Мис България 2009

Аз определям себе си като феминистка, но има случаи, в които поведението на моя пол ме кара да си мисля, че вековното ни положение на подчинени, безгласни букви си има своето много добро основание.
Конкретния повод днес - коментарите по адрес на Мис България тук.
Не искам да си правя труда да преброя точно колко процента от коментиращите са жени.

Хвърлих един поглед на няколко различни места с коментари, положението е едно и също навсякъде. Жени, полудели от кеф, че миска може да има целулит. Жени, наричащи 24-годишно момиче "дърта чанта". Тук таме някой мъж. И отново жени. Определения като "аборт на природата". Коментари като "тая грозотия едва ли някой ще я вземе. Аз не бих си наказала децата с такива гени."

В момента съм готова да се боря за мъжко господство и връщане на жените в положение, в което мненията им да не бъдат чувани. Отнемане на избирателни права (поради тъпанарщина), достъп до образование (очевидно това, че в момента имат, не върши работа), достъп до интернет (да не им се дава трибуна).
Като са тъпи и зли, поне да си мълчат.
Да седят там в кухнята и да готвят, и да се наконтят вечер специално за мъжа си, с надеждата да ги огрее.
Като станат на 24 или недай си боже добият целулит, да се гръмнат.

Днес ме е срам, че съм жена.

Баба ми

Отрицателният пример също е пример. Също е характерообразуващ и може да бъде полезен.
Това е единственото успокоение, което мога да си дам при мисълта, че Деян расте с една личност около себе си, която категорично не приемам като характер, методи, ценности, душевност и т.н. - говоря за баба ми.
Отгледала ни е с брат ми от бебета, това е вярно; някаква благодарност се очаква, някакво уважение към жертвите, които е правила заради нас (хилядократно повтаряното "напуснах си работата за да те гледам" и кой знае още колко други) - непренебрежими, важни, големи неща - но всичко това е плътно покрито от сянката на нейната сенилна видиотеност. Видиотеност имам предвид не в онзи благодушния вид, когато човек не знае вече кой е и седи и се усмихва на всички и е като малко дете; а в онзи, гадния вид, когато един отиващ си от този свят властен човек вижда как всичко се изплъзва от ръцете му и се озлобява все повече и повече, и става все по-разрушителен за околните и за себе си - изпълва се с отрова и не пропуска случай да я блъвне...

Срам ме е да разкажа конкретния случай, който ме е вбесил така. Мен самата ме е срам, заради нея.
Баба ми е човек, който ме излага, излага семейството ми, излага себе си (за което не ми пука); и в крайна сметка е човек, който ми пречи. Тя може да развали отношенията ми с всекиго. Като се почне от начина, по който отскубва Деян от баба му Зорка; по който си иззема количката да го бута сама; всички тези привидно дребни, но много дразнещи неща; мине се през абсолютно недопустимото й натрапване у нас по време, когато леля Фани го гледаше и аз бях забранила да ходи (и съпътстващото й властно държание към добрата ми гледачка); и се стигне до последната й изцепка, извършена по време на гостуването на Милка с Ванко у нас.
Току-що разбирам какво се е случило, какво е казала, чак сега става ясно защо Милка и Иван не дойдоха на рождения ден на Деян - заради това, че са разбрали че ще е в Горна баня - където е баба ми...
Казала е на Милка, че не трябва да води Ванко у нас, защото аз съм се била разстройвала много! И че не трябвало и Деян да го вижда, защото и той се бил разстройвал! Нещо в тая насока...

Глупава, зла жена... Долна жена...

Трябва да кажа всичко това, докато е жива, защото един ден като умре, ще жаля за нея - но сега не мога, сега не приемам това поведение, този човек, който отрови живота на майка ми и би направил всичко възможно, за да отрови и моя, и на брат ми... и на всички, които й позволят.

Не искам Деян да бъде възпитаван от тази жена. Не искам тя да може да му влияе и да му формира мнение за света, ценности, да му предава от собствената си омраза и дребнавост. Искам Деян да стане добър човек...

За НОИ и моята глупост

Баси как се натоварих.

Оказа се, че понеже съм шматката, която съм, пропускам всички срокове за подаване на болничния си в НОИ и съответно си губя майчинството с изключение на първите два трансфера, които покриавт, мисля, около 2 месеца.

Вместо да се осведомя какво има да се прави около тия болнични, аз готовански си седях и си чаках някой отнякъде (примерно счетоводството на фирмата) да ми се обади и да ми каже "вземи си болничен от еди-къде си".
Полагат ми се значителна сума пари, която сега ще си остане за държавата, защото съм пропуснала срока да си я поискам. За моя изненада имало срок и за моя изненада бил 3 месеца.
Тя не че системата е много "приятелски настроена към потребителя" (:Р) - първия болничен ми го даде АГ-то, втория ми го връчиха в болницата, и аз тъкмо реших, че те нещата автоматично си тръгват и някой отнякъде ще ми издаде и третия, и се оказа, че не било така. Трябвало да си го искам от педиатърката на Деян, а тя, като отидох при нея през декември, много се изненада защо така не ми го е издала още през септември и ми се скара, че толкова съм закъсняла.
Понеже срокът на този болничен е изтекъл преди повече от 3 месеца, ако сега работодателят ми го занесе в НОИ, не само няма да ми дадат парите, ами и ще глобят фирмата за закъснението, а глобата е до 5000 лв.
Решихме тоя болничен да го забравим.

Сега издирвам кой трябва да ми издаде следващия. Щото педито беше казала, че тя повече болнични не издава - работодателят трябвало да подаде някаква декларация от мен в НОИ. Работодателят казва, че му трябва болничен, който се взима или от педиатърката, или от моя личен лекар. Ангажирах майка ми да звъни на личния (на когото не съм виждала очите, щото не го ползвам) да го пита той ли трябва да издаде новия болничен. Той не знаел и щял да пита педиатрите при себе си, и тогава да каже.

На това отгоре счетоводителката на фирмата трябва да провери дали е възможно след периода на прекъсване да си подам все пак текуща декларация и да си получавам майчинството поне оттук нататък.
А на шефа някаква позната в НОИ трябва да провери същото нещо, стига шефът да успее да я издири.

Сама съм си виновна. Най- ме е яд, когато сама съм си виновна.

Яко рант!

Кой шибан смотан малоумен идиот произвежда бебешки дрехи, които пускат боя?!?!?!?!

Отиде цяла пералня Деяново пране, в т.ч. двете любими пижамки, новата шукарийска блузка Be Cool, маса лигавници, пелени и бодита - всичко изглежда като парцали, като дрипи, като нещо, с което да те е гнус да си избършеш праха, какво ли остава на бебе да го сложиш!... Блузата, дето е пуснала, е тъмносиня, и сега всичко, що е било бяло, вече е бледо-сиво-синкаво като от рекламите (ризата, дето я перат с Обикновен прах за пране) и тук-таме има наситено сини петна като окапани с мастило.

НЕ ЧЕ на човека му пука точно в момента с какви на цвят дрехи го обличам, НО може ли, кажете ми, такава идиотия?!?!?..........
Направо съм бясна!...

Докога, по дяволите, 2007 година минава, ще се произвеждат дрехи, боядисани със скапани разливащи се цветове, които да унищожават всичкото пране на хората; КОЙ по дяволите в днешно време си пере дрехите на ръка?!?!?!?! Това да не ви е баба ми, да си има цял ден свободен дето освен да пере и да търка в легена, друго няма какво да прави?!

ТЪПАЦИ!!!