Последен ден от годината, в която се роди Деян.
Ще я изпратим подобаващо - с хубава компания у нас, както винаги съм си мечтала да се случва по-често. Сега вече като имаме истински хол, се надявам да станем домакини на повече събирания. Само лошо че затрудняваме хората да идват толкова далече - те всичките живеят на оттатъшната страна на света. А отвъд нас е само ламята Спаска.
В тази година се родиха Ради и Калина. Това е много важно, защото трите семейства вкупом можем да продължим приятелството си на ниво "с деца", без да минем през период на отчуждаване, както често се случва като се роди бебе само на едните. За Асеневци това не се отнася особено, защото те си имаха Руми преди това, но за Гимлидредови е ключово.
Не просто в тази година, а някакви си 2 седмици след Деян се роди и Боян, синът на Надя.
А само няколко часа преди Деян се роди Александър, първото бебе на NMMM. По някакво страхотно съвпадение с жена му родихме в една и съща болница, при една и съща лекарка. С Искра се познавах от БГ-мамма, беше единственият човек, с който бях комуникирала там; а в болницата един ден се облещих, като видях NMMM в коридора, зачудих се какво прави там и се оказа, че тя е жена му.
В офисна среда също има бебета. В обозримо минало се родиха Борис, синът на Весо (Веселиновия шеф) и Сияна, втората дъщеря на Съни (моя шеф). Малко преди Коледа и аниматорът Ники (колега на Веселин) се сдобил с дъщеричка. През февруари чакаме сина на Чоки - Боян, Пламен или Дамян, не са избрали още - и на Марта - Боян със сигурност.
Благословена година.
Благодарна съм, че всичко е (почти) наред с бебетата, че си ги гледаме, растат и се развиват, а каквито проблеми имаме в момента, са преходни и ще ги надраснат. Толкова много неща могат да се объркат при създаването на един човек, че имаме невероятен късмет да не са се объркали точно при нашите.
На трапезата ще липсва hazel. Но по-важното е, че не липсва през годината.
понеделник, 31 декември 2007 г.
събота, 29 декември 2007 г.
петък, 28 декември 2007 г.
Дом
Имаме нововъведения и в дома.
Пристигна закупената преди месец секция от АИКО, която се оказа грандиозно предизвикателство за сглабяне, а ние не бяхме поръчали монтаж - не очаквахме да е такъв зор. Наложи се бащата на Веселин да повика на помощ даже един съсед, светнат в дървосглобителните дела, и двамата 2 дена поред се бориха с глупавия, неточен чертеж, с некачествените сглобки, предвидени в комплекта, и с липсите на това-онова в окомплектовката, докато накрая не решиха просто да използват нарязаните скроени дъски и да си сглобят всичко както си трябва, креативно, със собствени материали и инструменти.
В резултат имаме секция, която е значително по-стабилна от предвиденото, и хол като слънце, който най-накрая заприлича наистина на човешки дом - получи някаква завършеност.
Коледните покривки скриват грозотата на масите и допринасят за уюта, а черешката на тортата се явяват свещите в декоративните коледни свещници, с които ни снабдих при онова голямо пазаруване в Метро за украса на дома.
Имаме висока, кичеста и невероятно елегантна елха, на която духащия право в нея климатик скоро ще види сметката. Украсили сме я кичозно - нарочно, защото да се прави не-кичозна коледна украса съдържа вътрешно противоречие - и се получи добре, има разбира се и разноцветни лампички.
Първоначално мислех да си купим пластмасова, за да не караме Коледа "с труп в хола", но после се отказах. Пластмасовите елхи, които видях по магазините, бяха грозни и ми идваха твърде скъпо. Освен това пластмасата не е най-екологичния материал на света, а истинските дръвчета, ако не купуваш от бракониери, поне биват заменени с нови, така че не си навредил особено на "голямата картина".
Обмисляхме и варианта елха в саксия, но се оказа, че такива се продавали само малки. А на Коледа елхата трябва да е голяма, това е закон (понеже е традиция), а аз стриктно следвам коледните закони на Веселиновото семейство. При тях Коледа е голямо нещо. При нас пък тя не е била толкова от значение (повече празнувахме Нова година, и то най-вече като деца - баща ми умееше да създава празничен дух - а като големи вече и тя минаваше вяло). В нашето семейство големите празници бяха рождените дни - тогава човек се чувстваше наистина специален и тогава се подаряваха баш големите подаръци.
За Деяновото семейство мисля ще бъде уместна една комбинация от голяма Коледа и голям Рожден ден, особено предвид че се падат точно на срещуположните точки на годишния цикъл - т.е. няма да има струпване на много празници накуп, а ще си върви равномерно - рожден ден, Коледа, рожден ден, Коледа - като аванс, заплата, аванс, заплата :)
Пристигна закупената преди месец секция от АИКО, която се оказа грандиозно предизвикателство за сглабяне, а ние не бяхме поръчали монтаж - не очаквахме да е такъв зор. Наложи се бащата на Веселин да повика на помощ даже един съсед, светнат в дървосглобителните дела, и двамата 2 дена поред се бориха с глупавия, неточен чертеж, с некачествените сглобки, предвидени в комплекта, и с липсите на това-онова в окомплектовката, докато накрая не решиха просто да използват нарязаните скроени дъски и да си сглобят всичко както си трябва, креативно, със собствени материали и инструменти.
В резултат имаме секция, която е значително по-стабилна от предвиденото, и хол като слънце, който най-накрая заприлича наистина на човешки дом - получи някаква завършеност.
Коледните покривки скриват грозотата на масите и допринасят за уюта, а черешката на тортата се явяват свещите в декоративните коледни свещници, с които ни снабдих при онова голямо пазаруване в Метро за украса на дома.
Имаме висока, кичеста и невероятно елегантна елха, на която духащия право в нея климатик скоро ще види сметката. Украсили сме я кичозно - нарочно, защото да се прави не-кичозна коледна украса съдържа вътрешно противоречие - и се получи добре, има разбира се и разноцветни лампички.
Първоначално мислех да си купим пластмасова, за да не караме Коледа "с труп в хола", но после се отказах. Пластмасовите елхи, които видях по магазините, бяха грозни и ми идваха твърде скъпо. Освен това пластмасата не е най-екологичния материал на света, а истинските дръвчета, ако не купуваш от бракониери, поне биват заменени с нови, така че не си навредил особено на "голямата картина".
Обмисляхме и варианта елха в саксия, но се оказа, че такива се продавали само малки. А на Коледа елхата трябва да е голяма, това е закон (понеже е традиция), а аз стриктно следвам коледните закони на Веселиновото семейство. При тях Коледа е голямо нещо. При нас пък тя не е била толкова от значение (повече празнувахме Нова година, и то най-вече като деца - баща ми умееше да създава празничен дух - а като големи вече и тя минаваше вяло). В нашето семейство големите празници бяха рождените дни - тогава човек се чувстваше наистина специален и тогава се подаряваха баш големите подаръци.
За Деяновото семейство мисля ще бъде уместна една комбинация от голяма Коледа и голям Рожден ден, особено предвид че се падат точно на срещуположните точки на годишния цикъл - т.е. няма да има струпване на много празници накуп, а ще си върви равномерно - рожден ден, Коледа, рожден ден, Коледа - като аванс, заплата, аванс, заплата :)
Шейната спря пред нас...
Деянски като за първа Коледа намаза доста добре с подаръци от благия старец.
Получи столче за хранене и кошарка за игра, съответно от едните и от другите баба и дядо, и увеличи авоарите си с една приятна сума в брой от третите.
В столчето за хранене се чувства направо в стихията си. Изглежда като голям човек, седнал там зад масата като зад писалище и съсредоточен в играчките. Вече му е кеф и да удря и да блъска. Изглежда го кефи, че издава звуци :) Освен това като си е в столчето, го слагаме да седи с нас на масата когато се храним. Не че ни обръща внимание, но все пак сме си тримата заедно, не е изолиран :)
За кошарката още му е рано май. Сложихме го да седне, подпрян на мрежата, но той постепенно се изсули настрани (въпреки че се подпираше с едната ръка за пода), и после се капична по очи и ревна. Ще изчакаме малко и пак ще пробваме.
Дрешките ще започнат една по една да се показват по снимките, които качваме с променлива редовност на picasa-та, начело с космонавтчето, с което вече го извеждаме навън в кенгуруто.
Вчера и днес си направихме този експеримент, но младежът не беше голям ентусиаст да гледа външния свят отвисоко. Може би му е студено на бузите и на носа, а може би и му е твърде жега в космонавтчето, но след 15 минути навън почва да се самурайчи и после се разхленчва. Като се прибрахме, съблякохме го и го гушнах - всичко беше наред. И двата дена така.
Вече си има и спално чувалче. В нашия бебешки магазин от 3 месеца насам ги тормозя за спално чувалче и все нямат нашия размер. Добре, че дядо Коледа се е сетил да ни донесе. Това сега е чудно и младежът се чувства перфектно в него. То е декорирано отпред като жаба, с едни големи очи от допълнително пришити парчета плат (релефни демек), които се падат баш на идеалното местоположение за дъвчене и смучене когато човек се събуди от сън.
А като казах сън - ключът към проблемите с приспиването се оказа само и единствено навременната реакция. Трябва да се приспи точно когато даде първите признаци на умора, в противен случай превърта и истерясва. Последните 3 дена с Веселин не сме имали никакви проблеми с приспиването - младенецът си спи като къпан по 4, дори 5 пъти на ден, и то някой път дори по повече от 30 минути, а което е най-важното - заспива сравнително лесно. Нито веднъж не сме го приспали на ръце! :) (това е постижение).
Лошото е, че бузите и брадичката пламнаха отново в ужасни обриви, та пак съм се притеснила.
Или е от тиквата (последната въведена храна - само 2 дни съм давала), или е от морковите, ако са му се натрупали прекалено много (макар че съм правила сносни почивки между приемите - ама знае ли човек кога организмът ще реши, че му е станало много), или ... няма друго от какво. Освен ако оная дреха дето пусна в пералнята не е била примерно с гадна боя, която сега като е боядисала другите дрешки и аз като използвам някои от тях, от досега с нея нещо да реагира... Но това ми се струва твърде измислено вече. Сега съм спряла всякаква твърда храна и го държа само на мляко докато не се оправи. Днес е маалко по-добре от вчера, ще видим как ще е утре... Ако се оправи, значи е било или морковът, или тиквата. Ще изчакам още малко и ще въведа оризовата каша. Оризът е може би най-безопасната храна. И ще ми трябва да е въведен, за да мога при евентуални следващи такива изцяло млечни периоди да има все пак някаква по-човешка храна, на която да се разчита, защото само млякото вече като че ли не му стига (хем че увеличихме дозата).
Съответно след това, ако всичко е наред, ще направя провокация с тиква, за да видя това ли беше проблемът. Ако е това - лошо. Ако е от морковите - още по-лошо. Ако пък не е нито едното, нито другото, ще се объркам хептен, но поне човека ще се храни.
Получи столче за хранене и кошарка за игра, съответно от едните и от другите баба и дядо, и увеличи авоарите си с една приятна сума в брой от третите.
В столчето за хранене се чувства направо в стихията си. Изглежда като голям човек, седнал там зад масата като зад писалище и съсредоточен в играчките. Вече му е кеф и да удря и да блъска. Изглежда го кефи, че издава звуци :) Освен това като си е в столчето, го слагаме да седи с нас на масата когато се храним. Не че ни обръща внимание, но все пак сме си тримата заедно, не е изолиран :)
За кошарката още му е рано май. Сложихме го да седне, подпрян на мрежата, но той постепенно се изсули настрани (въпреки че се подпираше с едната ръка за пода), и после се капична по очи и ревна. Ще изчакаме малко и пак ще пробваме.
Дрешките ще започнат една по една да се показват по снимките, които качваме с променлива редовност на picasa-та, начело с космонавтчето, с което вече го извеждаме навън в кенгуруто.
Вчера и днес си направихме този експеримент, но младежът не беше голям ентусиаст да гледа външния свят отвисоко. Може би му е студено на бузите и на носа, а може би и му е твърде жега в космонавтчето, но след 15 минути навън почва да се самурайчи и после се разхленчва. Като се прибрахме, съблякохме го и го гушнах - всичко беше наред. И двата дена така.
Вече си има и спално чувалче. В нашия бебешки магазин от 3 месеца насам ги тормозя за спално чувалче и все нямат нашия размер. Добре, че дядо Коледа се е сетил да ни донесе. Това сега е чудно и младежът се чувства перфектно в него. То е декорирано отпред като жаба, с едни големи очи от допълнително пришити парчета плат (релефни демек), които се падат баш на идеалното местоположение за дъвчене и смучене когато човек се събуди от сън.
