сряда, 18 ноември 2009 г.

За естественото раждане

Този текст е коментар на следната статия в Openly Feminist (моля, прочетете първо нея и линковете, които са дадени в нея).

Потресаваща история. И аз, като някоя от другите коментиращи в темата в БГ-мама, спрях да влизам там защото се натоварвам прекалено много.
Аз съм раждала в тази болница - със секцио по спешност, с избран от мен лекар и анестезиолог, за което платих на болницата, после ВИП стая и т.н. Отношението към мен беше безупречно (нивото на компетентност не го коментирам).
Когато трябваше да взема решение как искам да раждам - естествено или със секцио - точно тази реалност, описана в разказа, беше определяща за избора ми да родя със секцио, въпреки всичките му недостатъци пред естественото раждане. Защото не съм чувала в България да има медицински екип, способен да проведе естествено раждане правилно. Тук действат касапски, а раждане с окситоцин и епизиотомия за мен е толкова далече от "естественото", колкото и секциото - затова просто предпочетох да не ме мъчат и да не минавам през допълнителните рискове на такова раждане. Изборът пред българската родилка всъщност не е между "естествено" и "секцио", а между груба касапница (отживели методи, грешно изпълнени манипулации, грешни решения, водещи до тежко и в много отношения рисковано раждане) и цивилизовано секцио (ясни и в общия случай - правилно изпълнени хирургически процедури, рисковете са предвидими, последствията се знаят). Опция за наистина естествено раждане просто няма.

Категорично смятам, че по време на раждане решенията за начина на провеждането му трябва да се взимат от лекар, а не от родилката. Тя не е специалист, може да не разсъждава трезво в този момент, може да няма цялата информация за да вземе информирано решение. В много случаи се налага да се прибегне до сурови мерки - лекарят трябва да осигури на първо място безопасност, това е негово задължение. Ако залогът е живота на бебето или майката и няма друг избор, за мен е оправдано да прояви дори насилие.

Но проблемът е многопластов и засяга цялата система. В идеалния случай трябва всяка родилка да може да говори предварително с лекаря, който ще й проведе раждането, и да се разбере с него какви са предпочитанията й. Той от своя страна трябва да направи всичко възможно да се съобрази с тях по време на раждането - до момента, в който не се _наложи_ да се отклони от тях.
За да сработи това, трябва да съществува доверие между двамата. Трябва да има личен контакт и лекарят трябва да може да отдели достатъчно време, за да се подготви и да проведе това раждане. Нашите лекари нямат това време, те израждат по няколко бебета на ден, в претъпкани болници, чака се на опашка за операционна, за легло, за стая. Не знам статистика за броя родилки, които се падат на един лекар (или лекарски екип) в България, но очаквам, че оттук идва част от проблема.

Другото много съществено нещо е, че трябва лекарят да е информиран, да е в час с постиженията на _съвременната_ наука по отношение на техниките за естествено раждане: как то може да бъде подпомогнато и улеснено. Масаж на перинеума, топла вода, компреси - има ли макар и една болница, макар и един лекар в БГ, който дори е чувал за тези неша? Майката с този разказ се е подготвила предварително и ги знае, но целия екип в болницата й се смее, защото е неосведомен и некомпетентен. И освен това защото е свикнал да мисли за тези неща като за екстри и глезотии. Искала била да не се разкъса - ами да не си забременявала, мила моя, ако не искаш да се разкъсваш сега. Ти какво, да не мислиш че е лесно. Или любимия им лаф - "Какво си се развикала сега, да си мислила когато си го правила!" Тази арогантност идва от незнание, от убеденост, че друг начин няма. За тях не съществува дори концепцията, че естественото раждане може да протече по много лек и безпроблемен начин, стига да се проведе правилно.
Нашите лекари и акушерки си израждат на конвейер по начина, който си знаят от години. Това е проблем не само на АГ-тата, а на целия здравен персонал в България: не се отделя време за продължаваща квалификация, не следят нови публикации, не се интересуват, не се информират - правят си едно и също, като занаятчии.

