Прав и буден

Деветмесечният (от днес) синчец бележи нови постижения в последната седмица.
Вече може да стои прав, като се държи за горната рамка на креватчето. От време на време захапва рамката. Понякога се опитва да я захапе, докато в същото време пружинира нагоре-надолу с крака, и в резултат така се набива в рамката, че се удря и ревва.
Като се умори, изгубва равновесие и пада по гръб, но не се разплаква. Даже ако си там (гледам винаги да съм там) и му се нахилиш като че кой знае какво смешно нещо е станало, се нахилва и той в отговор. От ония усмивки - "абе не знам защо го смяташ за забавно, ама щом казваш, вярвам ти" :)

Другото ново е, че следобедният сън е станал голям тормоз. Уморява се, но категорично отказва да се хоризонтира; в столчето за кола с яко люлеене се получава понякога, а друг път и там не става. Вече няколко пъти се случва да пропуска този сън.
За протокола, режимът му в момента е 4 пъти спане дневно по около 30 минути (понякога 40, в редки случаи повече) - между всяко хранене (а храненията са 5). През нощта спи от 21-21:30 до 07:00. Имаше един хубав период от около 2 седмици, в който спеше до 8 сутринта и дори не се будеше през това време, ама май безвъзвратно отмина. Сега като се събуди още не е озверял от глад, ами си стои в креватчето и си играе - само да има някой да го вдига, като падне по очи и се умори :) Към 7:30 замрънква за храна и го храня.

Не знам в кой момент е нормално да се отбие някоя от дневните дремки. Знам, че колкото повече спи, толкова повече спи :) И освен това, че е хубаво както за него, така и за егоистичните нас, да спи максимално. Но като не ще, не ще ся, не можем да го накараме насила.

С Веселин сме се разпределили вече не с редуване (1 нощ единият, 1 другият), ами си имаме специализации. Той е отговорник по нощните будения (напоследък са зачестили - средно по 5 пъти на нощ), а аз - по сутрешния тоалет и хранене. Опитвам се да си лягам вечер в 23, защото иначе просто няма издържане. Аз и бездруго обичам да спя по 10 часа, ако може, а сега е проблем да си набавя дори елементарно насъщните 8. Веселин пък направо не мога да го мисля.
Разбира се, и сравнение не може да става с първоначалния период от неколкомесечно недоспиване :) Сега сме си царе направо... А и с всяка втора седмица в Ботевград съвсем пък няма от какво да се оплакваме. Да са живи и здрави бабите и дядовците, ей!...