- тя е на детенце, което не можеше да ходи без да се държи за пръстче...
А новата е на детенце, което след като е прощъпулило, си разглежда останалите опции :)
(филмчето трябва да бъде редактирано, преди да го кача)
петък, 26 септември 2008 г.
Снимка
Оставяме старата снимка тук
- тя е на детенце, което не можеше да ходи без да се държи за пръстче...
А новата е на детенце, което след като е прощъпулило, си разглежда останалите опции :)
(филмчето трябва да бъде редактирано, преди да го кача)
- тя е на детенце, което не можеше да ходи без да се държи за пръстче...
А новата е на детенце, което след като е прощъпулило, си разглежда останалите опции :)
(филмчето трябва да бъде редактирано, преди да го кача)
вторник, 23 септември 2008 г.
Нощни посетители
Обедна почивка ли? Няма такива работи. От известно време се процедира така: Ани взима от Ниагара (онзи якия пектопахт) обедното им меню, аз казвам какво да вземе за мен (и останалите ако искат нещо също си казват) и ни носят яденето.
Така благодарение на Веселин, който препоръча тази схема, имам едно 1-часово вдигане на задника от стола по-малко.
Браво и благодаря.
Деянски е без нас и ние сме без него. На връщане от Косьовата сватба вчера успяхме да минем през Ботевград и да го погледаме за 5 минутки как спи. Спи като ангел, на мама сладурчото! Облечен в пижамка, с която изглежда като бебенце понеже е цяла, и се пльоснал отгоре върху завивката и няма начин на света да бъде завит без да бъде разбуждащо преместен. И с биберонката, от която от време на време си придърпва. По корем.
Бях му купила едни обувки от Добрич... Оказаха се малки. Не мога да преценявам големината на обувките, които ще му станат. Трябва да е с мен. Чоки и Деси ги наследиха за Боянчо, обувчиците са много хубави иначе, а той тъкмо ще прохожда. Така че не ме е яд, но Деян си остава в нужда от обувки за зимния период.
После като се прибрахме, направихме пак една сесия гледане на Деянски снимки - от началото на годината... когато беше на 6 месеца. Много различно изглежда от сега! Дебели бузи, още проблема с екземата, лигави се много, и най-вече - много различно се държи... Не може да прави неща, които сега са му ежедневие. А ние сме си същите. Озадачаващо някак.
На море без него беше почивка (от онези, дето ти доскучава), но и ни липсваше, разбира се. Всички бебета по плажа събираха умилените ни погледи, изглеждахме като двойка която или много се опитва да има дете, но не може, или наскоро е загубила своето. Да ни ожали човек. А кръстът ми не се оправи, още ме боли...
За прощъпулника сега няма да пиша, ще приложа видео щом успея.
Трябва да ходим при Мустаков на редовен преглед (и да каже каква нова храна може да дадем - глутенът върви добре засега, а дадохме и грозде; иска ми се грах да въведем но понеже е белтъчна храна, ме е страх) и при педиатърката на редовен преглед с мерене и ваксина Приорикс.
Освен това трябва да му вадим паспорт за да замине за сватбата на леля си.
А нямаме кола :)
Спешно, спешно трябва да купим една кола. Ква да е.
Избрала съм Peugeot 306. Веселин е избрал Audi Q7.
Огромна дилема...
Така благодарение на Веселин, който препоръча тази схема, имам едно 1-часово вдигане на задника от стола по-малко.
Браво и благодаря.
Деянски е без нас и ние сме без него. На връщане от Косьовата сватба вчера успяхме да минем през Ботевград и да го погледаме за 5 минутки как спи. Спи като ангел, на мама сладурчото! Облечен в пижамка, с която изглежда като бебенце понеже е цяла, и се пльоснал отгоре върху завивката и няма начин на света да бъде завит без да бъде разбуждащо преместен. И с биберонката, от която от време на време си придърпва. По корем.
Бях му купила едни обувки от Добрич... Оказаха се малки. Не мога да преценявам големината на обувките, които ще му станат. Трябва да е с мен. Чоки и Деси ги наследиха за Боянчо, обувчиците са много хубави иначе, а той тъкмо ще прохожда. Така че не ме е яд, но Деян си остава в нужда от обувки за зимния период.
После като се прибрахме, направихме пак една сесия гледане на Деянски снимки - от началото на годината... когато беше на 6 месеца. Много различно изглежда от сега! Дебели бузи, още проблема с екземата, лигави се много, и най-вече - много различно се държи... Не може да прави неща, които сега са му ежедневие. А ние сме си същите. Озадачаващо някак.
