Деян проходи! :)

Прибирам се днес след бизнес-обяда, да си почина малко и да се приготвя за бизнес-вечерята (мда, такъв ден е - хем че е неделя) - и Веселин ме посреща с думите - Честит ти проходил син :)

Деянски, значи, се осмелил най-накрая да се пусне от родителския пръст, в който така неистово обичаше да се вкопчва, и подлъган от двете камъчета, които Веселин изобретателно му тикнал в ръчичките, се устремил напред съвсем самостоятелно.

Но това, както обичат да казват в рекламите, не е всичко! :)
То не е като, да кажеш, да направи 2-3 крачки и да спре. Не! Деян очевидно страшно много харесал новото си умение и направил няколко умели обиколки на градинката пред църквата.
После го изведохме заедно, за да го видя и аз (вкъщи още отказва - знае си че у дома си се пълзи... има си традиции човекът) - и последвалите няколко тегела сме ги документирали на филмче с фотоапарата.
Нахилен като репа (а аз - дважди повече, че нали и една гордост ме обзела), Деян кръстосва насам-натам с отвременавремешни леки падания (по-скоро клякания с подпиране на ръце), а аз хем го дебна да го уловя, ако тръгне да пада, хем хвърлям по един поглед към Веселин с камерата - да се позиционираме що-годе айде ако не добре, то поне приемливо в кадъра, хем и се пооглеждам леко така да се уверя дали минувачите оценяват по достойнство истинския подвиг, който извършва моето героично дете!
По това време шефът дойде да ме вземе и трябваше да тръгвам за вечерята, и като се затичах към колата, Деян изглежда го взе за игра и взе да тича след мене :)
Как ми се оставаше да си поиграем още..........
И насмалко да ми стане едно много скофтено и самосъжалително-депресарско как оставям детенцето заради някакви си работни неща, ама си припомних - викам си - чакай малко... това не му е последният ден, в който ходи... това е първият!... :)

То между другото не е и съвсем точно първият, да сме честни. Първите самостоятелни стъпки - навън - ги направи вчера пред магазина - Веселин го придържаше за кръста, а аз срещу него го посрещнах, и той направи няколко крачки.
А вечерта преди това направи в креватчето... ей така несъзнателно - както се държеше за едната пръчка, реши да отиде до другата стена на креватчето, пусна се и отиде до там (2-3 крачки) без да се държи. Още тогава извиках Веселин да го види и двамата повторихме упражнението... с което стана ясно, че ще прохожда вече наш'то гардже. (В противен случай не бихме го пробвали).

Сега като се прибрах, Веселин ме осведоми, че са си прекарали страхотен ден (ето - просто не трябвало да съм тук... само преча на мъжете начи!) и че Деян овършал цялото игрище пред нас, като търчал по него насам - натам. Вероятно няма дете, проходило ходейки. Сигурно всичките прохождат тичайки. Просто не знам какъв е тоя мерак за вървене, ама много ги кефи изглежда :)

Малко по-късно ще приложа и документация, защото то това вече си требе!... :)
Някакси имам усещането за голям постигнат milestone. Други неща не са ме радвали толкова, но това прохождане... че то си е човек вече тоз човек!... Искам да черпя и да е празнично :)

Stay tuned...