вторник, 20 октомври 2009 г.

A day in the life: Разходки

Мразя да извеждам Деян на разходка. Обичам да е навън, но не и да го извеждам.
Постигнатата с труд и пот победа за смяна на памперса и навличане на един анцуг и пантофки изведнъж нищо не струва пред перспективата да започне всичко отначало, за да го преоблека с дрехи за навън. Проблемът с багажа го нямам вече, предвид че Деян е един самостоятелен 2-годишен индивид, а не, да кажеш, някое бебе: може да му се купи вода в шише от половин литър, могат да му се купят солетки да си хрупа, памперс не е необходим осен за по-дълго отсъствие.
Ако от мен зависи, най- ми е добре да си стоим вкъщи и да си се занимаваме с нещо. И без друго нямам сили да излизам. Но не, детето - на чист въздух (ужким), трябва навън.

Любимото място на Деян в Овча купел е "п'и дядо Поп!" -в двора на кварталната църква. Там са сложили един детски пясъчник и поддържат постоянна наличност от играчки за пясък - какво повече му трябва на човек. Ходят и други деца понякога, Деян се запознава или ги гледа как играят.

Атракцията на всяка една разходка навън е да се търсят охлюви. Охлювите са най-любимия предмет на Деян и той би домъквал с тонове вкъщи, ако имаше как да ги донесе и в какво да ги държи - а то напълни си шепите и повече просто не може да поеме... каква дилема пада в такива случаи - не е никак лесно решение.

В Ботевград си имат установен маршрут през центъра и там най-проблематичното е да се мине покрай магазин за играчки. Деян ми се тръшка веднъж насред площада в опит да ме изнуди да му купя един комплект животни, какъвто той вече има (да не кажа че има поне 3-4). Ляга на земята по корем и реве - и ревейки, се ослушва и оглежда да се увери, че го наблюдавам, и да ми види реакцията.
В Ботевград има много неща, които да прави едно хлапе - клатушки, люлки, пързалки, чешмички - но най-вече има в парка едни големи каменни животни, по които може тати да го покатери и това е просто много яко. Обича да зяпа и по дворовете на хората - някъде има котка, някъде зайци, кокошки - никак не е претенциозен Деян: стига да е животно, той е запленен от него и иска да постои и да го погледа. В отделни случаи се опитва да пипа - и при строгите ни погледи обещава: "Няма а пипаме! Само гледаме!"

На Вършец също е пълно с интересни дворове. Там маршрутът минава по 2 моста над реки - наречени съответно "малката река" и "голямата река". Деян си носи към малката река нещо специално, което да хвърли в нея и да го проследи къде отива - може камъче, може охлюв, може пръчка. След този ритуал се упътваме към големия мост и Деян пътьом се зарежда с нов предмет за хвърляне. Междувременно всички охлюви, които ни се изпречат пред зорките очички, трябва да бъдат събрани и пренесени от точка А до точка Б (все едно къде се намират точките), а най-добре да бъдат и подредени. Ако се осмелят да мърдат, ще бъдат подредени пак.

В Горна баня баба ми го води в параклиса на училището, разбирам че даже го е научила да се прекръства. Лошо няма, тя и мен ме е учила пък какво - големият християнин дето излезе от мене. Аз нямам против - щом не е кръщене, да го учат каквото решат. Само кръщението е необратимо.

3 коментара:

Рос каза...

Мога да ти поемам разказите за ежедневието и бисерите на Деян с килограми...:)

Анонимен каза...

Повелителят на охльовите.

Анонимен каза...

Чакай малко, как така е "необратимо" кръщението?

Или смяташ, че кръщението "прави" нещо, при което окей, необратимо е, но пък иначе се ходи в ада, така че си е хубаво и положително нещо (което всеки отговорен родител загрижен за душата на детето си трябва сам да направи, без съмнение)

Или кръщението "не прави" нищо, при което обратимостта като свойство е неинтересна.

Не разбирам как може да си по средата между двете, това някакъв вид агностицизъм ли е? (Освен ако нямаш предвид посегателството над личността и на детето и на родителя, когато някой прави КАКВОТО И ДА Е с детето ти без разрешение)

Мордред