На море без него беше почивка (от онези, дето ти доскучава), но и ни липсваше, разбира се. Всички бебета по плажа събираха умилените ни погледи, изглеждахме като двойка която или много се опитва да има дете, но не може, или наскоро е загубила своето. Да ни ожали човек. А кръстът ми не се оправи, още ме боли...
За прощъпулника сега няма да пиша, ще приложа видео щом успея.
Трябва да ходим при Мустаков на редовен преглед (и да каже каква нова храна може да дадем - глутенът върви добре засега, а дадохме и грозде; иска ми се грах да въведем но понеже е белтъчна храна, ме е страх) и при педиатърката на редовен преглед с мерене и ваксина Приорикс.
Освен това трябва да му вадим паспорт за да замине за сватбата на леля си.
А нямаме кола :)
Спешно, спешно трябва да купим една кола. Ква да е.
Избрала съм Peugeot 306. Веселин е избрал Audi Q7.
Огромна дилема...
вторник, 2 септември 2008 г.
понеделник, 1 септември 2008 г.
Прощъпулник - планове
Та, сега събирам идеи за прощъпулник. Какви предмети се слагат?
Мисля си, че е задължително да има:
- книжка (коя? учебник някой (по какво?) или художествена литература? Интересно, че Толкин не бих сложила... как съм се променила в последните години. На прима виста ми хрумва Астрид Линдгрен... И на секонда май не се сещам за по-добро предложение. Някой?)
- нещо, свързано с рисуване - има си хас. Какво да е? Моливи, бои? Че Веселин такива неща не използва :) Таблет?
- Химикалка - това ще да насочва към моята любов към писменото изразяване
- компютър нещо? То няма как да сложиш цял компютър на прощъпулник, много голям идва. А лаптоп нямаме. А и неясна някак ще дойде любимата на всички чичовци професия "работи нещо с компютри"...
- игра... С татко дето се занимава професионално с игри, не може да не сложим игра там. И без това си умира за джойстика на X-Box-а. Което малко предрешава изхода от експеримента, като че ли ;)
- лежи си тука до мене кредитната карта, и баси, ще взема да сложа една банкова карта! Вуйчо му се занимава с финанси
- и фотоапарата е до мене, ама с него ще снимаме, та няма как да го сложим там :)
- приемам още идеи!!!
Изобщо, аз имам някаква представа какво е това прощъпулник, ама Веселин твърди, че тя не е вярна и освен това е тъпа.
От една страна, защо трябвало да му предрешаваме на детенцето каква професия ще има. Ама аз не мисля, че това е предрешаване. То е като гадаене по-скоро. Макар че знаем за самореализиращото се пророчество.
Не знам дали се канят гости или си е семейно събитие в тесен кръг. То ако е за семейно, можеше да си го направим още днес (да ги измислим набързо предметите). Ама ми се струва че си е повод за събиране. Така или иначе погача не сме му правили, кръщение няма да правим... А на прощъпулника му се каня от много време. Той ще компенсира за липсата на другите видове бебешки събития.
Ние обаче утре го командироваме в Горна баня, след което аз заминавам в командировка в четвъртък и непосредствено след това излизаме в отпуска и ще ходим на морето (където най-сетне решихме окончателно, че няма да вземем Деян) - така че няма да го видим скоро, особено пък през уикенд, когато да е подходящо да се организира събитие. Чак по-следващата неделя - 14 септември - има шанс, и то при добра организация. А той дотогава може ходенето да му е толкова old news, че прощъпулника да се окаже закъснял...
Но нищо де, засега събирам идеите :)
Мисля си, че е задължително да има:
- книжка (коя? учебник някой (по какво?) или художествена литература? Интересно, че Толкин не бих сложила... как съм се променила в последните години. На прима виста ми хрумва Астрид Линдгрен... И на секонда май не се сещам за по-добро предложение. Някой?)
- нещо, свързано с рисуване - има си хас. Какво да е? Моливи, бои? Че Веселин такива неща не използва :) Таблет?
- Химикалка - това ще да насочва към моята любов към писменото изразяване
- компютър нещо? То няма как да сложиш цял компютър на прощъпулник, много голям идва. А лаптоп нямаме. А и неясна някак ще дойде любимата на всички чичовци професия "работи нещо с компютри"...