А като казах сън - ключът към проблемите с приспиването се оказа само и единствено навременната реакция. Трябва да се приспи точно когато даде първите признаци на умора, в противен случай превърта и истерясва. Последните 3 дена с Веселин не сме имали никакви проблеми с приспиването - младенецът си спи като къпан по 4, дори 5 пъти на ден, и то някой път дори по повече от 30 минути, а което е най-важното - заспива сравнително лесно. Нито веднъж не сме го приспали на ръце! :) (това е постижение).
Лошото е, че бузите и брадичката пламнаха отново в ужасни обриви, та пак съм се притеснила.
Или е от тиквата (последната въведена храна - само 2 дни съм давала), или е от морковите, ако са му се натрупали прекалено много (макар че съм правила сносни почивки между приемите - ама знае ли човек кога организмът ще реши, че му е станало много), или ... няма друго от какво. Освен ако оная дреха дето пусна в пералнята не е била примерно с гадна боя, която сега като е боядисала другите дрешки и аз като използвам някои от тях, от досега с нея нещо да реагира... Но това ми се струва твърде измислено вече. Сега съм спряла всякаква твърда храна и го държа само на мляко докато не се оправи. Днес е маалко по-добре от вчера, ще видим как ще е утре... Ако се оправи, значи е било или морковът, или тиквата. Ще изчакам още малко и ще въведа оризовата каша. Оризът е може би най-безопасната храна. И ще ми трябва да е въведен, за да мога при евентуални следващи такива изцяло млечни периоди да има все пак някаква по-човешка храна, на която да се разчита, защото само млякото вече като че ли не му стига (хем че увеличихме дозата).
Съответно след това, ако всичко е наред, ще направя провокация с тиква, за да видя това ли беше проблемът. Ако е това - лошо. Ако е от морковите - още по-лошо. Ако пък не е нито едното, нито другото, ще се объркам хептен, но поне човека ще се храни.
сряда, 26 декември 2007 г.
Българската Коледа
Всеки път, когато по Новините излъчват репортаж за поредното здравно заведение, което отчаяно се нуждае от апаратура и разчита единствено на благотворителни инициативи, за да си позволи елементарни неща, очите ми се напълват със сълзи и едва се сдържам да не заплача. Хъм, пък си и заплаквам понякога.
Обзела ме е непреживявана досега емпатия, бях много по-дебелокожа някога.
Представям си какво ли им е на родителите на болните дечица и сърцето ми се къса.
Не, не мисля, че инициативата е излишна, неуместна или каквото и да било. Мисля, че се прави с чисти намерения и понеже не мога да си представя такава чудовищност като да се злоупотребява с тези пари (събирани левче по левче, за да има някое детенце малко по-голям шанс да оцелее или мъничко да му се облекчи животът), вярвам, че никой няма да злоупотреби с тях и че всички събрани средства, до стотинка, ще отидат по предназначение.
И дано нас никога не ни сполетява нуждата да разчитаме на Българската Коледа, за да получим нещо. Нека винаги сме от даващата страна.
Обзела ме е непреживявана досега емпатия, бях много по-дебелокожа някога.
Представям си какво ли им е на родителите на болните дечица и сърцето ми се къса.
Не, не мисля, че инициативата е излишна, неуместна или каквото и да било. Мисля, че се прави с чисти намерения и понеже не мога да си представя такава чудовищност като да се злоупотребява с тези пари (събирани левче по левче, за да има някое детенце малко по-голям шанс да оцелее или мъничко да му се облекчи животът), вярвам, че никой няма да злоупотреби с тях и че всички събрани средства, до стотинка, ще отидат по предназначение.
И дано нас никога не ни сполетява нуждата да разчитаме на Българската Коледа, за да получим нещо. Нека винаги сме от даващата страна.
петък, 21 декември 2007 г.
Опит за пълзене
Абе вчера забравих да напиша най-важното! Човека се опитва да пълзи вече.
Бях го сложила по корем, и гледам - забива крачета в леглото и си надига цялото дупе. А носът забит в пелената.
Подложих си ръката зад стъпалата му, за да може да се оттласква, и той бавно, упорито и с доста фрустрация (основна движеща сила на прогреса) успя да се избута цели 2 педи напред.
Педиатърката много се зарадва и каза да го карам колкото може повече да пълзи, че било страшно полезно.
Педиатърката и сестра й пък много се трогнали от коледните подаръци, които съм им направила. Аз на последната консултация (18 декември - тегло 7,315г, ръст 67см, Пентаксим III) им подарих по една ароматизирана свещ плюс ароматен сапун на Рефан (нали съм стара фенка на ръчно изработените сапуни) и вчера като отидох да си взема болничния, направо се шашнах какво посрещане ми направиха - накараха ме да се чувствам като ВИП клиент. Страшно съм впечатлена, че такъв дребен жест на внимание има такива последици. Аз винаги си мисля, че по Коледа и по професионалните празници разните лекари, учители и т.н. са заринати от подаръци и просто вяло приемат следващия и го пъхат в чекмеджето без да го погледнат. Помня една такава сцена от някакъв български филм - от времето, когато се считаше за уместно на жените да се подаряват чорапогащници - та на някаква секретарка й носят чорапогащник, уж за да я умилостивят с подкупващ жест на внимание, и тя с каменна физиономия го взе и го хвърли в чекмеджето на бюрото си, което беше пълно с чорапогащници. Мале, какви времена са били... Бонбони Амфора и Простор.
Бях го сложила по корем, и гледам - забива крачета в леглото и си надига цялото дупе. А носът забит в пелената.
Подложих си ръката зад стъпалата му, за да може да се оттласква, и той бавно, упорито и с доста фрустрация (основна движеща сила на прогреса) успя да се избута цели 2 педи напред.
Педиатърката много се зарадва и каза да го карам колкото може повече да пълзи, че било страшно полезно.
Педиатърката и сестра й пък много се трогнали от коледните подаръци, които съм им направила. Аз на последната консултация (18 декември - тегло 7,315г, ръст 67см, Пентаксим III) им подарих по една ароматизирана свещ плюс ароматен сапун на Рефан (нали съм стара фенка на ръчно изработените сапуни) и вчера като отидох да си взема болничния, направо се шашнах какво посрещане ми направиха - накараха ме да се чувствам като ВИП клиент. Страшно съм впечатлена, че такъв дребен жест на внимание има такива последици. Аз винаги си мисля, че по Коледа и по професионалните празници разните лекари, учители и т.н. са заринати от подаръци и просто вяло приемат следващия и го пъхат в чекмеджето без да го погледнат. Помня една такава сцена от някакъв български филм - от времето, когато се считаше за уместно на жените да се подаряват чорапогащници - та на някаква секретарка й носят чорапогащник, уж за да я умилостивят с подкупващ жест на внимание, и тя с каменна физиономия го взе и го хвърли в чекмеджето на бюрото си, което беше пълно с чорапогащници. Мале, какви времена са били... Бонбони Амфора и Простор.
Follow-up
По повод Frisopep-а - още на следващия ден след първото опитване си прие цяла доза и оттогава насам нямаме никакви проблеми. Свикна с вкуса, изглежда. А аз го опитах (другите млека не съм му опитвала много-много, освен някоя капнала капка по ръката ми - а от това направо си отпих, за да го видя какво). Бааааси гадния горчиляк!...
По повод ранта за пералнята - колкото повече го мисля, по-малко ме е яд. Не че "ония" не са идиоти, идиоти са, ама да не ми толкова болно и да не го приемам лично - в чисто практически аспект, едва ли не услуга са ми направили. Унищожените дрешки така или иначе бяха на ръба на израстването, а особено любимата ни пижамка на зелени фигурки (виждали сте я на тази снимка) дори е отвъд него - беше си за прибиране в чекмеджето така или иначе. Аз вече отидох и му купих нова - същата, но по-голям размер, само дето вместо на зелени камиончета е на жълти крави.
А на Вектрата пак й оставих акумулатора да падне. Голямо съм говедо. Направо съм недостойна да притежавам кола. Хем ми каза брат ми да я припалвам.
Утре Миша отива у hazel за празниците. Много съм благодарна на hazel, че ще приюти горкото ми котенце-чергарче. Чудя се дали Миша ме помни още. Сигурно вече предпочита да си остане при Косьо и Ира, които я гледат вече половин година, отколкото да се върне при нас, т.е. може би ако си я вземем все пак - когато и да е това - ще е поредното издевателство над нея.
По повод ранта за пералнята - колкото повече го мисля, по-малко ме е яд. Не че "ония" не са идиоти, идиоти са, ама да не ми толкова болно и да не го приемам лично - в чисто практически аспект, едва ли не услуга са ми направили. Унищожените дрешки така или иначе бяха на ръба на израстването, а особено любимата ни пижамка на зелени фигурки (виждали сте я на тази снимка) дори е отвъд него - беше си за прибиране в чекмеджето така или иначе. Аз вече отидох и му купих нова - същата, но по-голям размер, само дето вместо на зелени камиончета е на жълти крави.
А на Вектрата пак й оставих акумулатора да падне. Голямо съм говедо. Направо съм недостойна да притежавам кола. Хем ми каза брат ми да я припалвам.
Утре Миша отива у hazel за празниците. Много съм благодарна на hazel, че ще приюти горкото ми котенце-чергарче. Чудя се дали Миша ме помни още. Сигурно вече предпочита да си остане при Косьо и Ира, които я гледат вече половин година, отколкото да се върне при нас, т.е. може би ако си я вземем все пак - когато и да е това - ще е поредното издевателство над нея.
четвъртък, 20 декември 2007 г.
Някой друг ще ми гледа детето
За идеята друг да ми гледа детето - продължавам тема, засегната в коментарите, но имам доста какво да кажа и затова - в нов постинг.
Първо, ще оставя други хора да гледат Деян, защото нямам опция да не се върна на работа. Това е кухо оправдание, разбира се. Не е да няма алтернативи, а именно:
(1) бих могла да притисна шефовете си да ми дадат още отпуска
(2) ако не се съгласят, бих могла да напусна.
Вариант (1) е гаден, защото ми се бие със съвестта. Бях казала 6 месеца и е мижитурско да не си удържа на думата. Да, може би ще се съгласят. Но аз не искам да ги поставям в такова положение, че да се съгласят защото ще са принудени. Проблемът би бил огромен за тях, особено сега като стана ясно, че заместничката ми, която намерихме с 300 зора, в средата на януари напуска (тя пък ще емигрира). Те са толкова яки хора, че въпреки това, пак биха се съгласили да ми позволят още отпуска, ако настоя. Но това би било чисто изнудване от моя страна.
А майката на Деян не е непочтен човек. Това е по-важно от това кой ще му забърква млякото още 3 месеца.
Вариант (2) е глупав, защото Деян няма да е цял живот бебе, а аз няма да съм цял живот домакиня (това е сигурно), и ако сега си напусна хубавата работа, и то с неприятни чувства и от двете страни, после къде ще търся място, което да стъпи и на малкия пръст на това. А и като добавим, че тогава бих била съвсем ръждясала и няма да мога и да се продам както трябва. Т.е. развитието на този сценарий е горе-долу такова: с всяка следваща година вкъщи аз ставам все по-неуверена в себе си и все по-негодна за труд в социална среда. Съответно подмотвайки се от печката до пералнята никога няма да събера куража и волята да кандидатствам сериозно за работа, да ходя по интервюта и изобщо, да се "стегна". Вместо това, ще се разплувам все повече и повече, докато накрая целия свят ще ми е крив за това, че съм си останала нереализиран трудов талант и че съм могла да имам много по-интересен живот, отколкото на практика имам. Начело на целия свят в списъка с виновниците наред с Деян ще е и Веселин, който е имал наглостта да продължи да работи, след като аз съм си останала вкъщи. Комплекси, завист, неудовлетвореност и натрупван гняв - такива неща рушат семейства.
А за Деян здравото семейство е по-важно от това кой ще му забърква млякото още Х месеца и манджите още Х години.
Второ.
Ще оставя други хора да гледат Деян, защото трябва да се отвържа от него.
Бях писала навремето, че едно от най-важните неща за възпитанието на едно момче според мен е да не се превърне в мамино синче. Капанът е много опасен, защото е много лесно майката да се хване в него.
Да, може би е по-добре отвързването да стане на малко по-късен етап, може би е още твърде рано. Не знам. За него - сигурно. За мен - бих казала, че дори вече е късничко - имам предвид, че пак ще ми е много трудно.
