Менюто на орлите, урок по смятане и други някои историйки

По принцип, за да създаваме у Деян любов към хигиената и миенето, при всяко миене на ръце ахкаме възхитено колко хубаво миришат: Мирише на сапун! Той гордо ни ги тика в носовете винаги като са насапунисани, пта: "На какво мирише?" и чака да чуе точно тоя окуражителен коментар - "Ммммм, на сапун!"
А пък вчера нещо си играе с мен и в някакъв момент му е интересно да ми пипа краката, а аз му се карам - Не пипай краката на мама, защото са мръсни.
А тази сутрин тръгвам към банята и обяснявам:
- Мама отива да се къпе.
- Да.
- И ще си измие и косичката.
- Да. И после - крачетата. И станат... на сапун!

А пък баща му го предупреждава да не прави еди-какво си, и Деян се съгласява и пояснява:
- Щото ще стане бельо!

А тази вечер ни разсмя като взе да обяснява откритието си, че орела, също както хамелеона (за хамелеона си знаем, но за орела е ново), яде: "мравкиии, мухиии, червейчетаааа... като хамелеона! И мравкиии... И динозавърииии..."
И ние прихваме да се смеем и започваме да си представяме как орела, като преяде с динозаври, си казва - уффф, стига с тия динозаври, от утре вече само на мухи и мравки!
И Деян много нахилен че такъв фурор е предизвикал, повтаря успеха: "Орела и хамелеона ядат и мухиии, и мравкии, и диплодоциии."
Хем е много смешно да стоят мравките до диплодоците в едно изречение, хем се питаме - с тия книжки, от които ги учи животните, като всяко едно е на голяма картинка - мравката увеличена хиляди пъти, диплодока пък намален толкова - дали Деян има представа за мащаба на животните едно спрямо друго? Хайде тези които може да види около себе си, не са проблем, но тези дето са само на картинка - откъде да знае. Че и не са само диплодоците това, ами и бронтозаврите (наречени в други книжки брахиозаври и/или апатозаври - та и мен ме объркаха!), изобщо, трябва да се мине на филмчета - не става инак...

А пък го питах тая вечер кой му е приятел, и той мисли мисли и каза:
- Батко Жоро.
Батко Жоро е шефът ми, когото Деян е виждал само няколко пъти - последния път в офиса му показваше, че трябва да натисне интервала (ама после да го пусне! ;) ) за да си play-не отново филмчето което сме му пуснали. То пък беше с една Баба Мравка, която Деян е запомнил и преди няколко дни ми изреди какви неща има в работата на мама по следния начин:
- И кака Албенкаа, и Здравкоо, и батко Жороо... и баба Мравкаа...

Деян много се кефи на идеята за работата и почти всяка сутрин, като тръгна да излизам, се опитва да се вреди и той:
- И Деян дойде! И Деян ще ходи на работа! И отидеме заенно!

Изобщо, той е голям в изреждането. А също така - в самопризнанията. Документиран е на филмче как го питам кой счупи хобота на слончето и той с готовност отговаря: Деян Ефремов! Но по-интересно тази вечер си лежат с Веселин и Веселин му обяснява, че ние много го обичаме, и дори като понякога му се караме, пак го обичаме - а му се караме когато той ни хапе и щипе. А Деян се хванал на изрежданката: "...и удряш, и скубеш..."

А урок по смятане номер едно - от тази сутрин:
- Е те убия!
- Това е закачалка, мамо. Ето ти държиш една, а ако вземеш още една, колко ще имаш?
- Къде е?
- Ето там в онази торба.
(отива, изважда я)
- И като имаш една, и сега взимаш още една, колко ще станат?
- Две!
- Браво, мамо, точно така - ще станат две. А сега като имаш две, ако вземеш още една, колко ще станат?
- Три!
- Точно така, мамо, три. (Веселинееее, ела бързо да чуеш колко е умно детето!) А ако имаш три, и вземеш още една, колко ще станат?
- Две!
И тук свърши урока :)

А големите числа не го плашат малкия герой - преди малко ми съобщи, че "А на Ботевград има епесе лева!"
Епесе лева е 50 лв, а той наистина разглеждаше някакви 50-ки в Ботевград последния път като бяхме там, и изглежда са го впечатлили.

И като казах герой - играят си с Веселин на криеница, Деян се крие в гардероба, а Веселин се прави че го търси - изрежда на висок глас разни чудения къде ли може да е Деян, прави разни смешни предположения, а Деян отвътре си трае и понякога се кикоти тихичко. Веселин се чуди: "А дали не е в гардероба? Ама то е много тъмно в гардероба, дали не го е страх?"
Деян се обажда отвътре: "Не. Ти си юнак!"