на Илинден 2009 и към днешна дата вече дори ходи. Деян обича да й подава играчки и освен това среща трудност да произнесе "Илина", та по някаква причина все я произнася "Елина".
Деян веднъж направи знаменития извод, че понеже Алика му е братовчедка, и Илина му е братовчедка, и Елена му е братовчедка - значи "Всички момичета са ми братовчедки!"
3. Алергичният въпрос
Бележим първи и неочакван напредък в това отношение. През февруари направихме изследвания, които показаха ниски нива на всичките алергени: яйчен белтък, краве мляко, ДПМК, куче и плесен - всички със стойност 1, за разлика от преди, когато стойностите бяха 4 и 3 (по скала от 0 до 4).
Докторът отпусна режима, като сега вече пазим Деян само от преките алергени (мляко), но не и от производните (месо). Въведохме пилешкото месо и от време на време даваме по някоя топлиннообработена молекула домат. Сега сме подели въвеждане на козе сирене, обаче Деян не е фен - след първото ядене повече не ще и да чуе, било му горчиво, било му кисело... Обясних му, че то не е горчиво или кисело, а само има миризма, на което той отговори "Искам да се махне миризмата!". Разбираемо желание. Ще пробваме да го топлиннообработим и да го скрием в някоя попара, за да го пробутаме - козето сирене е необходим преходен етап, за да се мине към овче и един ден, живот и здраве, краве.
4. Памперсите
Нямат отказване. Деян отказва да използва гърне, тоалетна, поставка за тоалетна, дърво, леген, кофичка и всякакъв друг не-памперсов начин за цивилизовано облекчаване на физиологичните нужди. Не че не може, напротив - много добре знае кога му се ходи, но просто отказва. При последните 2 къпанета обаче у мен се появи нова надежда: прояви интерес към играта "да улучим канала на ваната". Ще видим дали ще излезе нещо.
5. Учене и игра
Деян учи много, бързо, жадно. С любопитство към всяко нещо. Като празен съд, който копнее да се запълни с информация - каквато и да е, колкото може повече. Запомнил е различни видове динозаври, като диметродон, спинозавър, раптор, трицератопс, диплодок, тиранозавър, стегозавър, птеродактил - общо взето, всички, които знаехме и му казахме. Разпознава нечувани преди от нас животни, като окапи, дик-дик и wombat ;)
Разпознава букви (на мама, на тати, на Деян, на баба Зори, на дядо Пенко, на баба Фани, на дядо Бисер, на баба Руми, на Алика). Някои цифри. Всички цветове. Брои до 14. Пее "Мила моя мамо", "Баба меца от медеца", "Еж беж таралеж" и други подобни. Измисля си мелодии и ги тананика. На пластилина е вманиачен фен, а особено ако и аз съм там и ме използва да правя по-интересни фигурки (щото той засега може да прави само змии).
Разпитва за много неща - стигнали сме етапа с нескончаемата поредица от въпроси "защо".
Не обича много вода, подхожда подозрително към влизане в басейн и много внимава да не се намокри повечко. Затова пък обича да стреля с водния пистолет.
Реденето на пластмасови животни в "посоки" се разби и разнообрази в различни под-форми, от което съм доста доволна. Сега ги събира около някаква обща цел, като например да пият вода, а последно го видях, че ги сортираше по видове ("...да сложа малкото зебърче при мама зебра...").
Няма достатъчно координация за подаване на топка, но има горе-долу за балон (все пак достатъчно слаба, че да го изпуска често и да става весело).
6. Културно-масови мероприятия ;)
Какъв прелестен термин!
Заведохме го на първия в живота му куклен театър ("Слончето с розовите уши", седеше като омагьосан) - в Ателие 313 в Красна поляна, че ни е наблизо. Повторихме опита със Столичния куклен театър, където обаче и костюмите, и постановката (по Р.Киплинг) бяха малко прекомерно артистични и не мисля, че той разбра нещо. Потретихме опита с "Трите прасенца", за чието представление закъсняхме (еми кво да прайш) и двамата с Калина прекараха страхотен ден в съвместна игра на открито в парка.
А точно онзи ден го заведохме и на първия му цирк. Погали истинска игуана и се снима с нея.
А аз имам традиция - досега изпълнена 2 пъти, значи е традиция - на рождения ден на Деян да пиша резюме на изминалата година.
Със сигурност ще пропусна множество важни неща, но ето това, за което се сещам, че непременно трябва да се каже.
1. Алика
Понеже на нея е посветен най-скорошният ми постинг, нейната поява на бял свят не е толкова отдалечена в блоговремето, колкото в реалното време.
В реалното време двамата братовчеди имаха шанса да се запознаят наживо, напук на разстоянията, и това, надявам се един ден да мога да кажа, беше началото на едно прекрасно приятелство :)
2. Илина
Другото важно бебе се роди на Илинден 2009 и към днешна дата вече дори ходи. Деян обича да й подава играчки и освен това среща трудност да произнесе "Илина", та по някаква причина все я произнася "Елина".
Деян веднъж направи знаменития извод, че понеже Алика му е братовчедка, и Илина му е братовчедка, и Елена му е братовчедка - значи "Всички момичета са ми братовчедки!"
3. Алергичният въпрос
Бележим първи и неочакван напредък в това отношение. През февруари направихме изследвания, които показаха ниски нива на всичките алергени: яйчен белтък, краве мляко, ДПМК, куче и плесен - всички със стойност 1, за разлика от преди, когато стойностите бяха 4 и 3 (по скала от 0 до 4).
Докторът отпусна режима, като сега вече пазим Деян само от преките алергени (мляко), но не и от производните (месо). Въведохме пилешкото месо и от време на време даваме по някоя топлиннообработена молекула домат. Сега сме подели въвеждане на козе сирене, обаче Деян не е фен - след първото ядене повече не ще и да чуе, било му горчиво, било му кисело... Обясних му, че то не е горчиво или кисело, а само има миризма, на което той отговори "Искам да се махне миризмата!". Разбираемо желание. Ще пробваме да го топлиннообработим и да го скрием в някоя попара, за да го пробутаме - козето сирене е необходим преходен етап, за да се мине към овче и един ден, живот и здраве, краве.
4. Памперсите
Нямат отказване. Деян отказва да използва гърне, тоалетна, поставка за тоалетна, дърво, леген, кофичка и всякакъв друг не-памперсов начин за цивилизовано облекчаване на физиологичните нужди. Не че не може, напротив - много добре знае кога му се ходи, но просто отказва. При последните 2 къпанета обаче у мен се появи нова надежда: прояви интерес към играта "да улучим канала на ваната". Ще видим дали ще излезе нещо.
5. Учене и игра
Деян учи много, бързо, жадно. С любопитство към всяко нещо. Като празен съд, който копнее да се запълни с информация - каквато и да е, колкото може повече. Запомнил е различни видове динозаври, като диметродон, спинозавър, раптор, трицератопс, диплодок, тиранозавър, стегозавър, птеродактил - общо взето, всички, които знаехме и му казахме. Разпознава нечувани преди от нас животни, като окапи, дик-дик и wombat ;)
Разпознава букви (на мама, на тати, на Деян, на баба Зори, на дядо Пенко, на баба Фани, на дядо Бисер, на баба Руми, на Алика). Някои цифри. Всички цветове. Брои до 14. Пее "Мила моя мамо", "Баба меца от медеца", "Еж беж таралеж" и други подобни. Измисля си мелодии и ги тананика. На пластилина е вманиачен фен, а особено ако и аз съм там и ме използва да правя по-интересни фигурки (щото той засега може да прави само змии).
Разпитва за много неща - стигнали сме етапа с нескончаемата поредица от въпроси "защо".
Не обича много вода, подхожда подозрително към влизане в басейн и много внимава да не се намокри повечко. Затова пък обича да стреля с водния пистолет.
Реденето на пластмасови животни в "посоки" се разби и разнообрази в различни под-форми, от което съм доста доволна. Сега ги събира около някаква обща цел, като например да пият вода, а последно го видях, че ги сортираше по видове ("...да сложа малкото зебърче при мама зебра...").
Няма достатъчно координация за подаване на топка, но има горе-долу за балон (все пак достатъчно слаба, че да го изпуска често и да става весело).
6. Културно-масови мероприятия ;)
Какъв прелестен термин!
Заведохме го на първия в живота му куклен театър ("Слончето с розовите уши", седеше като омагьосан) - в Ателие 313 в Красна поляна, че ни е наблизо. Повторихме опита със Столичния куклен театър, където обаче и костюмите, и постановката (по Р.Киплинг) бяха малко прекомерно артистични и не мисля, че той разбра нещо. Потретихме опита с "Трите прасенца", за чието представление закъсняхме (еми кво да прайш) и двамата с Калина прекараха страхотен ден в съвместна игра на открито в парка.
А точно онзи ден го заведохме и на първия му цирк. Погали истинска игуана и се снима с нея.
четвъртък, 14 януари 2010 г.
Голям човек
- Мамо, какво е това?
- Това е пастет.
- Искам!
- Не може, мамо. Много си малък.
- Не съм малък! Аз съм голям! Мамо, аз съм голям човек.
- ...Да, мамо, голям човек си... Но си алергичен.
- Не съм алергичен, аз съм Човек!
Заклевам се, че чух главната буква.
- Това е пастет.
- Искам!
- Не може, мамо. Много си малък.
- Не съм малък! Аз съм голям! Мамо, аз съм голям човек.
- ...Да, мамо, голям човек си... Но си алергичен.
- Не съм алергичен, аз съм Човек!
Заклевам се, че чух главната буква.
четвъртък, 7 януари 2010 г.
Не чуват
Свикнал да е виновен за всяко "ох" от наша страна (понеже обикновено го е причинил), Деян веднага започва да се извинява и да се зарича, че нямало повече така да прави.
Баба му си удря пръста, започва да охка и да се вайка, и Деян веднага пуска милото гласче:
- Бабо извинявай! Баабо, извиняявааай, повече няма да... (мисли, мисли)... не знам какво!
***
Влакът от Женева за Грион; Деян се заплеснал по момиченце на неговата възраст. Колебливо и тихо, се осмелява да я заговори:
- Ти как се казваш?
Момиченцето не отговаря.
- Ти как се казваш?
Момиченцето си мълчи и се усмихва.
- Ти как се казваш?
Пак няма отговор. Деян се обръща към мен:
- Тя не чува!
***
Веселин разяснява картинките в книжка:
- Това е игуана. Игуаната, тати, е вид гущер.
Деян разбира:
- Да. А петелът е вид кокошка.
Баба му си удря пръста, започва да охка и да се вайка, и Деян веднага пуска милото гласче:
- Бабо извинявай! Баабо, извиняявааай, повече няма да... (мисли, мисли)... не знам какво!
***
Влакът от Женева за Грион; Деян се заплеснал по момиченце на неговата възраст. Колебливо и тихо, се осмелява да я заговори:
- Ти как се казваш?
Момиченцето не отговаря.
- Ти как се казваш?
Момиченцето си мълчи и се усмихва.
- Ти как се казваш?
Пак няма отговор. Деян се обръща към мен:
- Тя не чува!
***
Веселин разяснява картинките в книжка:
- Това е игуана. Игуаната, тати, е вид гущер.
Деян разбира:
- Да. А петелът е вид кокошка.
