Все още силно алергичен :(

Вчера получихме резултатите от изследването на антитела.

След 1 година пълно изключване на всички потенциално алергенни храни (мляко, яйца, пилешко, телешко, говеждо, агнешко месо и риба; бобови растения вкл. грах; хистамин-съдържащи вкл. домати; цитрусови и една камара други плодове), хранене с възможно най-неалергизиращото мляко на света (Pregomin) и спартански оголена домашна обстановка за елиминиране на прах и акари (вкл. неползване на плюшени играчки), резултатът е, че сме си пак там, откъдето започнахме. Накратко, това е: максимално силно изразена алергия към белтък на кравето мляко и яйца (по думите на алерголога: "Не можете да се оплачете от липса на рекорди") + силно изразена към домашен прах / акари + нова придобивка - към куче.

Добрата новина е, че не се е "разширила" алергията. Т.е. по-лошият сценарий би бил, ако Деян развие астма. Все още не е късно. Рискът си е също толкова голям, колкото е бил преди година.

Планът оттук нататък: ще мине още 1 година, преди да се осмелим да мислим отново за изброените по-горе потенциално алергенни храни, разбира се след нов тест, който да покаже, че производството на антитела е спряло. Шансът за това е неизвестен. Спокойно може да продължи десетки години. Никой не знае какво ще й хрумне на имунната система. Междувременно - за тази 1 година - е позволено да пробваме въвеждане на единици нови неща: кайсии, червени чушки, евентуално домат (но внимателно и след преминаване на пролетните цъфтежи), евентуално леща (също внимателно и ако всичко друго е супер наред). С нищо друго не можем да разнообразим менюто.

Започваме отново да даваме антихистамини - едни се редуват по схема и се приемат с храната, други са на капки, които да капем в носа. Едновременно с тях ще даваме нещо дето да повиши приема на желязо и нещо си друго, което било имуностимулатор. Нямало нужда от допълнителен прием на калций - ще компенсираме липсата на млечни произведения с повечко месо. Кърмаческото мляко Pregomin вече не ни е нужно, но не можем да го заменим с друго по-смислено мляко освен продаваните по диетичните магазини оризови млека. Те нямат някаква хранителна функция, а само колкото да се отговори на навика на детето да пие мляко вечер преди да си легне. Оризът е безопасен. Соевите млека - не. Соята създавала проблеми.

Детските заведения са ни забранени, защото трябва - също както беше и преди - да сме особено внимателни да опазваме Деян от вируси. Понеже честите разболявания обострят дихателните проявления на алергията и водят до астма.

След 1 месец ще правим нова пълна кръвна картина, за да установим дали силно повишеното производство на тромбоцити (2 пъти над нормата) се е успокоило от антихистамините. По думите на д-ра, за силно алергичните деца е характерно леко повишеното производство на тромбоцити, но нашето количество е толкова високо, че изглежда като лабораторна грешка. Ако в следващата кръвна картина няма промяна, трябва да търсим причината. Това се нарича тромбоцитоза, не е болест, не се лекува, но трябва да се установи откъде идва проблемът. По принцип костният мозък произвежда повече тромбоцити, когато организмът се чувства нападнат, алергените разбира се са нападатели, което значи че костният мозък е силно активизиран в момента. Но защо _чак_ толкова, не може да каже.

Нямам думи да опиша колко съм разочарована, нещастна и ядосана. Ядосвам се на целия свят, задето така се е променил, че телата ни спират да го понасят. На хората, че са отговорни за това. На телата ни, че реагират така. Как може преди някакви си 30 години на никого да не му е и хрумвало, че кравето мляко може да създаде проблем? Защо преди 30 години телата ни са го приемали нормално, а днес не могат?...

И най-вече на себе си, че поради нехайна неинформираност съм причинила това на детето си.
Аз знам, че той ще бъде ОК. Ще е свикнал от малък, че за него важат някои специални правила, и не очаквам да се тръшка особено. Големината на характера прави така, щото човек да може да понася по-лесно нещата, които са му причинени - намира си начин да живее с тях, да не търси вина, да прости, да си има нормален живот просто с някои дребни условия.
За мен неговата алергия винаги ще бъде по-голям проблем, отколкото за него. Както е за майка ми моето късогледство, от което тя не успя да ме предпази, а на мен почти не ми пречи, то е част от мен дотолкова, че почти не го считам за проблем.

Нямам думи да опиша яростта, която ме обзема, когато си помисля за кърмаческия период. Как се наливах с мляко и ядки, за да имам ужким повече кърма. Как слушах грешните хора. Как не научих достатъчно навреме, за да знам на кого да вярвам и на кого не. Как не си направих труда да се информирам какво ще е добре за имагинерното бебе, докато беше още в корема ми и не можех да си го представя като истинско същество. Как несериозно се отнесох и колко са сериозни и дълготрайни последствията от това.

За нищо в живота си не съм съжалявала повече.