Спринцовки

Ето какво например исках да разкажа.

Колко се потресох, когато оня ден сутринта на излизане за работа във входа на блока, в ъгъла до входната врата, видяхме няколко употребени спринцовки - направо с иглите в тях и леко кървави по стените отвътре. 3-4 да бяха; и други боклуци се валяха край тях - беше като изоставена маса след пир... Като сцена от Trainspotting.

Жегна ме нещо.

Не съм човек, дето ще почне да псува "долните наркомани". Нямам предразсъдъци по отношение на наркоманията. Но ми стана кофти, и - дори е срамно да си го призная - но някак гнусно.

С всички ръце съм "за" правото на човек да избира за себе си. Да избира какво да прави с живота си и как да приближава смъртта си. Не че наркоманите се друсат заради съзнателен избор, но това е друга тема. (В голямата част от случаите съзнателен е бил изборът да започнат. Би следвало да са информирани и какви са опциите им оттам нататък. Така че - ако някой е решил да избере това за себе си - моля.)

Обаче през този вход минава Деян по няколко пъти на ден. С количка, без количка, кротко носен на ръце или тъкмо изплъзващ се - всякак.

Той е любопитен и ходи навсякъде; всеки предмет, който не познава, привлича вниманието му - хуква към него, иска да го види, вземе, опипа, лапне.

И не толкова, че може да се убоде на голите игли. Той може да се убоде на каквото и да е - на борова игличка, примерно. Но има нещо, което прави използваните спринцовки особено гнусни - и това може да е опасността от страшни болести, може да е самият факт, че са окървавени, може да е болестната аура, която заобикаля наркоманията изобщо, цялата окаяност на наркоманското съществуване, идеята за пропадналост, която се усеща някак заразна и заплашва детето ми дори от разстояние.

Изненадана съм от собствената си реакция, от това какво емблематично значение придадох на сцената. Едно време нямаше да си мисля всички тези неща. Едно време неизвестните пиршестуващи в нашия вход можеше дори да са ми познати и приятели. Можех да скоча и пламенно да ги защитавам с дълги тиради, пледирайки най-вероятно, че а) са егати пичовете всъщност и че това че са наркомани не означава, че не са интелигентни хора, които мога да ценя и уважавам; и б) че те не са виновни, защото са жертви, и трябва да им съчувстваме и да им помагаме.

Днес не ми пука кои са тези хора, колко са интелигентни може би, колко може би са свестни и добрички и колко нищо лошо не са искали да направят и на никого не са попречили. Искам само да изолирам Деян от голите игли и окървавените спринцовки - така да го изолирам, че не просто да не може да ги докосне, но и да не попадат пред погледа му; да не разбира за тях, да не чува за тях; да го изолирам в друг свят, да го пратя в паралелна реалност - където ще излезе сутрин от входа на блока си и там няма да има спринцовки, там ще има една невъзможност да има спринцовки.