Има ли истински скунксове в Африка
Деян учи и повтаря не само от нас, а и каквото чуе по филмчета и по телевизия, въпреки че се стараем да не гледа много. Ето няколко дословно повторени "възрастни" фрази:
------------
Деян идва и си признава:
- Бие главата на тати.
Аз:
- Ударил си тати по главата?
- Да.
- Аааа, това не ми харесва! Това никак не ми харесва. Искам да се извиниш на тати!
Деян(хваща се за главата с две ръце и започва да обикаля в кръг):
- Господи! Само това ми липсва!... Само това ми липсва... на живота ми!
***
Двамата с Веселин мием на Деян нааканото дупе във ваната. Деян нещо се притеснява като го пипнем по пишката и се дърпа.
- Какво има мамо, какво те притеснява?
- (хленчи) Стах ме е. Става голяма пишката.
- Ама това не е лошо, мамо. То това е хубаво, няма страшно.
(мисли, мисли...)
- Ти май се шегуваш!
Овладявам се да не се разхиля и продължавам:
- Не, мамо, наистина - питай тати, ако не ми вярваш.
- Мамо... не говори глупости моля те!
***
Ядосано, че не го разбирам какво ми казва:
- Има ли истински скунксове в Африка, питам!!!
***
Разглеждат книжка с баба Фани. Деян възкликва:
- Боже, боже, колко много животни, божеее!
***
- Не ме тормози! Не ме тормози толкова много.
***
- Остави ме! Имам си работа. Правя си ремонт.
------------
Деян идва и си признава:
- Бие главата на тати.
Аз:
- Ударил си тати по главата?
- Да.
- Аааа, това не ми харесва! Това никак не ми харесва. Искам да се извиниш на тати!
Деян(хваща се за главата с две ръце и започва да обикаля в кръг):
- Господи! Само това ми липсва!... Само това ми липсва... на живота ми!
***
Двамата с Веселин мием на Деян нааканото дупе във ваната. Деян нещо се притеснява като го пипнем по пишката и се дърпа.
- Какво има мамо, какво те притеснява?
- (хленчи) Стах ме е. Става голяма пишката.
- Ама това не е лошо, мамо. То това е хубаво, няма страшно.
(мисли, мисли...)
- Ти май се шегуваш!
Овладявам се да не се разхиля и продължавам:
- Не, мамо, наистина - питай тати, ако не ми вярваш.
- Мамо... не говори глупости моля те!
***
Ядосано, че не го разбирам какво ми казва:
- Има ли истински скунксове в Африка, питам!!!
***
Разглеждат книжка с баба Фани. Деян възкликва:
- Боже, боже, колко много животни, божеее!
***
- Не ме тормози! Не ме тормози толкова много.
***
- Остави ме! Имам си работа. Правя си ремонт.
четвъртък, 26 ноември 2009 г.
Менюто на орлите, урок по смятане и други някои историйки
По принцип, за да създаваме у Деян любов към хигиената и миенето, при всяко миене на ръце ахкаме възхитено колко хубаво миришат: Мирише на сапун! Той гордо ни ги тика в носовете винаги като са насапунисани, пта: "На какво мирише?" и чака да чуе точно тоя окуражителен коментар - "Ммммм, на сапун!"
А пък вчера нещо си играе с мен и в някакъв момент му е интересно да ми пипа краката, а аз му се карам - Не пипай краката на мама, защото са мръсни.
А тази сутрин тръгвам към банята и обяснявам:
- Мама отива да се къпе.
- Да.
- И ще си измие и косичката.
- Да. И после - крачетата. И станат... на сапун!
А пък баща му го предупреждава да не прави еди-какво си, и Деян се съгласява и пояснява:
- Щото ще стане бельо!
А тази вечер ни разсмя като взе да обяснява откритието си, че орела, също както хамелеона (за хамелеона си знаем, но за орела е ново), яде: "мравкиии, мухиии, червейчетаааа... като хамелеона! И мравкиии... И динозавърииии..."
И ние прихваме да се смеем и започваме да си представяме как орела, като преяде с динозаври, си казва - уффф, стига с тия динозаври, от утре вече само на мухи и мравки!
И Деян много нахилен че такъв фурор е предизвикал, повтаря успеха: "Орела и хамелеона ядат и мухиии, и мравкии, и диплодоциии."
Хем е много смешно да стоят мравките до диплодоците в едно изречение, хем се питаме - с тия книжки, от които ги учи животните, като всяко едно е на голяма картинка - мравката увеличена хиляди пъти, диплодока пък намален толкова - дали Деян има представа за мащаба на животните едно спрямо друго? Хайде тези които може да види около себе си, не са проблем, но тези дето са само на картинка - откъде да знае. Че и не са само диплодоците това, ами и бронтозаврите (наречени в други книжки брахиозаври и/или апатозаври - та и мен ме объркаха!), изобщо, трябва да се мине на филмчета - не става инак...
А пък го питах тая вечер кой му е приятел, и той мисли мисли и каза:
- Батко Жоро.
Батко Жоро е шефът ми, когото Деян е виждал само няколко пъти - последния път в офиса му показваше, че трябва да натисне интервала (ама после да го пусне! ;) ) за да си play-не отново филмчето което сме му пуснали. То пък беше с една Баба Мравка, която Деян е запомнил и преди няколко дни ми изреди какви неща има в работата на мама по следния начин:
- И кака Албенкаа, и Здравкоо, и батко Жороо... и баба Мравкаа...
Деян много се кефи на идеята за работата и почти всяка сутрин, като тръгна да излизам, се опитва да се вреди и той:
- И Деян дойде! И Деян ще ходи на работа! И отидеме заенно!
Изобщо, той е голям в изреждането. А също така - в самопризнанията. Документиран е на филмче как го питам кой счупи хобота на слончето и той с готовност отговаря: Деян Ефремов! Но по-интересно тази вечер си лежат с Веселин и Веселин му обяснява, че ние много го обичаме, и дори като понякога му се караме, пак го обичаме - а му се караме когато той ни хапе и щипе. А Деян се хванал на изрежданката: "...и удряш, и скубеш..."
А урок по смятане номер едно - от тази сутрин:
- Е те убия!
- Това е закачалка, мамо. Ето ти държиш една, а ако вземеш още една, колко ще имаш?
- Къде е?
- Ето там в онази торба.
(отива, изважда я)
- И като имаш една, и сега взимаш още една, колко ще станат?
- Две!
- Браво, мамо, точно така - ще станат две. А сега като имаш две, ако вземеш още една, колко ще станат?
- Три!
- Точно така, мамо, три. (Веселинееее, ела бързо да чуеш колко е умно детето!) А ако имаш три, и вземеш още една, колко ще станат?
- Две!
И тук свърши урока :)
А големите числа не го плашат малкия герой - преди малко ми съобщи, че "А на Ботевград има епесе лева!"
Епесе лева е 50 лв, а той наистина разглеждаше някакви 50-ки в Ботевград последния път като бяхме там, и изглежда са го впечатлили.
И като казах герой - играят си с Веселин на криеница, Деян се крие в гардероба, а Веселин се прави че го търси - изрежда на висок глас разни чудения къде ли може да е Деян, прави разни смешни предположения, а Деян отвътре си трае и понякога се кикоти тихичко. Веселин се чуди: "А дали не е в гардероба? Ама то е много тъмно в гардероба, дали не го е страх?"
Деян се обажда отвътре: "Не. Ти си юнак!"
А пък вчера нещо си играе с мен и в някакъв момент му е интересно да ми пипа краката, а аз му се карам - Не пипай краката на мама, защото са мръсни.
А тази сутрин тръгвам към банята и обяснявам:
- Мама отива да се къпе.
- Да.
- И ще си измие и косичката.
- Да. И после - крачетата. И станат... на сапун!
А пък баща му го предупреждава да не прави еди-какво си, и Деян се съгласява и пояснява:
- Щото ще стане бельо!
А тази вечер ни разсмя като взе да обяснява откритието си, че орела, също както хамелеона (за хамелеона си знаем, но за орела е ново), яде: "мравкиии, мухиии, червейчетаааа... като хамелеона! И мравкиии... И динозавърииии..."
И ние прихваме да се смеем и започваме да си представяме как орела, като преяде с динозаври, си казва - уффф, стига с тия динозаври, от утре вече само на мухи и мравки!
И Деян много нахилен че такъв фурор е предизвикал, повтаря успеха: "Орела и хамелеона ядат и мухиии, и мравкии, и диплодоциии."
Хем е много смешно да стоят мравките до диплодоците в едно изречение, хем се питаме - с тия книжки, от които ги учи животните, като всяко едно е на голяма картинка - мравката увеличена хиляди пъти, диплодока пък намален толкова - дали Деян има представа за мащаба на животните едно спрямо друго? Хайде тези които може да види около себе си, не са проблем, но тези дето са само на картинка - откъде да знае. Че и не са само диплодоците това, ами и бронтозаврите (наречени в други книжки брахиозаври и/или апатозаври - та и мен ме объркаха!), изобщо, трябва да се мине на филмчета - не става инак...
А пък го питах тая вечер кой му е приятел, и той мисли мисли и каза:
- Батко Жоро.
Батко Жоро е шефът ми, когото Деян е виждал само няколко пъти - последния път в офиса му показваше, че трябва да натисне интервала (ама после да го пусне! ;) ) за да си play-не отново филмчето което сме му пуснали. То пък беше с една Баба Мравка, която Деян е запомнил и преди няколко дни ми изреди какви неща има в работата на мама по следния начин:
- И кака Албенкаа, и Здравкоо, и батко Жороо... и баба Мравкаа...
Деян много се кефи на идеята за работата и почти всяка сутрин, като тръгна да излизам, се опитва да се вреди и той:
- И Деян дойде! И Деян ще ходи на работа! И отидеме заенно!
Изобщо, той е голям в изреждането. А също така - в самопризнанията. Документиран е на филмче как го питам кой счупи хобота на слончето и той с готовност отговаря: Деян Ефремов! Но по-интересно тази вечер си лежат с Веселин и Веселин му обяснява, че ние много го обичаме, и дори като понякога му се караме, пак го обичаме - а му се караме когато той ни хапе и щипе. А Деян се хванал на изрежданката: "...и удряш, и скубеш..."
А урок по смятане номер едно - от тази сутрин:
- Е те убия!
- Това е закачалка, мамо. Ето ти държиш една, а ако вземеш още една, колко ще имаш?
- Къде е?
- Ето там в онази торба.
(отива, изважда я)
- И като имаш една, и сега взимаш още една, колко ще станат?
- Две!
- Браво, мамо, точно така - ще станат две. А сега като имаш две, ако вземеш още една, колко ще станат?
- Три!
- Точно така, мамо, три. (Веселинееее, ела бързо да чуеш колко е умно детето!) А ако имаш три, и вземеш още една, колко ще станат?
- Две!
И тук свърши урока :)
А големите числа не го плашат малкия герой - преди малко ми съобщи, че "А на Ботевград има епесе лева!"
Епесе лева е 50 лв, а той наистина разглеждаше някакви 50-ки в Ботевград последния път като бяхме там, и изглежда са го впечатлили.
И като казах герой - играят си с Веселин на криеница, Деян се крие в гардероба, а Веселин се прави че го търси - изрежда на висок глас разни чудения къде ли може да е Деян, прави разни смешни предположения, а Деян отвътре си трае и понякога се кикоти тихичко. Веселин се чуди: "А дали не е в гардероба? Ама то е много тъмно в гардероба, дали не го е страх?"