Когато го оставихме на майка ми да го гледа, за да отидем на концерта на Аморфис, й давах инструкции половин час и се върнах от вратата не помня колко пъти, за да преповторя някои неща, изрично да подчертая други и да се уверя, че не съм пропуснала трети. Когато го оставих снощи на Веселин, за да отида на фирменото парти, си погледнах часовника петнайсет пъти, докато стане 9 часът, за да му звънна да му припомня да не забрави да даде Зиртека. (Да отворя една скоба - удивително е как паметта ми се мобилизира, когато става въпрос за Деян. Аз съм толкова разсеян човек по принцип, че никога не бих поела ангажимента насред някакво парти да звъня на някого в определен час, за да му припомням нещо си. Това, че се сетих, беше изненада и за самата мен. Както и че днес се сетих, че е 20-то число от месеца - денят, в който се записват часовете при алерголога за следващия месец - и се обадих и си записах час (ура!). Това се сетих сама, без да съм го записала никъде - никакви бележки, никакви ремайндъри - което е направо нечувано за мен, за моя мултибележков начин на работа по принцип.)
Изобщо, и сега ми е трудно да се отделям от него, а с времето едва ли ще ми става по-лесно. Аз съм човек, склонен към вманиачаване и към развиване на зависимости, и определено бих могла да стана зависима от Деян. Както вече писах в коментарите, вече си давам сметка, че съм станала прекалено протективна спрямо него. Трябва известна доза лежерност в отглеждането на бебета. Трябва да успеем да ги впишем в нашия си ритъм на живот, а не да си прекъснем ние живота, за да ги отглеждаме тях. На мен такава лежерност вече абсолютно ми липсва и трябва да се постарая да си я изградя.
Тя е ключова и от възпитателна гледна точка - именно това е отношението, което ще спомогне по-късно на порасналото дете да се остави достатъчно пространство, в което то да диша.
По тези две причини някой друг ще ми гледа детето от началото на януари.
Звучи ми като трагедия, но това са хормоните.
На практика не вярвам да има проблем. Какво толкова, и ние с брат ми сме отгледани от баба.
Първо, ще оставя други хора да гледат Деян, защото нямам опция да не се върна на работа. Това е кухо оправдание, разбира се. Не е да няма алтернативи, а именно:
(1) бих могла да притисна шефовете си да ми дадат още отпуска
(2) ако не се съгласят, бих могла да напусна.
Вариант (1) е гаден, защото ми се бие със съвестта. Бях казала 6 месеца и е мижитурско да не си удържа на думата. Да, може би ще се съгласят. Но аз не искам да ги поставям в такова положение, че да се съгласят защото ще са принудени. Проблемът би бил огромен за тях, особено сега като стана ясно, че заместничката ми, която намерихме с 300 зора, в средата на януари напуска (тя пък ще емигрира). Те са толкова яки хора, че въпреки това, пак биха се съгласили да ми позволят още отпуска, ако настоя. Но това би било чисто изнудване от моя страна.
А майката на Деян не е непочтен човек. Това е по-важно от това кой ще му забърква млякото още 3 месеца.
Вариант (2) е глупав, защото Деян няма да е цял живот бебе, а аз няма да съм цял живот домакиня (това е сигурно), и ако сега си напусна хубавата работа, и то с неприятни чувства и от двете страни, после къде ще търся място, което да стъпи и на малкия пръст на това. А и като добавим, че тогава бих била съвсем ръждясала и няма да мога и да се продам както трябва. Т.е. развитието на този сценарий е горе-долу такова: с всяка следваща година вкъщи аз ставам все по-неуверена в себе си и все по-негодна за труд в социална среда. Съответно подмотвайки се от печката до пералнята никога няма да събера куража и волята да кандидатствам сериозно за работа, да ходя по интервюта и изобщо, да се "стегна". Вместо това, ще се разплувам все повече и повече, докато накрая целия свят ще ми е крив за това, че съм си останала нереализиран трудов талант и че съм могла да имам много по-интересен живот, отколкото на практика имам. Начело на целия свят в списъка с виновниците наред с Деян ще е и Веселин, който е имал наглостта да продължи да работи, след като аз съм си останала вкъщи. Комплекси, завист, неудовлетвореност и натрупван гняв - такива неща рушат семейства.
А за Деян здравото семейство е по-важно от това кой ще му забърква млякото още Х месеца и манджите още Х години.
Второ.
Ще оставя други хора да гледат Деян, защото трябва да се отвържа от него.
Бях писала навремето, че едно от най-важните неща за възпитанието на едно момче според мен е да не се превърне в мамино синче. Капанът е много опасен, защото е много лесно майката да се хване в него.
Да, може би е по-добре отвързването да стане на малко по-късен етап, може би е още твърде рано. Не знам. За него - сигурно. За мен - бих казала, че дори вече е късничко - имам предвид, че пак ще ми е много трудно.
Когато го оставихме на майка ми да го гледа, за да отидем на концерта на Аморфис, й давах инструкции половин час и се върнах от вратата не помня колко пъти, за да преповторя някои неща, изрично да подчертая други и да се уверя, че не съм пропуснала трети. Когато го оставих снощи на Веселин, за да отида на фирменото парти, си погледнах часовника петнайсет пъти, докато стане 9 часът, за да му звънна да му припомня да не забрави да даде Зиртека. (Да отворя една скоба - удивително е как паметта ми се мобилизира, когато става въпрос за Деян. Аз съм толкова разсеян човек по принцип, че никога не бих поела ангажимента насред някакво парти да звъня на някого в определен час, за да му припомням нещо си. Това, че се сетих, беше изненада и за самата мен. Както и че днес се сетих, че е 20-то число от месеца - денят, в който се записват часовете при алерголога за следващия месец - и се обадих и си записах час (ура!). Това се сетих сама, без да съм го записала никъде - никакви бележки, никакви ремайндъри - което е направо нечувано за мен, за моя мултибележков начин на работа по принцип.)
Изобщо, и сега ми е трудно да се отделям от него, а с времето едва ли ще ми става по-лесно. Аз съм човек, склонен към вманиачаване и към развиване на зависимости, и определено бих могла да стана зависима от Деян. Както вече писах в коментарите, вече си давам сметка, че съм станала прекалено протективна спрямо него. Трябва известна доза лежерност в отглеждането на бебета. Трябва да успеем да ги впишем в нашия си ритъм на живот, а не да си прекъснем ние живота, за да ги отглеждаме тях. На мен такава лежерност вече абсолютно ми липсва и трябва да се постарая да си я изградя.
Тя е ключова и от възпитателна гледна точка - именно това е отношението, което ще спомогне по-късно на порасналото дете да се остави достатъчно пространство, в което то да диша.
По тези две причини някой друг ще ми гледа детето от началото на януари.
Звучи ми като трагедия, но това са хормоните.
На практика не вярвам да има проблем. Какво толкова, и ние с брат ми сме отгледани от баба.
Фирменото парти
Върнах се рано-рано. Днес било скучната част. Всички си тръгнаха рано, откапали от снощното пиене. Единодушно заявиха, че снощи било много приятно... Грррт.
Веднъж да ми се случи да изляза за последния месец - и то такъв късмет да извадя.
Чувствам се много неадекватна сред хора. Имам чувството, че българският ми е станал чужд език, изобщо че членоразделната реч ми е станала несвойствен начин на изразяване. Агуу агаа гаа бвввв гигиги, да не повярваш, вече ми е първичната комуникативна настройка. (Като пиша е друго).
Не успявах да говоря смислено с хората. Например с шефа ми в колата (той дойде да ме вземе от къщи и после ме върна - ама златни шефове си имам и аз!) направо не знаех какво да приказвам. Добре че той си е бъбрив, ама него като го остави човек и се отплесва да обяснява подробности около тунинга на новата си кола, от което аз нищичко не му разбирам какво казва, а би ми било по-интересно да ми разкаже за работата например :)
То "партито" не беше наистина парти, ами хапване-пийване в някакво ново заведение на Графа - много приятна обстановка, но на кухнята, макар и с претенции, й липсва истинско галистомахче (и това е възможно най-краткото ревю на заведение, на което съм способна).
Девойките от клиентската фирма много ми се израдваха, и аз си поговорих доста с тази от тях, която чака бебе през февруари, като разбира се внимавах да не се оливам в неискани съвети. За съжаление булшитването извън този разговор не ми се удаде. Непростими издънки бяха, че не успях да разпозная цели две от девойките, с които, по техни думи, сме се запознали и сме работили заедно още преди да изляза в отпуск. Едната дори като си каза името, пак не я разпознах. Чак към края на вечерта включих коя е и ужасно се засрамих как не съм я познала. Говорили сме по телефона и сме се виждали десетки пъти. Страшно е обидно от моя страна. Една от дизайнерките пък я и познах, и си спомням името й, но не обелих и дума с нея, защото буквално не можех да измисля какво да й кажа, понеже не бяхме станали близки преди да изляза в отпуска (тя тогава им беше сравнително нова - изкарали сме само 4-5 проекта с нея).
Имаха ново момиче, но като се запознах с нея, не можах да кажа нищо духовито или забавно, което да ме представи като мил и приятен човек - като първия малоумник я забих с въпроса "Ти какво си работила преди това?", все едно че ми е на интервю за работа, и след като ми разказа накратко, единствената реакция, която можа да ми хрумне, беше глупаво-дебелашката шега "Добре, взимаме те!" и пресилен смях.
Всичките ми разговори тази вечер бяха пълен провал.
Единственото, за което съм компетентна в момента, са бебешките теми. Мога подробно да обясня на някого за същността на алергиите и видовете проявления, да коментирам схеми на захранване, да обменям опит за начините да се приспи бебе, да сравнявам дневни режими. Максималния булшит, който мога да постигна, е да обяснявам, че гледането на бебе не е страшно и че бебешките усмивки са невероятно разтапящи. Просто се очаква от мен да казвам нещо подобно. Предполагам.
Аз си мислех, че жените като си останат вкъщи да гледат бебе, после могат само за него да приказват по причина, че само тази тема им е интересна вече.
Нищо подобно!
Темата бебе ми е омръзнала и досадна. На сменянето на памперсите, преобличането, дундуркането и пренасянето от креватче в столче в шезлонгче на повивалник на спалня и обратно в разбъркан ред няма какво толкова да им се разказва, а хилядите дребни радващи моменти - усмивки, гукане, наблюдаването как изучава някой предмет или как заспива - така или иначе не могат да се разкажат - нито мога да ги сложа в думи, нито да ги препредам на някого, нито дори искам да се ровя в собствените си чувства, за да изкарам тези неща навън - това би предполагало да ги насиля в някаква класификация, а те са много мънички и нежни и такава грубост би ги смачкала.
Чудя се и се опитвам да си спомня за какво съм си говорила навремето с тия хора. Какви теми сме имали. И освен работата, нищо друго не мога да предположа. Може би за пътуване сме си говорили, може би за заведения, за филми. Нямам никакъв спомен. Някак съм успявала да бъда част от обществото, а сега вече не знам как.
И да, знам. Като се върна на работа, вероятно ще вляза в крак отново. Но хубаво е, че ме нямаше само 6 месеца - има шанс да е обратимо. Ами ако беше година? Бррр.
Веднъж да ми се случи да изляза за последния месец - и то такъв късмет да извадя.
Чувствам се много неадекватна сред хора. Имам чувството, че българският ми е станал чужд език, изобщо че членоразделната реч ми е станала несвойствен начин на изразяване. Агуу агаа гаа бвввв гигиги, да не повярваш, вече ми е първичната комуникативна настройка. (Като пиша е друго).
Не успявах да говоря смислено с хората. Например с шефа ми в колата (той дойде да ме вземе от къщи и после ме върна - ама златни шефове си имам и аз!) направо не знаех какво да приказвам. Добре че той си е бъбрив, ама него като го остави човек и се отплесва да обяснява подробности около тунинга на новата си кола, от което аз нищичко не му разбирам какво казва, а би ми било по-интересно да ми разкаже за работата например :)
То "партито" не беше наистина парти, ами хапване-пийване в някакво ново заведение на Графа - много приятна обстановка, но на кухнята, макар и с претенции, й липсва истинско галистомахче (и това е възможно най-краткото ревю на заведение, на което съм способна).
Девойките от клиентската фирма много ми се израдваха, и аз си поговорих доста с тази от тях, която чака бебе през февруари, като разбира се внимавах да не се оливам в неискани съвети. За съжаление булшитването извън този разговор не ми се удаде. Непростими издънки бяха, че не успях да разпозная цели две от девойките, с които, по техни думи, сме се запознали и сме работили заедно още преди да изляза в отпуск. Едната дори като си каза името, пак не я разпознах. Чак към края на вечерта включих коя е и ужасно се засрамих как не съм я познала. Говорили сме по телефона и сме се виждали десетки пъти. Страшно е обидно от моя страна. Една от дизайнерките пък я и познах, и си спомням името й, но не обелих и дума с нея, защото буквално не можех да измисля какво да й кажа, понеже не бяхме станали близки преди да изляза в отпуска (тя тогава им беше сравнително нова - изкарали сме само 4-5 проекта с нея).
