Сеул - Истанбул

Как са ме нервирали само тия корейци! Това на нищо не прилича, това са скандинавците на Азия!
Мене най-много на света ме нервира да съм уморена, да ми е студено и да съм гладна. Към гладна спада и да си навия на пръста да ям нещо, пък да се окаже, че не мога.
Седим си тука на Incheon Intl Airport и имаме за убиване около 5-6 часа. Пошопингувахме колкото можахме и се упътихме към фудкорта (това не знам как е на български) да ядем, и там - каква прекрасна изненада! - във витрината с експонати (ще спомена след малко) виждаме нашата любов от първа хапка - Omuto Tomato с неговите fusion omurice(s).
[Отварям скоба, за да кажа за експонатите във витрините. Тука явно имат изключителни фуд-стилисти, които се занимават масово с производството на подредени порции ястия от пластмаса. Изработката е изключително реалистична и детайлна и така подредени в чиниите и поставени във витрини, човек може още от улицата да си избере какво ще иска да си поръча, като влезе в ресторанта. Тези витрини са навсякъде - имат ги и по ресторантите, и по обикновените тукашни еквиваленти на къща Тропс, и по фудкортовете до съответните сергии. Много удобни менюта - не се налага да си представяш какво ли означава като корееца срещу теб ти жестикулира "абе бибимбап, бе! най-обикновен бибимбап, с кимчи!" - ами можеш просто да го видиш нещото как изглежда и ако те убеждава, че става за ядене, го сочиш с пръст и отово с пръст указваш бройката. Така не се и налага обслужващият сергията да знае английски. Отново да подчертая, изработката на всичките тия порции е впечатляващо майсторска. Ние отначалото си мислехме, че е истинска храна, покрита отгоре с някаква глазура, за да се фиксира. Отне много взиране и разглеждане, докато установим, че е пластмаса. Сега като си мисля, може пък восък да е. Хората от восък Чарли Чаплин правят, тия тук що да не могат един бибимбап да докарат?]
Та навихме си на пръста да ядем омуриси (тва представлява ориз, покрит отгоре и запечатан с омлет, и отгоре му някакъв сос, бил той чили кон карне, чили скариди, мешани гъби или нещо по-азиатско - много, много вкусно и минимално екзотично!), и отивам аз да питам мацката кога затварят. Тя ми обяснява, че сега е 20:15. Обяснявам пак, помагайки си с ръце. Аааа, вика, в 10 затваря. Окей хубаво. Хубаво ама в 21:15 като отидохме, наточени за омуриси и предвкусвайки и подскачкайки от радост как си мислехме, че вече няма да ядем в Омуто Томато а то я глей какъв късмет, да го има баш на летището - и се оказва, че всички сергии във фуд корта са затворили и можеш да си поръчаш само от един кратичък списък от 6-7 вида корейски ястия.
Разочарованието ни беше огромно. Корейско ястие с някакви гадни морски измишльотини (аз много мразя) и непоносима лютост и странно миришещи подправки - точно това е, което му трябва на човек преди 11-часов полет. Благодаря.
И се упътихме другаде из летището да си търсим късмета.
Уви, Дънкин Донътс (ние в тоя Сеул си отядохме на донуци!) решил да затвори в 21:30 днес, въпреки официално обявеното си работно време до 22:00. Аз горчиво подметнах, че са подранили, корееца ме погледна въпросително и вдигна рамене, че не разбира какво му казвам. Втория фудкорт вече беше хлопнал кепенците, някакви други местенца за хранене също и сега чакаме милите турци да ни нахранят в самолета (много трябва да ги похваля тия турци, ама ще е в някоя по-следваща скоба!).
Та почвам аз да си мисля вече едно такова излъгано-огорчено, и си казвам, хубаво бе, тия корейци. Нали искат туризъм да правят? Искали били 5 милиона туристи да докарат в Сеул до еди-кога си, да го промотират като туристическа дестинация. И как, по-точно, питам, ще стане това? Като обслужващия персонал на международното летище не знае бъкел английски? Като обслужващия персонал където и да е в града не се оправя с английския на най-елементарно ниво? От кварталната Тропс къща до персонала на рецепцията в Шератън, не сме срещнали ни един да говори сносно и да можеш да го попиташ нещо извън наизустените му диалози. По работа - да, по работа срещнахме професионални преводачи. Които превеждаха на хората, които се занимават с експорт на продукцията си на международния пазар. Как, мили корейци, се прави туризъм без английски, и как се прави експорт без английски?
Корея е много загрижена как светът я приема, иска да се рекламира, да изнася навън културата си, да промотира своята история, традиции, обичаи и индустрия. Дава страшно много пари за тая цел. Но нещо се усеща куцо в цялата работа. Някакъв почти агресивен дух на "вие трябва да чуете за нас, вие трябва да дойдете тук", който не е балансиран от "ние искаме да чуем за вас, ние искаме да внесем вашата култура и вашите обичаи тук; ние искаме да се разберем с вас, искаме да се смесим". Трудно е да се прави експорт без обмен - самоцелно и насилено. Ние сме турсти, тук сме за 5 дни и вече си личи - личи от един бърз поглед в сувенирните магазинчета: корейците не разбират какво очакваме да получим там. Изработили са сувенири със символи, които са ясни само на тях, но на мен нищо не ми говорят. Хора, първо правило на туризма: чужденецът е тъп и неосведомен, ако искате да купи нещо - обяснете му го! Гледам през цялото време едни много интересни възли например, и си казвам, тия ще да са силни във възлите. Един и същ тип възел, по една камара ключодържатели и книгоотбелязки. И случайно зазяпвайки се на летището в някаква книжарница със сектор "книги на английски - за Корея", на най-долния рафт най-забутана вляво забелязвам някаква книга, посветена на "традиционното корейско изкуство на връзването на възли", която книга е обучителна как се връзват тия възли. Добре де, така ли се прави?! Едно листче с надпис "The traditional Korean knot for good luck" или някаква подобна простотия би продал стократно повече бройки от тия ключодържатели. Ами маската? Гледам повтаря се по сувенирите някакъв символ. В един-единствен магазин го открих обяснен - в кутийката на ключодържателя пъхнато листче на няколко езика, сред тях английски, който разправяше, че този символ бил от еди-кога си и значел еди-какво си. Човек иска да купи не просто елемент от корейската култура, а елемент от корейската култура, с който се е свързал, който е разбрал, който може да отнесе към себе си.