Деян се обажда отвътре: "Не. Ти си юнак!"
неделя, 15 ноември 2009 г.
A day in the life: Разговори
С Деян вече може да се разговаря дълго и смислено.
Забележително е как е наизустил разни фрази и приема правилата, които налагаме, чрез ясни, кратки и устойчиви формулировки, които изговаря с важен тон и назидателно вдигнат пръст:
- Децата не пипат ножове и ток! (Като поасне, ще пипа.)
- Децата не пипат ножове и ток и това! (сочейки говорителите в тонколоните)
- Няма да пипаме! Само ще гледаме!
- Децата не пият би'а! Тя го'чи!
- Деян не пие би'а, само мама пие би'а. И тати не пие би'а, и баба не пие би'а, и дядо не пие би'а. Само мама пие. И дядо Битеф пие.
- Ето тука Деян спинка, ето тука мама спинка.
Станал е силен в пазарлъците:
- Посленно! Посленно и к'ай! Няма повече!
- Няма а миеме косичката!
- Пъ'во облечеме, после пиеме млекото, и после пуснеме динозавъ'ите!
Звучат като едностранни декларации, но в контекст са си съвсем интерактивни. Може да се договаряш някакви неща с него, само че после не спазва договорките ;)
Помни вече доста - прави връзки с минали събития и минали неща, които сме казвали. Например вкъщи Веселин взима лекарство и обяснява, че само тати взима лекарство, а Деян не. Ден или два по-късно сме в Горна баня и баба ми обяснява, че взима някакво лекарство. Деян свързва: "Само баба Златка и тати пият лека'ство. Деян не пие лека'ство, и мама не пие, и баба Диди не пие."
Сравнява: мозайчето е червено "като това" - и го слага до червено кубче.
В сравненията се раждат ново поколение бисери - неочаквани и неудобни:
- Това е чичко ковач. Той кове с един голям чук върху тази наковалня. Виж каква шапка има, и какви голеееми мустаци има!
- Като баба Диди!
Или пък:
- Това какво е? (сочи в книжката)
- Това, мамо, е скункс. Той мирише гадно! (бърча нос)
След 3 дни:
- Баба Златка ми'ише ганно. Като един скункс! (и бърчи нос)
Помни и особено много се впечатлява от бременни жени и от концепцията, че в големия корем "има едно малко бебе". Но в една книжка има нарисуван един цар и аз показвам колко голям корем има царя. На другия ден споменаваме леля Мими и Деян казва: "Има голям ко'ем! Като ца'я!"
Има концепция за минало и за това, че е бил малък, а сега вече не е:
- Като беше малък, казваше: топтоптам! А не се казва топтоптам, а казва се: хи-по-по-там!
Много му е забавно да му казваме какви други неща е казвал като малък, и да го изпитваме дали си ги спомня. Към тях спадат: деба (а казва се: зеб'а), мокото (а казва се: мле-ко-то), а някой го е научил и той назидателно ми казва дори, че "Не се казва ждивко здавко! Казва се: назд'аве!"
Има малко объркана концепция за дядо Мраз и дядо Коледа, но знае, че носят подаръци и това е важното. Аз съм заела позицията, че това е един и същ дядо, който може да се нарича по два начина.
Любимата му песничка за в колата е за дядо Мраз, и завършва така: "че с кош подаръци за нас пристига вече дядо Мраз" - което Деян чува като: "И стига вече дядо Мраз!"
Другата любима песничка е "Хипопотама" - а именно, "The Lion Sleeps Tonight".
Можем да си говорим и по телефона. Като е при някоя от бабите, сам си поисква "да се обадиме на мама" и като ми се обади, обикновено ме кара да видя нещо (мамо, виж!). Ако не иска да говори, слуша слуша и заявява "Не чувам!" и дава телефона на някой друг.
Доловил е някои фрази, които звучат смешно от неговата уста:
- Тука кома'че ухапало и съ'би. Кома'че ли ее, гуще'че ли ее, и аз не знам какво е.
Или:
(аз) - А третото прасенце си построило къщичка от камъни.
(Деян) - Точно така! Точно така!
В някакъв пазарлък заковал баба си, като рекъл:
- Честна дума!
А веднъж дълбокомислено отбеляза, след като току-що се беше събудил от сън в колата:
- Има облаци обаче!
Разсъжденията му са особено трогателни:
- Какво е това животно? П'илича на куче, ама не е куче.
Или, за логото на някаква строителна фирма:
- П'илича на кокошка, ама е к'ава!
Наблюдавам го как усвоява езика и хем знам, че е предимно с натрупване на повторения и имитация, хем виждам и как сортира правилата и мисли парадигматично - откъдето излизат чести граматически грешки, произнасяни с несигурност в търсене на корекция от нас, за да успее да го каже правилно. Все се каня да запиша примери, ама забравям - като се сетя, ще ги добавя.
Забележително е как е наизустил разни фрази и приема правилата, които налагаме, чрез ясни, кратки и устойчиви формулировки, които изговаря с важен тон и назидателно вдигнат пръст:
- Децата не пипат ножове и ток! (Като поасне, ще пипа.)
- Децата не пипат ножове и ток и това! (сочейки говорителите в тонколоните)
- Няма да пипаме! Само ще гледаме!
- Децата не пият би'а! Тя го'чи!
- Деян не пие би'а, само мама пие би'а. И тати не пие би'а, и баба не пие би'а, и дядо не пие би'а. Само мама пие. И дядо Битеф пие.
- Ето тука Деян спинка, ето тука мама спинка.
Станал е силен в пазарлъците:
- Посленно! Посленно и к'ай! Няма повече!
- Няма а миеме косичката!
- Пъ'во облечеме, после пиеме млекото, и после пуснеме динозавъ'ите!
Звучат като едностранни декларации, но в контекст са си съвсем интерактивни. Може да се договаряш някакви неща с него, само че после не спазва договорките ;)
Помни вече доста - прави връзки с минали събития и минали неща, които сме казвали. Например вкъщи Веселин взима лекарство и обяснява, че само тати взима лекарство, а Деян не. Ден или два по-късно сме в Горна баня и баба ми обяснява, че взима някакво лекарство. Деян свързва: "Само баба Златка и тати пият лека'ство. Деян не пие лека'ство, и мама не пие, и баба Диди не пие."
Сравнява: мозайчето е червено "като това" - и го слага до червено кубче.
В сравненията се раждат ново поколение бисери - неочаквани и неудобни:
- Това е чичко ковач. Той кове с един голям чук върху тази наковалня. Виж каква шапка има, и какви голеееми мустаци има!
- Като баба Диди!
Или пък:
- Това какво е? (сочи в книжката)
- Това, мамо, е скункс. Той мирише гадно! (бърча нос)
След 3 дни:
- Баба Златка ми'ише ганно. Като един скункс! (и бърчи нос)
Помни и особено много се впечатлява от бременни жени и от концепцията, че в големия корем "има едно малко бебе". Но в една книжка има нарисуван един цар и аз показвам колко голям корем има царя. На другия ден споменаваме леля Мими и Деян казва: "Има голям ко'ем! Като ца'я!"
Има концепция за минало и за това, че е бил малък, а сега вече не е:
- Като беше малък, казваше: топтоптам! А не се казва топтоптам, а казва се: хи-по-по-там!
Много му е забавно да му казваме какви други неща е казвал като малък, и да го изпитваме дали си ги спомня. Към тях спадат: деба (а казва се: зеб'а), мокото (а казва се: мле-ко-то), а някой го е научил и той назидателно ми казва дори, че "Не се казва ждивко здавко! Казва се: назд'аве!"
Има малко объркана концепция за дядо Мраз и дядо Коледа, но знае, че носят подаръци и това е важното. Аз съм заела позицията, че това е един и същ дядо, който може да се нарича по два начина.
Любимата му песничка за в колата е за дядо Мраз, и завършва така: "че с кош подаръци за нас пристига вече дядо Мраз" - което Деян чува като: "И стига вече дядо Мраз!"
Другата любима песничка е "Хипопотама" - а именно, "The Lion Sleeps Tonight".
Можем да си говорим и по телефона. Като е при някоя от бабите, сам си поисква "да се обадиме на мама" и като ми се обади, обикновено ме кара да видя нещо (мамо, виж!). Ако не иска да говори, слуша слуша и заявява "Не чувам!" и дава телефона на някой друг.
Доловил е някои фрази, които звучат смешно от неговата уста:
- Тука кома'че ухапало и съ'би. Кома'че ли ее, гуще'че ли ее, и аз не знам какво е.
Или:
(аз) - А третото прасенце си построило къщичка от камъни.
(Деян) - Точно така! Точно така!
В някакъв пазарлък заковал баба си, като рекъл:
- Честна дума!
А веднъж дълбокомислено отбеляза, след като току-що се беше събудил от сън в колата:
- Има облаци обаче!
Разсъжденията му са особено трогателни:
- Какво е това животно? П'илича на куче, ама не е куче.
Или, за логото на някаква строителна фирма:
- П'илича на кокошка, ама е к'ава!
Наблюдавам го как усвоява езика и хем знам, че е предимно с натрупване на повторения и имитация, хем виждам и как сортира правилата и мисли парадигматично - откъдето излизат чести граматически грешки, произнасяни с несигурност в търсене на корекция от нас, за да успее да го каже правилно. Все се каня да запиша примери, ама забравям - като се сетя, ще ги добавя.
понеделник, 12 октомври 2009 г.
Провокацийки
Деян (към Веселин): Тука са пИкали кучета!
Веселин: Тука са пишкали, тати, казва се пишкали.
Деян: Тука са пикАли кучета!
Веселин: Не, Дени, така не се казва, казва се пишкали.
Деян: Пикали!
Веселин: Пишкали.
Деян: Пикаят!
Веселин: Пишкат.
Деян: Пикаят!
Веселин: Пишкат.
Деян: Лайно!
Веселин: Тука са пишкали, тати, казва се пишкали.
Деян: Тука са пикАли кучета!
Веселин: Не, Дени, така не се казва, казва се пишкали.
Деян: Пикали!
Веселин: Пишкали.
Деян: Пикаят!
Веселин: Пишкат.
Деян: Пикаят!
Веселин: Пишкат.
Деян: Лайно!
петък, 2 октомври 2009 г.
Виждаш ли, че можеш!
[5:33:00 PM] Morgoth says: deyan dyrpal baba si da si igraiat s jivotnite
[5:33:04 PM] Morgoth says: i tia vse - ne moga, ne moga
[5:33:10 PM] Morgoth says: toi pyk - mojesh, mojesh!
[5:33:14 PM] Morgoth says: nakraia tia kandisala i otishla
[5:33:16 PM] Morgoth says: i toi rekyl:
[5:33:19 PM] Morgoth says: Vijdash li che mojesh!
[5:33:33 PM] Morgoth says: a sega go goni da go hrani s kiufenca
[5:33:36 PM] Morgoth says: i toi tyrchi i ne shte
[5:33:38 PM] Morgoth says: i nakraia i kazal:
[5:33:44 PM] Morgoth says: babo, shtom ne shtesh kiuftence, znachi iskash vodichka!
...На мама умното :)
[5:33:04 PM] Morgoth says: i tia vse - ne moga, ne moga
[5:33:10 PM] Morgoth says: toi pyk - mojesh, mojesh!