Имаха ново момиче, но като се запознах с нея, не можах да кажа нищо духовито или забавно, което да ме представи като мил и приятен човек - като първия малоумник я забих с въпроса "Ти какво си работила преди това?", все едно че ми е на интервю за работа, и след като ми разказа накратко, единствената реакция, която можа да ми хрумне, беше глупаво-дебелашката шега "Добре, взимаме те!" и пресилен смях.
Всичките ми разговори тази вечер бяха пълен провал.
Единственото, за което съм компетентна в момента, са бебешките теми. Мога подробно да обясня на някого за същността на алергиите и видовете проявления, да коментирам схеми на захранване, да обменям опит за начините да се приспи бебе, да сравнявам дневни режими. Максималния булшит, който мога да постигна, е да обяснявам, че гледането на бебе не е страшно и че бебешките усмивки са невероятно разтапящи. Просто се очаква от мен да казвам нещо подобно. Предполагам.
Аз си мислех, че жените като си останат вкъщи да гледат бебе, после могат само за него да приказват по причина, че само тази тема им е интересна вече.
Нищо подобно!
Темата бебе ми е омръзнала и досадна. На сменянето на памперсите, преобличането, дундуркането и пренасянето от креватче в столче в шезлонгче на повивалник на спалня и обратно в разбъркан ред няма какво толкова да им се разказва, а хилядите дребни радващи моменти - усмивки, гукане, наблюдаването как изучава някой предмет или как заспива - така или иначе не могат да се разкажат - нито мога да ги сложа в думи, нито да ги препредам на някого, нито дори искам да се ровя в собствените си чувства, за да изкарам тези неща навън - това би предполагало да ги насиля в някаква класификация, а те са много мънички и нежни и такава грубост би ги смачкала.
Чудя се и се опитвам да си спомня за какво съм си говорила навремето с тия хора. Какви теми сме имали. И освен работата, нищо друго не мога да предположа. Може би за пътуване сме си говорили, може би за заведения, за филми. Нямам никакъв спомен. Някак съм успявала да бъда част от обществото, а сега вече не знам как.
И да, знам. Като се върна на работа, вероятно ще вляза в крак отново. Но хубаво е, че ме нямаше само 6 месеца - има шанс да е обратимо. Ами ако беше година? Бррр.
вторник, 18 декември 2007 г.
Frisopep
От днес с благословията на личната педиатърка минаваме на Фризопеп - специалната храна за деца с алергия към белтъка на кравето мляко.
Причината е, че атопичният дерматит ту се проявява, ту се скрива - по няколко пъти в рамките на един ден - но определено не е минал. Вече повече от 2 месеца сме на ХА-мляко (хипоалергенно - за деца, предразположени към алергии) и отделно от това блъскаме Зиртек (антихистамини - потиска алергичните реакции), и положението си е все едно и също. Докато още имах поне 1 хранене кърма, все си мислех, че нещо недоспазвам хипоалергенната диета за кърмачки; след като спрях кърмата обаче и нищо не се промени, вече е напълно ясно, че на ред е ХА-то.
Сега ако от Фризопепа се оправи, значи сме потвърдили АБКМ.
Ако не се оправи, ще мислим други алергени - акари, домашен прах, знам ли.
Бях похвалила Деян, че е добро прасенце и няма претенции каква храна му давам. Фризопепът обаче му дойде нанагорно. Все бях чувала, че е много горчив, че децата не го искат, че майките го подслаждат с глюкоза... ама пак си виках, че Деян ще си го приеме. Той все пак удържа да изпие към 60 мл от него - докато беше гладен - но после взе да се държи както с водата - като с нещо, което не става за хранене. Дъвче биберона, извива се, мучи и в крайна сметка се разрева. Додадох оставащите 100 мл от ХА-млякото, за да се нахрани все пак. Утре ще се старая да увеличавам Фризопепа постепенно, с постепенно намаляване на ХА-то. Ако се излъже, добре; ако не... ще видим.
Сигурно е голям вече и затова е по-трудна смяната, свикнал си е на някакъв вкус и новото му се вижда гадно.
Мъчно ми е за детенцето :(
Иначе сега си давам Зиртек заради ваксината, която сложихме днес (Пентаксим - ДТК с полиомиелит и менингит)... Още 3 дни ще давам. В това време не мога да въвеждам нови храни, за да напредвам със захранването, така че съм вързана само с морковите. Но и не искам да давам всеки ден моркови, защото много деца добиват алергии и към тях - не трябва да се прекалява.
Като спра Зиртека, трябва 4-5 дни да минат да се поизчисти от него, и чак тогава ще въвеждам нещо ново (може би тиква - за да избегна морковите... първоначалният ми план беше след моркови да дам морков с картоф... но по-добре изцяло да сменим. А само картоф няма).
Т.е. изгубихме към 2 седмици заради ваксината...
В средата на януари ще правим третата имунизация срещу Хепатит Б, така че пак ще изгубим от ритъма на захранването. Но се надявам дотогава да сме въвели достатъчно неща, че да има какво да давам докато пие Зиртека.
В Клуб Алергии на Дир-а майките са въвели съдържанието на всички видове бебешки каши и пюрета, които стават за алергични деца (т.е. не съдържат млечен протеин и глутен). С помощта на този списък човек може да си направи график кое след кое да купува, за да въвежда винаги само по 1 нова храна и в същото време да успее да стигне до сложни и разнообразни манджи от по няколко вида смесени зеленчуци и дори месни менюта.
Ако се ползват продуктите само на 1 фирма, няма начин да се постигне това, защото разнообразието им не е толкова голямо. Но като се комбинират от различни марки, може.
Купих си нарочен календар за кухнята, в който ще впиша програмата за захранване и ще бъде прегледно. И съм уговорила с продавачката в кварталния бебешки магазин, че които храни ги няма, мога да ги поръчвам.
Като чета какво е било на пазара само преди 3-4 години, много се радвам, че сега е... сега.
Причината е, че атопичният дерматит ту се проявява, ту се скрива - по няколко пъти в рамките на един ден - но определено не е минал. Вече повече от 2 месеца сме на ХА-мляко (хипоалергенно - за деца, предразположени към алергии) и отделно от това блъскаме Зиртек (антихистамини - потиска алергичните реакции), и положението си е все едно и също. Докато още имах поне 1 хранене кърма, все си мислех, че нещо недоспазвам хипоалергенната диета за кърмачки; след като спрях кърмата обаче и нищо не се промени, вече е напълно ясно, че на ред е ХА-то.
Сега ако от Фризопепа се оправи, значи сме потвърдили АБКМ.
Ако не се оправи, ще мислим други алергени - акари, домашен прах, знам ли.
Бях похвалила Деян, че е добро прасенце и няма претенции каква храна му давам. Фризопепът обаче му дойде нанагорно. Все бях чувала, че е много горчив, че децата не го искат, че майките го подслаждат с глюкоза... ама пак си виках, че Деян ще си го приеме. Той все пак удържа да изпие към 60 мл от него - докато беше гладен - но после взе да се държи както с водата - като с нещо, което не става за хранене. Дъвче биберона, извива се, мучи и в крайна сметка се разрева. Додадох оставащите 100 мл от ХА-млякото, за да се нахрани все пак. Утре ще се старая да увеличавам Фризопепа постепенно, с постепенно намаляване на ХА-то. Ако се излъже, добре; ако не... ще видим.
Сигурно е голям вече и затова е по-трудна смяната, свикнал си е на някакъв вкус и новото му се вижда гадно.
Мъчно ми е за детенцето :(
Иначе сега си давам Зиртек заради ваксината, която сложихме днес (Пентаксим - ДТК с полиомиелит и менингит)... Още 3 дни ще давам. В това време не мога да въвеждам нови храни, за да напредвам със захранването, така че съм вързана само с морковите. Но и не искам да давам всеки ден моркови, защото много деца добиват алергии и към тях - не трябва да се прекалява.
Като спра Зиртека, трябва 4-5 дни да минат да се поизчисти от него, и чак тогава ще въвеждам нещо ново (може би тиква - за да избегна морковите... първоначалният ми план беше след моркови да дам морков с картоф... но по-добре изцяло да сменим. А само картоф няма).
Т.е. изгубихме към 2 седмици заради ваксината...
В средата на януари ще правим третата имунизация срещу Хепатит Б, така че пак ще изгубим от ритъма на захранването. Но се надявам дотогава да сме въвели достатъчно неща, че да има какво да давам докато пие Зиртека.
В Клуб Алергии на Дир-а майките са въвели съдържанието на всички видове бебешки каши и пюрета, които стават за алергични деца (т.е. не съдържат млечен протеин и глутен). С помощта на този списък човек може да си направи график кое след кое да купува, за да въвежда винаги само по 1 нова храна и в същото време да успее да стигне до сложни и разнообразни манджи от по няколко вида смесени зеленчуци и дори месни менюта.
Ако се ползват продуктите само на 1 фирма, няма начин да се постигне това, защото разнообразието им не е толкова голямо. Но като се комбинират от различни марки, може.
Купих си нарочен календар за кухнята, в който ще впиша програмата за захранване и ще бъде прегледно. И съм уговорила с продавачката в кварталния бебешки магазин, че които храни ги няма, мога да ги поръчвам.
Като чета какво е било на пазара само преди 3-4 години, много се радвам, че сега е... сега.
понеделник, 17 декември 2007 г.
Яко рант!
Кой шибан смотан малоумен идиот произвежда бебешки дрехи, които пускат боя?!?!?!?!
Отиде цяла пералня Деяново пране, в т.ч. двете любими пижамки, новата шукарийска блузка Be Cool, маса лигавници, пелени и бодита - всичко изглежда като парцали, като дрипи, като нещо, с което да те е гнус да си избършеш праха, какво ли остава на бебе да го сложиш!... Блузата, дето е пуснала, е тъмносиня, и сега всичко, що е било бяло, вече е бледо-сиво-синкаво като от рекламите (ризата, дето я перат с Обикновен прах за пране) и тук-таме има наситено сини петна като окапани с мастило.
НЕ ЧЕ на човека му пука точно в момента с какви на цвят дрехи го обличам, НО може ли, кажете ми, такава идиотия?!?!?..........
Направо съм бясна!...
Докога, по дяволите, 2007 година минава, ще се произвеждат дрехи, боядисани със скапани разливащи се цветове, които да унищожават всичкото пране на хората; КОЙ по дяволите в днешно време си пере дрехите на ръка?!?!?!?! Това да не ви е баба ми, да си има цял ден свободен дето освен да пере и да търка в легена, друго няма какво да прави?!
ТЪПАЦИ!!!
Отиде цяла пералня Деяново пране, в т.ч. двете любими пижамки, новата шукарийска блузка Be Cool, маса лигавници, пелени и бодита - всичко изглежда като парцали, като дрипи, като нещо, с което да те е гнус да си избършеш праха, какво ли остава на бебе да го сложиш!... Блузата, дето е пуснала, е тъмносиня, и сега всичко, що е било бяло, вече е бледо-сиво-синкаво като от рекламите (ризата, дето я перат с Обикновен прах за пране) и тук-таме има наситено сини петна като окапани с мастило.
НЕ ЧЕ на човека му пука точно в момента с какви на цвят дрехи го обличам, НО може ли, кажете ми, такава идиотия?!?!?..........
Направо съм бясна!...
Докога, по дяволите, 2007 година минава, ще се произвеждат дрехи, боядисани със скапани разливащи се цветове, които да унищожават всичкото пране на хората; КОЙ по дяволите в днешно време си пере дрехите на ръка?!?!?!?! Това да не ви е баба ми, да си има цял ден свободен дето освен да пере и да търка в легена, друго няма какво да прави?!
ТЪПАЦИ!!!
Коледен парти маратон
Задават се купон след купон.
Утре фирмата на Веселин празнува Коледа с частно парти в някакъв клуб. Там ще бъде интересно по няколко причини: защото винаги е, защото мястото е приятно, защото шефът му е много интересен човек и обичам да слушам какво разправя, също така заради някои особено колоритни колеги, и накрая - защото има и доста нови колеги, които не познавам, а освен тях - и Ина е там.
На това отгоре на тяхното парти е поканена и нашта фирма, понеже имахме сътрудничество през изтеклата година и се чувстваме, така да се каже, сближени. Което пък значи, че там ще са поне моят шеф и Здравко, с което качеството на компанията се качва още 2 стъпала нагоре, ако изобщо има накъде.
