Вчера едни бизнес партньори на наште подариха за Деян един голям плюшен крокодил. Голям-голям, колко голям... колкото 2/3 Деян, да кажем.
С други думи е най-голямата му играчка и единствената плюшена.
Прибирам се аз и решаваме с Веселин, че ще сложим крокодила до креватчето на Деян, да може сутринта като се събуди (Деян, не крокодилът... крокодилът се кокори) да го види и да си играе известно време с него, за да си изкопчим ние за нас си още 5-10 минутки колкото за по-плавно събуждане.
Та, става Деян сутринта и разбира се - "мама". Събужда се мама и връчва крокодила.
- Даба!
- Не, мамо, не е жаба, а крокодил.
- Дил!
- Точно така. Какво ще му кажем сега на крокодила?
- Дооообър дееееееен?
Тук мама решава да се направи на кукловод и размърдва крокодила сякаш той самият отговаря на поздрава:
- Добър дееен!
Деян отстъпва бързо 2 крачки назад към задната пръчка на креватчето си и заявява:
- Пупаши!
Малко по-късно тати успя да излекува уплашването, като демонстрира колко хубаво можеш на тоя крокодил да му бръкнеш с пръст в пъпа. Деян не може да устои на такова нещо и вече крокодилът е негов пръв приятел!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Здрасти, имам въпрос към предния ти постинг, *Все още силно алергичен :( *. От доста време ти чета блога, но мисля че не си писала какви съвети си слушала преди да се роди човека Деян и как точно си го хранила като новороден. Моля, разкажи какви точно грешки си допуснала според теб и как точно са свързани с алергиите.
Здрасти,
Грешката ми беше след раждането, преди това всичко си беше наред.
Съветите дойдоха първо в родилния дом: хранене на интервали от по 3 часа, по 15- максимум 20 минути. Което в началото е пълна илюзия, бебето не може да мине толкова бързо на режим. Притеснявах се, че сесите кърмене продължаваха по 40 мин - 1 час, след което, половин-един час по-късно, бебето пак ревеше. Не разбирах защо и не ми хрумваше, че може да е гладно, че е нормално да е гладно и че трябва пак да суче. Ядосвах се защо не прави като другите бебета - по часовник...
Лекарките и акушерките ми даваха противоречива информация - едни идваха и отсичаха "аа, какво е това кърмене по 40 минути, не трябва така!", а други твърдяха "бебето е гладно, кърми го!". На мен все ми се струваше, че всички ми дават неадекватни съвети, защото си показват носа в стаята ми за 20 секунди и само за толкова време няма как да разберат какво се случва; боря се за малко временце, в което да ме изслушат, но дори когато "пробия", съветите им пак си противоречат и ме объркват.
По-големият проблем стана, когато на не знам си кой ден от раждането мина педиатърката с една таблица и каза "бебето не наддава, а днес вече трябваше да наддаде".
По принцип е нормално новородените да изгубят тегло след раждането, но на еди-кой си ден трябва тенденцията да спре, а на следващия - да се отбележи покачване. Понеже това не се случило в уречения ден, те дойдоха и казаха - "бебето не се храни достатъчно, дохранвай го с добавка".
Достатъчно е да си стресната и неподготвена, за да може такава информация да те паникьоса.
Старах се да кърмя, те минаваха да наглеждат и някои казваха "то бебето не суче", други "аами, суче си, суче си" - но щом казаха че не наддава, значи нещо не беше наред с храненето.
За да разберем дали суче или не, почнахме да го мерим на кантара - преди и след кърмене, за да се види колко е изял. Стрелката на кантара не мръдваше, аз откачах, обявих кантара за развален.
Контролните мерения продължиха и вкъщи, заехме от един приятел везна за мерене на бебе и пак така - преди и след кърмене - и пак вечно нищо не изял.
"Ами ти няма кърма, мила моя" - обяви една акушерка; аз се разревах. Неочаквано и за мен самата, точно в този момент изведнъж реших, че ми е адски важно да кърмя.
На изписване ме изпроводиха със съвети: най-важното е бебето да не гладува. Храни го с каквото има, сега не е като преди, вече е много лесно, даваш си добавката и нямаш никакви проблеми - не го взимай навътре.
Като се прибрахме вкъщи, направихе консултация с най-доверения ни специалист: педиатърката, която е отгледала мен и брат ми от бебета, и нашите й имат безрезервно доверие. Жената дойде, прегледа Деян, преслуша го, и отдели време да ми отговори на всички въпроси, касаещи бебегледането, които успяха да ми хрумнат. Водещата тема беше - какво да правя с кърменето.