[5:33:14 PM] Morgoth says: nakraia tia kandisala i otishla
[5:33:16 PM] Morgoth says: i toi rekyl:
[5:33:19 PM] Morgoth says: Vijdash li che mojesh!
[5:33:33 PM] Morgoth says: a sega go goni da go hrani s kiufenca
[5:33:36 PM] Morgoth says: i toi tyrchi i ne shte
[5:33:38 PM] Morgoth says: i nakraia i kazal:
[5:33:44 PM] Morgoth says: babo, shtom ne shtesh kiuftence, znachi iskash vodichka!
...На мама умното :)
сряда, 9 септември 2009 г.
На море
Знайно е, че Деян има слабост към каките. Особно го очарова тук едно мило момиче на 11 години, което с добър опит от отглеждането на брат си, има точно правилния тренинг, за да се хареса на Деян. Дори проявява инициатива, идва и го кани на разходка, води го на пързалката и го учи да се пързаля, на плажа го учи да копае дупка и да строят двамата замък. Положи големи усилия да го придума да влезе в морето, но Деян не рачи. Иначе във всичко друго я следва сляпо и омагьосано - зяпнал я с един предан поглед, като кученце, хваща я за ръчичка и забравя и маматати, и всичко - щом е с кака Стефи, е изцяло неин. А ние неочаквано се озовахме с детегледаческа помощ и време да останем замалко сами - толкова сме неподготвени за ситуацията, че дори не знаем какво да си кажем... Погледите, мислите ни на това море са обърнати изцяло към Деян. Както ни предупредиха овреме, "ти не отиваш на море, детето отива на море" - и ние сме се настроили съответно.
Не мога да си кривя душата, добруваме си тук. Очаквах да е кошмарно трудно, но засега напротив, всичко е наред и се чувствам в някаква идилия - изненадващо за мен самата, толкова перфектно минават дните ни, че чак не мога да повярвам. Е, не без отелни моменти на "д'уг пампе'с, не тоя!; д'уга тениска!; д'уги чо'апи!; д'уги сандалки!" и прочее изстъпления (хехе), а дори, в момент на особено голямо заинатяване - "д'уга мама!". Не и без насъщните ни здравословно-алергични несигурности - неприятен обрив под памперса точно след като се оказа, че по невнимание сме дали кравешки протеин (задушени зеленчуци, в които били сложили краве масло - кой ти да предположи, че в заведение за обществено хранене се предлагат такива екстри...) В същото време, бяхме мазали със слънцезащитен крем от неубедителната марка Elea и все си представям, че кремът, недоизмит добре от кожата след прибирането от плажа, в комбинация със запарващото действие на памперса, може да е причинил тоя обрив, локализиран почти само по местата, където памперсът е стегнат - ластиците около крачетата и на кръста. Днес и подсичане има - Деян се чеше под пишката и обяснява "Тука съ'би, кома'че ухапало!"
Но това е просто колкото да има щипка реалистичност в почивката, инак щях да си помисля, че съм в рая.
На първо място, трябва да се похвалим с най-неочакван успех: махнахме биберонката! Аз тъкмо вече се бях притеснила много, щото една жена сподели как нейната дъщеря била до 2 години с биберонка и започнала да фъфли, та я карали после 1 година на логопед докато се оправи - нещо се изкривявало там... Което не че не го пише по книгите, ама друго си е някой да ти го каже, дето лично го е преживял. Та беше ми станал голям тормоз тая биберонка, а Деян такъв наркоман на биберонска тема - биберонкоман, може да се каже - че изобщо не си я представях тая работа как ще стане. Очаквах страшни ревове и истерии и категорично не смеех да приложа изгаряне на мостовете - изхвърляне на биберонките наистина, така че и ние да не се изкушим. Но още първия ден тук, след като отидохме на плаж и Деян видя морето, като се върнахме в стаята за обеден сън му обяснихме, че биберонката сме я хвърлили в морето и я няма. Той попита още 2 пъти, колкото да се увери, че правилно е разбрал какво му казваме, и сякаш рече - аа, така ли, ми добре - и заспа. Направо ни шашна. Същата вечер - пак попита, но още първия отговор го задоволи. На следващия ден вече въобще не се сети. Чак на ден 3 или 4 при едно особено измъчено (щото беше особено закъсняло) приспиване, попита отново, и пак му стигна един-единствен отговор, потвърждаващ, че да, биберонката я няма щото я хвърлихме в морето. Голямо черпене имам да черпя за тая биберонка, значи!
И второ, понеже сме максималисти, иска ни се и да махнем памперса и да го приучим да си казва, като му се пишка и ака. Това обаче не върви толкова гладко. Оставяме го да се шмитка по гащи, но той намира за необходимо да отрича убедено винаги, щом го попитаме дали има пиш или ако. Дори наакан и миришещ отдалече, уверено обяснява, че не, няма ако. Все гледа да се свре в някой ъгъл и да свърши работата дискретно, включително, ако някой от нас го гледа, той прави жестове с ръце да се обърнем и да не го гледаме и ни пъди. Или пък сам извръща поглед настрани. И пак от тая пуста дискретност продължава да настоява, че "не наакал", дори когато се чудиш как да се преместиш да не си му от подветрената страна.
Няколко фрази са на мода, сред тях - "Мама тати купат лилави, сини и 'озови мото'чета"; "Ти стой тука, Деян, а тати (до)несе мидички"; "Много т'опат тия ъседи! Кажеме ей, ъседи, няма да т'опате!" - както и "Пупаши се от ъседите!". Това последното щото тука като се тропне и той нали си е стреслив, все пита - Кой чука? И аз обяснявам, че съседите. Сигурно си мисли, че съседи, това са някакви тайнствени, враждебни същества, които предимно тропат и чукат. Аз оня ден му обясних, че ще отидем при съседите и ще им кажем "буф!" и те ще се уплашат. Днес преди да заспи ми го разясни той на мене - "Отидеме п'и ъседите и кажеме "буф!", и те ше се упуашат!"
Много се кефи да рецитира каквито стихчета и песнички знае, и да повтаря фрази дето често е чувал. Смешно си преправя гласа, като играе ролите на Червената шапчица и Вълка в диалога:
- Че'вена шапчице, къде отиваш?
- Отивам п'и баба, тото е болна!
От това наизустяване следват и такива ситуации - Веселин оправя Деян, а аз се мотая из банята. По някое време Деян се отскубва и тръгва към мен. Веселин го пита:
- Деяне, къде отиваш?
- Отивам п'и мама... тото е болна!
Морето не му е особено интересно, повече се дърпа да влезе в басейните - първия ден посочи и рече "Малкото мо'е!" На плажа му носим басейнче, което първо е атракция докато се напълни - за ръка с баща си до морето и обратно да носят кофички с вода, после се влиза в него и се плацика, като от време на време се загребва пясък отвън и се сипва с шепи вътре; после е атракция докато кофичка по кофичка се излее на пясъка отстрани, и накрая идва кака Стефи да води Деян на разходка. Мидичките не са толкова интересни, колкото охлювчетата, още наречени "барабанчета" (това е досътворяване на изглежда недостатъчно цялостната дума "рапанчета"). Те вървят винаги по две - "голямото охлювче" и "малкото охлювче". Сравнението между голямо и малко е много на дневен ред.
Играем на пържоли, той се кикоти и залива от смях. Показваме как ходи леопарда (тъка-тъка-тъка) и току вмъкваме в разговора какви животни е имало в зоопарка ("Имаше и леопаааа'т, имаше носо'оооооог, имаше хипопотааааааам, имаше ... малък хипопотаааааам...") - и лъже много, щото каквото и да го попиташ, вс твърди, че го е имало. А то хипопотам например нямаше.
Много се гушкаме. Не ни изнудва толкова да го носим, но като има интересни неща, разположени на високо, настоява "Мама вдигне!" и обещава "Само гледаме! Няма а пипаме! Видиме отблизко."
Днес като го сложих в креватчето и той употребяваше цялото си красноречие да ме убеди да го извадя оттам, дори ми обеща: "Няма да мъ'даш!" - това във връзка, че онова споменато вече трудно приспиване мина през момент, в който Деян дава зор да го извадим от креватчето, но понеже преди това неуспешно се е въртял покрай нас без да може да заспи, Веселин тоя път го предупреждава, че ще го извади, ама той ще легне и няма да мърда и ще спинка (а Деян отривисто се съгласява с всякакви условия, само и само да го върнем при нас на спалнята).
Най-често си заспива при нас. Особено като и аз съм тук, не ще и да чуе да си стои в креватчето - "п'и мама искаме!" и това е. Силен фаворитизъм, незаслужен при това - освен дето аз предимно го храня, във всички останали ситуации Веселин много повече се грижи за него отколкото аз - а особено трябва да се подчертаят сутрините, щото аз първите 3 часа след като се събудя съм напълно неадекватна.
Обаче е много мил, когато заспива. Гледа ни с любов, гали ни, гушка се в нас, държи ни за ръчичка и с тънко и миличко гласче току се уверява - "Мамо, чуваш ли ме?" или само "Мамо? Мамо?" - по 100 пъти, ей така колкото да чуе гласа ми или да получи и някакъв знак за присъствие и участие от моя страна - не е достатъчно, че ме вижда. Понякога ми бърка в очите - "Мамо, отво'и очички!" - или ме гризка лекичко по носа с тихо, задъхано нетърпение, едва удържащ се да не ме ухапе наистина, но все пак проявява самоконтрол - вече може :)
По пътя дотам и обратно се държа геройски, нямахме никакви проблеми. "Тате пусне песничка" и "Не тая, тая нЕ хубава!" бяха съпътстващите реплики (освен дето припяваше с тия, дето намира за хубави).
Но може би най-важното от всичко е, че се отвори социално - станал е любимец на цялата станция - сервитьорки, почиващи - родители и деца, каки и батковци и по-малки от него дечица, охраната, лелките на рецепцията и в лоби бара - всички, които го видят, се размазват от кеф и си умират да му се радват. А той върви и очарова.
Покрай него се запознахме и с родителите на деца, с които той реши да контактува, както и, разбира се, със самите деца:
* братчетата батко Дими (на 6г., горд собственик на 4 пре-интересни войника, въоръжени кой с автомат, кой с пластмасова шпага от коктейл) и батко Юли (някъде на 13-14) барабар с родителите им - по думите на бащата - "батко Митко и леля Валя" (батко Митко собственик на още по-забавни 3 кутии цигари Ротманс, от които става и къщичка да се направи, и стълба, и дори да се отворят - чудеса направо...);
* споменатата кака Стефи (11) и братчето й Мартин (6),
* бебето Паола (на 7 месеца),
* малката Росица (на 1.5 г, тъкмо проходила, ситни навсякъде с грациозна походка на пръсти, и винаги облечена като кукла за разлика от нашия вагабонтин с неговата черна фанелка с Дарт Вейдър),
* връстничката Мими (на 3, която сме документирали на филмче как Деян отива и умилено започва да я гали по косата);
* кака Габи (на 13);
* Йоан,
* Добри,
* и разни други каки и батковци на които дори не научих имената.