Ей такава една недомислена работа е корейската. Много умни хора и много подредени, а фантазия като че ли не им достига...
Но и тук се раждат гении, и аз непременно трябва да споделя и супер вдъхновяващата измислица на корейската доброволческа организация BBB: Before Babylon Brigade. Очевидно проблемът с английския се отчита и от тях, и някакви пичове са направили ИТ разрешение: единен номер на мобилен оператор, на който туристът може да се обади, да избере от IVR езика, на който говори (поддържат 10-11 езика), и системата го свързва с един от цялата мрежа доброволци, които са съгласни да превеждат между корейски и съответния език, който владеят. В брошурката си пише: моля ви недейте да звъните ако е много късно, защото повечето ни хора са доброволци и може да ги притесним по това време. Предполага се, че ще звъниш, когато си в някаква ситуация, в която се опитваш да се разбереш с някого и не можеш, и човекът доброволец ще влезе в ролята на дистанционен преводач между вас.
Такова нещо ако има в България, аз ще искам да съм доброволец. Пишеше, че имало университетски преподаватели, разни шефчета по големи компании и всякакви хора общо взето, и набираха още доброволци.
Самите туристи, за да имат достъп до съответния единен номер, трябва да си закупят специална карта от еди-къде си. Фактът, че се плаща, не ме притеснява, защото цялата тая система, за да работи, й е нужна някаква поддръжка.
Та ето, има неща, за които да се каже: евала!

Аз не знам дали ще успея да привлека корейски бизнес в България. Като туристическа дестинация не ме спечелиха и не копнея да се върна. Бих пътувала извън Сеул, но предупрежденията са, че там с английския е още по-зле - та не смея особено.

Чудя се дали и България изглежда така недостъпна на чужденците, които ни посещават...