Баба ми

Отрицателният пример също е пример. Също е характерообразуващ и може да бъде полезен.
Това е единственото успокоение, което мога да си дам при мисълта, че Деян расте с една личност около себе си, която категорично не приемам като характер, методи, ценности, душевност и т.н. - говоря за баба ми.
Отгледала ни е с брат ми от бебета, това е вярно; някаква благодарност се очаква, някакво уважение към жертвите, които е правила заради нас (хилядократно повтаряното "напуснах си работата за да те гледам" и кой знае още колко други) - непренебрежими, важни, големи неща - но всичко това е плътно покрито от сянката на нейната сенилна видиотеност. Видиотеност имам предвид не в онзи благодушния вид, когато човек не знае вече кой е и седи и се усмихва на всички и е като малко дете; а в онзи, гадния вид, когато един отиващ си от този свят властен човек вижда как всичко се изплъзва от ръцете му и се озлобява все повече и повече, и става все по-разрушителен за околните и за себе си - изпълва се с отрова и не пропуска случай да я блъвне...

Срам ме е да разкажа конкретния случай, който ме е вбесил така. Мен самата ме е срам, заради нея.
Баба ми е човек, който ме излага, излага семейството ми, излага себе си (за което не ми пука); и в крайна сметка е човек, който ми пречи. Тя може да развали отношенията ми с всекиго. Като се почне от начина, по който отскубва Деян от баба му Зорка; по който си иззема количката да го бута сама; всички тези привидно дребни, но много дразнещи неща; мине се през абсолютно недопустимото й натрапване у нас по време, когато леля Фани го гледаше и аз бях забранила да ходи (и съпътстващото й властно държание към добрата ми гледачка); и се стигне до последната й изцепка, извършена по време на гостуването на Милка с Ванко у нас.
Току-що разбирам какво се е случило, какво е казала, чак сега става ясно защо Милка и Иван не дойдоха на рождения ден на Деян - заради това, че са разбрали че ще е в Горна баня - където е баба ми...
Казала е на Милка, че не трябва да води Ванко у нас, защото аз съм се била разстройвала много! И че не трябвало и Деян да го вижда, защото и той се бил разстройвал! Нещо в тая насока...

Глупава, зла жена... Долна жена...

Трябва да кажа всичко това, докато е жива, защото един ден като умре, ще жаля за нея - но сега не мога, сега не приемам това поведение, този човек, който отрови живота на майка ми и би направил всичко възможно, за да отрови и моя, и на брат ми... и на всички, които й позволят.

Не искам Деян да бъде възпитаван от тази жена. Не искам тя да може да му влияе и да му формира мнение за света, ценности, да му предава от собствената си омраза и дребнавост. Искам Деян да стане добър човек...