Деян си умираше да ходи да гледа "дечицата" как играят "на топките" (сиреч билярд) и понеже го пускахме там, тй редовно се връщаше хванал някоя кака или батко за ръка и го води и му обяснява да седне ето тука - като му сочи някой от столовете на нашта маса. Веднъж дойде с две каки наведнъж, по една във всяка ръка, а последната вечер доведе три. Не преставам да се учудвам, че дори големи деца му обръщат внимание и се държат мило с него, от тях аз очаквам да се отърват по-бързо от досадното хлапе, а не да му ходят по гайдата.
Интересно е как 6-7 годишни момченца, когато решат да контактуват с Деян (по-скоро когато той им се натрапи), се държат с него като с равен - те изглежда нямат концепция за това колко много той не разбира. Например на Деяновия въпрос "Къде е мо'ето?" (на който ние бихме отговорили "Ей там" с най-общо посочване), те отговарят: "Като тръгнеш оттука надолу, завиваш наляво по едни стълби, пресичаш улицата, минаваш покрай едни коне, оттам надясно и покрай табелата..." - и му обяснили целия път как се стига от станцията до плажа. На нас ни е смешно, но всъщност, оказва се, че той все повече държи на обяснения (а също аргументи и мотивации) и все по-малко се задоволява с прост императив или мъгляво съждение. Например вчера при приспиването с Веселин имали спор къде да легне Деян, защото Деян отказвал да си легне в креватчето и викал "не тука, не тука!", а пък Веселин настоявал, че Деян си има креватче и трябва да си спи в него и туй то - както обикновено правим. Спорът най-накрая се разрешил леко и безболезнено, когато Веселин обяснил на Деян, че ако спи на леглото на мама и тати, може да падне и да се удари - при което Деян се съгласил да бъде сложен в своето креватче. Разбира сякаш, диването???
В обобщение - чакам с нетърпение следващата възможност да прекараме 9 безметежни дни заедно, тримата, някъде... :) И пизнавам си, не бях очаквала точно аз да напиша такова нещо. Оказа се, че на море с детенцето не беше една постоянна мъка, а шанс да открием най-приятните страни на родителството. Не бях подготвена за това :)
Не мога да си кривя душата, добруваме си тук. Очаквах да е кошмарно трудно, но засега напротив, всичко е наред и се чувствам в някаква идилия - изненадващо за мен самата, толкова перфектно минават дните ни, че чак не мога да повярвам. Е, не без отелни моменти на "д'уг пампе'с, не тоя!; д'уга тениска!; д'уги чо'апи!; д'уги сандалки!" и прочее изстъпления (хехе), а дори, в момент на особено голямо заинатяване - "д'уга мама!". Не и без насъщните ни здравословно-алергични несигурности - неприятен обрив под памперса точно след като се оказа, че по невнимание сме дали кравешки протеин (задушени зеленчуци, в които били сложили краве масло - кой ти да предположи, че в заведение за обществено хранене се предлагат такива екстри...) В същото време, бяхме мазали със слънцезащитен крем от неубедителната марка Elea и все си представям, че кремът, недоизмит добре от кожата след прибирането от плажа, в комбинация със запарващото действие на памперса, може да е причинил тоя обрив, локализиран почти само по местата, където памперсът е стегнат - ластиците около крачетата и на кръста. Днес и подсичане има - Деян се чеше под пишката и обяснява "Тука съ'би, кома'че ухапало!"
Но това е просто колкото да има щипка реалистичност в почивката, инак щях да си помисля, че съм в рая.
На първо място, трябва да се похвалим с най-неочакван успех: махнахме биберонката! Аз тъкмо вече се бях притеснила много, щото една жена сподели как нейната дъщеря била до 2 години с биберонка и започнала да фъфли, та я карали после 1 година на логопед докато се оправи - нещо се изкривявало там... Което не че не го пише по книгите, ама друго си е някой да ти го каже, дето лично го е преживял. Та беше ми станал голям тормоз тая биберонка, а Деян такъв наркоман на биберонска тема - биберонкоман, може да се каже - че изобщо не си я представях тая работа как ще стане. Очаквах страшни ревове и истерии и категорично не смеех да приложа изгаряне на мостовете - изхвърляне на биберонките наистина, така че и ние да не се изкушим. Но още първия ден тук, след като отидохме на плаж и Деян видя морето, като се върнахме в стаята за обеден сън му обяснихме, че биберонката сме я хвърлили в морето и я няма. Той попита още 2 пъти, колкото да се увери, че правилно е разбрал какво му казваме, и сякаш рече - аа, така ли, ми добре - и заспа. Направо ни шашна. Същата вечер - пак попита, но още първия отговор го задоволи. На следващия ден вече въобще не се сети. Чак на ден 3 или 4 при едно особено измъчено (щото беше особено закъсняло) приспиване, попита отново, и пак му стигна един-единствен отговор, потвърждаващ, че да, биберонката я няма щото я хвърлихме в морето. Голямо черпене имам да черпя за тая биберонка, значи!
И второ, понеже сме максималисти, иска ни се и да махнем памперса и да го приучим да си казва, като му се пишка и ака. Това обаче не върви толкова гладко. Оставяме го да се шмитка по гащи, но той намира за необходимо да отрича убедено винаги, щом го попитаме дали има пиш или ако. Дори наакан и миришещ отдалече, уверено обяснява, че не, няма ако. Все гледа да се свре в някой ъгъл и да свърши работата дискретно, включително, ако някой от нас го гледа, той прави жестове с ръце да се обърнем и да не го гледаме и ни пъди. Или пък сам извръща поглед настрани. И пак от тая пуста дискретност продължава да настоява, че "не наакал", дори когато се чудиш как да се преместиш да не си му от подветрената страна.
Няколко фрази са на мода, сред тях - "Мама тати купат лилави, сини и 'озови мото'чета"; "Ти стой тука, Деян, а тати (до)несе мидички"; "Много т'опат тия ъседи! Кажеме ей, ъседи, няма да т'опате!" - както и "Пупаши се от ъседите!". Това последното щото тука като се тропне и той нали си е стреслив, все пита - Кой чука? И аз обяснявам, че съседите. Сигурно си мисли, че съседи, това са някакви тайнствени, враждебни същества, които предимно тропат и чукат. Аз оня ден му обясних, че ще отидем при съседите и ще им кажем "буф!" и те ще се уплашат. Днес преди да заспи ми го разясни той на мене - "Отидеме п'и ъседите и кажеме "буф!", и те ше се упуашат!"
Много се кефи да рецитира каквито стихчета и песнички знае, и да повтаря фрази дето често е чувал. Смешно си преправя гласа, като играе ролите на Червената шапчица и Вълка в диалога:
- Че'вена шапчице, къде отиваш?
- Отивам п'и баба, тото е болна!
От това наизустяване следват и такива ситуации - Веселин оправя Деян, а аз се мотая из банята. По някое време Деян се отскубва и тръгва към мен. Веселин го пита:
- Деяне, къде отиваш?
- Отивам п'и мама... тото е болна!
Морето не му е особено интересно, повече се дърпа да влезе в басейните - първия ден посочи и рече "Малкото мо'е!" На плажа му носим басейнче, което първо е атракция докато се напълни - за ръка с баща си до морето и обратно да носят кофички с вода, после се влиза в него и се плацика, като от време на време се загребва пясък отвън и се сипва с шепи вътре; после е атракция докато кофичка по кофичка се излее на пясъка отстрани, и накрая идва кака Стефи да води Деян на разходка. Мидичките не са толкова интересни, колкото охлювчетата, още наречени "барабанчета" (това е досътворяване на изглежда недостатъчно цялостната дума "рапанчета"). Те вървят винаги по две - "голямото охлювче" и "малкото охлювче". Сравнението между голямо и малко е много на дневен ред.
Играем на пържоли, той се кикоти и залива от смях. Показваме как ходи леопарда (тъка-тъка-тъка) и току вмъкваме в разговора какви животни е имало в зоопарка ("Имаше и леопаааа'т, имаше носо'оооооог, имаше хипопотааааааам, имаше ... малък хипопотаааааам...") - и лъже много, щото каквото и да го попиташ, вс твърди, че го е имало. А то хипопотам например нямаше.
Много се гушкаме. Не ни изнудва толкова да го носим, но като има интересни неща, разположени на високо, настоява "Мама вдигне!" и обещава "Само гледаме! Няма а пипаме! Видиме отблизко."
Днес като го сложих в креватчето и той употребяваше цялото си красноречие да ме убеди да го извадя оттам, дори ми обеща: "Няма да мъ'даш!" - това във връзка, че онова споменато вече трудно приспиване мина през момент, в който Деян дава зор да го извадим от креватчето, но понеже преди това неуспешно се е въртял покрай нас без да може да заспи, Веселин тоя път го предупреждава, че ще го извади, ама той ще легне и няма да мърда и ще спинка (а Деян отривисто се съгласява с всякакви условия, само и само да го върнем при нас на спалнята).
Най-често си заспива при нас. Особено като и аз съм тук, не ще и да чуе да си стои в креватчето - "п'и мама искаме!" и това е. Силен фаворитизъм, незаслужен при това - освен дето аз предимно го храня, във всички останали ситуации Веселин много повече се грижи за него отколкото аз - а особено трябва да се подчертаят сутрините, щото аз първите 3 часа след като се събудя съм напълно неадекватна.
Обаче е много мил, когато заспива. Гледа ни с любов, гали ни, гушка се в нас, държи ни за ръчичка и с тънко и миличко гласче току се уверява - "Мамо, чуваш ли ме?" или само "Мамо? Мамо?" - по 100 пъти, ей така колкото да чуе гласа ми или да получи и някакъв знак за присъствие и участие от моя страна - не е достатъчно, че ме вижда. Понякога ми бърка в очите - "Мамо, отво'и очички!" - или ме гризка лекичко по носа с тихо, задъхано нетърпение, едва удържащ се да не ме ухапе наистина, но все пак проявява самоконтрол - вече може :)
По пътя дотам и обратно се държа геройски, нямахме никакви проблеми. "Тате пусне песничка" и "Не тая, тая нЕ хубава!" бяха съпътстващите реплики (освен дето припяваше с тия, дето намира за хубави).
Но може би най-важното от всичко е, че се отвори социално - станал е любимец на цялата станция - сервитьорки, почиващи - родители и деца, каки и батковци и по-малки от него дечица, охраната, лелките на рецепцията и в лоби бара - всички, които го видят, се размазват от кеф и си умират да му се радват. А той върви и очарова.
Покрай него се запознахме и с родителите на деца, с които той реши да контактува, както и, разбира се, със самите деца:
* братчетата батко Дими (на 6г., горд собственик на 4 пре-интересни войника, въоръжени кой с автомат, кой с пластмасова шпага от коктейл) и батко Юли (някъде на 13-14) барабар с родителите им - по думите на бащата - "батко Митко и леля Валя" (батко Митко собственик на още по-забавни 3 кутии цигари Ротманс, от които става и къщичка да се направи, и стълба, и дори да се отворят - чудеса направо...);
* споменатата кака Стефи (11) и братчето й Мартин (6),
* бебето Паола (на 7 месеца),
* малката Росица (на 1.5 г, тъкмо проходила, ситни навсякъде с грациозна походка на пръсти, и винаги облечена като кукла за разлика от нашия вагабонтин с неговата черна фанелка с Дарт Вейдър),
* връстничката Мими (на 3, която сме документирали на филмче как Деян отива и умилено започва да я гали по косата);
* кака Габи (на 13);
* Йоан,
* Добри,
* и разни други каки и батковци на които дори не научих имената.
