Возим се вчера с Деян към партито за рождения ден на Ема.
По пътя аз обяснявам, че Жоро е таткото на Ема, а Милена е майката на Ема. След обяснението изпитвам: я кажи, мамо, коя е майката на Ема?
Деян ме посочва и казва убедено: "Ето я майката!"
После си поиска да му пусна музика ("Музиката сви'и!"), и аз заредих диска с детските песнички и по светофарите се обръщам назад и припявам. Мисля си, хей ръчички хей ги две, толкова пъти съм я пяла, сега я слуша в по-непознато изпълнение, дай да му я сведа до познатото. Той ме слуша, слуша, полу-усмихнат, пък по едно време набърчи нос, заклати глава отрицателно и замаха с ръце, като да ме отмахне от пред очите си: "Мама нЕ пее, не!"
Изкомандори ме да млъкна, критикът му с критик! Тъкмо си бях повярвала, след 2-годишни упражнения, че има шанс да не пея пък чак толкова кошмарно, и глей начи...
Той си и припява между другото - песничките, на които им знае текста, си ги прошепва тихичко където успее да се вреди. Само че е свикнал на по-бавно темпо, щото аз всички песни ги обръщам на приспивни (само за приспиване пея) и те така стават много протяжни :)
На рождения ден обаче обра всички точки, като нарече шефа ми "батко Жо'о". Мисля, че ми спечели благоволението му поне за седмица напред :)
Между другото, станал е по-плах с децата, отколкото беше преди. Притиска се до крака ми, гуши се в мен и вика "Пупаши се, пупаши се!". Оня ден на една детска площадка едно момиченце на година и половина дойде, удари го по гърба, след което тръгна да го целува. Но той може би реши, че ще го хапе, и като ревна... Майката дотича обезпокоена какво е направило детето й на нашето, и взе да се извинява - а ние се скъсваме от неудобство, че Деян реве задето момичето искало да го целува...
На рождения ден беше пълно с каки и той не отиде да гали по ръцете и косата никоя от тях - това е много нехарактерно за него.
А пък 4-годишните момиченца, наконтени с роклички като принцески и с нарисувани лица, изпраскаха най-великите пожелания за рождения ден на връстничката си:
"Да си жива и здрава и да си много любезна с мама и тати!"
"Да не умираш много-много!"
"Като пораснеш и имаш дете, то много да те слуша!"
- направо ме утрепаха.
А една майка сподели, че нейната дъщеря й обяснила: Мамо, ти като умреш, да ми оставиш бележка на кой облак отиваш. Защото аз като порасна и имам деца и после стана баба, и като умра, да знам къде да дойда да те намеря!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Как решавате въпроса с менютата по детските рождени дни или Деян вече яде повечето неща?
А относно тортата как процедирате?
gimli
А, не яде нищо, на което не съм прочела пълния списък съставки на опаковката. Торта няма начин. Солетите има шанс, но зависи какви са - някои имат "следи от"...
Отиваме след като съм го нахранила добре, а за моментите, когато всички деца награбят неща за ядене и той неистово пожелае и той да яде от същото, си нося от къщи чипс: той обожава (има си хас, джънк - кой не обожава), но не яде често, и върши работа за компенсация.
Другото е, че по рождени дни той предимно се залисва с непознатите играчки - те са мощно оръжие за отвличане на вниманието.
А вие как процедирате?
По подобен начин, но без чипса.
Отвличаме вниманието с игри. Но като цяло ми е много неприятно, че се налага да я дебна с максимално внимание какво ще пипне и какво ще лапне, когато наоколо има купища непозволена храна. Вкъщи физически и е отрязан достъпът до такива и не ми се налага да мисля за това.
gimli
Публикуване на коментар