Да чукна на дърво, Деян е много по-добре. Маха ни за чао, когато излизаме сутрин - няма ги ония истерии, ония драми. Не реве, не се плаши и не се вкопчва в мен, когато дойде леля Фани. Оставя ме да мръдна нанякъде, като спокойно добавя: "и после ще дойдеш". Определено си личи, че се усеща по-сигурен, и е станал по-сговорчив, което прави отглеждането му по-лесно (т.е. от моя гледна точка вече е почти възможно ;) )
Същевременно е пуснал всички лостове на лиготията и си е издействал нови аванси, което трябва да спре: късно лягане, дълго приспиване, мама да държи бузка до неговата, той да поскубва и подръпва мама за косата докато си заспи - такива неща. Започвам да настъпвам обратно, за да си отвоювам територията, тази вечер имах известен успех и съм оптимистична. Ще използвам неговата тактика: натиск докъдето поддава. Досега все аз поддавах, но я да видим в новата, успокоена обстановка, как ще сработи обратното.
За гърне не ще и да чуе. Ще видим по тоя въпрос какво ще се предприеме. Недоволствам аз, бетонира се положението с тия памперси и не виждам как ще се отучи :(
Като цяло съм позитивна, но на мен така ми се отразява натрупването на благотворни фактори като целонощен здрав сън със спокойно събуждане (бяхме в Ботевград тая нощ и той спа при баба си) + успешното приспиване вечерта, последвано от 3 часа лично време (оползотворено с цяла поредица епизоди на Californication - чак до финалето).
Абе мисълта ми е, че до утре по това време може вече да съм на друг акъл ;)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар