Залъгалката. Взимането на ръце. Нощното хранене.

Мислех си, че ще съм строг родител. Ще спазвам график, ще налагам дисциплина от рано, и няма да ми минават глезотии.
Всичко, което е вредно за детето, разбира се, няма да го правя.

Нарушаването на това благо намерение започна още от първия ни ден вкъщи след изписването от родилния дом, когато Веселин търча до детския магазин да купи залъгалка.
Според добронамерените съвети на загрижените за нас хора, залъгалките са голямо зло. Разказват се случаи за различни деца, които до различни възрасти не могли да се отучат от залъгалките и колко травмиращо било отучването както за децата, така и за родителите, които трябвало да изтърпят детските сълзи и тръшкания. Имаше и елемент, че дългата употреба на залъгалка вреди на зъбите. В чисто практически аспект, веднъж щом бебето стане зависимо от залъгалката, родителят автоматично става дежурен по залъгалка - трябва да му я тика обратно, като си я изпусне, защото иначе то реве.
С пълно съзнание, че съветите да не приучваме Деян към залъгалка са напълно основателни, се поддадохме на "леснината" и временно намерихме доста добре работещ начин да го успокояваме и приспиваме.
В периода на коликите залъгалката се оказа незаменима. Върши работа и сега, когато се опитва да си изяде юмруците в подготовка на зъбоникненето. Като дойде време за отвикване, тогава ще му мислим как ще си сърбаме попарата.
От друга страна, пред алтернативата да си намери палеца и да свикне да смуче него, залъгалката ми се вижда за предпочитане. Колкото и да е трудно отказването й, поне е във властта на родителя да го направи. А над палеца нямаш контрол.

Другия добър съвет, който малодушно не послушахме, беше да не взимаме детето на ръце всеки път щом ревне. Щяло да се научи да го дундуркаме и тогава тежко ни и горко.
Самооправдаваме се с научно обоснованото мнение, че бебето не трябва да се оставя да реве. В същото време, дори такова мнение да не съществуваше, пак щяхме да го взимаме на ръце. Бебешкият плач е в състояние да те накара да правиш и по-лоши неща от това.
В резултат Деян като че ли действително малко се поразглези. Днес например (почти на 3 месеца е) в един момент се отчаях, че единственият начин да поспи малко през деня това дете е да го държа на ръце. Колчем се опитах да го оставя да легне, се събуждаше и ревваше. Но това са по-скоро изолирани моменти. В количката на разходка и понякога в столчето за кола вкъщи успява да си заспи. През деня отказва да си спи в собственото легло. Изглежда се е научил, че то е само за нощното спане.

Изобщо, оказа се, че краткосточната задача да се успокои ревящото бебе сега, веднага, така че то да млъкне, има неоспорим приоритет пред дългосрочната задача да направиш всичко по "най-правилния" начин, така че да е най-лесно за теб като родител и най-безпроблемно за детето в здравословен и психологически план.

В началото направих и някакъв плах опит да водя борба за отказване на нощното хранене по съвет на майка ми, педиатърката ми от малка, и на Милена. Не стана. Веселин и бездруго се законтри, че според книгата ни още е рано, и се наложи да чакаме. Към края на втория месец Деян се научи да спи по 6 часа, а към днешна дата спи около 7, така че вече сме бели хора. Но съветниците са успели да реализират това постижение още при прибирането си вкъщи.
Садисти.