При д-р Мустаков

Вчера водихме Деян при д-р Мустаков, за да се посъветваме дали вече е безопасно, от една страна, да разширим малко менюто на Деян с нови храни (непозволени до момента заради по-високата си алергенност), от друга, да пробваме с някой млечен продукт (да заменим досегашното супер-специално мляко с такова, дето е една степен по-ниско в стълбицата на хипоалергенните адаптирани млека - Pregomin с Frisopep, за който знае за какво говоря), и от трета, да позволи поставянето на едни забавяни досега ваксини - Приорикс и Пентаксим 3.
Нищо от тия неща няма да се реши, преди да направим нов кръвен тест на Деян, за да видим дали продължава да произвежда антитела и какви.
Така че по здравословния въпрос ще има ново включване.

Деян обаче избива рибата с неговото "Добър ден!". Като влязохме, в чакалнята за д-р Мустаков имаше едно момченце с двамата си родители, едно 7-8-месечно бебе също с двамата си родители, и една възрастна жена - общо 5 възрастни и 2 деца, голяма тълпа непознати. Деян се спря в началото и не посмя да навлезе по-навътре сред тях; вместо това се вкопчи в пръста ми и стискайки здраво, ги заразглежда изучаващо. Те пък - умрели от скука, както е нормално пред лекарски кабинет - му се зарадваха и заусмихваха, при което той съответно също взе да им се усмихва и като цяло приветливо ги гледаше. След като ги разгледа хубаво, се престраши да проговори и заяви високо: "Добър ден!"
Всичките 5 възрастни му отговориха сериозно и полу-едновременно (с леко разминаващи се гласове): "Добър ден!".

Ужким нищо странно няма в това, нормален рефлекс на хората е станало да ти отвръщат на поздрава. Да, ама като го казвам аз. Но ето, в този случай едно количество непознати възрастни хора отговаря на сина ми, на нещо, което той е казал. И гледат него, а не мен. Говорят на него. Не казват "гъди гъди" или "я кажи, слушкаш ли мама?", а истинска, човешка фраза... Импулсът да отговорят на поздрава е по-силен от осъзнаването, че това е едно малко детенце, което може би дори не разбира смисъла на фразата, която е казало. (А Деян определено не разбира, според нас си мисли че това е нещото, което казваме за да умилим хората и да им се качим след това по-лесно на главите, в т.ч. когато сме свършили някоя беля и някой ни се кара - един вид "get out of jail free" карта).
И освен това тонът им не беше присмехулен или подигравателен - макар и развеселени, тяхното "добър ден" си беше истински отговор на Деяновия поздрав. Всичките горе-долу заедно, както ученици отговарят на учител.

Направо се изумих.
Хората говорят на сина ми.
Приемат го за човек!...