Деян си умираше да ходи да гледа "дечицата" как играят "на топките" (сиреч билярд) и понеже го пускахме там, тй редовно се връщаше хванал някоя кака или батко за ръка и го води и му обяснява да седне ето тука - като му сочи някой от столовете на нашта маса. Веднъж дойде с две каки наведнъж, по една във всяка ръка, а последната вечер доведе три. Не преставам да се учудвам, че дори големи деца му обръщат внимание и се държат мило с него, от тях аз очаквам да се отърват по-бързо от досадното хлапе, а не да му ходят по гайдата.
Интересно е как 6-7 годишни момченца, когато решат да контактуват с Деян (по-скоро когато той им се натрапи), се държат с него като с равен - те изглежда нямат концепция за това колко много той не разбира. Например на Деяновия въпрос "Къде е мо'ето?" (на който ние бихме отговорили "Ей там" с най-общо посочване), те отговарят: "Като тръгнеш оттука надолу, завиваш наляво по едни стълби, пресичаш улицата, минаваш покрай едни коне, оттам надясно и покрай табелата..." - и му обяснили целия път как се стига от станцията до плажа. На нас ни е смешно, но всъщност, оказва се, че той все повече държи на обяснения (а също аргументи и мотивации) и все по-малко се задоволява с прост императив или мъгляво съждение. Например вчера при приспиването с Веселин имали спор къде да легне Деян, защото Деян отказвал да си легне в креватчето и викал "не тука, не тука!", а пък Веселин настоявал, че Деян си има креватче и трябва да си спи в него и туй то - както обикновено правим. Спорът най-накрая се разрешил леко и безболезнено, когато Веселин обяснил на Деян, че ако спи на леглото на мама и тати, може да падне и да се удари - при което Деян се съгласил да бъде сложен в своето креватче. Разбира сякаш, диването???
В обобщение - чакам с нетърпение следващата възможност да прекараме 9 безметежни дни заедно, тримата, някъде... :) И пизнавам си, не бях очаквала точно аз да напиша такова нещо. Оказа се, че на море с детенцето не беше една постоянна мъка, а шанс да открием най-приятните страни на родителството. Не бях подготвена за това :)
петък, 24 юли 2009 г.
Махнеме тати
Три кратки.
Днес в Горна баня при наште Деян упорито сочел една купа с джанки и питал "А ко е?" ("Това какво е?"). Майка ми обаче упорства да го накара да си каже правилно целите думи във въпроса, защото той може, и отговаря: "Нищо не ти разбирам какво ме питаш". И така отказва няколко пъти да му отговори, след което се очкава Деян да си каже "Това какво е?" и тя да даде отговора. Обаче тоя път Деян посочил купата и казал: "Тука има много джанки!".
А оня ден си лежи Веселин на дивана и става време Деян да си пие млякото - дейност, която обикновено извършваме на дивана, заедно. Приготвям шишето, връчвам го на Деян, той отива при Веселин и казва: "Махнеме тати!"
Диването му с диване, също така го гони през нощта от леглото - тази нощ му казваше "Тати нЕ тука!" и му отместваше ръцете и го избутваше, за да си направи място за себе си да се пльосне между нас напряко на леглото, с целите си изпружени 93 сантиметра - и така си спа доволно до сутринта, докато ние се гърчехме по краищата.
А пък доста отдавна беше, ама да го запиша да не го забравим, както забравихме едни други две много смешни... Та, закопал Веселин със следното: Веселин му давал да яде парченца шунка (абе, мамка им, защо колбасопроизводителите блъскат млечен протеин в призведения от свинско месо - само за да ги направят неядливи за Деян ли?!) - та хапвал Деян с огромен кеф, а Веселин му комбинирал хапчици от месо и хляб - мини-сандвичета. Докато Деян в един момент му светнало и си поискал: "Махнеме хлебчето!"
Изобщо, настъпил е сезонът на тарикатлъците :)
Днес в Горна баня при наште Деян упорито сочел една купа с джанки и питал "А ко е?" ("Това какво е?"). Майка ми обаче упорства да го накара да си каже правилно целите думи във въпроса, защото той може, и отговаря: "Нищо не ти разбирам какво ме питаш". И така отказва няколко пъти да му отговори, след което се очкава Деян да си каже "Това какво е?" и тя да даде отговора. Обаче тоя път Деян посочил купата и казал: "Тука има много джанки!".
А оня ден си лежи Веселин на дивана и става време Деян да си пие млякото - дейност, която обикновено извършваме на дивана, заедно. Приготвям шишето, връчвам го на Деян, той отива при Веселин и казва: "Махнеме тати!"
Диването му с диване, също така го гони през нощта от леглото - тази нощ му казваше "Тати нЕ тука!" и му отместваше ръцете и го избутваше, за да си направи място за себе си да се пльосне между нас напряко на леглото, с целите си изпружени 93 сантиметра - и така си спа доволно до сутринта, докато ние се гърчехме по краищата.
А пък доста отдавна беше, ама да го запиша да не го забравим, както забравихме едни други две много смешни... Та, закопал Веселин със следното: Веселин му давал да яде парченца шунка (абе, мамка им, защо колбасопроизводителите блъскат млечен протеин в призведения от свинско месо - само за да ги направят неядливи за Деян ли?!) - та хапвал Деян с огромен кеф, а Веселин му комбинирал хапчици от месо и хляб - мини-сандвичета. Докато Деян в един момент му светнало и си поискал: "Махнеме хлебчето!"
Изобщо, настъпил е сезонът на тарикатлъците :)
четвъртък, 23 юли 2009 г.
Мама да не пее
Возим се вчера с Деян към партито за рождения ден на Ема.
По пътя аз обяснявам, че Жоро е таткото на Ема, а Милена е майката на Ема. След обяснението изпитвам: я кажи, мамо, коя е майката на Ема?
Деян ме посочва и казва убедено: "Ето я майката!"
После си поиска да му пусна музика ("Музиката сви'и!"), и аз заредих диска с детските песнички и по светофарите се обръщам назад и припявам. Мисля си, хей ръчички хей ги две, толкова пъти съм я пяла, сега я слуша в по-непознато изпълнение, дай да му я сведа до познатото. Той ме слуша, слуша, полу-усмихнат, пък по едно време набърчи нос, заклати глава отрицателно и замаха с ръце, като да ме отмахне от пред очите си: "Мама нЕ пее, не!"
Изкомандори ме да млъкна, критикът му с критик! Тъкмо си бях повярвала, след 2-годишни упражнения, че има шанс да не пея пък чак толкова кошмарно, и глей начи...
Той си и припява между другото - песничките, на които им знае текста, си ги прошепва тихичко където успее да се вреди. Само че е свикнал на по-бавно темпо, щото аз всички песни ги обръщам на приспивни (само за приспиване пея) и те така стават много протяжни :)
На рождения ден обаче обра всички точки, като нарече шефа ми "батко Жо'о". Мисля, че ми спечели благоволението му поне за седмица напред :)
Между другото, станал е по-плах с децата, отколкото беше преди. Притиска се до крака ми, гуши се в мен и вика "Пупаши се, пупаши се!". Оня ден на една детска площадка едно момиченце на година и половина дойде, удари го по гърба, след което тръгна да го целува. Но той може би реши, че ще го хапе, и като ревна... Майката дотича обезпокоена какво е направило детето й на нашето, и взе да се извинява - а ние се скъсваме от неудобство, че Деян реве задето момичето искало да го целува...
На рождения ден беше пълно с каки и той не отиде да гали по ръцете и косата никоя от тях - това е много нехарактерно за него.
А пък 4-годишните момиченца, наконтени с роклички като принцески и с нарисувани лица, изпраскаха най-великите пожелания за рождения ден на връстничката си:
"Да си жива и здрава и да си много любезна с мама и тати!"
"Да не умираш много-много!"
"Като пораснеш и имаш дете, то много да те слуша!"
- направо ме утрепаха.
А една майка сподели, че нейната дъщеря й обяснила: Мамо, ти като умреш, да ми оставиш бележка на кой облак отиваш. Защото аз като порасна и имам деца и после стана баба, и като умра, да знам къде да дойда да те намеря!
По пътя аз обяснявам, че Жоро е таткото на Ема, а Милена е майката на Ема. След обяснението изпитвам: я кажи, мамо, коя е майката на Ема?
Деян ме посочва и казва убедено: "Ето я майката!"
После си поиска да му пусна музика ("Музиката сви'и!"), и аз заредих диска с детските песнички и по светофарите се обръщам назад и припявам. Мисля си, хей ръчички хей ги две, толкова пъти съм я пяла, сега я слуша в по-непознато изпълнение, дай да му я сведа до познатото. Той ме слуша, слуша, полу-усмихнат, пък по едно време набърчи нос, заклати глава отрицателно и замаха с ръце, като да ме отмахне от пред очите си: "Мама нЕ пее, не!"
Изкомандори ме да млъкна, критикът му с критик! Тъкмо си бях повярвала, след 2-годишни упражнения, че има шанс да не пея пък чак толкова кошмарно, и глей начи...
Той си и припява между другото - песничките, на които им знае текста, си ги прошепва тихичко където успее да се вреди. Само че е свикнал на по-бавно темпо, щото аз всички песни ги обръщам на приспивни (само за приспиване пея) и те така стават много протяжни :)
На рождения ден обаче обра всички точки, като нарече шефа ми "батко Жо'о". Мисля, че ми спечели благоволението му поне за седмица напред :)
Между другото, станал е по-плах с децата, отколкото беше преди. Притиска се до крака ми, гуши се в мен и вика "Пупаши се, пупаши се!". Оня ден на една детска площадка едно момиченце на година и половина дойде, удари го по гърба, след което тръгна да го целува. Но той може би реши, че ще го хапе, и като ревна... Майката дотича обезпокоена какво е направило детето й на нашето, и взе да се извинява - а ние се скъсваме от неудобство, че Деян реве задето момичето искало да го целува...
На рождения ден беше пълно с каки и той не отиде да гали по ръцете и косата никоя от тях - това е много нехарактерно за него.
А пък 4-годишните момиченца, наконтени с роклички като принцески и с нарисувани лица, изпраскаха най-великите пожелания за рождения ден на връстничката си:
"Да си жива и здрава и да си много любезна с мама и тати!"
"Да не умираш много-много!"
"Като пораснеш и имаш дете, то много да те слуша!"
- направо ме утрепаха.
А една майка сподели, че нейната дъщеря й обяснила: Мамо, ти като умреш, да ми оставиш бележка на кой облак отиваш. Защото аз като порасна и имам деца и после стана баба, и като умра, да знам къде да дойда да те намеря!
събота, 20 юни 2009 г.
Приказки
Vesselin iska da mi demonstrira, che Deyan se e nauchil da kazva "patica".
- Deni, kaji na mama "patica"!
Deyan se usmihva samouvereno i mi kazva:
- Gyska!
----
Pyk otskoro nali si razkazvame prikazki. Dnes reshih, che Chervenata shapchica veche e jasna, i reshih da vyveda Trite prasenca. Stigame do momenta, v kojto Golemia Losh Vylk otishyl pri prasenceto, i kakvo kazal? Spored Deyan:
- Chervena shapchice, kyde otivash?
- Deni, kaji na mama "patica"!
Deyan se usmihva samouvereno i mi kazva:
- Gyska!
