Casablanca

На връщане към къщи по радиото пуснаха Casablanca. Тази песен е важна за мен и винаги, когато я чуя отнякъде, я изслушвам с внимание. Свързвам я с Руслан, който беше на гости у нас през онова лято, когато тя беше хит. Бяхме някъде навън из града с него, той я беше чул и ме попита дали ми харесва, аз направих погнусена физиономия (аз по това време съм с кубинки и фанелка на, примерно, Paradise Lost - hence физиономията), а той каза, че на него много му харесва. Даже си я затананика.

Не знам защо случката ми е направила толкова силно впечатление, може би силата на музиката :) но винаги оттогава насам тази песен ми напомня на онова момче, което беше той тогава. Единствения Руслан, който познавах, и който по някакъв начин ми беше дори близък, при все че беше от един друг свят. Не помня последния път, когато сме се видели с него. Помня само този. Той търсеше зала за фитнес, където да ходи, докато е в София, и пишеше писма (на хартия) на приятелката си Петя. Не помня на колко години е бил, аз съм била може би на 17.
Беше ведро момче, свежо, позитивно. Помня го усмихнат.



По някаква ирония клипът, който намерих, е реклама на тайландския остров Ко Самуи. Което пък ме лашна в съвсем други спомени и емоции, а не беше това смисълът - не търсех това, когато написах Casablanca в youtube. Но Руслан пасва на това място - под палмите, под слънцето, по плажовете.