- игра... С татко дето се занимава професионално с игри, не може да не сложим игра там. И без това си умира за джойстика на X-Box-а. Което малко предрешава изхода от експеримента, като че ли ;)
- лежи си тука до мене кредитната карта, и баси, ще взема да сложа една банкова карта! Вуйчо му се занимава с финанси
- и фотоапарата е до мене, ама с него ще снимаме, та няма как да го сложим там :)
- приемам още идеи!!!
Изобщо, аз имам някаква представа какво е това прощъпулник, ама Веселин твърди, че тя не е вярна и освен това е тъпа.
От една страна, защо трябвало да му предрешаваме на детенцето каква професия ще има. Ама аз не мисля, че това е предрешаване. То е като гадаене по-скоро. Макар че знаем за самореализиращото се пророчество.
Не знам дали се канят гости или си е семейно събитие в тесен кръг. То ако е за семейно, можеше да си го направим още днес (да ги измислим набързо предметите). Ама ми се струва че си е повод за събиране. Така или иначе погача не сме му правили, кръщение няма да правим... А на прощъпулника му се каня от много време. Той ще компенсира за липсата на другите видове бебешки събития.
Ние обаче утре го командироваме в Горна баня, след което аз заминавам в командировка в четвъртък и непосредствено след това излизаме в отпуска и ще ходим на морето (където най-сетне решихме окончателно, че няма да вземем Деян) - така че няма да го видим скоро, особено пък през уикенд, когато да е подходящо да се организира събитие. Чак по-следващата неделя - 14 септември - има шанс, и то при добра организация. А той дотогава може ходенето да му е толкова old news, че прощъпулника да се окаже закъснял...
Но нищо де, засега събирам идеите :)
неделя, 31 август 2008 г.
Деян проходи! :)
Прибирам се днес след бизнес-обяда, да си почина малко и да се приготвя за бизнес-вечерята (мда, такъв ден е - хем че е неделя) - и Веселин ме посреща с думите - Честит ти проходил син :)
Деянски, значи, се осмелил най-накрая да се пусне от родителския пръст, в който така неистово обичаше да се вкопчва, и подлъган от двете камъчета, които Веселин изобретателно му тикнал в ръчичките, се устремил напред съвсем самостоятелно.
Но това, както обичат да казват в рекламите, не е всичко! :)
То не е като, да кажеш, да направи 2-3 крачки и да спре. Не! Деян очевидно страшно много харесал новото си умение и направил няколко умели обиколки на градинката пред църквата.
После го изведохме заедно, за да го видя и аз (вкъщи още отказва - знае си че у дома си се пълзи... има си традиции човекът) - и последвалите няколко тегела сме ги документирали на филмче с фотоапарата.
Нахилен като репа (а аз - дважди повече, че нали и една гордост ме обзела), Деян кръстосва насам-натам с отвременавремешни леки падания (по-скоро клякания с подпиране на ръце), а аз хем го дебна да го уловя, ако тръгне да пада, хем хвърлям по един поглед към Веселин с камерата - да се позиционираме що-годе айде ако не добре, то поне приемливо в кадъра, хем и се пооглеждам леко така да се уверя дали минувачите оценяват по достойнство истинския подвиг, който извършва моето героично дете!
По това време шефът дойде да ме вземе и трябваше да тръгвам за вечерята, и като се затичах към колата, Деян изглежда го взе за игра и взе да тича след мене :)
Как ми се оставаше да си поиграем още..........
И насмалко да ми стане едно много скофтено и самосъжалително-депресарско как оставям детенцето заради някакви си работни неща, ама си припомних - викам си - чакай малко... това не му е последният ден, в който ходи... това е първият!... :)
То между другото не е и съвсем точно първият, да сме честни. Първите самостоятелни стъпки - навън - ги направи вчера пред магазина - Веселин го придържаше за кръста, а аз срещу него го посрещнах, и той направи няколко крачки.
А вечерта преди това направи в креватчето... ей така несъзнателно - както се държеше за едната пръчка, реши да отиде до другата стена на креватчето, пусна се и отиде до там (2-3 крачки) без да се държи. Още тогава извиках Веселин да го види и двамата повторихме упражнението... с което стана ясно, че ще прохожда вече наш'то гардже. (В противен случай не бихме го пробвали).
Сега като се прибрах, Веселин ме осведоми, че са си прекарали страхотен ден (ето - просто не трябвало да съм тук... само преча на мъжете начи!) и че Деян овършал цялото игрище пред нас, като търчал по него насам - натам. Вероятно няма дете, проходило ходейки. Сигурно всичките прохождат тичайки. Просто не знам какъв е тоя мерак за вървене, ама много ги кефи изглежда :)
Малко по-късно ще приложа и документация, защото то това вече си требе!... :)
Някакси имам усещането за голям постигнат milestone. Други неща не са ме радвали толкова, но това прохождане... че то си е човек вече тоз човек!... Искам да черпя и да е празнично :)
Stay tuned...