----
Pyk otskoro nali si razkazvame prikazki. Dnes reshih, che Chervenata shapchica veche e jasna, i reshih da vyveda Trite prasenca. Stigame do momenta, v kojto Golemia Losh Vylk otishyl pri prasenceto, i kakvo kazal? Spored Deyan:
- Chervena shapchice, kyde otivash?
понеделник, 4 май 2009 г.
Итки, тоетки, все там
Деян много обича "Зайченцето бяло", а от него особено много обича да рецитира края му -а именно: "Отишло при Зайка, свойта мила майка" - което в негов вариант по-скоро звучи като "Отио Дайка, тойта миа майка".
Та пристигаме тука първия ден, излизаме на балкона с него, наслаждаваме се на следобедното слънце, и в един момент Деян се провиква - ама така, балкански се провиква: "Тойта миа майкааа!"
С кеф едно такова :)
Ще има след време да се обясняваме със съседите...
А пък той също така много умее да си поиска, каквото си е наумил да си поиска, и особено като е полу-гладен, да се тъпче с бисквитки ("итки").
Споменавала съм за омонимията в неговата реч - че различни думи, като ги произнася, звучат еднакво, но на него не му пречи - той като че ли си ги разпознава.
Та завел го Веселин един ден навън и му обяснил, че тези мъничките бели цветенца са маргаритки. Деян разбрал и дори повторил - итки.
На следващия ден излезли пак навън и Веселин го питал - какви цветенца ще берем сега? Деян помислил помислил, па предположил - Тоетки? (солетки)
А пък майка ми го учила, че той е на баба Диди душичка. И го изпитва после - Какво си ти на баба Диди? Ду-...?
- ...пе!
Та пристигаме тука първия ден, излизаме на балкона с него, наслаждаваме се на следобедното слънце, и в един момент Деян се провиква - ама така, балкански се провиква: "Тойта миа майкааа!"
С кеф едно такова :)
Ще има след време да се обясняваме със съседите...
А пък той също така много умее да си поиска, каквото си е наумил да си поиска, и особено като е полу-гладен, да се тъпче с бисквитки ("итки").
Споменавала съм за омонимията в неговата реч - че различни думи, като ги произнася, звучат еднакво, но на него не му пречи - той като че ли си ги разпознава.
Та завел го Веселин един ден навън и му обяснил, че тези мъничките бели цветенца са маргаритки. Деян разбрал и дори повторил - итки.
На следващия ден излезли пак навън и Веселин го питал - какви цветенца ще берем сега? Деян помислил помислил, па предположил - Тоетки? (солетки)
А пък майка ми го учила, че той е на баба Диди душичка. И го изпитва после - Какво си ти на баба Диди? Ду-...?
- ...пе!
понеделник, 16 март 2009 г.
Отиваме във водата при Зайка
С Деян си имаме един стандартен диалог, който мен много ме радва, защото прилича на истински разговор:
- Какво е това?
- Дибка.
- Какво правят рибките?
- Пуат.
- А къде плуват рибките - във...?
- Дудата.
Имаме си и още един - за багера.
- Какво е това?
- Баъф.
- Какво копае багера?
- Дупка.
Имаме си също така и практиката да си пеем диалогично - аз подавам началото на стиха, а Деян допълва последната дума, например:
- От дъждеца, ...
- Ааах!
- Нас не ни е...
- Тах!
И както съм споменавала вече, това много успешно го правим и със Зайченцето бяло:
- Сендало да?
- Паче.
- Малкото?
- Нуначе.
- На кого да?
- Каже.
- Път да му по-?
- Каже.
- Ей във тъм-
- Нината.
- С лампичка в ръ-?
- Ката.
- Малката све-?
- Туука.
- На щуреца?
- Буука.
- Зайчето ви-?
- Дала.
- Пътя му?
- Огала.
- Отишло при?
- Дайка.
(двамата):
- Свойта мила майка / Тойта миа майка.
Това са наизустени диалози и Деян надали разбира всички думи, които пеем. Вероятно само оттук-оттам някоя думичка прави смисъл. Но за мен илюзията, че си разговаряме наистина, е много силна :)
Та вчера ще тръгваме с Деян към Ботевград и аз сядам да си говоря с него:
- Сега къде отиваме маме, във...?
Очаквам да смотолеви Ботевград, а пък той убедено - тип "аа, аз тва го знам!" - изтърсва:
- Дудата.
Двамата с Веселин прихваме и решавам да сменя фразата, за да избягам от наизустените реплики.
- Някой друг път ще ходим във водата, не точно сега. А сега отиваме в Ботевград, миличък. В Бо-тев-град. А при кого отиваме там - при...?
(Очаквам "баба" или "дядо Пенко".)
- Дайка.
И доволен един такъв, и леко усмихнат, уверен че ми е дал правилния отговор щото, нали, той тва много добре го знае :)
- Какво е това?
- Дибка.
- Какво правят рибките?
- Пуат.
- А къде плуват рибките - във...?
- Дудата.
Имаме си и още един - за багера.
- Какво е това?
- Баъф.
- Какво копае багера?
- Дупка.
Имаме си също така и практиката да си пеем диалогично - аз подавам началото на стиха, а Деян допълва последната дума, например:
- От дъждеца, ...
- Ааах!
- Нас не ни е...
- Тах!
И както съм споменавала вече, това много успешно го правим и със Зайченцето бяло:
- Сендало да?
- Паче.
- Малкото?
- Нуначе.
- На кого да?
- Каже.
- Път да му по-?
- Каже.
- Ей във тъм-
- Нината.
- С лампичка в ръ-?
- Ката.
- Малката све-?
- Туука.
- На щуреца?
- Буука.
- Зайчето ви-?
- Дала.
- Пътя му?
- Огала.
- Отишло при?
- Дайка.
(двамата):
- Свойта мила майка / Тойта миа майка.
Това са наизустени диалози и Деян надали разбира всички думи, които пеем. Вероятно само оттук-оттам някоя думичка прави смисъл. Но за мен илюзията, че си разговаряме наистина, е много силна :)
Та вчера ще тръгваме с Деян към Ботевград и аз сядам да си говоря с него:
- Сега къде отиваме маме, във...?
Очаквам да смотолеви Ботевград, а пък той убедено - тип "аа, аз тва го знам!" - изтърсва:
- Дудата.
Двамата с Веселин прихваме и решавам да сменя фразата, за да избягам от наизустените реплики.
- Някой друг път ще ходим във водата, не точно сега. А сега отиваме в Ботевград, миличък. В Бо-тев-град. А при кого отиваме там - при...?
(Очаквам "баба" или "дядо Пенко".)
- Дайка.
И доволен един такъв, и леко усмихнат, уверен че ми е дал правилния отговор щото, нали, той тва много добре го знае :)
сряда, 25 февруари 2009 г.
Руми и дядо Коледа
Наскоро нещо Деян се подсетил за баща ми и Руми и казваше "Уми, Уми".
Та се чух с тях и се разбрахме да ни дойдат на гости през уикенда.
Решавам да го обясня на Деян:
- А пък в събота...
- Бота?
- ...ще дойдат Руми и дядо Бисер. - след което го изпитвам: - Кой ще дойде в събота? Руми... и...? Дядо...?
- ...Кодеда!
Аз така с изпитване често правя. Онзи ден, като разглеждахме книжка и стигаме до картинка на прахосмукачка, Деян анонсира, че това е "кукачка". Решавам да разширя диапазона от информация и го питам:
- Кой чисти с прахосмукачката?
Той мълча, мълча... не знае какво да каже. Подсказах му, ама така и не рачи да каже.
Днес отиваме за малко до другата стая, той вижда прахосмукачката и, разбира се, съобщава на света, че това е кукачка. Решавам пак да пробвам:
- Точно така. А кой чисти с прахосмукачката?
Деян, уверено:
- Тати!
Вече знае, демек :)
Аз ще бъда една горда мама, когато тръгне на детска градина :)
Следващото, което съм отпочнала да го уча, е че сега мама ще готви - както по принцип тати готви, ама този път мама.
Та се чух с тях и се разбрахме да ни дойдат на гости през уикенда.
Решавам да го обясня на Деян:
- А пък в събота...
- Бота?
- ...ще дойдат Руми и дядо Бисер. - след което го изпитвам: - Кой ще дойде в събота? Руми... и...? Дядо...?
- ...Кодеда!
Аз така с изпитване често правя. Онзи ден, като разглеждахме книжка и стигаме до картинка на прахосмукачка, Деян анонсира, че това е "кукачка". Решавам да разширя диапазона от информация и го питам:
- Кой чисти с прахосмукачката?
Той мълча, мълча... не знае какво да каже. Подсказах му, ама така и не рачи да каже.
Днес отиваме за малко до другата стая, той вижда прахосмукачката и, разбира се, съобщава на света, че това е кукачка. Решавам пак да пробвам:
- Точно така. А кой чисти с прахосмукачката?
Деян, уверено:
- Тати!
Вече знае, демек :)
Аз ще бъда една горда мама, когато тръгне на детска градина :)
Следващото, което съм отпочнала да го уча, е че сега мама ще готви - както по принцип тати готви, ама този път мама.
неделя, 5 октомври 2008 г.
Без мъже
Гледам (=слушам) т.нареченото отскоро "БНТ 1" (Каналът най-после R.I.P. - браво на пичовете, трябваха им само 3 години за да реализират иначе похвалната идея). Тече реклама на Дзифт (Мирамар среща Гай Ричи?? хехе, ще видим тая работа), а допреди малко се опитвах да разбера ще ме развълнува ли новия ВВС формат, наследник на "Великите Българи" - този път посветен на великите романи и злополучно наречен "Голямото четене", неточен превод на оригиналното big read.
Вкъщи е празно. Най-близките ми мъже ги няма. Веселин и Здравко са на пенсионерска all-inclusive почивка в Анталия (хващат късно лято), а Деян го оставих днес в Ботевград.
Странен беше пътят на връщане. Пътувах и си мислех как всъщност няма при кого да се върна. Няма крайна точка на пътя ми - една празнота има там. Лека меланхолия ме е обзела. Не ми е зле, че съм сама, засега ми е по-скоро екзотично. Но е твърде лесно да се катурна към по-негативни емоции. За да се предпазя от тях, ще се опитам да запълня седмицата с екшън. Ха да видим ще се намерят ли желаещи.
Деянчески се събуди в 6:30 тази сутрин и след като до 7 не спря да бърбори, реших да го взема при себе си. Той се гушна в мен и заспа като по учебник - обгърнал врата ми с ръчички и заврял муцунка в шията ми. А аз не смеех да мръдна, гледах го и се умилявах - и тази идилия продължи цели пет, може би дори шест минути! След което реши да се пренамести някакси другояче, извъртя се по още 48 начина и все повече се разбуждаше, докато накрая беше вече съвсем ококорен и се опитваше да се покатери на библиотеката и да извади оттам всички книги.
Имахме чудесен ден и вчера на хубавото време - разхождахме се из площада и по градинките, - и днес въпреки че валеше и си стояхме вкъщи. Деян изобрети играта на криеница, която в неговия вариант се състои в това да се скрие зад леглото, да ме погледне оттам, изключително много да се зарадва като и аз го погледна, и после да търчи към мен с разперени ръце и да ме гушне. И пак обратно да отиде да се скрие. Същото го упражнихме и с бюрото, иззад което дребна главица може да надникне от едно специално място.
