Режимът на хранене.

Режимът на хранене на новороденото е това, на което е подчинен целият ден на отглеждащия го.
Затова е много хубаво той да има някаква предвидимост.
Още в родилния дом слагат кърмачетата на режим на хранене през 3 часа и нощна пауза от 6 часа, как го постигат не знам. Може би защото тогава завалийчетата не могат много да се съпротивляват, понеже от жълтеницата само спят и нямат силици за нищо.
Вкъщи, когато жълтеницата премине съвсем, а тамагочито набере сили, настъпва адът поднебесен.

Деян се хранеше първоначално на периоди от между 3 часа и половина и 5 часа, което обезсмисляше всеки опит да му се направи режим. Опитах да наглася нещо като ориентировъчни часове на хранене през 3 часа и 45 минути, на колкото най-често му се случваше да огладнява. Е да ама 24-часовото денонощие не е кратно на 3,45 и това изместваше хубавата предвидимост на този особен режим.
Теоретично има два начина да буташ бебето към верния му час за хранене - да му забавяш храната, като е гладно, или да го будиш от сън, за да го храниш, когато не е гладно.
На практика първият начин е неосъществим. То реве, та се къса, а ти се чудиш как да му отклониш вниманието, за да издържи още половин час - дундуркаш, пееш, забавляваш, буташ залъгалка (то реве през нея), запушваш си ушите, отиваш в другата стая, където също се чува, и моментално се връщаш, защото си е**си идиота да зарежеш бебето да реве, дундуркаш отново, накрая поглеждаш часовника и са минали 5 минути. Изобщо, това не е опция. Да не говорим и че е вредно.
Навремето майка ми ни е забавяла храненията, като ни е давала вода вместо храна. Но ние вода не даваме (тема за отделен пост).
Вторият начин - с буденето - не става по две причини. Първо, като го събудиш, той е сънен и отказва да яде. Суче вяло и в един момент спира и стиска устни и не ще повече. Не можеш да го насилиш да си изяде дажбата, оставяш го да си доспи след като е изял примерно 2/3 от нея, и оттам нататък той се събужда значително преди следващото предвидено от тебе хранене, защото не си е доял и е огладнял.
Второ, бебе в периода на коликите, което е заспало, е такова ангелче с успокоеното си личице и равномерно дишане, че по-скоро ще избодеш очите на някой, който се опита да го приближи, отколкото да го събудиш. Но това не е само на емоционална основа, има си чисто практически мотиви - понеже коликавото бебе докато е будно, реве, неговият сън ти е единственият шанс да : се нахраниш, отидеш до тоалетната, вземеш душ, измиеш и извариш шишета, биберони, помпа, пуснеш пералня, простреш, изгладиш, прибереш дрешките му в скрина, заредиш с нови памперси, пуснеш пералня с ваши дрехи, направиш груба уборка на спалнята, измиеш чиниите от предишната вечер, и т.н. докъдето стигнеш по списъка според спешността на всяка задача. Така че сънят му винаги ти идва малко и буденето е немислимо.

Милена казва - докато бебето спи, спи и ти. Аз все не успявах да намеря време и да спя, при положение че гореизброените задачи са приоритетни, а сумарното време, което Деян прекарваше в сън през деня, беше много малко и не стигаше дори за тях; да не говорим, че спи предимно навън в количката, когато пък аз не мога да свърша нищо. (Той и сега спи малко, та не знам докъде ще го докарам с тоя блог).

Та така и не успях да го сложа на режим, с което се отдалечих с още една крачка от родителя, който мислех, че ще бъда.

Но пък нашта книга казва, че режим на новородено не се налага, че бебето си го налага самичко към третия месец.
Прави се оказаха. В момента имаме нещо като предвидимост на храненията, плюс-минус 20 минути. Което е чудесно, защото храненето на поискване, колкото и да е препоръчително според съвременните теории за гледане на бебе, си е голям хаос.