Деянски, значи, се осмелил най-накрая да се пусне от родителския пръст, в който така неистово обичаше да се вкопчва, и подлъган от двете камъчета, които Веселин изобретателно му тикнал в ръчичките, се устремил напред съвсем самостоятелно.
Но това, както обичат да казват в рекламите, не е всичко! :)
То не е като, да кажеш, да направи 2-3 крачки и да спре. Не! Деян очевидно страшно много харесал новото си умение и направил няколко умели обиколки на градинката пред църквата.
После го изведохме заедно, за да го видя и аз (вкъщи още отказва - знае си че у дома си се пълзи... има си традиции човекът) - и последвалите няколко тегела сме ги документирали на филмче с фотоапарата.
Нахилен като репа (а аз - дважди повече, че нали и една гордост ме обзела), Деян кръстосва насам-натам с отвременавремешни леки падания (по-скоро клякания с подпиране на ръце), а аз хем го дебна да го уловя, ако тръгне да пада, хем хвърлям по един поглед към Веселин с камерата - да се позиционираме що-годе айде ако не добре, то поне приемливо в кадъра, хем и се пооглеждам леко така да се уверя дали минувачите оценяват по достойнство истинския подвиг, който извършва моето героично дете!
По това време шефът дойде да ме вземе и трябваше да тръгвам за вечерята, и като се затичах към колата, Деян изглежда го взе за игра и взе да тича след мене :)
Как ми се оставаше да си поиграем още..........
И насмалко да ми стане едно много скофтено и самосъжалително-депресарско как оставям детенцето заради някакви си работни неща, ама си припомних - викам си - чакай малко... това не му е последният ден, в който ходи... това е първият!... :)
То между другото не е и съвсем точно първият, да сме честни. Първите самостоятелни стъпки - навън - ги направи вчера пред магазина - Веселин го придържаше за кръста, а аз срещу него го посрещнах, и той направи няколко крачки.
А вечерта преди това направи в креватчето... ей така несъзнателно - както се държеше за едната пръчка, реши да отиде до другата стена на креватчето, пусна се и отиде до там (2-3 крачки) без да се държи. Още тогава извиках Веселин да го види и двамата повторихме упражнението... с което стана ясно, че ще прохожда вече наш'то гардже. (В противен случай не бихме го пробвали).
Сега като се прибрах, Веселин ме осведоми, че са си прекарали страхотен ден (ето - просто не трябвало да съм тук... само преча на мъжете начи!) и че Деян овършал цялото игрище пред нас, като търчал по него насам - натам. Вероятно няма дете, проходило ходейки. Сигурно всичките прохождат тичайки. Просто не знам какъв е тоя мерак за вървене, ама много ги кефи изглежда :)
Малко по-късно ще приложа и документация, защото то това вече си требе!... :)
Някакси имам усещането за голям постигнат milestone. Други неща не са ме радвали толкова, но това прохождане... че то си е човек вече тоз човек!... Искам да черпя и да е празнично :)
Stay tuned...
събота, 30 август 2008 г.
Снимка
Оставям старата тук:
В новата снимка вдясно на вашите екрани - Деян на язовир Искър през ваканцията, щъка неуморимо :)
В новата снимка вдясно на вашите екрани - Деян на язовир Искър през ваканцията, щъка неуморимо :)
петък, 22 август 2008 г.
Баба ми
Отрицателният пример също е пример. Също е характерообразуващ и може да бъде полезен.
Това е единственото успокоение, което мога да си дам при мисълта, че Деян расте с една личност около себе си, която категорично не приемам като характер, методи, ценности, душевност и т.н. - говоря за баба ми.
Отгледала ни е с брат ми от бебета, това е вярно; някаква благодарност се очаква, някакво уважение към жертвите, които е правила заради нас (хилядократно повтаряното "напуснах си работата за да те гледам" и кой знае още колко други) - непренебрежими, важни, големи неща - но всичко това е плътно покрито от сянката на нейната сенилна видиотеност. Видиотеност имам предвид не в онзи благодушния вид, когато човек не знае вече кой е и седи и се усмихва на всички и е като малко дете; а в онзи, гадния вид, когато един отиващ си от този свят властен човек вижда как всичко се изплъзва от ръцете му и се озлобява все повече и повече, и става все по-разрушителен за околните и за себе си - изпълва се с отрова и не пропуска случай да я блъвне...
