Предговор

Деян спи.
Аз имам много работа - подовете са за миене, баните са ужас, и пак са се натрупали биберони на мивката.
Но не може повече да се отлага. Очевидно е, че ако чакам да си свърша всичката работа, никога няма да седна да отпочна този блог. Е го вече почти 3 месеца са. А идеята за него се появи още в родилния дом.

Трябва ми място, където да струпам наблюденията си, свързани с родителството.
Оказа се, че реалността се различава доста от предварителните ми представи, и това ми тежи и напира да бъде отбелязано. Оказа се също така, че изобщо съм имала някакви предварителни представи - за себе си като родител, имам предвид. Не бях се замисляла по въпроса. Мислех, че ще съм някакси начисто. Не било вярно.
В момента идентифицирам редица нагласи, които излизат на повърхността, без да са били някога обмисляни от мен и назовавани експлицитно, и които се оказват грешни.

Родителството ми започна с един низ от самооборвания.
Това ми е интересно.

Намерението ми е да публикувам тук тези наблюдения дотогава, докато имам време и възможност. Вероятно постингите ще са накъсани и често недовършени - моята програма е зависима от Деян, ако той ме прекъсне или ако не преценя добре времето си, прекратявам писането дори да съм насред изречението, и поствам, щото ако го запазя като чернова, знам си, че никога няма да го довърша.
Предвижда се да се върна на работа от Нова година 2008. Това вероятно ще е краят на блога. Може би защото няма да имам време, а може би и защото ще се е изчерпал.
Ако темите ми се изчерпят по-рано, ще го спра и по-рано.

Декларирам също така желанието си да се опитам да пиша само на български. Ще се постарая да избегна българо-английския жаргон, на който съм свикнала. Не е добър навик, но още повече - не е добър пример за дете, което ще трябва да уча да говори.