Вдругиден е нашето собствено коледно парти. Тоя път сме сближени с една друга клиентска фирма, за която работим редовно вече втора година, да не споменавам имена. Понеже те са предимно жени, ще има бурна радост да ме видят и ще се говори за бременности, раждания и бебета (май в женските компании тези разговори са както в мъжките - за казармата). На мен обаче ще ми бъде мило на душата да си видя мойте си колеги и да се чукнем с нещо алкохолно (стана вече над година откак не съм имала свястна консумация на алкохол - време си е вече!).
В четвъртък е фирменото парти на някои от тозиблогчетящите, където Веселин също мисли да посети, докато аз завистливо се разнасям из апартамента с висящ на кенгуруто Деян.
Лошото е, че си изпуках картите Get out of jail free пред бабите и сега няма как да помолим някоя да застъпи всички тези вечери, та ще трябва да се редуваме и така няма да успея да отида утре на Веселиновото парти, а той няма да може да дойде с мен на нашето. Обаче на 26-ти съм пак на зъболекар, а като няма купон, и зъболекарят е купон... :)
Утре фирмата на Веселин празнува Коледа с частно парти в някакъв клуб. Там ще бъде интересно по няколко причини: защото винаги е, защото мястото е приятно, защото шефът му е много интересен човек и обичам да слушам какво разправя, също така заради някои особено колоритни колеги, и накрая - защото има и доста нови колеги, които не познавам, а освен тях - и Ина е там.
На това отгоре на тяхното парти е поканена и нашта фирма, понеже имахме сътрудничество през изтеклата година и се чувстваме, така да се каже, сближени. Което пък значи, че там ще са поне моят шеф и Здравко, с което качеството на компанията се качва още 2 стъпала нагоре, ако изобщо има накъде.
Вдругиден е нашето собствено коледно парти. Тоя път сме сближени с една друга клиентска фирма, за която работим редовно вече втора година, да не споменавам имена. Понеже те са предимно жени, ще има бурна радост да ме видят и ще се говори за бременности, раждания и бебета (май в женските компании тези разговори са както в мъжките - за казармата). На мен обаче ще ми бъде мило на душата да си видя мойте си колеги и да се чукнем с нещо алкохолно (стана вече над година откак не съм имала свястна консумация на алкохол - време си е вече!).
В четвъртък е фирменото парти на някои от тозиблогчетящите, където Веселин също мисли да посети, докато аз завистливо се разнасям из апартамента с висящ на кенгуруто Деян.
Лошото е, че си изпуках картите Get out of jail free пред бабите и сега няма как да помолим някоя да застъпи всички тези вечери, та ще трябва да се редуваме и така няма да успея да отида утре на Веселиновото парти, а той няма да може да дойде с мен на нашето. Обаче на 26-ти съм пак на зъболекар, а като няма купон, и зъболекарят е купон... :)
Киселяк
Напоследък е много кисело говедцето. Ако не спи и не яде, то е едно непрестанно мрънкане, а като наближи часът за приспиване - ескалира към истеричен рев, който се успокоява не просто на ръце, не просто с дундуркане, а с Интензивно Дундуркане Почти С Подскачане...*
Подозирам, че ще стане любител на лунапаркови забавления - дори в столчето не върши работа да го люлея леко и (ужким?) приспивно, а трябва да го лашкам така, че главата му да се подмята и да се удря обратно в облегалката - само така се успокоява и заспива. Мен така ако ме лангъркат, ще си издрайфам червата, а синковецът заспива като ангел.
Хубавата новина е, че вече трета нощ нямаме нощно хранене. Решихме да пробваме и ако стане - стане, и то взе, че стана. Това е много добре, защото аз му давам количество като за 5 хранения на ден (170 мл), а го храня 6 пъти като включим нощта, и човекът бая се е поосвинил. Сега се надявам да се втали пак, както си беше.
Освен това съкровището на мама ме остави да спя тази сутрин до 8:45, което е световен рекорд. Предвид че го сложих да спи снощи в 21:45, това прави цели 11 часа сън (само с две събуждания, при които бързичко го приспах отново - дори не се наложи да давам залъгалка, само трябваше да го обърна на една страна и той си заспиваше веднага). Би било добре, ако и аз можех да си лягам толкова рано, колкото и той. 11 часа като нищо ще си откарам! Само че това би означавало да забравя Веселин как изглежда...
---
* Причината този постинг да не е в ноемврийски стил е, че напоследък си имам баби-помощнички и те поемат както товара на грижата за мрънкалото, така и известна част от самотата на вкъщистоенето. Благодарение на тях имах и забавления извън къщи - ходих цели 2 пъти на зъболекар, веднъж до НОИ и даже един път до офиса!!! (Където не могат да ми се начудят, че съм се нахилила като репа и се радвам на най-малкото нещо).
Подозирам, че ще стане любител на лунапаркови забавления - дори в столчето не върши работа да го люлея леко и (ужким?) приспивно, а трябва да го лашкам така, че главата му да се подмята и да се удря обратно в облегалката - само така се успокоява и заспива. Мен така ако ме лангъркат, ще си издрайфам червата, а синковецът заспива като ангел.
Хубавата новина е, че вече трета нощ нямаме нощно хранене. Решихме да пробваме и ако стане - стане, и то взе, че стана. Това е много добре, защото аз му давам количество като за 5 хранения на ден (170 мл), а го храня 6 пъти като включим нощта, и човекът бая се е поосвинил. Сега се надявам да се втали пак, както си беше.
Освен това съкровището на мама ме остави да спя тази сутрин до 8:45, което е световен рекорд. Предвид че го сложих да спи снощи в 21:45, това прави цели 11 часа сън (само с две събуждания, при които бързичко го приспах отново - дори не се наложи да давам залъгалка, само трябваше да го обърна на една страна и той си заспиваше веднага). Би било добре, ако и аз можех да си лягам толкова рано, колкото и той. 11 часа като нищо ще си откарам! Само че това би означавало да забравя Веселин как изглежда...
---
* Причината този постинг да не е в ноемврийски стил е, че напоследък си имам баби-помощнички и те поемат както товара на грижата за мрънкалото, така и известна част от самотата на вкъщистоенето. Благодарение на тях имах и забавления извън къщи - ходих цели 2 пъти на зъболекар, веднъж до НОИ и даже един път до офиса!!! (Където не могат да ми се начудят, че съм се нахилила като репа и се радвам на най-малкото нещо).
събота, 15 декември 2007 г.
Кенгуру
От вчера открихме кенгуруто. Деян е във възторг. Много бързо се ориентира, че това е хубав начин за носене, и вече отказва да стои по всякакъв друг начин - легнал по гръб, по корем, седнал в столчето за кола, седнал у някой от нас, или дори гушнат изправен, както досега най-обичаше. Сега кенгуруто е хитът.
Размахва ръце и крака, запъхтява се от кеф и се хили на всичко и всички наоколо.
А пък аз съм все едно отново бременна - същата дебалансираща тежест опред :)
Размахва ръце и крака, запъхтява се от кеф и се хили на всичко и всички наоколо.
А пък аз съм все едно отново бременна - същата дебалансираща тежест опред :)
четвъртък, 13 декември 2007 г.
Liti Kjersti og Elvekongen
Тази вечер не знам по какъв повод се подсетих да си намеря една стара много любима песен, която много слушах докато бях в Норвегия, но после някъде затрих.
Не си спомнях името на певицата, нито заглавието на песента. Помнех само, че я имаше някъде в някаква компилация, че певицата имаше двойно първо име, и че бях взела диска от Райдар, с когото повече нямам никакъв контакт (така става с който си пази контактите в електронни пощи, в които не се логва с години, даже месеци).
Е, намерих изпълнителката - Kirsten Braaten Berg, и песента - Liti Kjersti og Elvekongen, и отново попаднах на този безценен сайт, откъдето си я бях дръпнала при едно предишно издирване - www.musikkonline.no
С това се присъединявам към редиците на гордите притежатели на легални, платени емпетройки. Препоръчвам това място на останалите ценители на скандинавска, в частност норвежка музика, заради прекрасната възможност да чуеш много много неща и да си избереш наистина непопулярна музика, която да купуваш песен по песен (в целите албуми, както знаем, се съдържа твърде много плява).
Аз като харесам някоя песен, така се омагьосвам, че я слушам нон стоп само нея по хиляди пъти, за ужас на всички околни. Някои песни имат една такава обсебваща сила - мога да мисля само за тях известно време, да ги слушам, и ако трябва да прекъсна слушането, много ми липсват. Прекарвам време в издирване на текста, после си го чета и пея, мисля над него, опитвам се да разбера (то не е лесно със скандинавските балади); наслаждавам се да сглобявам смисъла оттук-оттам, понеже в този тип песни се пее максимум 1/3 от "целия" текст.
Интересен е техният случай всъщност, не знам дали другаде го има. Не съществува такова нещо като "пълен оригинал" - няма да намериш певец, който да пее всичките 30 строфи (примерно) на песента. За сметка на това намираш варианти, изпълнявани от различни певци, и тези варианти частично се припокриват, частично се разминават. Като струпаш всички накуп, получаваш един конструкт, който може да бъде взет за "оригинал", но не е. Този конструкт дава възможност да разбереш за какво аджеба се пее в тая песен, която иначе ти изглежда несвързана и нелогична (а всъщност в нея просто липсват брънки от информацията - певецът ги прескача, защото са известни на всички, а и защото не иска да пее една песен 40 минути все пак).
Та сега се занимавам с "текста" на Liti Kjersti (как пък всички песни в Скандинавия са все за Шещи бе да му се не види :) великото име риишли). Архаизмите, съкратените думи и диалектните форми направо ми разказват играта. Разбирам много добре цялостния смисъл, но не разбирам дума по дума и някои силни моменти ми се губят.
Акцентът на Kirsten Braaten Berg е размазващ, обожавам това увуларно "р", ясно изразените дълги съгласни, меките g-та (в hugjen, kongjen)... изобщо nynorsk-ите форми (i bergjet vil eg døy) и архаично задпоставените местоимения (hugjen min, brjosto di); инверсиите в постоянните епитети, с които изобилстват всички балади (gangaren graa), староскандинавския генитив на -ar (hennar вместо съвременното hennes) и цели думи като spak (gangaren spak ) - от spakr - красив - няма такава дума в съвременния норвежки.
Не е истина колко са красиви текстовете на средновековните балади, аз затова толкова си ги обичам... Не знам как да го обясня, препрочитам горния абзац и виждам, че изобщо не става ясно защо е толкова красиво... :/
И сега съвсем ще разваля впечатлението, като пейстна един грубиянски, но пък точен, английски превод на песента. Ако имах дедлайн, щях да се помъча да я преведа сама ;)
Ето по-долу и реконструирания "пълен текст", от който се разбира, че Шещи е получила доста повече подаръци преди арфата; разбира се също, че свиренето на арфата призовава Elvekongen да дойде - докато е още в леглото си, той чува как Шещи дръпва една струна и се събужда, на втората струна става и се облича, на третата - праща да оседлаят коня му и тогава идва. Като пристига, той я удря по бялата буза с думите "Не можа ли да скриеш от майка си? Прибирай си сега златото, защото съм оседлал коня". Това е типично за елфските истории - навсякъде в познатия ми фолклор (скандинавски, английски и ирландски) срещите с елфи и получените от тях подаръци трябва да се пазят в тайна, а който наруши тайната бива наказан и изгубва подаръците - това е един от най-стабилните мотиви, свързани с елфите изобщо. Всички други детайли може да варират, но задължително има условие да се пази тайна.
По пътя Шещи плаче, а когато пристигат в неговия дворец, нейните малки дечица наизскачат да я посрещнат. Кралят праща дъщеря си за вино и задава на Шещи два пъти въпроса "къде си родена, къде си отрасла и къде са ти разкъсани девическите дрехи?" - първия път Шещи казва в Норвегия (!), после отпива от виното и втория път казва - в планината.
Аз съм очарована от фразата hugjen min (в припева) - звучи ми мило, като много топло, интимно обръщение, но дали е така не знам. Търсих какво ли ще е hugjen на норвежки, ама то такива идиотски думи ги няма и в речниците... Има едно староскандинавско hugr - мисъл - но дали е оттам... не звучи много. Аз ще взема да се консултирам с колегата Тодор, да видим какво мисли по въпроса. Той може да помогне с шведско-исландската си подготовка, все ще сглобим някакъв смисъл, а и Оттар може да помоля да интерпретира... макар че той винаги се чувства некомфортно, като го тормозя да ми помага за архаични текстове.