Така че проблемите с лекарите са два: първо, не знаят, и второ, не им пука. Най-редовните оправдания на гилдията ги знам: много сме претоварени, нямаме време, системата е такава, а и с тези заплати вие какво искате.
Така че преди да застана пред Тина Киркова и да им кажа "не се дръжте с нас като с животни", трябва да имам някаква алтернатива, която да им предложа - какво искам всъщност от тези хора? Те ще се оправдаят със "системата" и аз няма да мога да им кажа нищо. Защото ежедневието на един лекар в никакъв случай не е леко и не мога да искам префинена чувствителност от него, когато пред кабинета му чакат на опашка тълпи от необслужени пациенти. Той просто не може да смогне с всичко.
А на тези сред тях, които са по-внимателни и по-чувствителни, им е най-трудно, защото съвсем пък не могат да намерят баланса и се борят с това всеки ден, обикновено за своя сметка. Тези, които се стараят да са в час, крадат от личното си време, за да се образоват.

Затова искането към лекарите ще се преформулира в искане "системата" на здравеопазването да ги подпомогне по някакъв начин: да им даде повече време за пациент, да организира обучения по отношение към пациента, да подпомогне участието им в симпозиуми, семинари, международни обучения свързани с най-новите постижения в областта им, да им осигури достъп до литература и специализирана периодика, да им осигури и времето да се възползват от този достъп - всичко това ще ги остави без оправдание, но и тогава хората, за които тази професия е призвание, ще получат възможността да станат наистина добри лекари. Но разбира се всичко това струва, първо, пари, и второ - реформи (компетентно проведени). Ще отнесем въпроса към министъра на здравеопазването, той ще каже - няма пари, а за реформи - няма пари. И някъде там нещата замират, до следващия протест, породен от следващата кошмарна история.

Извинете за песимизма. Междувременно, раждащите в България - раждайте със секцио, плащайте си за екип и за ВИП стая, и приемете, че това е един от многото компромиси, които правим, избирайки да живеем в бедна и корумпирана държава. (А то не че някъде по света здравеопазването е цъфнало и вързало, но това е друг въпрос.)

3 коментара:

hazel каза...

Прочетох сутринта линка от Петя и не, не беше подходящо начало на деня. Ще си кажа мнението тук, че ми е по-неформално, знаеш.

Първо, раждане с окситоцин и епизиотомия е на светлинни години по-близо до "естественото" от секциото. Или хайде, с 20 сантиметра, но според мен - решаващи. Понеже съм раждала със и без епизиотомия съм с ДВЕ ръце за епизиотомията - правилно изпълнената хирургическа процедура осигурява по-леко и по-бързо зарастване отколкото естественото разкъсване, което може и да може да се избегне с масаж на перинеума, а може и да не може - зависи от родилката и големината на бебето. Все ми е на акъла, че с бебе 4 кила например, никакви топли вани няма да помогнат:)

Второ, самото "естествено" раждане има твърде много презумпции - че при родилката и бебето няма да има усложнения, че психическата подготовка на жената ще е на ниво, и чак на последно място, че екипът, който ще й помага, е мотивиран да го прави. Но най-важната презумпция е, че "естествено" има положителен смисъл - с което аз като че ли не съм много съгласна. Естествено ли е според теб да се използва кувьоз за бебето, не е ли по-добре естествените съпротивителни сили на организма да запазят бебето живо? Не е ли това драстична намеса на медицината в естествения ред на нещата? Или пък ако се ползват билкови отвари за обезболяване, това толкова ли е по-добре от локалния анестетик, който се инжектира при всяко раждане(тва е различно от епидуралната анестезия)? Защо да не се използват достиженията на медицината, за да се намали майчината и детската смъртност, която последно като гледах в България беше най-висока в ЕС?

Според мен гледаш черно-бяло на нещата - или напълно естествено, или секцио. Има и междинни случаи - за мен например се колебаха до последно дали ще успея да родя естествено, защото съм дребна - е, успях, макар и със зор. Но има неща, които не могат да се оставят на естественото развитие - и двете ми бебета бяха с няколко пъти увита пъпна връв около тях и особено с първото, ако не го бяха дръпнали с вакуум, кой знае какво щеше да стане. Добре, че не ме питаха дали искам, щото аз не исках!

