Първо разболяване

Ето, че на година и 4 месеца родителство вече ни се случи една от най-важните родителски инициации - болното хлапе.
Миналата нощ имаше запушен нос и не можеше да спи. Прекарахме безсънно дежурство в опити да го успокояваме - защото той като не спи, се изнервя допълнително, и плаче много жално. Докато отпушваме носа със специалните носоотпушвателни устройства (морска вода под налягане + тръбичка за изсмукване), направо истерясва и трябва силом да го държим неподвижен, за да извършим процедурата - а с такова вмешателство той не е свикнал и го ужасява.
Според мен децата, понеже не умеят да дишат през устата, много се плашат от запушения нос, защото си мислят, че ще умрат. Това е както ние бихме се уплашили ако в един момент се окаже, че не можем да си поемем дъх - примерно въздухът е свършил или не можем да разширим гърдите си.
Поне така ми звучи Деян, когато тъкмо вече унасящ се да заспи се размърда и се озове в поза, в която носът се запуши - ревът му е рязък и уплашен и се разсънва напълно...
Е такова нещо 20 пъти миналата нощ.
После има нужда от гушкане, за да се успокои, и пак понякога не успява и си плаче дори и като е гушнат.
Снощи вдигна и температура (а може и през деня да е имал - според леля Фани не, но според майка ми още като е отишла вкъщи в 19:30 от пръв поглед е разбрала че има - очите плуват и зачервени, слепоочието топло, мрънкав и гледа все да е гушнат на ръце).
Термометърчето за чело, което купих на връщане вкъщи, показа "между 37 и 38 градуса", което се тълкува като "около 37 и половина".
Тази сутрин нямаше температура, а и нощта мина спокойно, след като дадохме Панадол за бебета.
Те Панадол ни спамят още от родилния дом и от време на време пращат разни напомняния по пощата - например за рождения ден на Деян изпратиха лигавник с надпис Панадол. И като трябваше в аптеката да избера измежду 3 лекарствени средства, нямах съмнение кое искам да купя. Хем пише в брошурата, че има известен риск от алергии. Но пък педиатърката ми го е препоръчвала по друг повод (за облекчаване на болката при никнене на зъби), така че вчера, след като не можах да се чуя с нея (затрила съм й телефона - абе аз що за майка съм?!?!?!), директно купих Панадола и не му мислих много много. Парацетамол, кво толко.

Надявам се да се оправи бързо. Майка ми е добър болногледач - прави каквото е необходимо и не се скатава - както бих се скатавала аз например - от неприятни процедури. И има увереност и точна преценка за състоянието на пациента, дори само като го погледне.
Навремето мен ме е познавала че ще се разболявам по признака, че миглите ми се усуквали на снопчета. Сега ми показа, че на Деян по същия начин са се усукали и изглежда и за мен това ще бъде показател, по който мога да улавям отрано неговите настинки. Ама на кой би му хрумнало да забележи някаква разлика в миглите на малко дете?... На мен поне - никога.