По време на ученето си така и не написах нищо на тема средновековни балади. За руни се специализирах, за фолклор и популярна религия също, за езичество, християнизация и езически останки след нея... Обаче баладите си ми останаха само за удоволствие. Хубаво е да опази човек нещо, като се има предвид колко ми опротивяха темите, с които се занимавах официално. Баладите си ми остават само и единствено на емоционално ниво.
Ако някой попадне на нещо интересно в musikkonline, моля споделете. И аз ще пратя Liti Kjersti, ако някой се заинтригува.
Ох, твърде лично е всичко това. Има песни, които преживявам много, много лично. Искам да споделя преливащата си любов, а пък то някакси не може. А аз и не мисля много много какво пиша... Предимно си слушам, и ми доставя удоволствие да слушам, мисля и пиша за песента - така й се отдавам още по-пълно.
Ще я прегоря и нея, както прегарям всичко, в което се влюбвам толкова интензивно. Нищо. За какво да я пазя? Една-две такива обсесии годишно са напълно достатъчни, за да държат човек жив. Горе-долу на такива интервали ми се случват.
И това не е първия път, когато изписвам тонове думи във възхвала на "някаква си" песен. Значи след половин-една година чакайте отново подобно включване :)
Не си спомнях името на певицата, нито заглавието на песента. Помнех само, че я имаше някъде в някаква компилация, че певицата имаше двойно първо име, и че бях взела диска от Райдар, с когото повече нямам никакъв контакт (така става с който си пази контактите в електронни пощи, в които не се логва с години, даже месеци).
Е, намерих изпълнителката - Kirsten Braaten Berg, и песента - Liti Kjersti og Elvekongen, и отново попаднах на този безценен сайт, откъдето си я бях дръпнала при едно предишно издирване - www.musikkonline.no
С това се присъединявам към редиците на гордите притежатели на легални, платени емпетройки. Препоръчвам това място на останалите ценители на скандинавска, в частност норвежка музика, заради прекрасната възможност да чуеш много много неща и да си избереш наистина непопулярна музика, която да купуваш песен по песен (в целите албуми, както знаем, се съдържа твърде много плява).
Аз като харесам някоя песен, така се омагьосвам, че я слушам нон стоп само нея по хиляди пъти, за ужас на всички околни. Някои песни имат една такава обсебваща сила - мога да мисля само за тях известно време, да ги слушам, и ако трябва да прекъсна слушането, много ми липсват. Прекарвам време в издирване на текста, после си го чета и пея, мисля над него, опитвам се да разбера (то не е лесно със скандинавските балади); наслаждавам се да сглобявам смисъла оттук-оттам, понеже в този тип песни се пее максимум 1/3 от "целия" текст.
Интересен е техният случай всъщност, не знам дали другаде го има. Не съществува такова нещо като "пълен оригинал" - няма да намериш певец, който да пее всичките 30 строфи (примерно) на песента. За сметка на това намираш варианти, изпълнявани от различни певци, и тези варианти частично се припокриват, частично се разминават. Като струпаш всички накуп, получаваш един конструкт, който може да бъде взет за "оригинал", но не е. Този конструкт дава възможност да разбереш за какво аджеба се пее в тая песен, която иначе ти изглежда несвързана и нелогична (а всъщност в нея просто липсват брънки от информацията - певецът ги прескача, защото са известни на всички, а и защото не иска да пее една песен 40 минути все пак).
Та сега се занимавам с "текста" на Liti Kjersti (как пък всички песни в Скандинавия са все за Шещи бе да му се не види :) великото име риишли). Архаизмите, съкратените думи и диалектните форми направо ми разказват играта. Разбирам много добре цялостния смисъл, но не разбирам дума по дума и някои силни моменти ми се губят.
Акцентът на Kirsten Braaten Berg е размазващ, обожавам това увуларно "р", ясно изразените дълги съгласни, меките g-та (в hugjen, kongjen)... изобщо nynorsk-ите форми (i bergjet vil eg døy) и архаично задпоставените местоимения (hugjen min, brjosto di); инверсиите в постоянните епитети, с които изобилстват всички балади (gangaren graa), староскандинавския генитив на -ar (hennar вместо съвременното hennes) и цели думи като spak (gangaren spak ) - от spakr - красив - няма такава дума в съвременния норвежки.
Не е истина колко са красиви текстовете на средновековните балади, аз затова толкова си ги обичам... Не знам как да го обясня, препрочитам горния абзац и виждам, че изобщо не става ясно защо е толкова красиво... :/
И сега съвсем ще разваля впечатлението, като пейстна един грубиянски, но пък точен, английски превод на песента. Ако имах дедлайн, щях да се помъча да я преведа сама ;)
The mother asks her daughter, "Why does milk run from your breasts?
"That's not milk, though it seems to be. That's mead I was drinking yesterday."
"Those two things are unlike. Mead is brown, and milk is white."
"It does no good to try to fool you. Actually the Elfking has seduced me.
He gave me a harp of gold to play when I was sorrowful."
The Elf King comes riding into the farm. Little Kjersti waits there for him.
The Elf King has a gentle steed. He lifts little Kjersti onto his back.
The Elf King speaks to his daughter, "Pour a glass of wine." (Kjersti is made to drink the elf-brew, until she forgets where she's from.)
"Where were you born, And where did you lose your maidenhead?"
"In the mountain I was born, And in the mountain I lost my maidenhead.
"In the mountain I will live, in the mountain I will die, In the mountain I will be the Elf King's lover."
Ето по-долу и реконструирания "пълен текст", от който се разбира, че Шещи е получила доста повече подаръци преди арфата; разбира се също, че свиренето на арфата призовава Elvekongen да дойде - докато е още в леглото си, той чува как Шещи дръпва една струна и се събужда, на втората струна става и се облича, на третата - праща да оседлаят коня му и тогава идва. Като пристига, той я удря по бялата буза с думите "Не можа ли да скриеш от майка си? Прибирай си сега златото, защото съм оседлал коня". Това е типично за елфските истории - навсякъде в познатия ми фолклор (скандинавски, английски и ирландски) срещите с елфи и получените от тях подаръци трябва да се пазят в тайна, а който наруши тайната бива наказан и изгубва подаръците - това е един от най-стабилните мотиви, свързани с елфите изобщо. Всички други детайли може да варират, но задължително има условие да се пази тайна.
По пътя Шещи плаче, а когато пристигат в неговия дворец, нейните малки дечица наизскачат да я посрещнат. Кралят праща дъщеря си за вино и задава на Шещи два пъти въпроса "къде си родена, къде си отрасла и къде са ти разкъсани девическите дрехи?" - първия път Шещи казва в Норвегия (!), после отпива от виното и втория път казва - в планината.
Liti Kjersti og Elvekongjen
1. Mo'eri tala til dotteri si:
Tili lil hugjen min
kvi rene det mjølk utor brjosto di?
Dei leikar så lett gjennom lunden
2. Det er inkje mjølk om det synast så
det er av den mjøden eg drakk i går
3. Dei tvo ting er kvo are ulik
for mjøden er brun og mjølkji er kvit
4. Det nyttar kje lenger å dylje for deg
elvekongjen heve lokka meg
5. Hev elvekongjen lokka deg
hot gåvor hev han gjevi deg?
6. Hav gav meg ein silkjeserk
den hev eg sliti med sve og verk
7. Han gav meg dei sylvspente sko
dei hev eg sliti med stor uro
8. Han gav meg ei horpe av gull
til slå når eg var sutefull
9. Slo ho på den fyrste streng
det høyrde elvekongjen i sin seng
10. Slo på den are streng
elvekongjen kledde seg fyr si seng
11. Slo ho på den tre'e streng
elvekongjen tala til en liten smådreng:
12. Du salar ut min gangar grå
så ri'e eg meg til kongjens gård
13. Elvekongjen kom seg riand i gård
liti Kjersti ute fyr honom står
14. Han klappa henne på kvite kinn:
"Kunna du kje dylje for mo'eren din?"
15. No sanker du ditt gull i skrin
for no hev eg sala ut gangeren min
16. Elvekongjen ha' seg ein gangare spak
han lyfte liti Kjersti opp på hass bak
17. Så rei dei gjennom grøne lund
der kon inkje ordet av hennar mund
18. Så rei dei seg gjennom djupe dal
liti Kjersti ho gret og elvekongjen kva
19. "Kjersti, Kjersti, still din gråt
du sko i mine gull bogjine rå"
20. Som dei kom til bergjet fram
hennar små bonn imot henne sprang
21. Sume dei leika og sume dei lo
sume strødde perlur for hennar fot
22. Elvekongjen tala til dotteri si:
"Du tappe i ei konne med vin"
23. Du tappe i ei konne med vin
tri villarkonn du kaste uti
24. Fram kom dotteri smal som ein vond
ho dansa ein dans med konna i hond
25. "Hore er du fødd ,og hore er du boren
og håre er dine jomfruklede skåren"
26. I Norge er eg fødd, og i Norgje er eg boren
I Norgje er mine jomfruklede skåren
27. Den fysste drykk ho av konna drakk
då gløymde ho bort kven henne ha skapt
28. Hore er du fødd ,og hore er du boren
og håre er dine jomfruklede skåren"
29. "I bergjet er eg fødd og i bergjet er eg båren
i bergjet er mine jomfrukleda skåren"
30. "I bergjet er eg fødd, og i bergjet vil eg døy,
i bergjet vil eg væra elvekongjens møy."
Аз съм очарована от фразата hugjen min (в припева) - звучи ми мило, като много топло, интимно обръщение, но дали е така не знам. Търсих какво ли ще е hugjen на норвежки, ама то такива идиотски думи ги няма и в речниците... Има едно староскандинавско hugr - мисъл - но дали е оттам... не звучи много. Аз ще взема да се консултирам с колегата Тодор, да видим какво мисли по въпроса. Той може да помогне с шведско-исландската си подготовка, все ще сглобим някакъв смисъл, а и Оттар може да помоля да интерпретира... макар че той винаги се чувства некомфортно, като го тормозя да ми помага за архаични текстове.
По време на ученето си така и не написах нищо на тема средновековни балади. За руни се специализирах, за фолклор и популярна религия също, за езичество, християнизация и езически останки след нея... Обаче баладите си ми останаха само за удоволствие. Хубаво е да опази човек нещо, като се има предвид колко ми опротивяха темите, с които се занимавах официално. Баладите си ми остават само и единствено на емоционално ниво.
Ако някой попадне на нещо интересно в musikkonline, моля споделете. И аз ще пратя Liti Kjersti, ако някой се заинтригува.
Ох, твърде лично е всичко това. Има песни, които преживявам много, много лично. Искам да споделя преливащата си любов, а пък то някакси не може. А аз и не мисля много много какво пиша... Предимно си слушам, и ми доставя удоволствие да слушам, мисля и пиша за песента - така й се отдавам още по-пълно.
Ще я прегоря и нея, както прегарям всичко, в което се влюбвам толкова интензивно. Нищо. За какво да я пазя? Една-две такива обсесии годишно са напълно достатъчни, за да държат човек жив. Горе-долу на такива интервали ми се случват.
И това не е първия път, когато изписвам тонове думи във възхвала на "някаква си" песен. Значи след половин-една година чакайте отново подобно включване :)
събота, 8 декември 2007 г.
Survivor
Едно от малкото събития, които достигат до мен от "външния свят", това е Survivor. Всяка вечер в 8 храня Деян и по едно съвпадение Survivor точно тогава започва. Така се получи, че почти от началото го гледам - е, частично, докато се занимавам с Деянски, разбира се, а и редовно пропускам втората част, понеже след като го нахраня го слагам да си легне и тогава само слухтя от другата стая, а пък то не се чува много, щото съм намалила телевизора, щото нали приспивам :)
Но така или иначе станах свидетел на образите там, и от време на време си мисля за тях. Знам, че вие не го гледате и не знаете кои са тези хора, но аз все пак ще си напиша какво си мисля. На мен ми станаха някак близки.
Агонцев. Първия човек, който ме впечатли в предаването. Личност с много силно излъчване, страшно харизматичен. Енергичен и деен, басма не цепи, коня в реката не си оставя, дебел и прям, абе - чаровник. Отказът му да се състезава с Дренски след отпадането си беше един от най-емоционалните моменти в предаването. Впечатляващо е романтичното му отношение към неща като чест и достойнство - отишъл е там уж за парите (не отиват ли всички за това?), а се отказа сам от играта, защото се чувстваше посрамен, че предал племето си (понеже се напи на партито при сливането и изгуби неочаквано сервираното им изпитание в нощта на същото това парти). Survivor е индивидуална игра, победителят е един - но не, Агонцев предал съплеменниците си... и се самонаказа, като отказа да се унизи да играе срещу един от тия, пред които е виновен.