Съветите бяха:
1. Хранене на 3-часови интервали
2. Отбиване на ноното хранене веднага - иначе няма да можеш да спиш. Ако плаче бебето - давай вода.
3. За да имаш повече кърма, трябва да поемаш продукти, съдържащи белтъчини: пий повече прясно мляко и яж ядки.
Абсолютно всичко това са пълни глупости.
Едва днес вече знам, че е напълно нормално новородените да се хранят по 13 пъти в денонощие вместо в предполагаемите "идеални" 7; не само че е нормално - това е единственият начин да се стимулира лактацията така, че да произведеш мляко в достатъчно количество, за да изхраниш бебето.
И другото, което знам, е че прясното мляко и ядките са точно това, което НЕ ТРЯБВА В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да се консумира при кърмене на бебе, което е предразположено към алергия. Защото са едни от най-силните алергени, а млечният белтък от кравето мляко преминава в майчиното мляко и бебешкият организъм го приема неразграден. При прекаляване с количеството организмът на бебето приема този непознат белтък като нападател.
Дори в правилата на банката за кърма си пише, че максималното количество краве мляко е 1 чаша дневно - ако майката е консумирала повече от това, банката не приема дарената кърма.
Аз изпивах по 2 литра - редовно, всеки ден, ударно - аз съм много изпълнителна като си наумя нещо за цел.
Тогава не знаех също така, че Деян изобщо е предразположен към алергии. Мислех си, че алергиите са нещо, което се случва на другите хора. Аз самата никога не съм имала алергии и не познавах много алергични деца.
Не знаех, че предразположеността към алергии се наследява, и не се сетих, че Деян има още един родител, за когото да помисля. Просто не ми хрумна, че когато баща му се изрина жестоко преди няколко години от прекаляване с млечни продукти, това може да има някаква връзка с чувствителност на тема мляко. Нито, че и до ден днешен не може да си консумира обикновено прясно мляко без то да му предизвика стомашни проблеми. Започнах да навързвам нещата чак когато се появиха проблемите с Деян.
Та в общи линии това е. Глупост след глупост навързани, а аз се омотах в тях като пате в кълчища. И Деян си го отнесе от цялата работа.
Добре де, какви са тия акушерки и съвети! Още ме е яд как дохранват бебетата в родилния дом и те юркат да продължиш да ги дохранваш вкъщи.
Колкото повече се яде от шише, толкова повече се отказва гърда, това е толкова близо до ума!
Аз имах много олдскул педиатърка, която обаче ми каза да не ям ядки, цитруси и забравих още какво. И първото мерене на бебето през 2000-та година беше като навърши 1 месец, а при нас месец и половина, защото тогава имаше грипна епидемия и поликлиниката беше в карантина. За мен основно проблемите с кърменето са тръгнали от везната.
Иначе аз съм много "за" режима на _приблизително_ 3 часа, както знаеш, но отнема известно време да се създаде. И кърмене по максимум 30 минути, максимум една година:) Ще видиш, че с второто ще стане по-лесно - никакви добавки, спокойствие и силна храна!
Съвсем между другото, аз бих потърсила мнение на алерголог в чужбина и бих сравнила с това на българското светило.
wynche,
Моят син е кърмен както си трябва, не съм пила много прясно мляко и пак си имаше алергия към него, която в последствие израсна.
Мисълта ми е, че това, което ти си правила, не е непременно причина за алергията.
Споделям мнението на hazel за консултация с лекар извън България при възможност (ако и да сме на светлинни години във вижданията си за режима и продължителността на кърменето :-))
Желая ви да минава, и по-тежки случаи на детски алергии са се оправяли.
obicham da cheta toja blog :) vinagi se usmihvam i daje ponjakoga si se smeja otkrovenno :) dneska kolegata me gleda takyv vika vko chetesh :D objasnjavam ... :)
Хммм, много интересна история, мерси! И аз като Василена мисля, че вероятно ти не носиш цялата отговорност за алергиите... Което не променя факта, че лекарите са били не особено компетентни. Тръпки ме побиват като си помисля, че са объркали начетен човек като теб, какво остава за другите... А колко ли са знаещи останалите лекари, които ще ни лекуват от тук нататък, от други неща...
Публикуване на коментар