Последен ден от отпуската

Последен ден вкъщи с Деян - последен ден от едномесечната ми Деянска отпуска.
Връщането на работа в офиса ще ми е приятно, доколкото в момента представлява същия онзи ескейпизъм като когато Деян беше на 6 месеца и за първи път го "оставих" - бягство от далеч по-отговорната работа, която имам тук и която, отново се уверявам, не умея да върша добре.
Но независимо от моите (незавидни) способности като майка, си давам сметка, че за него съм незаменима. И че му е по-добре, когато аз детегледствам криво-ляво, отколкото когато който и да е друг детегледства дисциплинирано, правилно, възпитателно и по всякакъв друг начин перфектно.
Чудна работа е това родителството.

Не поради собствени заслуги, а въпреки собствените ми недостатъци, през този един месец свърших чудесна работа. Деян е по-спокоен. Светът му се закрепи около него. Личи си във всичко. Позволява ни дори да го оставим в детския кът да си играе с каките. Мога да липсвам 2 часа, той да е на чуждо място, и това не го притеснява. Чудесна подложка за детска градина - която, впрочем, отваря врати на 10 февруари, а все още не знаем какво ще се случи там: дали сме приети всъщност, и какво ще правим с алергичния въпрос. Както и с детегледаческия въпрос.

Абе хаосът е пълен, ремонтът кипи, но ще си кипи така до края на март (поне), не можем все още да се преместим и аз не потърсих друга детегледачка, а все още задържам, поради всичките тия неизвестни. И все пак отчитам успех на начинанието и се чувствам доволна. Колко е хубаво да правиш това, което знаеш, че трябва.

Само че беше по-добре 3 месеца вместо 1, ама не можеше.
Ех, искам всяка година така да отпускарствам по 1 месец!... :)

Голям човек

- Мамо, какво е това?
- Това е пастет.
- Искам!
- Не може, мамо. Много си малък.
- Не съм малък! Аз съм голям! Мамо, аз съм голям човек.
- ...Да, мамо, голям човек си... Но си алергичен.
- Не съм алергичен, аз съм Човек!

Заклевам се, че чух главната буква.

още няколко

- Мамо, какво прави този влак?
- Кой влак?
- Ето този.
- Това е климатик.
- Климатик. Да. Боже, боже, аз се обърквам!

***
Деян: Мамо, много те обичам.
Аз: И аз те обичам, маменце.
Деян: И аз те обичам, сине.
(току-що, гледайки Търсенето на Немо, разбирам, че това е реплика на Марлин към Немо, съвсем в края на филма.)

***

- И от коремчето се излюпило едно малко пиленце и една голяма пиленка... пиленца...

Кратка актуализация

Да чукна на дърво, Деян е много по-добре. Маха ни за чао, когато излизаме сутрин - няма ги ония истерии, ония драми. Не реве, не се плаши и не се вкопчва в мен, когато дойде леля Фани. Оставя ме да мръдна нанякъде, като спокойно добавя: "и после ще дойдеш". Определено си личи, че се усеща по-сигурен, и е станал по-сговорчив, което прави отглеждането му по-лесно (т.е. от моя гледна точка вече е почти възможно ;) )

Същевременно е пуснал всички лостове на лиготията и си е издействал нови аванси, което трябва да спре: късно лягане, дълго приспиване, мама да държи бузка до неговата, той да поскубва и подръпва мама за косата докато си заспи - такива неща. Започвам да настъпвам обратно, за да си отвоювам територията, тази вечер имах известен успех и съм оптимистична. Ще използвам неговата тактика: натиск докъдето поддава. Досега все аз поддавах, но я да видим в новата, успокоена обстановка, как ще сработи обратното.

За гърне не ще и да чуе. Ще видим по тоя въпрос какво ще се предприеме. Недоволствам аз, бетонира се положението с тия памперси и не виждам как ще се отучи :(

Като цяло съм позитивна, но на мен така ми се отразява натрупването на благотворни фактори като целонощен здрав сън със спокойно събуждане (бяхме в Ботевград тая нощ и той спа при баба си) + успешното приспиване вечерта, последвано от 3 часа лично време (оползотворено с цяла поредица епизоди на Californication - чак до финалето).
Абе мисълта ми е, че до утре по това време може вече да съм на друг акъл ;)

Фонетични

Някои съгласни не ги улавя добре:

- Почва филнааа!

- Нещо не-удовно! (неудобно)

(между другото, за филна - това го съобщава, като види Луксо Джр.; а като почне да подскача, Деян озвучава: боинг, боинг, боинг...)

Толкова са ни сладурски тия малки специфични фрази, че ги приемаме и стават наши, и си ги ползваме помежду си.

- По дяголите!

(казва също и: П'оклятие!)

Актобус.
Богли.

Не чуват

Свикнал да е виновен за всяко "ох" от наша страна (понеже обикновено го е причинил), Деян веднага започва да се извинява и да се зарича, че нямало повече така да прави.
Баба му си удря пръста, започва да охка и да се вайка, и Деян веднага пуска милото гласче:
- Бабо извинявай! Баабо, извиняявааай, повече няма да... (мисли, мисли)... не знам какво!

***

Влакът от Женева за Грион; Деян се заплеснал по момиченце на неговата възраст. Колебливо и тихо, се осмелява да я заговори:
- Ти как се казваш?
Момиченцето не отговаря.
- Ти как се казваш?
Момиченцето си мълчи и се усмихва.
- Ти как се казваш?
Пак няма отговор. Деян се обръща към мен:
- Тя не чува!

***

Веселин разяснява картинките в книжка:
- Това е игуана. Игуаната, тати, е вид гущер.
Деян разбира:
- Да. А петелът е вид кокошка.

Фило-логика

Обичам парадигматично издържаните езикови "грешки" на малките деца - толкова са логични:

1. тази, тези, този; онази, онези, следователно: онози
2. изяж, да изям, ще изям, следователно: изях (както и: Мамо, ти го изя!)

Има ли истински скунксове в Африка

Деян учи и повтаря не само от нас, а и каквото чуе по филмчета и по телевизия, въпреки че се стараем да не гледа много. Ето няколко дословно повторени "възрастни" фрази:
------------

Деян идва и си признава:
- Бие главата на тати.
Аз:
- Ударил си тати по главата?
- Да.
- Аааа, това не ми харесва! Това никак не ми харесва. Искам да се извиниш на тати!
Деян(хваща се за главата с две ръце и започва да обикаля в кръг):
- Господи! Само това ми липсва!... Само това ми липсва... на живота ми!

***

Двамата с Веселин мием на Деян нааканото дупе във ваната. Деян нещо се притеснява като го пипнем по пишката и се дърпа.
- Какво има мамо, какво те притеснява?
- (хленчи) Стах ме е. Става голяма пишката.
- Ама това не е лошо, мамо. То това е хубаво, няма страшно.
(мисли, мисли...)
- Ти май се шегуваш!
Овладявам се да не се разхиля и продължавам:
- Не, мамо, наистина - питай тати, ако не ми вярваш.
- Мамо... не говори глупости моля те!

***

Ядосано, че не го разбирам какво ми казва:
- Има ли истински скунксове в Африка, питам!!!

***

Разглеждат книжка с баба Фани. Деян възкликва:
- Боже, боже, колко много животни, божеее!

***

- Не ме тормози! Не ме тормози толкова много.

***

- Остави ме! Имам си работа. Правя си ремонт.

Коледа в картинки