Най-вече си спомням за него как им построи тоалетна. На племето си. Другите лежат и се припичат, той ги организира да строят тоалетна, за да се ходи по нужда поне по малко по-цивилизован начин - "Айде бе, изпосрахме целия остров!". Никой не рачи да си размърда задника и Агонцев запретна ръкави и я построи сам. "Е сега и един вестник да имаше!..." :)
Дренски. Много ми стана мъчно за него, като отпадна на последното изпитание (като влах на Дунава). След 25 дни на Острова на Мъртвеца, където оцеляваше в по-екстремни условия от тези на останалите участници (понеже беше сам, без племе) и побеждаваше един след друг всички елиминирани от играта, за да запази безценния си втори шанс да се върне в общото племе и да играе за финала, направо да ти се скъса сърцето, че не издържа да остане последен в играта. Забележителното за него е, че докато другите в племето, когато бяха заедно, се отдадоха на униние и паднаха духом неимоверно много (заради липсата на храна най-вече, но също и гадното време, плъхове и пр.), той, сам, вместо да се спихне най-много от всички, точно обратното - беше най-нахъсания и най-мотивиран участник. Тоя човек все едно че гладът не го засягаше - тренираше с кросове по плажа, с набирания, с коремни преси и се готвеше целенасочено и волево за всяка следваща битка. Винаги бих си помислила, че тези, които са заедно, имат по-голям шанс за оцеляване, особено психически. Оказва се, че не е така. Докато племето Дрейк се разпадаше, Дренски беше съсредоточен и мобилизиран.
Светла. По едно време най-много ми се искаше тя да спечели, въпреки известната доза лицемерие, която проявява (например суровите й коментари по адрес на Лъчо, след като го елиминираха, при положение че цяла игра беше в партия с него). Като цяло е точна и яка мадама, и на мен ми харесва, че имаме такъв образ на екрана. Поддръжката на зрителите за нея издава зрелост. Много е лесно да й се подигравае човек за дебелия глас и мъжкото излъчване, но хората я уважават заради постиженията й в спорта и това взима превес - хубаво е, че не са чак толкова малоумни, колкото бих очаквала в някой по-черноглед ден.
Много ми е мъчно, че близките й отказаха да говорят с нея по телефона, когато се класира за финала. Като знаеш в какви условия живее тоя човек и как е на ръба на възможностите си - физически, но още повече психически - и се чудиш какви трябва да са тия зверове, да откажат морална подкрепа когато най-много се нуждае от нея. Те едва ли са си представяли точно какво й е било да е там, но при всички положения беше много грозно, а най-вече, че мъжът й забранил и на детето й да се чуе с нея.
Друго, което ме впечатли, е какво щяла да прави с парите, ако ги спечели - едно от нещата, които искаше да купи, беше "нов компютър на детето". Представям си, че човек трябва да е доста затруднен финансово, за да се нуждае от голямата награда в някакво състезание, за да си позволи да купи компютър. Признак за много нисък финансов хоризонт е това изказване.
Хубаво е, че стана любимец на зрителите и спечели кола и някаква парична награда. Наистина щеше да е жалко, ако беше останала без нищо.
Георги Костадинов. Първоначално ме дразнеше, понеже от откъслечни реплики бях останала с впечатлението, че е непоправим женомразец. В интервюто с журито обаче той даде доста смислени отговори по "женския въпрос", така че си преразгледах мнението. А междувременно се бях убедила, че този човек, наред с Дренски, наистина заслужаваше да спечели състезанието. Много силен в игрите, чисто физически очевидно най-добре подготвения участник, и в същото време с кристална мисъл и много добри интерперсонални (?) умения, които си проличаха в интервюто с журито - той просто блесна там, на фона на Светла, която не можа да изкаже нито една убедителна позиция, не можа да се продаде, да убеди никого да гласува за нея.
А това какво ще направи с парите мисля, че грабна сърцата на повечето хора - апартамент за себе си и с остатъка да подсигури родителите си - чие сърце не би се стопило, като се окаже, че "лошото момче" всъщност е такова добро момче ;)
Владо Карамазов. Водещият се справяше значително по-добре от Камен миналата година, и въпреки че не е мистър Харизма, все пак ми направи положително впечатление. До нощта на финала, когато направи непростимата издънка да попита Жоро Костадинов дали все още работи като стриптийзьор и на отговора "не" да реагира с "Браво!". То е все едно да му кажеш, че си смятал професията му за недостойна и унизителна. А недостойното и унизителното в тоя род професии (проституцията в това число) се определя единствено от съзнанието на практикуващия. Справка Firefly, където Инара като компаньонка е най-престижният и уважаван в обществото персонаж на кораба.
Лъчезар. Обвиняваха го в интригантство, което аз не можех да проследя поради откъслечното гледане на епизодите, но тоя човек ме възхити с точния поглед, който имаше върху ситуацията във всеки един момент.
Хубаво състезание. Не знам как е било миналата година, тогава ми се струваше скучно, но и не го гледах; Камен също ме отблъсна - уникално неприятен човек... Но си мисля, че ако имам възможност да гледам следващото издание, бих го гледала.
Живот и здраве, тогава ще ходя на работа, Деянски ще е на година и нещо и баш по това време (8ч вечерта), дори и вече да съм се прибрала вкъщи, ще предпочитам да общувам с него, отколкото да гледам Survivor.
Но така или иначе станах свидетел на образите там, и от време на време си мисля за тях. Знам, че вие не го гледате и не знаете кои са тези хора, но аз все пак ще си напиша какво си мисля. На мен ми станаха някак близки.
Агонцев. Първия човек, който ме впечатли в предаването. Личност с много силно излъчване, страшно харизматичен. Енергичен и деен, басма не цепи, коня в реката не си оставя, дебел и прям, абе - чаровник. Отказът му да се състезава с Дренски след отпадането си беше един от най-емоционалните моменти в предаването. Впечатляващо е романтичното му отношение към неща като чест и достойнство - отишъл е там уж за парите (не отиват ли всички за това?), а се отказа сам от играта, защото се чувстваше посрамен, че предал племето си (понеже се напи на партито при сливането и изгуби неочаквано сервираното им изпитание в нощта на същото това парти). Survivor е индивидуална игра, победителят е един - но не, Агонцев предал съплеменниците си... и се самонаказа, като отказа да се унизи да играе срещу един от тия, пред които е виновен.
Най-вече си спомням за него как им построи тоалетна. На племето си. Другите лежат и се припичат, той ги организира да строят тоалетна, за да се ходи по нужда поне по малко по-цивилизован начин - "Айде бе, изпосрахме целия остров!". Никой не рачи да си размърда задника и Агонцев запретна ръкави и я построи сам. "Е сега и един вестник да имаше!..." :)
Дренски. Много ми стана мъчно за него, като отпадна на последното изпитание (като влах на Дунава). След 25 дни на Острова на Мъртвеца, където оцеляваше в по-екстремни условия от тези на останалите участници (понеже беше сам, без племе) и побеждаваше един след друг всички елиминирани от играта, за да запази безценния си втори шанс да се върне в общото племе и да играе за финала, направо да ти се скъса сърцето, че не издържа да остане последен в играта. Забележителното за него е, че докато другите в племето, когато бяха заедно, се отдадоха на униние и паднаха духом неимоверно много (заради липсата на храна най-вече, но също и гадното време, плъхове и пр.), той, сам, вместо да се спихне най-много от всички, точно обратното - беше най-нахъсания и най-мотивиран участник. Тоя човек все едно че гладът не го засягаше - тренираше с кросове по плажа, с набирания, с коремни преси и се готвеше целенасочено и волево за всяка следваща битка. Винаги бих си помислила, че тези, които са заедно, имат по-голям шанс за оцеляване, особено психически. Оказва се, че не е така. Докато племето Дрейк се разпадаше, Дренски беше съсредоточен и мобилизиран.
Светла. По едно време най-много ми се искаше тя да спечели, въпреки известната доза лицемерие, която проявява (например суровите й коментари по адрес на Лъчо, след като го елиминираха, при положение че цяла игра беше в партия с него). Като цяло е точна и яка мадама, и на мен ми харесва, че имаме такъв образ на екрана. Поддръжката на зрителите за нея издава зрелост. Много е лесно да й се подигравае човек за дебелия глас и мъжкото излъчване, но хората я уважават заради постиженията й в спорта и това взима превес - хубаво е, че не са чак толкова малоумни, колкото бих очаквала в някой по-черноглед ден.
Много ми е мъчно, че близките й отказаха да говорят с нея по телефона, когато се класира за финала. Като знаеш в какви условия живее тоя човек и как е на ръба на възможностите си - физически, но още повече психически - и се чудиш какви трябва да са тия зверове, да откажат морална подкрепа когато най-много се нуждае от нея. Те едва ли са си представяли точно какво й е било да е там, но при всички положения беше много грозно, а най-вече, че мъжът й забранил и на детето й да се чуе с нея.
Друго, което ме впечатли, е какво щяла да прави с парите, ако ги спечели - едно от нещата, които искаше да купи, беше "нов компютър на детето". Представям си, че човек трябва да е доста затруднен финансово, за да се нуждае от голямата награда в някакво състезание, за да си позволи да купи компютър. Признак за много нисък финансов хоризонт е това изказване.
Хубаво е, че стана любимец на зрителите и спечели кола и някаква парична награда. Наистина щеше да е жалко, ако беше останала без нищо.
Георги Костадинов. Първоначално ме дразнеше, понеже от откъслечни реплики бях останала с впечатлението, че е непоправим женомразец. В интервюто с журито обаче той даде доста смислени отговори по "женския въпрос", така че си преразгледах мнението. А междувременно се бях убедила, че този човек, наред с Дренски, наистина заслужаваше да спечели състезанието. Много силен в игрите, чисто физически очевидно най-добре подготвения участник, и в същото време с кристална мисъл и много добри интерперсонални (?) умения, които си проличаха в интервюто с журито - той просто блесна там, на фона на Светла, която не можа да изкаже нито една убедителна позиция, не можа да се продаде, да убеди никого да гласува за нея.
А това какво ще направи с парите мисля, че грабна сърцата на повечето хора - апартамент за себе си и с остатъка да подсигури родителите си - чие сърце не би се стопило, като се окаже, че "лошото момче" всъщност е такова добро момче ;)
Владо Карамазов. Водещият се справяше значително по-добре от Камен миналата година, и въпреки че не е мистър Харизма, все пак ми направи положително впечатление. До нощта на финала, когато направи непростимата издънка да попита Жоро Костадинов дали все още работи като стриптийзьор и на отговора "не" да реагира с "Браво!". То е все едно да му кажеш, че си смятал професията му за недостойна и унизителна. А недостойното и унизителното в тоя род професии (проституцията в това число) се определя единствено от съзнанието на практикуващия. Справка Firefly, където Инара като компаньонка е най-престижният и уважаван в обществото персонаж на кораба.
Лъчезар. Обвиняваха го в интригантство, което аз не можех да проследя поради откъслечното гледане на епизодите, но тоя човек ме възхити с точния поглед, който имаше върху ситуацията във всеки един момент.
Хубаво състезание. Не знам как е било миналата година, тогава ми се струваше скучно, но и не го гледах; Камен също ме отблъсна - уникално неприятен човек... Но си мисля, че ако имам възможност да гледам следващото издание, бих го гледала.
Живот и здраве, тогава ще ходя на работа, Деянски ще е на година и нещо и баш по това време (8ч вечерта), дори и вече да съм се прибрала вкъщи, ще предпочитам да общувам с него, отколкото да гледам Survivor.
петък, 7 декември 2007 г.
Смехове - 2
Сетих се още :)
- Когато Веселин го подхвърля във въздуха, то е неистов смях с глас, кикотене и голяма радост.
- Когато е гладен и е мрънкал, и му приготвим бутилката и я види, тогава протяга ръце към нея и се задъхва от нетърпение и се усмихва.
- Разбира се, има знаменитата "точка в тавана", което е да си избере несъществуващо забавление в тавана, да се одзвери в него и да прави бухалски звуци (няма как да ги напиша) и да се усмихва, дори цвили понякога - през цялото време вперил поглед в някакво място, където, уверявам ви, нищичко няма :) Само бял таван!
- Когато Веселин го подхвърля във въздуха, то е неистов смях с глас, кикотене и голяма радост.
- Когато е гладен и е мрънкал, и му приготвим бутилката и я види, тогава протяга ръце към нея и се задъхва от нетърпение и се усмихва.
- Разбира се, има знаменитата "точка в тавана", което е да си избере несъществуващо забавление в тавана, да се одзвери в него и да прави бухалски звуци (няма как да ги напиша) и да се усмихва, дори цвили понякога - през цялото време вперил поглед в някакво място, където, уверявам ви, нищичко няма :) Само бял таван!