Срам ме е да разкажа конкретния случай, който ме е вбесил така. Мен самата ме е срам, заради нея.
Баба ми е човек, който ме излага, излага семейството ми, излага себе си (за което не ми пука); и в крайна сметка е човек, който ми пречи. Тя може да развали отношенията ми с всекиго. Като се почне от начина, по който отскубва Деян от баба му Зорка; по който си иззема количката да го бута сама; всички тези привидно дребни, но много дразнещи неща; мине се през абсолютно недопустимото й натрапване у нас по време, когато леля Фани го гледаше и аз бях забранила да ходи (и съпътстващото й властно държание към добрата ми гледачка); и се стигне до последната й изцепка, извършена по време на гостуването на Милка с Ванко у нас.
Току-що разбирам какво се е случило, какво е казала, чак сега става ясно защо Милка и Иван не дойдоха на рождения ден на Деян - заради това, че са разбрали че ще е в Горна баня - където е баба ми...
Казала е на Милка, че не трябва да води Ванко у нас, защото аз съм се била разстройвала много! И че не трябвало и Деян да го вижда, защото и той се бил разстройвал! Нещо в тая насока...
Глупава, зла жена... Долна жена...
Трябва да кажа всичко това, докато е жива, защото един ден като умре, ще жаля за нея - но сега не мога, сега не приемам това поведение, този човек, който отрови живота на майка ми и би направил всичко възможно, за да отрови и моя, и на брат ми... и на всички, които й позволят.
Не искам Деян да бъде възпитаван от тази жена. Не искам тя да може да му влияе и да му формира мнение за света, ценности, да му предава от собствената си омраза и дребнавост. Искам Деян да стане добър човек...
Това е единственото успокоение, което мога да си дам при мисълта, че Деян расте с една личност около себе си, която категорично не приемам като характер, методи, ценности, душевност и т.н. - говоря за баба ми.
Отгледала ни е с брат ми от бебета, това е вярно; някаква благодарност се очаква, някакво уважение към жертвите, които е правила заради нас (хилядократно повтаряното "напуснах си работата за да те гледам" и кой знае още колко други) - непренебрежими, важни, големи неща - но всичко това е плътно покрито от сянката на нейната сенилна видиотеност. Видиотеност имам предвид не в онзи благодушния вид, когато човек не знае вече кой е и седи и се усмихва на всички и е като малко дете; а в онзи, гадния вид, когато един отиващ си от този свят властен човек вижда как всичко се изплъзва от ръцете му и се озлобява все повече и повече, и става все по-разрушителен за околните и за себе си - изпълва се с отрова и не пропуска случай да я блъвне...
Срам ме е да разкажа конкретния случай, който ме е вбесил така. Мен самата ме е срам, заради нея.
Баба ми е човек, който ме излага, излага семейството ми, излага себе си (за което не ми пука); и в крайна сметка е човек, който ми пречи. Тя може да развали отношенията ми с всекиго. Като се почне от начина, по който отскубва Деян от баба му Зорка; по който си иззема количката да го бута сама; всички тези привидно дребни, но много дразнещи неща; мине се през абсолютно недопустимото й натрапване у нас по време, когато леля Фани го гледаше и аз бях забранила да ходи (и съпътстващото й властно държание към добрата ми гледачка); и се стигне до последната й изцепка, извършена по време на гостуването на Милка с Ванко у нас.
Току-що разбирам какво се е случило, какво е казала, чак сега става ясно защо Милка и Иван не дойдоха на рождения ден на Деян - заради това, че са разбрали че ще е в Горна баня - където е баба ми...
Казала е на Милка, че не трябва да води Ванко у нас, защото аз съм се била разстройвала много! И че не трябвало и Деян да го вижда, защото и той се бил разстройвал! Нещо в тая насока...
Глупава, зла жена... Долна жена...
Трябва да кажа всичко това, докато е жива, защото един ден като умре, ще жаля за нея - но сега не мога, сега не приемам това поведение, този човек, който отрови живота на майка ми и би направил всичко възможно, за да отрови и моя, и на брат ми... и на всички, които й позволят.
Не искам Деян да бъде възпитаван от тази жена. Не искам тя да може да му влияе и да му формира мнение за света, ценности, да му предава от собствената си омраза и дребнавост. Искам Деян да стане добър човек...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
