Монтесори: Деян пази децата

Деян посещава детския център Монтесори вече втора седмица. Ще разкажа две показателни случки, които дават информация за подхода към децата там.

Обедния сън

Голяма драма е обедният сън за Деян. Той категорично настоява, че няма да спи и отказва да съдейства по какъвто и да било начин. Не се поддава на никакви манипулации от рода на "само да подремнем" или "няма да спим, само ще си почиваме". В детската градина сигурно са му скръцнали със зъби и са го заплашили, защото следобед като го взимах все ми казваха, че е спал; а вероятно са го и оставили да плаче, че не иска да спи, докато се наплаче и заспи.
Аз когато съм с него през уикенда също имам голям проблем да го накарам да легне на обяд, но така или иначе повечето уикенди пътуваме и той заспива в колата, така че не ми се е налагало да се справям с проблема ежедневно.
Детегледачката, нашата баба Фани, го прилъгва, като казва: "Добре, ти ако искаш си стой, но аз съм много уморена и отивам да си лягам!", ляга и той по някое време се кротва до нея и заспива. (Когато аз опитвам да прилагам този метод, не работи).

Истината е, че Деян, колкото и да отрича, има нужда от обедния сън, защото щом бъде доведен до кротко състояние, дори и да обяснява че не му се спи, в един момент както обяснява, млъква, и като го погледнеш се оказва, че заспал - насред изречението може да заспи дори. И като не спи е, като всички деца, много кисел цял следобед, а привечер съвсем откача.

Та, отивам да го взема от Детския Център Монтесори, може би на третия - четвъртия ден. Първите дни стриктно сме му демонстрирали, че тук на това място _НЯМА_ да го карат да спи, и е оставен да си играе докато другите деца спят. Та отивам аз, и Жени ми казва: А пък Деян, мамо, днес много ми помага - двамата с него пазихме децата, докато спят! (и Деян много горд, потвърждава, че пазил и той). Жени продължава: - И първо ги пазихме заедно, но после аз трябваше да изляза за да свърша малко работа, и Деян остана да ги пази сам! (Деян - сияе колко е похвален и колко важен е бил)
Жени продължава с тих шепот, който чувам само аз: - И после погледнах обратно да видя и беше заспал, около час е спал. Та това бил значи ключът към задачата! - И пак, с демонстративно за пред Деян по-силен глас: - Така че, мамо, аз съм му много благодарна че така ми помогна и пазихме децата заедно, и утре пак ще ги пазим!

Оттогава насам Деян всеки ден "пази децата", а вечер, като го разпитваме, категорично отрича да е спал - твърди, че не е спал, не си е дремнал и не е почивал. А пък аз съм спокойна, защото:
- А ти днес, мамо, пази ли децата?
- Даа!
- И после какво направи?
- И после се събудих.