Махнеме тати

Три кратки.

Днес в Горна баня при наште Деян упорито сочел една купа с джанки и питал "А ко е?" ("Това какво е?"). Майка ми обаче упорства да го накара да си каже правилно целите думи във въпроса, защото той може, и отговаря: "Нищо не ти разбирам какво ме питаш". И така отказва няколко пъти да му отговори, след което се очкава Деян да си каже "Това какво е?" и тя да даде отговора. Обаче тоя път Деян посочил купата и казал: "Тука има много джанки!".

А оня ден си лежи Веселин на дивана и става време Деян да си пие млякото - дейност, която обикновено извършваме на дивана, заедно. Приготвям шишето, връчвам го на Деян, той отива при Веселин и казва: "Махнеме тати!"
Диването му с диване, също така го гони през нощта от леглото - тази нощ му казваше "Тати нЕ тука!" и му отместваше ръцете и го избутваше, за да си направи място за себе си да се пльосне между нас напряко на леглото, с целите си изпружени 93 сантиметра - и така си спа доволно до сутринта, докато ние се гърчехме по краищата.

А пък доста отдавна беше, ама да го запиша да не го забравим, както забравихме едни други две много смешни... Та, закопал Веселин със следното: Веселин му давал да яде парченца шунка (абе, мамка им, защо колбасопроизводителите блъскат млечен протеин в призведения от свинско месо - само за да ги направят неядливи за Деян ли?!) - та хапвал Деян с огромен кеф, а Веселин му комбинирал хапчици от месо и хляб - мини-сандвичета. Докато Деян в един момент му светнало и си поискал: "Махнеме хлебчето!"

Изобщо, настъпил е сезонът на тарикатлъците :)