четвъртък, 6 декември 2007 г.
Смехове
Има различен вид реакции на положителни стимули.
- Играчки от типа на "активната гимнастика" - цвили, рита с крака, задъхва се от прилив на енергия, от време на време поспира за да ги инспектира по-внимателно, после пак решава че са много яки и пак изцвилва
- Играчки от типа на Сънчо и телевизора (свети и свири) - гледа ги като омагьосан, без да отмества поглед и без изражение
- Играчки от типа на палячето Пальо и октопода Ото (свирят, като издърпаш едно въженце) - гледа ги с любопитство и лека изненада и им се усмихва - мисля, че тях ги приема за личности, не за предмети.
- Игри с мен - криеница (от 2 дена сме я открили) и "буба лази" - кикоти се с глас, маха с ръце и се опитва да ме пипне. След като се изкикоти, замлъква и чака още. Частен случай е когато се надвеся над него без да си играя - протяга ръце и ме хваща за бузите да ме пипа и щипе - демек ставам и аз "активна гимнастика".
А когато лежи в количката и е спал, и току-що се е събудил, гледа много сериозно и ако в тоя момент му се усмихна, ми се усмихва и той в отговор - много мило и много разтапящо.
Освен това като сме го оставили да заспива, а той не ще и скучае и мрънка, и като отиде някой от нас при него, целия грейва в такава радост, че ето дошъл е някой да го забавлява, ама тогава никак не ми е мило и разтапящо, ами се ядосвам, че вместо да се успокоява и заспива, той се активизира. Но пак не мога да се сдържа да не му се ухиля насреща. И отиде цялото заспиване... :)
- Играчки от типа на "активната гимнастика" - цвили, рита с крака, задъхва се от прилив на енергия, от време на време поспира за да ги инспектира по-внимателно, после пак решава че са много яки и пак изцвилва
- Играчки от типа на Сънчо и телевизора (свети и свири) - гледа ги като омагьосан, без да отмества поглед и без изражение
- Играчки от типа на палячето Пальо и октопода Ото (свирят, като издърпаш едно въженце) - гледа ги с любопитство и лека изненада и им се усмихва - мисля, че тях ги приема за личности, не за предмети.
- Игри с мен - криеница (от 2 дена сме я открили) и "буба лази" - кикоти се с глас, маха с ръце и се опитва да ме пипне. След като се изкикоти, замлъква и чака още. Частен случай е когато се надвеся над него без да си играя - протяга ръце и ме хваща за бузите да ме пипа и щипе - демек ставам и аз "активна гимнастика".
А когато лежи в количката и е спал, и току-що се е събудил, гледа много сериозно и ако в тоя момент му се усмихна, ми се усмихва и той в отговор - много мило и много разтапящо.
Освен това като сме го оставили да заспива, а той не ще и скучае и мрънка, и като отиде някой от нас при него, целия грейва в такава радост, че ето дошъл е някой да го забавлява, ама тогава никак не ми е мило и разтапящо, ами се ядосвам, че вместо да се успокоява и заспива, той се активизира. Но пак не мога да се сдържа да не му се ухиля насреща. И отиде цялото заспиване... :)
Мъжки мурафети
Деян много обича да стои по гол задник. Като го сложа на повивалника, отначало се начумерва, готов да заплаче, защото е хоризонтиран когато не е време за сън, но щом сваля памперса и го оставя по дупе - то е кеф, то е радост, то е чудо - кракорита, ръкомаха, цвили, смее се с глас (може би го гъделичкат мокрите кърпички, те са студени) и изобщо много е щастлив. Оставям го така малко да постои, да се нарита, да види въздух туй дупе - няма само да се спарва под тия памперси я.
В последни дни младежът откри, че има пишка. С извинение за термина, но пенис имат мъжете, бебетата си имат пишки. (Според педиатърката - членче, ама някак не ми върви.) Хваща я с ръка и си я държи, докато се оглежда насам-натам сякаш нищо. Ето значи кога се появявал тоя навик, от който някои мъже не се отървават до края на живота си! А пък аз изтръпвам, защото малките му пръстчета са като менгемета (а аз знам - нали ми стиска пръстите докато го храня с шишето - чак ми спира кръвта) и направо леденея да не вземе да стисне по-силно или да дръпне по-рязко :)) Е, досега не се е случвало.
А в един материал, който четох на тема фимоза (така се нарича срастването на кожата на върха на пениса, което навремето масово е било считано за показание за оперативна намеса), и там пишеше, че фимозата се предотвратява от това, че момченцата започват да си играят с пишките и в тоя процес извършват цялата необходима профилактика (а именно - да опънат кожата така, че да не се стигне до срастване).
Излиза, че дълбока медицинска логика се криела в думите "Нямаш ли си пишка да си играеш!" :)
А за захранването да кажа - засега приема моркова добре, а аз много се кефя да го храня с лъжичка - така ми е значително по-интересно. Нищо, че бастисахме с оранжеви лекета маса лигавници и едно любимо боди.
Освен това вече не се задоволява да стои полуседнал-полулегнал в столчето за кола, ами се опитва да се надига, като си изправя главата (все едно коремна преса прави) - иска да си е съвсем седнал. Слагам го в ъгъла на дивана и си седи така много време, преди да се хлъзне постепенно надолу.
Днес извърших и първото ресане. Много се беше разрошил :)) и си викам ае, да видим тия бебешки четки и гребенчета за какво аджеба служат. Четката е прелест! Толкова мекичка, и оставя косата да стои сресана, но пухкава, а не зализана.
В последни дни младежът откри, че има пишка. С извинение за термина, но пенис имат мъжете, бебетата си имат пишки. (Според педиатърката - членче, ама някак не ми върви.) Хваща я с ръка и си я държи, докато се оглежда насам-натам сякаш нищо. Ето значи кога се появявал тоя навик, от който някои мъже не се отървават до края на живота си! А пък аз изтръпвам, защото малките му пръстчета са като менгемета (а аз знам - нали ми стиска пръстите докато го храня с шишето - чак ми спира кръвта) и направо леденея да не вземе да стисне по-силно или да дръпне по-рязко :)) Е, досега не се е случвало.
А в един материал, който четох на тема фимоза (така се нарича срастването на кожата на върха на пениса, което навремето масово е било считано за показание за оперативна намеса), и там пишеше, че фимозата се предотвратява от това, че момченцата започват да си играят с пишките и в тоя процес извършват цялата необходима профилактика (а именно - да опънат кожата така, че да не се стигне до срастване).
Излиза, че дълбока медицинска логика се криела в думите "Нямаш ли си пишка да си играеш!" :)
А за захранването да кажа - засега приема моркова добре, а аз много се кефя да го храня с лъжичка - така ми е значително по-интересно. Нищо, че бастисахме с оранжеви лекета маса лигавници и едно любимо боди.
Освен това вече не се задоволява да стои полуседнал-полулегнал в столчето за кола, ами се опитва да се надига, като си изправя главата (все едно коремна преса прави) - иска да си е съвсем седнал. Слагам го в ъгъла на дивана и си седи така много време, преди да се хлъзне постепенно надолу.
Днес извърших и първото ресане. Много се беше разрошил :)) и си викам ае, да видим тия бебешки четки и гребенчета за какво аджеба служат. Четката е прелест! Толкова мекичка, и оставя косата да стои сресана, но пухкава, а не зализана.
понеделник, 3 декември 2007 г.
Пътува ми се
По BBT допреди малко даваха филм за Лас Вегас. Доста кухо и празнозвънтящо се чувствах, докато бях там (по работа преди 2 години), но сега вече не помня това усещане, и филмът събуди само носталгия, желание да отида пак и да споделя с любимите си хора това, което ме е впечатлило.
Аз съм от хората, които пътуват не за да отидат на ново място, а за да се върнат пак на същото. Където и да пътувам, най-силното ми усещане не е преди да замина (не изпитвам кой знае каква предпътешественическа тръпка, като не знам какво ме очаква), а после - искам да отида пак, да се върна на същото място и да преживея всичко отново, и да е колкото може по-същото. Ако съм била сама, трябва този път с Веселин - и е особено важно да бъде същото, за да може и той да види и да разбере и да преживее, каквото ме е впечатлило мен първия път.
Сега вече започвам да искам и с Деян... С него обаче ще е различно. Но пак ще е хубаво. Ще видим други аспекти на същите дестинации. Където преди съм обикаляла по музеи и галерии, сега ще търсим зоопаркове и лунапаркове; където преди съм се шляла по улиците, за да се потопя в атмосферата, сега няма да е достатъчно, ще трябва да организираме събития, следващи едно след друго; вместо посещения на исторически камънаци ще ходим да яздим слонове; вместо да попиваме нощния дух на града, ще ставаме рано, за да хванем матинетата; вместо Музей на Секса ще е Леголанд. Един друг свят ще е това и едни другояче изглеждащи места. И пак си искам да са същите.
И така, програмата за Пътуване с Веселин занапред включва Йорк, фиордите (норвежките) и обиколка на средна Италия с акцент върху Флоренция. Но най-вече Вегас: трябва фонтаните на Bellagio да танцуват на същата песен, разходката до Каньона да е по същата програма и да ни вози същият пилот на същата Чесна; трябва да обиколим всички хотели и да отчетем грандоманщината им, да съзерцаваме Wynn (тоя хотел ми е адаш) и да видим оригиналите на няколко от най-известните творби на импресионизма (хем че не го харесвам) в частната изложба на Steve Wynn; да се качим на Полуайфеловата кула, да се изтормозим как няма нищо свестно за ядене, да отседнем половината време в Ривиера, другата половина - в Хилтън, да гледаме Fashionistas, да видим Star Trek изложбата. Трябва обаче и да разширим програмата - да гледаме Cirque du Soleil, да се возим на влакчето на Стратосферата (и трябва да му хареса, а не да се скараме защо не ще да се качи) и да отидем до Fremont.
Програма Вегас с Веселин и Деян би включвала непременно Каньона с Чесната (ама не знам пускат ли малки деца на тия самолетчета), а Cirque du Soleil си е цирк - нека после разправя на другите деца, че е ходил на цирк в Лас Вегас и какви неща е видял там. Някакъв аквапарк имало, показаха във филма - Wet'n'Wild - и на такова трябва да идем заради него. Вместо Bellagio ще гледаме пиратската битка и потъването на кораба при Treasure Island; а Fashionistas ще го прескочим.
В Йорк, на фиордите и из Италия няма какво да мъкна младежа, понеже нито ще оцени атмосферните кръчми, нито природните красоти, нито многобройните изложби и църкви - на тия места сме си само с Веселин.
Деян обаче трябва да бъде завлечен до Тайланд - возен на кану, разхождан из островите, хранен с пресни ананаси и със съмнителни улични бананови палачинки; трябва с него да направим всички ония неща, които пропуснахме този януари - да видим крокодилска ферма, да яздим слонове, да храним маймуни. После кое дете в училище ще може да се похвали, че се е качвало на слон!...
Абе за мен май е много важно Деян да може да се хвали с разни неща. Ще възпитам един на мама фукльото. Но от съществено значение е да расте сред съученици, за които фукане ще е кой къде е бил и какво е преживял / видял / направил, а не... да си мерят GSM-ите и колите на бащите си. И също така - да му се втълпи (ок, възпита) как с едното има смисъл да се похвали човек, а с другото - не.
събота, 1 декември 2007 г.
Захранване
Днес за пръв път човекът вкуси истинска храна, а именно 2 лъжички пюре от морков.
Опитът беше успешен, ако съдя по това, че за втората лъжичка с готовност отвори уста.
После стои малко несигурен - "хубаво, озова се някаква субстанция в устата ми, а сега какво да правя?"
От моя страна следва стриктно следене на състоянието - дали няма да се активизира атопията. Надявам се да не е алергичен към моркови.
За мен храненето с лъжичка е... ура! - разнообразие :)
Да видим колко скоро ще изокам и от него :))
А пък Вектрата си има плюс един нов таван, минус една липсваща лайсна (незнайно къде се затрила в галимацията покрай таваноподмяната). Искам да возя някого.
Опитът беше успешен, ако съдя по това, че за втората лъжичка с готовност отвори уста.
После стои малко несигурен - "хубаво, озова се някаква субстанция в устата ми, а сега какво да правя?"
От моя страна следва стриктно следене на състоянието - дали няма да се активизира атопията. Надявам се да не е алергичен към моркови.
За мен храненето с лъжичка е... ура! - разнообразие :)
Да видим колко скоро ще изокам и от него :))
А пък Вектрата си има плюс един нов таван, минус една липсваща лайсна (незнайно къде се затрила в галимацията покрай таваноподмяната). Искам да возя някого.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