В този смисъл напълно съм съгласна с необходимоста от доверие между родилката и екипа, само ми е тъжно, че то се купува с 1000 лева. (Аз самата препоръчвам на нераждалите ми приятелки по-евтина алтернатива - да си направят уговорка с акушерка, а не с АГ-специалист.) Необходимо е компетентността на екипа да включва гъвкавост и отвореност към конкретния казус на пациентката, запознатост с най-новите (добре забравените стари) методики за дирижиране на раждането, положително отношение към жената и помнене, че това е един от най-важните моменти в живота й. Обаче е необходима и гъвкавост от страна на пациентката, а като четох мненията на мамите, доста от тях ми звучаха като коне с капаци - нашето мнение е най-правилно, онези мафиоти с бели престилки са садисти и пр. Тоест промяната към по-добра взаимовръзка лекар-пациент не трябва да се случва само в "системата", а и в самата жена, в нейното отношение към тялото й и към бъдещия малък човек. А това е по-трудно, отколкото да се подписваш в петиции.

Wynche каза...

Аз съм много далече от мисълта да отричам употребата на окситоцин и епизиотомия _по принцип_ : много е важно да го поясня, в случай че съм се изразила неясно.
Но съм твърдо против масовите практики в българските болници тези, по принцип добри и полезни достижения на съвременната медицина, да бъдат използвани по default. Защото това е, което се случва в България наистина. Твърде е удобно да форсираш едно раждане, за да си отидеш по-бързо вкъщи или за да освободиш място за следващото, или просто защото не ти се занимава. Липсва тъкмо тая гъвкавост, за която говориш - да се прецени с оглед показанията, състоянието на майката и бебето, начина на протичане на раждането до момента и т.н. - и да се избере употребата на най-правилната техника от медицинска гледна точка, а не от гледна точка оптимизация на "производствения" процес.
Проблемът не е в наличието на тези техники, напротив, слава богу че ги има - за случаите, в които са наистина необходими. Проблемът е в грешните критерии за преценка, в скатаването на медицинския персонал, в непукизма. В момента водещият принцип е "защо да ни е трудно, като може да ни е лесно", а цената я плащат родилките и бебетата и тя остава незабележима.

hazel каза...

Приносът на "изкуственото" в раждането е малко като после с храненето на бебето - много жени са изцяло на адапте, други изцяло "естествено", но по-голямата част са някъде по средата, дохранват бебето с някакво количество. И твоето схващане за секциото, доколкото го разбирам, е като майка, която понеже няма достатъчно кърма за изцяло естествено хранене, решава да храни само с адаптирано мляко.

Адаптираното мляко е голям пробив в науката и е спасило живота и здравето на много бебета, НО се използва в наши дни и в много случаи, когато не е жизненонеобходимо, оттам кампаниите за дълго кърмене, нещо като ефект на махалото се е получило. Аз принципно съм огромен фен на кърменето, но... имам едни подозрения, че същите жени, които кърмят по 5-6 години, настояват за "естествено" раждане.

Също така, както може би се досещаш, принципно съм фен и на естественото раждане, с едно уточнение. Раждането много трудно може да бъде приятно преживяване - то е свързано по default с болка, опасност и страх. (Е, има и такива, дето изпитвали оргазмено раждане, дай Боже всекиму, ама не дава;) Мисълта ми е, че дори да елиминираме негативните влияния като вагинални прегледи на всеки кръгъл час да ти следят разкритието, бодене на системи, натискане на корема, клизма ( и от това се оплакваха много мами) и вместо тях сложим тиха музика, вана или басейн, присъствие на бащата и цялата рода ако щеш, акупунктура и масаж - еми пак няма да стане много приятно, в общия случай. И двете крайности - свръхмедикализирането и "връщането към естественото" са опити да овладеем опасността и да осигурим здраво бебе и майка. Втората крайност се предполага да осигури комфорт и относителна независимост на родилката, която да има свободата да се вслушва в собственото си тяло, да изпита цялото раждане, да постигне едва ли не духовно извисяване. Еми... може и такива да има, но повечето просто ги боли и искат всичко да свърши и да имат здраво бебе.

Говоря за медикализираното раждане без да споменавам безхаберността и непукизма на персонала, това е една друга тема. Мен ме вълнува повече въпросът ащо да съм "за" естественото, отколкото защо да съм "против" алчния АГ-доктор който се чуди как по-бързо да те разкара от родилна зала. Той е ясен. Но още по-ясен е АГ-докторът, който предпочита да изкара повече пари за 30 мин операция, или колкото е там, отколкото да седи 15 часа на разположение на първескиня.

Май е редно за протокола да отбележа, че и двете си деца ги родих без уговорка с лекар, просто отидох в "Майчин дом" като тръгвах да раждам.