Деян среща Калина

Деян и Калина се познават, откакто той беше на 3 месеца, а тя - на 5 дни и я изписваха от родилния дом.
Но добре де, да кажем че тези и още някои по-следващи срещи не се броят, вкл. това че караха Нова година 2007/2008 заедно (и Ради беше тогава), понеже нали им се ресетва паметта доста начесто; сега обаче вече се познават.

Ся, за Деян по принцип има 2 вида деца: бебе и кака / бати.
Калина обаче не е нито бебе, нито пък му е кака, та се наложи да въведем важна нова дума, която Деян веднага одобри и запомни: МОМИЧЕ!

И така, чакаме си ние Калина и техните да дойдат, и на звънеца се звъни. Веселин отива да отвори, аз обяснявам на Деян, че това е момичето дето ще дойде. Хубаво ама звъненето било фалшиво и продължаваме да чакаме. В следващия момент с Деян разглеждаме някакви неща по библиотеката, в антрето се тропва и Деян изведнъж забравя всичко друго и се устремява натам с цялото си същество, с радостни викове: "Момиче! Момиче!"

Та така, беше очарован от нея още преди да е дошла; как се омагьоса пък като я видя... Много съжалявам, че толкова моменти останаха незаснети - как я гледаше с любопитно одобрение, от глава до пети, и се мъчи да проумее какво същество е тя - ама с една лека усмивка, която показва, че каквото и същество да се окаже, то ще да е изключително приятно. Как се опитваше да я храни с броколи - той й подава парченце, тя се опитва да го лапне, ама той не може да го подаде сръчно и то парченцето му виси близо до ръката, пък той не се усеща как да й го насочи към устата... А тя миличката отваря уста ама - нищо :)
Как се перчеше, носеше й една по една различни играчки - сякаш да й ги покаже колко са хубави или пък да й ги подари защото я харесва, едновременно с гордост, с желание да впечатли, и с (поне на мен така ми изглеждаше) импулс да дава, някакъв неподозиран алтруизъм. Не че не си взимаше нещата обратно 5 секунди след като й ги дадеше :) Но все пак.
Как я хваща за ръка и я води да обикалят дивана, а след малко гледаме - тя го хванала за ръката и вече тя го води (в същата посока) :)
Как стои прав до нея и се опитва да застане по-близо, още по-близо - приближавайки се, я бута с корем и тя се отмества леко; той - по нея.
Как непрекъснато ту се събираха да си играят заедно, ту се разделяха и всеки си тръгваше по свои дела, след което отново се забелязваха.

Това, което успяхме да заснемем, е твърде малка част от една перфектно преминала вечер с едни от най-сладурските и умиляващи бебешки (тодлър-ски) гледки, които са ми се случвали досега...