По някаква причина ми се ще да споделя също така, че Деян вече е ползувател на пантофи. Доскоро лежащото ми и пълзящо бебе не се нуждаеше от такива неща, сега обаче тичащото момченце си има собствени домашни пантофки и това някак си го прави с една идея по-равнопоставен на нас съ-обитател на апартамента.
В хранително отношение имаме напредък. Успешно въведохме глутена - онзи ден изяде цяла порция от глутенсъдържащата 7-зърнена каша и нищо му няма. Ще питаме доктора може ли вече и хляб. Аз имам доста възражения срещу хляба, който се продава по магазините, но може пък да почнем да му месим.
Днес започнахме свинско - под формата на Nestle Моркови с шунка и ориз. На вкус го прие, да видим сега дали ще реагира някак... След това ще въвеждам круша, да има с какво да редуваме ябълката, че в момента всеки ден се яде ябълка.
Иначе между храненията голям хит са едни оризови такива като пуканки - малко тип хапнеш нещо, глътнеш нищо. Лелеее то е едно цвилене от радост още като ги види!... Голям кеф да си ги взима сам с ръчички и да си ги яде внимателно едно по едно - пада едно мучене...
Като казах цвилене и мучене, от книжките с животни Деян разпознава следните: Мууу (най-любимото, на него е кръстена цялата книжка), ко-ко, куку-, па па / "пате", мауу, бау, бе-е-е, ме-е-е (което бърка с "не-е-е"), -ба [жаба], о-о-о [маймунка]; "и-ааа" [магаре]; издава специфичен звук на кончето и понякога казва също "конте" (ама сочи телето); и накрая - като види цветенца, прави муцунката "мирисане на цветенца".
Казва също "да" и "не", второто по-често в разновидност провлачено "нееее!" с точно същата интонация, с която му го казваме ние, когато му забраняваме да пипа на разни места. Много е смешен как като реши да отиде да пипа нещо дето знае че е забранено, обявява предварително на висок глас - "нееее!" и чак тогава се запътва натам. То е като заявка на намерение.
Опитва се да казва за лампата, че "тети" (свети) и нарича чичото "тито". Изглежда звукът "т" засега е заместител на голяма част от останалите звуци.
Днес се опитвах да го уча на "зайко-байко", което той успява да повтори само като "бако". Ама се старае детето. Повтаря чинно след мене и сочи с пръстче в книгата - зер няма съмнение, че именно зайкото нарича по този начин.
Невероятно сладурско е как казва "ммаа-ма?" Когато се събуди и ме види, или вечер когато го приспивам и се гушкаме за лека нощ, обича да ме разглежда отблизо, да ме ръчка изучаващо с пръстче по очите, носа, устата, и да казва "ммаа-ма? мама!"
Сутрин като го оправя и отидем да будим Веселин, също толкова сладурско обявява - Тати!
Казва също баба и дядо, а на това отгоре - и "баба Диди".
Останалите обръщения са "кака", "бати" (включително тези по телевизията), "нане" и "мане" (което трябва да са съответно Иван и Ванко, ама не съм го чувала аз да ги казва - било е като са били на Вършец).
Друго, което разправя, е "гол" - като види топка, - и "ало?" - като държи телефон. Телефонната слушалка си я качва някъде на рамото или, подминавайки ухото, си я запраща чак на врата, когато казва "ало".
Навън обича да си събира разни неща от земята - кестени, камъчета и капачки са най-любимото. Хваша ме за ръка и ме води при люлките, люлея го. Не давам да къса цветята, той пък не се отказва да се опитва отново и отново.
Обича кутийки - да слага разни неща в тях и после да ги вади. Капачки, с които се опитва да затваря бурканчето, от което го храня.
Много му е смешно, като му хапя ръчичките - направо се залива от смях. И като ми подаде някоя играчка, и аз се направя, че я захапя нея. Идеята за хапане е някак смешна вероятно. Или пък че аз правя неща, които обикновено той прави.
Днес ми даваше биберонка много настоятелно. Понеже си имаше две, едната си я смучеше той, а другата се опитваше да ми я набута на мен в устата. Голяма радост, голямо чудо.
За първи път му отворих креватчето днес. Нали специално го бяхме взели да е с отваряща се страна - с цип. Като смъкнеш ципа, се образува проход, през който Деян може да се промъкне, за да си влиза и излиза от леглото сам. Много се изкефи, макар и още да не е съвсем овладял излизането.
Дрехите му миришат на него. Като беше бебе, миришеха на бебе, а сега си миришат просто на него. Има един лигавник запокитен тука на спалнята.
П.П. Едно време имаше едни метърчета за деца - с нарисувани животни по тях и най-горе е жираф, някъде до 120 - 150 сантиметра стигат. Е има такова метърче в Ботевград, от онова време. Деян обича да си го разглежда. И ме хваща днес за ръката, води ме при метърчето, посочва слончето и обявява: "ммаа-ма!"
:)
Вкъщи е празно. Най-близките ми мъже ги няма. Веселин и Здравко са на пенсионерска all-inclusive почивка в Анталия (хващат късно лято), а Деян го оставих днес в Ботевград.
Странен беше пътят на връщане. Пътувах и си мислех как всъщност няма при кого да се върна. Няма крайна точка на пътя ми - една празнота има там. Лека меланхолия ме е обзела. Не ми е зле, че съм сама, засега ми е по-скоро екзотично. Но е твърде лесно да се катурна към по-негативни емоции. За да се предпазя от тях, ще се опитам да запълня седмицата с екшън. Ха да видим ще се намерят ли желаещи.
Деянчески се събуди в 6:30 тази сутрин и след като до 7 не спря да бърбори, реших да го взема при себе си. Той се гушна в мен и заспа като по учебник - обгърнал врата ми с ръчички и заврял муцунка в шията ми. А аз не смеех да мръдна, гледах го и се умилявах - и тази идилия продължи цели пет, може би дори шест минути! След което реши да се пренамести някакси другояче, извъртя се по още 48 начина и все повече се разбуждаше, докато накрая беше вече съвсем ококорен и се опитваше да се покатери на библиотеката и да извади оттам всички книги.
Имахме чудесен ден и вчера на хубавото време - разхождахме се из площада и по градинките, - и днес въпреки че валеше и си стояхме вкъщи. Деян изобрети играта на криеница, която в неговия вариант се състои в това да се скрие зад леглото, да ме погледне оттам, изключително много да се зарадва като и аз го погледна, и после да търчи към мен с разперени ръце и да ме гушне. И пак обратно да отиде да се скрие. Същото го упражнихме и с бюрото, иззад което дребна главица може да надникне от едно специално място.
По някаква причина ми се ще да споделя също така, че Деян вече е ползувател на пантофи. Доскоро лежащото ми и пълзящо бебе не се нуждаеше от такива неща, сега обаче тичащото момченце си има собствени домашни пантофки и това някак си го прави с една идея по-равнопоставен на нас съ-обитател на апартамента.
В хранително отношение имаме напредък. Успешно въведохме глутена - онзи ден изяде цяла порция от глутенсъдържащата 7-зърнена каша и нищо му няма. Ще питаме доктора може ли вече и хляб. Аз имам доста възражения срещу хляба, който се продава по магазините, но може пък да почнем да му месим.
Днес започнахме свинско - под формата на Nestle Моркови с шунка и ориз. На вкус го прие, да видим сега дали ще реагира някак... След това ще въвеждам круша, да има с какво да редуваме ябълката, че в момента всеки ден се яде ябълка.
Иначе между храненията голям хит са едни оризови такива като пуканки - малко тип хапнеш нещо, глътнеш нищо. Лелеее то е едно цвилене от радост още като ги види!... Голям кеф да си ги взима сам с ръчички и да си ги яде внимателно едно по едно - пада едно мучене...
Като казах цвилене и мучене, от книжките с животни Деян разпознава следните: Мууу (най-любимото, на него е кръстена цялата книжка), ко-ко, куку-, па па / "пате", мауу, бау, бе-е-е, ме-е-е (което бърка с "не-е-е"), -ба [жаба], о-о-о [маймунка]; "и-ааа" [магаре]; издава специфичен звук на кончето и понякога казва също "конте" (ама сочи телето); и накрая - като види цветенца, прави муцунката "мирисане на цветенца".
Казва също "да" и "не", второто по-често в разновидност провлачено "нееее!" с точно същата интонация, с която му го казваме ние, когато му забраняваме да пипа на разни места. Много е смешен как като реши да отиде да пипа нещо дето знае че е забранено, обявява предварително на висок глас - "нееее!" и чак тогава се запътва натам. То е като заявка на намерение.
Опитва се да казва за лампата, че "тети" (свети) и нарича чичото "тито". Изглежда звукът "т" засега е заместител на голяма част от останалите звуци.
Днес се опитвах да го уча на "зайко-байко", което той успява да повтори само като "бако". Ама се старае детето. Повтаря чинно след мене и сочи с пръстче в книгата - зер няма съмнение, че именно зайкото нарича по този начин.
Невероятно сладурско е как казва "ммаа-ма?" Когато се събуди и ме види, или вечер когато го приспивам и се гушкаме за лека нощ, обича да ме разглежда отблизо, да ме ръчка изучаващо с пръстче по очите, носа, устата, и да казва "ммаа-ма? мама!"
Сутрин като го оправя и отидем да будим Веселин, също толкова сладурско обявява - Тати!
Казва също баба и дядо, а на това отгоре - и "баба Диди".
Останалите обръщения са "кака", "бати" (включително тези по телевизията), "нане" и "мане" (което трябва да са съответно Иван и Ванко, ама не съм го чувала аз да ги казва - било е като са били на Вършец).
Друго, което разправя, е "гол" - като види топка, - и "ало?" - като държи телефон. Телефонната слушалка си я качва някъде на рамото или, подминавайки ухото, си я запраща чак на врата, когато казва "ало".
Навън обича да си събира разни неща от земята - кестени, камъчета и капачки са най-любимото. Хваша ме за ръка и ме води при люлките, люлея го. Не давам да къса цветята, той пък не се отказва да се опитва отново и отново.
Обича кутийки - да слага разни неща в тях и после да ги вади. Капачки, с които се опитва да затваря бурканчето, от което го храня.
Много му е смешно, като му хапя ръчичките - направо се залива от смях. И като ми подаде някоя играчка, и аз се направя, че я захапя нея. Идеята за хапане е някак смешна вероятно. Или пък че аз правя неща, които обикновено той прави.
Днес ми даваше биберонка много настоятелно. Понеже си имаше две, едната си я смучеше той, а другата се опитваше да ми я набута на мен в устата. Голяма радост, голямо чудо.
За първи път му отворих креватчето днес. Нали специално го бяхме взели да е с отваряща се страна - с цип. Като смъкнеш ципа, се образува проход, през който Деян може да се промъкне, за да си влиза и излиза от леглото сам. Много се изкефи, макар и още да не е съвсем овладял излизането.
Дрехите му миришат на него. Като беше бебе, миришеха на бебе, а сега си миришат просто на него. Има един лигавник запокитен тука на спалнята.
П.П. Едно време имаше едни метърчета за деца - с нарисувани животни по тях и най-горе е жираф, някъде до 120 - 150 сантиметра стигат. Е има такова метърче в Ботевград, от онова време. Деян обича да си го разглежда. И ме хваща днес за ръката, води ме при метърчето, посочва слончето и обявява: "ммаа-ма!"
:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
