вторник, 22 юли 2008 г.

Даже - тичащо такова

Нещо ми е много криво вчера и днес. Отвеяна съм, не мога да се съсредоточа и се чувствам глупава и мудна. Мисълта ми тече като петмез.
И съм агресивна! Ядосвам се на клиентите, дразня им се, склонна съм да ги режа и отсичам за най-малкия типично клиентски каприз (каквито има много и никога не са ме изкарвали от равновесие досега).
Може би е време за отпуска. А може би влошаващото се ПМС (с напредването на възрастта) си казва тежката дума и ме изкарва от редиците на нормално мобилизираните за работа хора. Отвратително нещо са това хормоните.

В неделя закарахме Деян на Вършец (тука са се заредили едни все такива ентрита - ту го закарахме, ту си го взехме, ту пак го закарахме - само тва си правим...). И ми липсва, хем че ми е по-спокойно без него и мога да се наспя или пък, както сега, да не бързам да си тръгна вечерта след работа и да си дам малко време в офиса след като си тръгнат колегите - да ми се развърти пружинката...

А Деянчески тича :) Държи се здраво с две ръце за моите пръсти и супер уверено перка напред, с огромни крачки, с широка усмивка, и се задъхва от нетърпение и от кеф. Не е да ходи като хората това диване, той вместо да проходи, направо ще протича.

Бяхме на Гризлито в събота с хейзъл, тя също потича малко с него, а и аз тогава за пръв път го видях да измине толкова голямо разстояние. И усетих частица от болката в кръста, която ме очаква ;)
Мен по-малко от бабите, обаче. Мен твърде малко...

Мечтая си за онзи апартамент в Младост. Като тръгна оттук, да съм си вкъщи след 15 минути. Да имам с Деян 2 часа вместо 30 минути - това е 4 пъти повече време на вечер...

3 коментара:

Maria каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Maria каза...

Ехааа, нямам търпение да го видя! Чух от майка, че по мнение на специалисти са нужни поне 3-ма човека на пълно работно време да се справят с енергията му. На смени. Въобще къде го намерихте този фантастично енергичен човек, не е ясно. Това май ще да е по старата математическа формула, че два минуса правят плюс:))

А за ПМС много ти съчувствам и разбирам. Също съм и безкрайно впечатлена от моята спелеоложка, защото тя ми се кле, че било автоматично - в момента, в който станеш на 30 се започват депресии, черногледства, раздразнителност и въобще една такава обща мизерия. Нивгаш не бях имала таквиз работи, но месец - два след трийсетака се започна...и става все по-гадно. А ти колко навърши през януари?...мдааа:))

hazel каза...

О, я стига:) Животът започва след 30:Р Аре да не изреждам всички хубави работи, които съм правила след онази торта с hazel v.3.0!
А ПМС се лекува с повече сън и чай от жълт кантарион.

Деян е чудесен!:) Бих го разхождала още, но наистина високите хора трябва да се прегърбват повече, за да стигат малките човечета. Не се бях замисляла.

Няма много връзка, но искам да цитирам последното изречение от последно прочетената книга:
"Никога не е късно да имаш щастливо детство."
:)